Глава 43
Четири дни, след като я беше вкарал в него, Дмитрий изведе Онър частично от упойващия ѝ сън.
– Дмитрий. – Това беше вял въпрос, докато я люлееше в скута си, но той чу паниката.
– Ти си в безопасност – каза той. – Време е за първата кръвна целувка. Помниш ли? – Беше ѝ казал всяка стъпка от процеса, за да не се страхува, когато се събуди без пълен контрол над способностите си, неговата Онър, която някога е била държана в плен от чудовища.
Пръстите ѝ се свиха в гърдите му, а страхът се разля по лицето ѝ.
– Не мога да се движа.
– Онър, бейби, не мога да те извадя напълно. – Това го разкъсваше на части. – Моля те, запомни. – Той притисна и целуна жената, заради която вечността си струваше да се живее, държейки я толкова силно, колкото смееше, защото сега кожата ѝ щеше да е чувствителна, по-лесно да се нарани. – Никога не бих направил нещо, което да те нарани.
Въздишка на врата му, паниката отшумя, макар че гласът ѝ оставаше гъст от наркотиците.
– Обичам те.
Облекчен до степен, в която едва дишаше, той си позволи три ценни минути с нея, преди да използва един от зъбите си, за да прободе китката си и да я поднесе към устата ѝ. – Знам, че сега няма да е вкусно – нямаше да е, докато трансформацията не се настани по-дълго в тялото ѝ – но трябва да вземеш само няколко капки.
Онър набръчка носа си, но не се възпротиви.
– Много не е секси – промърмори тя след това и го накара да се засмее, а напрежението да изтече от тялото му.
– Повярвай ми, става по-секси. – Целувайки я, той се принуди да я положи обратно. – Готова ли си?
– Искам да го направя. – Тя се сгуши в тялото му. – Искам да бъда с теб.
Той посегна надолу, за да активира отново лекарството, което щеше да я отведе под водата.
– Ще бъда тук и ще те чакам, когато се събудиш отново. – Беше чакал близо хиляда години – нищо не би го накарало да се отдалечи от нея. – Спи. Ще те пазя.
Назад към част 43 Напред към част 45
