Глава 7
Едва успя да стигне до кулата, коленете ѝ се удариха силно в бетона на балкона пред апартамента, който беше напуснала само двайсет и пет минути по-рано. Когато едно малко синьо перце се разлетя на твърдата повърхност, докато тя се опираше на дланите си в опит да се пребори с ярката болка от удара, тя знаеше, че не е сама.
Миг по-късно Илиум се приземи до нея, ръцете му стигнаха до раменете ѝ, а крилото му се плъзна по нейното.
– Ели, ти си ранена.
Тя се отърси от него, като все още усещаше хватката на Джефри върху ръцете си.
– Откога ме следиш?
– Само за минута – не изглеждаше, че ще успееш да се приземиш.
– Е, направих го, така че върви – каза тя. – Върви. Върви!
Миг след като думите бяха изречени, тя вдигна глава, за да се извини, но Илиум вече падаше от балкона. Мразеше се за това, че е позволила на Джефри да я обърка, докато не нарани един от най-близките ѝ приятели, тя пропълзя и се повлече към дневната част на апартамента, като се срина по лице в мига, в който се скри от прозорците, килимът се стовари срещу бузата ѝ, а арбалетът се заби в бедрото ѝ. Протягайки ръка надолу, тя успя да го свали заедно с миниатюрната огнехвъргачка, като постави и двете от лявата страна на тялото си.
Не след дълго един шепот ѝ подсказа, че Илиум не се е обидил – просто е избрал по-силно оръжие.
– Ловецо. – Смъртоносни и хладни думи от страна на Архангела на Ню Йорк. – Наранила си крилата си.
С пръсти, вкопчени в килима, тя призна грешката си.
– Днес направих две тежки вертикални излитания.
– Лежи спокойно. Ще се опитам да поправя повредата.
– Ще се оправя – каза тя през крещящата агония. – Другите…
– Ще бъдат приковани към леглото за седмици или месеци, независимо от моите действия. Междувременно твоята глупост може би ще успея да поправя веднага.
Поразена от тона му, тя се нахвърли върху него.
– Не съм те молила за помощ!
– Не, вместо това ти направи всичко възможно, за да ми гарантираш, че ще трябва да се справям с мъртва съпруга, когато ти трябва да помогнеш за защитата на града, като докажеш силата си.
Челюстта ѝ се стисна срещу насъбралия се в нея гняв, тя не каза нито дума, а секунда по-късно в мускулите на крилата ѝ нахлу разтапяща костите топлина, струйки от която стигнаха до коленете ѝ, сякаш способността на Рафаел бе усетила фрактурите, които разпукаха коленете ѝ. Болката започна да отслабва почти веднага и тя осъзна, че той е станал много по-силен, отколкото беше дори преди месец… но това не променяше факта, че в ярък контраст с жестоките физически способности, проявяващи се в останалите в Кръга, новата сила на Рафаел беше миролюбива.
По ирония на съдбата способността му да лекува можеше да се окаже смъртоносна слабост.
– Ще има война – беше предсказал той седмици по-рано, докато гледаха как в града им настъпва полунощ, а нощните ветрове прокарваха жадни пръсти през косата му. „Това е неизбежно по време на Каскада – от всичко, което знаем, един или повече от Кръга или ще се докоснат до лудостта, или ще придобият сила, която така ще затъмни способностите на останалите, че ще се опитат да завладеят света. Не мога да си позволя застой, да разполагам само със силата, която винаги е била на мое разположение.
– Твоята сила отрича тази на Леуан – бе посочила тя. – А тя е най-голямата заплаха.
– Негативната сила няма да е достатъчна за победа, а и макар тя да е най-голямата заплаха, не е единствената. – Хладнокръвната откровеност на човек, който е удържал територията си в продължение на половин хилядолетие. – Нейха създава огън и лед, за Астаад се говори, че контролира морето, а Фаваши държи ветровете в дланта си. За да остане Кръга в равновесие, не мога да стоя на място.
Сега вината, която я гризеше от онзи разговор насам, се съчетаваше с безсилния ѝ гняв към Джефри и създаваше в червата ѝ разяждаща и вредна каша. Рафаел никога нямаше да я обвини, но именно Елена го бе направила малко смъртен, малко по-слаб – точно както Леуан бе предупредила някога.
– Разкъсала си сухожилие. – Ледът в тона му не се беше размразил. – Направи го още веднъж и ще те оставя да се лекуваш сама. Може би тогава ще развиеш известно уважение към тялото си.
– Бях ядосана и действах, преди да помисля – каза тя, давайки му една истина, дори и да скрие по-отровната, която продължаваше да я яде. – Знам, че беше детинско и опасно – не е нужно да ми го казваш.
– Джефри? – Рафаел ѝ позволи да седне, което тя направи без да изпита болка.
– Той нарани Ева. – Рафаел я познаваше достатъчно добре, за да разбере какво означава това.
Хромираните сини очи се сплескаха с нова ярост.
– Тя добре ли е?
– Да.
– Добре. – С тази единствена дума Рафаел завъртя косата ѝ в юмрука си, отметна главата ѝ назад и пое устата ѝ в целувка, която беше гореща червена страст и хладна четка на архангелски гняв.
„Ако не го обичаш“ – каза той в съзнанието ѝ, а ръката му се сключи притежателно върху гърдите ѝ – „щях да откъсна този мъж от живота ти като болен крайник, какъвто е.“
„Не съм сигурна дали го обичам, или го мразя“ – призна тя, докато той отново я сваляше на килима – „но Бет, Ейми, Ева, те имат нужда от него.“
Въздъхна, гърбът ѝ се изви; Рафаел беше изгорил връзките, които придържаха горнището ѝ, за да оголи гърдите ѝ във въздуха. Миг по-късно устата му докосна чувствителната ѝ плът, а зъбите му докоснаха зърното ѝ. Съскайки, тя заби нокти в раменете му и се опита да го обърне с помощта на краката си, искайки да получи предимство… но любимият ѝ беше архангел и не искаше да бъде преместван.
Той захапа още по-дълбоко, докато не стигна до ръба на болката.
„Когато реши да продължиш да летиш, помисли ли за факта, че може да се наложи да те събирам от улицата?“ – Освобождавайки гърдите ѝ с този гневен въпрос, той опустоши устата ѝ и в същото време разкъса муфата на товарните панталони, с които се беше преоблякла половин час по-рано.
Пръстите му преминаха през влажната ѝ плът, през бикините ѝ, кой знае къде.
– Съжалявам – изсъска тя, докато той нарочно търкаше палеца си силно по клитора ѝ, знаейки, че това ще я изпрати на ръба… само за да отслаби натиска точно когато тялото ѝ се колебаеше на ръба на мъчителното удоволствие.
– Майната му. – Вдигайки гръд, тя се вгледа в мъжкото лице, което в този момент съдържаше повече от нотка на жестокост. – Това беше подло.
– Чувствам се подъл, ловецо. – Той я докосна отново, като вкара два пръста в нея и използва палеца си, за да си играе с клитора ѝ, докато навеждаше глава към откритата ѝ гърда още веднъж, а зъбите му маркираха меката ѝ плът. – „Много подъл.“
Тялото ѝ трепереше, докато той ѝ отказваше оргазъм за втори път, Елена изръмжа и заби нокти в гърба му, разкъсвайки финия черен плат на ризата му. Кръвта ухаеше на въздух, а главата на Рафаел се вдигна, за да разкрие нажежените му очи и сияещите му криле над нея. Притискайки устата си към нейната, той разкопча панталоните си и тя усети тъпата твърдост на члена му да се притиска към нея… но той не се напъна, явно все още в адски добро настроение.
„Направи го!“ – Прехапа долната му устна достатъчно силно, за да разкъса кожата, тя обви краката си около бедрата му и подръпна своите нагоре.
Един-единствен твърд сантиметър, а след това целият, докато той се втурваше дълбоко, разтягайки стегнатата ѝ плът с дебелината си. Елена свърши без предупреждение, а тялото ѝ се вкопчи в неговото толкова силно, че той прекъсна целувката, за да подпре ръцете си в юмруци от двете страни на главата ѝ. Отказвайки да изгуби тази връзка, дори когато тялото ѝ се свиваше в почти мъчителен оргазъм, тя сграбчи лицето му и започна нова целувка, която беше пълна с език, топлина и ярост.
Пенисът му се плъзна по свръхчувствителните ѝ мускули, докато той се измъкна по цялата си дължина, за да се върне обратно с такава сила, че тя го усети в гърлото си. След това той свърши вътре в нея, а интимната влага я тласна по ръба на удоволствието, което беше толкова жестоко, че я разкъса на парчета.
* * *
– Все още носиш всичките си ножове.
– Трябваше да ги използвам – промълви Елена от позицията си, хваната в капан под тялото на Рафаел, члена му все още беше в нея, а дъхът му беше горещ на врата ѝ. – Гадняр.
– Ти пусна кръв, така че смятам, че сме равни.
Ръцете ѝ се увиха около врата му и тя целуна слепоочието му.
– Съжалявам, че те изплаших. – Не беше редно един архангел да признае страха си, но той беше неин и тя го беше наранила, без да иска; от нея зависеше да поправи грешката си.
Крилете му се отместиха, но той не измъкна телата им.
– Не познавах страха до теб, Елена. Използвай силата си разумно.
Това беше удар в сърцето, това голо признание.
– Ами – каза тя в опит да го накара да се усмихне – ако това ме накара да бъда толкова добре прецакана…
Издигайки се на лакти, с бурно разбъркана коса и вече заздравяла долна устна, той я прикова с поглед, в който имаше повече от мъжка арогантност.
– Не съм ли те задоволявал?
Боже, той беше секси. Искаше ѝ се да разкъса дрехите му и да го изкара луд, когато има този поглед на лицето си.
– Като се има предвид, че предната вечер изкрещях в оранжерията – каза тя и пръстите на краката ѝ се свиха при напомнянето за това как я беше взел отзад, с ръце, опряни на работната маса – мисля, че знаеш точно колко добре ме задоволяваш. – Тя изстена, когато той се отдръпна от тялото ѝ, а тъканите ѝ бяха апетитно набъбнали. – Макар че гневният секс има нещо в себе си.
Най-накрая устните му леко се извиха, главата му се наведе, за да притисне целувка върху захапката, която беше взел от гърдата ѝ, следата все още червена.
– Да. – Той се изправи, вдигна панталоните си и я издърпа на крака. – Това може да се превърне в любимия ми начин да изглаждам различията ни.
– Не и ако правиш това с всичките ми дрехи – каза тя, осъзнавайки, че звуците от разкъсването и раздирането са били истински. – По дяволите. Току-що се преоблякох. – Внезапна паника, поглед към часовника ѝ. – Все още имам петнайсет минути, за да се срещна с Ранзъм. – Втурвайки се в спалнята, тя свали оръжията си, измъкна се от дрехите си и – след като бързо се втурна в банята, за да измие някои горещи лични течности от тялото си – се върна, за да се облече отново.
Луди три минути по-късно и Рафаел, облечен в черна риза, идентична с тази, която беше накъсала, отново плъзна най-дългото си острие по гърба ѝ.
– Ловът може да закъснее – каза тя. – Така че не изпращай ескадрилите да ме търсят.
– Или си забравила за предишния си ангажимент – каза Рафаел, докато бързо преплиташе косата си – или се опитваш да го избегнеш.
Дойде и в прилив на спомени – тежка релефна хартия, учтива покана, чието изготвяне ѝ беше отнело часове, отговор, елегантен и официален, но с деликатна, причудлива рисунка на лемур в единия ъгъл.
– Не са се отказали?
– Елижа предложи, но аз му казах, че бихме искали да видим него и Хана на нашата маса. – Сгъвайки крилата си плътно до гърба, той излезе на балкона, а зимният въздух беше студен полъх, когато тя го последва. – Мисля, че е време да започнем да изграждаме истински приятелства сред Кръга. Вече се оформят други съюзи, които могат да се окажат разрушителни в предстоящата война.
Потривайки голите си ръце, тя се опита да си спомни дали е оставила резервни пълноценни ножници в Кулата. Но не само вятърът и сгъстяващият се слой облаци накараха косъмчетата по ръцете ѝ да настръхнат.
– Мислиш за Нейха и Леуан. – Двата могъщи архангели бяха съседи, винаги бяха имали сърдечни отношения.
– Това може да е смъртоносна връзка.
Елена си помисли за Манхатън, обсаден от градушка от огън и лед, докато преродените се хранят със смъртна плът в кървава епидемия из целия град, и усети как стомаха ѝ се надига.
– Джейсън каза, че е сигурен, че Нейха не е била приета от Леуан.
– Нейха има и близначк на нейна територия, който тепърва може да поведе армията си срещу Нейха – отбеляза Рафаел. – И тя ме обвинява за смъртта на детето си. – Напомняне, че независимо от това, че Нейха прие Джейсън на своя територия в близкото минало, някои рани продължаваха да гноясват. – Междувременно Леуан много учтиво държи и преродените, и силите си далеч от общата им граница.
Казано по този начин, Елена можеше да види как съюзът се оформя пред очите ѝ.
– Елижа и ти – вие вече сте приятели.
– В известен смисъл. Той винаги ми е предлагал подкрепата си по въпроси, свързани с Кръга. – Отбелязвайки преминаващия ескадрон, воден от Илиум, който досущ приличаше на кръвожадния боец, какъвто тя толкова често забравяше, че е, Рафаел изстреля произволен енергиен изстрел.
Елена затаи дъх, когато Илиум даде една-единствена команда и ескадронът се раздели, за да избегне мълнията… която Илиум отклони с меча, който бе извадил от гърба си. Мечът се удари в кулата, без да нанесе щети, и Илиум ги поздрави с усмивка, преди да продължи напред.
– Това не беше ангелски огън. – Архангелски убиец, ангелският огън можеше да разбие бетон.
– Не, това беше слаб удар, предназначен да провери бдителността на ескадрилата. – Погледът му бе насочен към града, а Рафаел се върна към предишната тема на разговора им. – Ако с Елижа искаме да създадем истинско приятелство, съюз, който да издържи в предстоящите битки, тогава трябва не само да го поканя на моя територия, но и да му се доверя на ниво отвъд нея.
– Ще му разкажеш за пълните последици от Падението? – Откровена изненада в тона на съпругата му.
– Не. – Той не се доверяваше на никого от Кръга достатъчно, за да сподели компрометираното състояние на защитата си. – Елижа може и да е предложил маслиновото клонче на приятелството, но той също така е държал територията си по-дълго, отколкото аз съм бил архангел. Той е толкова безмилостен, колкото и всеки от нас.
– Колко лошо е това? – Попита Елена тихо. – Сега, след като си имал възможност да прецениш всички наранявания.
– Започнахме процеса на прехвърляне на мъже и жени от отдалечени райони, за да подсилим отбранителните си сили, но персоналът на кулата е избран по определена причина. Те са най-добрите от най-добрите, всеки от тях е лично тестван и подбран от Гален. – Освен това неговият оръжеен майстор беше поставил като задължително условие всеки боец да се връща в Убежището веднъж на две години за интензивно обучение.
– Отдалечените райони – те няма да бъдат оставени уязвими? – Проверявайки оръжието, което носеше във вътрешния кобур на бедрото, след като бе сменила едно от остриетата си с елегантното парче, Елена го прибра назад, а фините линии на лицето ѝ се смутиха в бурната светлина. – Щом взимаме техните хора.
Това беше точно такъв въпрос, какъвто трябваше да зададе един консорт, който предизвикваше, без да осъжда. Знаеше, че Елена често си мислеше, че не познава „правилата“ за поведение на безсмъртните, но познаването на разкоша и церемониите беше безполезно без сърцето да обичаш хората им и смелостта да казваш мнението си.
– Смята се за малодушно да се откъсваш от територията и никой архангел не желае такова петно върху честта си.
– Е – каза тя, докато дъждовна капка се удари в бузата ѝ, а небето засега задържаше потопа – предполагам, че това е добра новина.
– В известен смисъл. Но няма нищо срамно в това да бъдеш умен при нахлуването си. – Безсмъртните ценяха интелигентността също толкова, колкото и силата. – Да омекотиш един град за нападение, като предизвикаш събитие като Падането? Това би се считало за добра стратегия в последствие.
– Болният вампир. – Очите му се срещнаха със зимно сиви, а сребристият ръб беше слаб на тази светлина. – Това не може да е съвпадение.
– Няма да знаем нищо със сигурност, докато Кеир не завърши тестовете си, но съм казал на всички старши ангели и вампири да докладват за всяко необичайно или тревожно поведение. Не може да се допусне подобна болест да се утвърди където и да било на територията. – Той отново погледна към облаците. – Изпълни задачата си за гилдията, Елена. Бъди видима в работата си. Целта ни остава същата – да не даваме на враговете си никакви признаци, че градът е бил толкова тежко ранен.
– Доколкото разбирам – отсече Елена – ако Падането е било планирана атака, то тя не е била умна, а страхлива. Убийство от разстояние.
Думи, които би очаквал от един воин.
Мимолетна целувка, върховете на загрубелите ѝ от оръжието пръсти върху бузата му.
– Няма да закъснея.
Гледаше я как тръгва в размаха на полунощ и зора, крилете ѝ не приличаха на никои други, и знаеше, че ще прокълне собствената си чест и ще отмъсти на света, ако някой посмее да я докосне с пръст.
Назад към част 7 Напред към част 9
