Глава 52
– Страхливците изоставят ранените си. – Дмитрий изплю думите. – Това ще захрани морала сред войниците ѝ.
– Не – промърмори Рафаел – те са прекалено предани на нея. Тя е тяхната богиня и изгорелите ще сметнат за своя жертва да потънат на дъното на океана, докато не бъдат извадени. Тези, на които е останала достатъчно повърхност на крилата, за да се носят, може и да оцелеят. Повечето ще умрат.
Елена си пое дъх.
– Мислех, че ангелите не могат да се удавят?
– Толкова тежко ранени? Възможно е. Особено ако белите им дробове са обгорени и са млади.
Идеята за обгорени и кървящи ангели, които потъват безпомощно в океана, докато се удавят в продължение на часове или дни, накара стомаха на Елена да заплаши да се разбунтува.
– Можем ли да им помогнем? – Трябваше да зададе въпроса, не можеше да се откаже от човечността си.
Рафаел, който я гледаше, беше смъртоносен архангел, в чиито вени течеше студена и твърда сила. Но Рафаел, който ѝ отговори, беше човека, който я обичаше.
– Ако можем да го направим безопасно, ще изплуваме със салове, на които те ще могат да се качат.
„Шокран, архангеле.“
„Ти ме поддържаш като човек, Елена. Ти ме спираш да се превърна като Леуан. Никога не спирай да отправяш такива молби.“ – На глас той каза: – Трябва да се подготвим за следващата вълна.
Дмитрий притисна пръст към ухото си.
– Ашуини е подготвила екипа си на позиция. Готови са ракетните установки с малък обсег на действие.
– Има ли следи от подобни оръжия сред войниците на Леуан? – Попита Елена.
– За съжаление, да. – Дмитрий приближи определена група бойци. Ракетни установки на ангелските гърбове, щурмови оръжия, привързани отпред, това беше само началото.
– Сателитът засича и тонове движение под водата – добави Вивек. – Тя има още подводници и се обзалагам, че са препълнени с припаси, хора и оръжия.
– Нейна Злоба се е поучила от последната битка.
– Не, това щеше да е Си – промърмори Рафаел. – Той винаги е бил най-интелигентния мъж в арсенала ѝ – макар че е опасно силен само когато тя е наблизо.
Елена почти беше забравила, че Леуан може да споделя силата си с войниците си.
– Това обяснява как е успяла да се справи с тактиката с невръстните – сигурно временно е споделила тази сила с цялата си армия. – Никой не трябваше да ѝ казва, че е сериозно лоша новина, че Леуан вече е достатъчно силна, за да се разпростре толкова.
– Водолазите са на позиция – каза Дмитрий.
Рафаел отново намести крилата си.
– Могат ли да видят подводния кораб?
Дмитрий заговори по микрофона натискайки копчета, закачен на яката на ризата му, наведе тъмната си глава, изслуша отговора.
– Отрицателно. Водата е мътна.
– Мога да използвам сателити… – Започна Вивек.
Рафаел махна с ръка.
– Не. Ние се придържаме към правилата на войната. Няма да ги наруша и да стъпя на пътя да се превърна в Леуан. Ако подводниците атакуват, те стават честна игра на всякакво разстояние. Преди това водолазите трябва да са в състояние да ги видят. Линия на видимост, това е закона.
Гордостта накара Елена да вдигне стиснатите им ръце към устата си за целувка.
В далечината градушката от стрели продължаваше.
– Трябва да отида да сменя един стрелец. – Това беше възложената ѝ задача по време на началната фаза на нападението; не беше на ниво експерт, но беше достатъчно добра, за да поеме за кратко, за да могат да си починат.
Очите, сини като девствено планинско езеро, се втренчиха в нейните, мълниите оживяха в дълбините им и в знака на Легиона в слепоочието му.
„Бъди в безопасност, Хбебти.“
„Това важи с пълна сила и за теб, Архангеле.“ – Съвсем скоро щеше да прави нещо невероятно опасно.
Стигна до позицията си с две минути закъснение и подхвана стрелбата там, където стрелеца бе спрял. Предпочиташе арбалет, но след последната битка бе усъвършенствала уменията си по стрелба с лък, защото на това разстояние и с добавения огнен елемент специално разработените стрели функционираха по-добре в задачата.
Топлината тлееше срещу нея във всички посоки, премахвайки студа на зимата. Пред всеки стрелец имаше малък пламтящ съд, в който те запалваха стрелите си. Потта се стичаше по лицето на Елена; тя се радваше, че е отделила време да намери фиба и да прибере косата си на къса опашка.
Липсваше ѝ лекотата на сплитането на косата, за да не ѝ пречи, и вече беше израснала на кичури. Но най-вече… Не можеше да продължава да вижда Бел в огледалото. Всеки път, когато се обръщаше и без предупреждение зърваше по-късите кичури, си спомняше за радостта на Бел в деня, в който тя самата беше подстригала косата си на тази дължина. Прекалено много я болеше, че постоянно ѝ напомняше за нейната танцуваща, дива, често нетърпелива, но винаги любяща по-голяма сестра.
Тя посегна към друга стрела. Както и останалите стрелци, тя носеше колчан на гърба си – той непрекъснато се попълваше от млади вампири или стажанти от гилдията. Елена улови погледа на стажантката, която допълваше колчана, без да ѝ пречи, и едва не изгуби фокус. Но тялото ѝ знаеше какво да направи и го направи без пауза.
Стрелата ѝ полетя.
Не биваше да се изненадва, че вижда Ева. Сестра ѝ вече не беше дете. Наближаваше шестнайсетте и беше една от най-добрите стажантки в гилдията въпреки миниатюрния си ръст. Но Ева беше и бебето на цялото семейство.
Тя издърпа още една стрела, потопи я в пламъка и стреля.
– Кога свършва смяната ти? – Обади се тя на тази своя сестра, която носеше дълго острие в ножница на бедрото. Никой нямаше да изненада Ева, както Слейтър Паталис беше изненадал семейството на Елена. Бел, Ари и мама нямаха никакъв шанс. Ева щеше да има шанс.
Що се отнася до първата дъщеря на Джефри от втория му брак, тя стоеше далеч от пътя на безсмъртния свят, така че може би щеше да остане в безопасност. Елена се надяваше Ейми да има хубав и спокоен живот, заобиколена от богатство и привилегии. Живот с балове на дебютантки, съпруг брокер и дом, достоен за списание.
Много по-добре от кръв, смърт и скръб.
– Тридесет минути! – Извика Ева над свистенето на стрелите. Стрелите на арбалета също се подготвяха за следващата фаза. Звънът им, когато ги вдигаха и поставяха близо до местата, където щяха да бъдат използвани, беше постоянен.
– Тогава аз съм наблюдател с екип за наблюдение на земята, докато не дойде реда ми отново да се върна тук!
Наземната стража щеше да претърсва за всякакви сухопътни изтребители или преродени на Леуан, които успее да вкара в града. Ако тези подигравки с живота успееха да разпространят заразата си…
Елена изправи челюстта си и измъкна още една стрела. Зареди я. Запали върха. Изстреля.
И зачака, а сърцето ѝ се сви.
– – –
Рафаел се издигна високо над кулата, наблюдавайки цялостната битка. Беше се преоблякъл в избледнели кожи с бронзовокафяв цвят и носеше два меча, кръстосани на гърба му под крилата, както и предпазители на предмишниците. Битката между двама архангели никога не стигаше до такива неща, но те можеха да му бъдат нужни, за да се застъпи за другите си бойци.
В този момент огнената стена държеше силите на Леуан на разстояние. Всеки, който се опитваше да я прелети, биваше отстрелван с противокрилни оръдия от стрелците, разположени близо до линията на водата точно за такава възможност. Но потопа започваше – Леуан разполагаше с толкова огромни сили, че той можеше да каже, че тя планира да щурмува града, без да се съобразява със собствените си жертви, докато стрелците му не успеят да отстрелят достатъчно от тях, за да задържат линията.
„Дмитрий, как върви евакуацията?“
„Пристанището и околните райони са чисти. Можем да се изтеглим до първата точка, без да оставим никого.“
Операцията беше завършена по-бързо, отколкото Рафаел очакваше, но пък Дмитрий, Гален и Венъм бяха работили по плана за евакуация в продължение на месеци, дори докато Рафаел лежеше неотговорен до Елена. Техните хора бяха изведени от Манхатън с клинична точност. Рафаел бе използвал умствения си глас, за да заповяда на онези, които все още не трябваше да се движат, да останат на място, докато не получат заповед да тръгнат.
Ако цялото население се опиташе да напусне наведнъж, щеше да се възцари хаос.
Оказа се, че най-големия проблем е да се накарат хората да тръгнат. Нюйоркчани искаха да се бият. Всеки, който имаше подходящи умения, получаваше задача от екипите, с които Венъм разполагаше на място. Непокорните просто бяха прибирани и изхвърляни в камиони за превоз на хора. Нямаше избор, не и този път. Всеки, който останеше, беше храна за преродените, начин за разпространение на заразата.
„Дръжте линията“ – каза Рафаел, който виждаше, че потопа все още не е критичен. – „Кажи на артилеристите да се подготвят.“ – По-тежката маса от ракетоносци и противокрилни оръдия щеше да бъде втората им линия на защита, която щеше да бъде пусната в действие, докато стрелците и стрелците отблизо се оттеглят на безопасно място. – „Пригответе мрежите за разгръщане.“ – Идея на Наазир, идваща от нещо, което беше направил по време на последната битка.
Ню Йорк беше град на небостъргачи. Което означаваше, че има много точки, където можеш да прикрепиш навити мрежи, създадени от полупрозрачни жици, слети с остри като бръснач парчета стъкло. Никой смъртен или безсмъртен не би могъл да изплете тези мрежи, без да си нарязва пръстите на парчета. С опасната задача се бе заела машина.
През времето от последната битка насам хората на Рафаел тихомълком бяха прикрепили мрежите по начин, който създаваше впечатление, че притежателите им са част от избраните сгради. Декоративен кант или допълнителна тръба за климатик, дори странни каменни гаргойли, заменени с кухи симулатори.
Всички мрежи бяха с двигатели. Една електронна команда и те се включваха в голяма част от града, създавайки смъртоносна мрежа, която прерязваше и накъсваше крилата на ангелите, които летяха в тях. Освен ако светлината не попаднеше точно в някоя мрежа, капаните бяха почти невидими.
Всички крилати войници на Рафаел бяха тренирани за местоположението им. Той имаше абсолютна вяра, че никой от тях не би ги издал на врага.
„Готово.“ – Ясният глас на Дмитрий. – „Активирах и капаните в предвидените зони за кацане.“
Рафаел беше вперил поглед във водата, затова видя как тя се взриви секунда преди Дмитрий да каже:
– Един от нашите водолази успя да се добере до подводницата и да постави експлозиви навсякъде. Видял е през илюминатора – нещото е било пълно с преродени.
Рафаел се надяваше, че фините мрежи, поставени по устията на реките Хъдсън и Ийст, ще спрат отломките да плуват в града му. Колкото повече части от заразени преродени успееха да задържат, толкова по-добре.
„Има ли оцелели?“
„Не са известни, но района е под постоянно наблюдение.“
Ескадрилите на Леуан развалиха бойния строй, разпръсквайки се безредно. Не бяха очаквали атака отдолу. Късогледство от страна на Си, но генерала не беше свикнал да се бие на водна граница. Никой не беше нападал Китай от хиляди години.
Още една експлозия във водата, последвана от трета.
„Дали нашите водолази се измъкнаха навреме?“
„Те са в безопасност“ – потвърди Дмитрий. – „Засичаме поне още три подводници, но те са започнали да стрелят във водата около тях. Оръдия с малък обсег на действие. Няма ракети.“
„Кажи на водолазите да се оттеглят.“ – Не искаше да губи опитни хора, когато имаше малък шанс за успех. – „Ще заплетем плавателните съдове в мрежите под линията.“ – Тези мрежи се бяха активирали, когато Леуан и армията ѝ бяха забелязани за първи път, сега щяха да пулсират безшумно и невидимо в студения мрак.
Мрежите не бяха достатъчно здрави, за да спрат подводниците, но щяха да ги забавят. Това щеше да даде на Дмитрий повече време да измисли възможни решения.
„Рафаел.“ – Тонът на Дмитрий беше остър. – „Редовните търговски полети, които излитаха от територията на Харизмон в тази обща посока, но към различни градове, сега променят траекториите си на полетите, за да се насочат към Ню Йорк. Пилотите са игнорирали всички опити за комуникация.“
Осъзнаването беше мигновено. Харизмон никога не се е отказвал от съюза си. Архангелът на Северна Африка и архангела на Китай ги бяха изиграли от самото начало – нямаше как вражески самолети, най-вероятно пълни с преродени, да излетят от територията на друг архангел, без този архангел да знае за това.
Харизмон беше предал всички тях.
„Предупреди Тит, а след това останалите от Кръга.“
Тит беше почтен воин, не би очаквал нож в гърба по време на катастрофална битка за спасяване на народа им от бича на преродените. Харизмон обаче нямаше да се поколебае да забие това острие. Ако не успееха да го предупредят, Тит никога нямаше да види как идва смъртоносния удар.
Назад към част 52 Напред към част 54
