Глава 6
Кожата ѝ настръхна и тя зачака да види какво ще направят.
Нищо.
Погледът ѝ попадна върху празните теракотени саксии, които беше подредила в задната част на пейката. Вдъхновена, тя даде на всеки боец по една, любопитна да види реакцията им.
– Бихте ли могли да ги напълните с пръст за мен? Торбата е там.
Те се придвижиха до торбата като един и започнаха да изгребват с ръце богатата почва за саксии. Тъкмо се канеше да им каже да спрат, да си сложат ръкавици, но осъзна, че това няма да има никакво значение за двамата. Когато попита, Първенеца каза, че Легиона е „от земята, от живота“. Сега, докато ровеха с ръце в почвата, тя видя неочаквано облекчение в раменете на двамата мъже, миглите им се спуснаха и гърдите им се разшириха.
„Рафаел.“
„Имаш ли нужда от спасяване?“
„Не.“ – Виждайки, че боеца ѝ е напълнил саксията си, тя каза: – Защо не прехвърлиш един от тези разсади? – Посочи плоската, плитка тава, в която беше отгледала няколко различни растения за живот.
Докато тя го наблюдаваше, той внимателно извади едно от тях, постави го в саксията, след като издълба дупка, и след това нежно потупа почвата около него.
„Мисля, че трябва да създадем градини в сградата на Легиона. Част от покрива, някои от по-големите планирани балкони, площи под покривния прозорец, всички те ще свършат работа.“
Реакцията на Рафаел беше незабавна.
„Те са от земята, трябва да бъдат подхранвани от нея по някакъв начин, докато са активни. Ето защо те толкова често се намират в Сентръл парк.“
„Така си мисля“ – каза тя, като видя как вторият боец се присъединява към първия и след като я погледна за разрешение, посяга към тавата с разсада.
„В състояние ли си да поемеш задачата да организираш градините?“
„Да. Това би бил увлекателен проект и може би проект, в който бих могла да включа някои от ранените, които все още не са готови за пълни задължения.“
– Готово е.
Като разгледа красивите саксии, които бойците поставиха пред нея, тя каза:
– Искаш ли да направим още?
Час по-късно тя се върна в къщата, като остави двамата мъже в оранжерията, след като ги увери, че могат да останат колкото искат. Беше видяла движение през стъклото отвън, силуетите на ръцете им докосваха листата на надвисналите папрати.
Качи се на горния етаж, преоблече се и проследи Рафаел в кабинета му. След като беше толкова близо до това никога повече да не усети докосването му, тя не отричаше нуждата си да бъде близо до своя архангел. Животът беше непредсказуем – можеше да нямат спокойна вечер заедно още седмица или месец, ако нещата отново се объркаха.
– Вечерята ще отнеме известно време – каза тя и плъзна ръце около кръста му. – Реших да те съблазня за предястие.
Еротичният, екзотичен вкус на ангелски прах по устните ѝ, по кожата ѝ, мълчаливия отговор на Рафаел я накара да настръхне. Той навеждаше глава към нея, когато един звън прекъсна тишината. Той идваше от големия видеоекран, вграден в стената вляво от Елена. Имаше много малко хора, които разполагаха с директния код, но това включваше майка му и целия Кръг.
– Това е Тит – каза Рафаел, след като погледна идентификатора на входящото повикване.
Елена трескаво изчисти уличаващия блясък на ангелски прах от устните и лицето му, след което се опита да избърше своите с долната част на тениската си, докато тялото ѝ продължаваше да пулсира от сексуална топлина.
– Е?
Като прокара палеца си отстрани на устата ѝ, Рафаел ѝ подаде разтапящия костите вкус.
– Трябва да останем в сенките.
Елена въздъхна, но дръпна завесите, за да блокира последната част от залеза, хвърляйки кабинета в лек мрак.
– Добре, върви.
Тя невинаги оставаше до него, когато отговаряше на такива обаждания – нямаше такава власт, за да участва на това политическо ниво, а и, честно казано, не искаше. Нейният приоритет беше да направи необходимото, за да подкрепи Рафаел. Възможно е обаче Тит да отговаря на съобщението, което тя му беше изпратила в ролята си на съпруга на Рафаел.
– Тит – каза Рафаел, когато другия архангел се появи на екрана.
Тит беше облечен като воин, какъвто беше, нагръдника му блестеше от злато върху кожа от джет. Елена знаеше, че бронята едва ли е от истинско злато, а по-скоро от по-здрав материал, покрит с тънък слой от скъпоценния метал. Защото Тит не си играеше на воин, а беше истински. Строен по същия начин като Гален, чертите му бяха грубовати, а присъствието му – силно.
– Рафаел. – Очите от непроницаем оникс се преместиха към Елена, тонът му беше по-тих, отколкото тя би очаквала от мъж с неговите размери и сила, резониращия тон наложи вниманието ѝ. – Консорте.
– Радвам се да разговарям с теб – каза Елена, благодарна за инструкциите, които Джесами ѝ беше дала как да общува с архангел, който ѝ беше съюзник, но все още не ѝ беше приятел. Последното нещо, което искаше да направи, беше да си подложи крак, когато съюзите, които сключваха сега, можеха да помогнат за спасяването на света по време на предстоящата война. Беше сигурно, че архангела на Китай щеше да се събуди от регенеративния си сън в лошо, лошо настроение.
– Благодаря ти за поканата – каза Тит в отговор на думите ѝ. – Ще се присъединя към вас по време на празненствата ви.
Е, глупости. Елена беше отправила поканата, сигурна, че Тит няма да приеме. По-скоро искаше да насърчи добрата воля. Другите архангели, които беше поканила, вече бяха изпратили своите съжаления, включително Хана и Елижа, които Елена щеше да се радва да види – но подобно на Елена и Рафаел, другата двойка трябваше да бъде с хората си точно сега.
Що се отнася до Фаваши и Астаад, и двамата бяха планирали частни посещения след партито в квартала.
Знаейки какво изпитва Нейха към Рафаел, но и съзнавайки, че да не я покани ще се приеме като обида, Елена изпрати лична покана на Кралицата на змиите и отровите. Отговорът беше ледено учтив, но написан собственоръчно от самата Нейха, което според Елена трябваше да е по-добре от мълчанието.
Микаела беше изключена от всички списъци с гости, които Елена съставяше, както и приятеля на Леуан, Харизмон.
– Очаквам с нетърпение да се запозная с теб в интерес на истината – каза тя сега на Тит, като се замисли за уроците на Джесами. Историкът и библиотекар на ангелската раса имаше търпението на светец, дори когато ученика ѝ се преструваше, че припада и умира от умопомрачителната сложност на ангелския протокол.
– Аз също ще се радвам да те видя, Тит – каза Рафаел и крилото му се плъзна по нейното. – Овладяхте ли ситуацията с Харизмон?
Тази ситуация беше причината, поради която Елена очакваше Тит да се придържа близо до територията си. Той имаше обща сухоземна граница с Харизмон и двамата архангели никога не са били в сърдечни отношения. Постоянните им пререкания се бяха превърнали в тотална агресия, когато по време на военните действия Харизмон застана на страната на Леуан; Харизмон не само беше използвал новата си способност да създава болести, за да нападне Ню Йорк, но и беше започнал да изпраща носители на болести през границата в земите на Тит.
– Имам потвърдени сведения, че Харизмон е болен.
– Умът му? – Рафаел беше виждал как собствените му родители полудяват с възрастта, но Харизмон беше млад по отношение на безсмъртните.
– Не. Той е физически болен. Моите шпиони ми казаха, че е прикован на легло, а тялото му е покрито с рани.
– Архангелите не се разболяват. – Неизменен факт в цялата ангелска история.
– Изглежда, че Харизмон променя правилата. – Тит сложи ръце на кръста си, бицепсите му изпъкнаха. – Говорих и с лечителя си, и с Кеир за възможната причина – те смятат, че е прекалил със способностите си и те са се обърнали срещу него.
Рафаел обмисли това.
– Ако махнем Леуан от картината, Харизмон изглежда е имал най-силната дарба, предизвикана от Каскадата.
Другият архангел беше повалил стотици ангели на Рафаел в страхлив удар, оставяйки петима мъртви и много толкова жестоко ранени, че бяха малко повече от кървящи торсове. Трябваха да минат месеци на мъчителни болки, преди най-младите да се възстановят, а престъплението на Падащия Рафаел никога нямаше да забрави. Отмъщението сред безсмъртните често беше дълъг и смъртоносен процес, а Рафаел отдавна беше научил стойността на търпението.
– Да. – В изражението на Тит се четеше мрачно удоволствие. – Заразителният глупак действаше твърде бързо, беше твърде арогантен. Сега той плаща цената.
– Има и друга възможност.
Тит се намръщи при думите на Елена, но даде да се разбере, че тя е привлякла вниманието му. Рафаел знаеше, че това не е обичайния подход на африканския архангел към жени, които са сгодени, омъжени или по друг начин обвързани с влиятелен мъж. Това не беше женомразство – в армията на Титус имаше силен контингент от жени, включително майката на Гален, Танае.
В съзнанието на Тит имало два вида жени – воини и всички останали. Последните трябвало да бъдат обгрижвани, закриляни и да им се угажда, но не и да бъдат вземани насериозно. Рафаел знаеше, че на Тит му е отнело време да приеме, че Елена не спада към втората категория.
Въпреки това тя си оставаше млада от ангелска гледна точка и нямаше да има силата да задържи вниманието на архангел на възрастта на Тит, ако Тит не беше чул за нейната смелост и лоялност по време на последната битка срещу Леуан, когато ловеца му беше избрала да умре с него, ако това щеше да спаси народа им.
– Тя е истинска съпруга – бе казал другия архангел на Рафаел, когато двамата разговаряха скоро след като войските на Рафаел принудиха войските на Леуан да отстъпят. – Ти си благословен човек.
Абсолютна истина.
– Леуан – каза сега Елена – беше – пауза – известна с това, че споделя силата си с близките си. Видяхме това с нейните генерали по време на битката. Те можеха да издържат по-дълго, да се лекуват по-бързо от нашите мъже и жени, но тласъка им траеше само докато тя беше в играта.
– Но да сподели силата си с един от Кръга? – Мръщенето на Тит беше като гръм, ръцете му бяха сгънати на гърдите. – Това не е възможно.
Рафаел не беше толкова сигурен.
– Харизмон не би трябвало да е в състояние да предизвика Падението – напомни той на Тит. – Със сигурност не би трябвало да е в състояние да повлияе негативно на по-възрастните и по-могъщите от моя народ.
– Да. – Тит се намръщи още повече и кимна. – Ще помисля върху това. Но при сегашното положение на нещата Харизмон е изтеглил войските си плътно до собствените си граници, а моята армия е по-силна от неговата, тъй като той канибализира толкова много от пехотинците си, като ги използва като преносители на болести. – Опасна усмивка. – Може би е време да предизвикам един-два земни труса, за да му напомня, че не се нуждая от Леуан, за да разгърна способностите си.
– Ще се радвам да видя как Харизмон изчезва в бездънна пещера.
Смехът на Тит се разнесе по високоговорителите, звука беше силен и открит.
– Все още не съм толкова силен, но скоро. – Все още усмихнат, той каза: – Чувал ли си за последното заграбване на територия от страна на Михаела?
– Получих съобщението ѝ преди час – каза Рафаел и усети незабавната отрицателна реакция на Елена, макар че лицето ѝ не издаваше нищо. – „Няма причина за тревога, ловецо. Михаела просто жадува за земите на Леуан.“ – На глас той каза: – Планирам да пренебрегна искането ѝ за среща на Кръга, на която да се разпределят земите. – Беше твърде рано да обяви Леуан за мъртва, особено когато всички индикации сочеха обратното заключение.
– Както и аз. – Разгъвайки ръце, Тит погледна директно към Елена. – Любопитен съм да изпитам „партито на квартала“. Не съм чувал за такива.
„Ловецо, думата е ваша.“
– Ще бъде доста по-различно от ангелски бал – предупреди тя с прямота, която Рафаел знаеше, че Тит ще оцени. – Сигурна съм, че където и да е Леуан, това ще я накара да изтръпне от ужас.
Зъбите на Тит блеснаха в бяло срещу кожата му.
– Това не е възпиращ фактор! Ще бъда там, освен ако злощастния син на задника на границата ми не успее да изпълзи от болничното си легло. Рафаел. Консорте. – Африканският архангел се изключи.
Ловецът на Рафаел се наведе напред, за да замаже екрана в техния край, преди да се обърне, за да го погледне.
– Каза ми, че поканата е проформа.
– Ще се радваш на Титус, хбети. Той е склонен да те покани на спаринг с него в знак на уважение към честта ти. – Виждайки, че тя започва да проявява интерес, той добави: – Разбира се, ще трябва да откажа от твое име, тъй като Тит не притежава никаква изтънченост и ще се отнесе с теб като с кръвожаден ангелски воин, откъсвайки ти при това главата и крайниците.
Устата на Елена се затвори, след като се отвори при първата част на изречението му.
– Може би имаш право. – Прокара ръце през косата, която беше освободила от връзката си, с оттенък, подобен на белия огън, който беше видяла на крилата му, и въздъхна. – Не че не харесвам Тит. От това, което съм виждала за него, той изглежда добре, но просто искам да отпразнуваме оцеляването и победата си с нашия град и нашите приятели, а не да се напрягаме, че ще правим сделка с гостите.
– Тогава мога да те успокоя. – Той сложи ръка върху дъгата на крилото ѝ и я погали надолу.
Трепереща, тя притисна ръка към гърдите му, а миглите ѝ се спуснаха.
Рафаел повтори интимната ласка. Нервните окончания в тази част от крилата на ангела са изключително чувствителни, а чувствителността на Елена се бе увеличила през предходните месеци, докато той не можеше да я накара да се отпусне и да се затвори в леглото без друго докосване. Той щеше да убие всеки друг мъж, който дръзнеше да я докосне там.
– Тит няма време за формалности – каза ѝ той, докато тя се отпускаше срещу него. – Той ще бъде най-лесния архангелски гост, който някога ще посрещнеш – особено като се има предвид, че по това време в града ще се провежда тържество.
Отговорът ѝ отне половин минута, докато не се размърда под докосването му.
– Титус обича да се забавлява?
Рафаел се засмя.
– Да. Той ще се наслади на енергията на нашия град и ще съблазни пет или десет много желаещи жени в този процес.
Миглите на Елена се вдигнаха, зениците ѝ се разшириха неимоверно на фона на сивите ириси, а сребърния кант, който съобщаваше за нарастващото ѝ безсмъртие, беше драматичен на слабата светлина.
– Той няма харем от наложници?
– Не. – Макар че в дома на Тит живееха жени, те не бяха негови любовници, а по-скоро тези, на които беше дал убежище. – Тит няма дълги връзки. Той разваля жената, с която е в момента, а след това продължава нататък – но изглежда, че любовниците му изпитват само привързаност към него. – Рафаел беше видял това от първа ръка, когато беше полуразвит младеж в армията на Тит, записал се, защото знаеше, че може да научи от архангела повече за уменията на воина, отколкото от който и да е друг жив ангел.
В армията на Тит беше научил много и за честта.
– През всичките години, в които го познавам, не съм чул жена, която той е взел в леглото си, да пренебрегва Тит. – И понеже знаеше, че това ще забавлява ловеца му, добави: – Най-често те просто въздишат при звука на името му и губят ход на мисълта си.
Смехът на Елена беше дрезгав, а крилото ѝ – топло и силно под допира му. Никой в ангелския род нямаше крила като тези на Елена, предизвикващата полунощ пера преливаха в най-дълбокото индиго, което преминаваше в синьо и преливащо се в нюанса на зората, а първообразите ѝ бяха бяло-златисти.
– Човекът явно има игра. – Изстена в гърлото си, когато той увеличи натиска на ласките си, и се впи в извивката на шията му. – Чувствам се толкова добре. Можеш ли да го правиш цяла нощ?
– Ако си заслужава да го правя. – С неохота прекрати докосването, което му доставяше същото удоволствие като на нея, а тялото му беше твърдо от възбуда, и я изведе от стаята. – Монтгомъри скоро ще ни потърси за вечеря. Не бива да го шокираме.
– Мисля, че Монтгомъри не може да бъде шокиран в този момент.
Рафаел привлече погледа на камериера, докато излизаха от кабинета – вампира се беше появил в коридора, когато Рафаел отвори вратата на кабинета.
„Спокойна вечер е, Монтгомъри. Дар след войната и хаоса. Може би трябва да поканиш Сивия на разходка покрай скалите.“
В очите на Монтгомъри се отрази тревожно притеснение.
„Сир, уверявам ви, че не сме…“
„Аз съм архангел, Монтгомъри. Познавам тези, които са мои.“ – Той започна да се изкачва по стълбите заедно с Елена. – „Двама от моите доверени хора да станат едно цяло, това не е нещо, което да презирам.“ – Разбирайки дълбочината на лоялността на Монтгомъри, той направи одобрението си още по-ясно. – „Имаш моето разрешение да я ухажваш, ако ти е необходимо.“
Спирайки на площадката, той съзря нервната надежда в изражението на Монтгомъри. Беше странно да види изтъкнатия камериер по този начин, но любовта имаше свой начин да прави смъртни от всички тях. Дълбоко покланяйки се, Монтгомъри каза:
– Господарю.
– За какво става дума? – Попита Елена в мига, в който се озоваха зад затворените врати на спалнята им. – Знаех, че вие двамата си говорите.
Наблюдавайки я как сваля оръжията си, той каза:
– Защо си толкова тежко въоръжена в собствения ни дом? – Тя се беше преоблякла в тениска с лъскаво деколте в небесносиньо и меки черни панталони, които обгръщаха формите ѝ, а краката ѝ бяха боси. И все пак някак си беше успяла да скрие поне три ножа.
– Хм. – Тя се загледа в ножа, който беше извадила от калъфа на глезена. – Навик, предполагам. – Поставяйки оръжията грижливо в чекмеджето на леглото, тя каза: – И какво?
– Монтгомъри ухажва Сивия.
– Не! Наистина?
– Трябва да се преструваш, че не забелязваш – предупреди я той. – Те ще се ужасят, ако си помислят, че са били толкова небрежни в задълженията си, че да те осведомяват за личния им живот.
Елена стисна устни, свъси вежди и започна да сваля тениската си.
– Но ти си забелязал. – Звукът излезе леко приглушен.
– Аз съм техен сир. Наредено ми е да забелязвам и да се уверя, че те не жертват радостта си, погрешно вярвайки, че ще намеря връзката им за неучтива. – Той притисна гърдите ѝ, след като тя хвърли тениската през облегалката на един стол, а нуждата му да я поиска се блъскаше в кръвта му.
Беше на косъм да запали и двамата на бойното поле в последен опит да победи злото на Леуан, беше на косъм да не държи повече Елена в ръцете си. Споменът беше още суров.
– Като моя съпруга – каза той, навеждайки глава, за да притисне устни към извивката на рамото ѝ – твоята задача е да забележиш кога са двойка, за да се увериш, че задълженията им не ги разделят повече от необходимото.
Ръцете ѝ бяха в косата му, устните ѝ – топли и влажни срещу линията на челюстта му.
– Странно е да мислиш за Монтгомъри и свързване в един и същи дъх. – Малко задъхване, когато той дръпна едното здраво набъбнало зърно. – Убедена съм, че той спи в костюма си.
– Стига си говорила за другите, хбети. Време е за нашето собствено свързване. – Всеки час, всеки час спокойствие беше съкровище. Войната кипеше черна и яростна на хоризонта, а когато дойдеше, щеше да погълне света.
Назад към част 7 Напред към част 9
