Налини Синг – НОЖОВЕ И НОЖНИЦИ
Първоначалната версия на този разказ е била предназначена за сцена от „Архангелска буря“, но я изтрих в по-ранен вариант и споделената тук информация за Леуан в крайна сметка стана част от глава 8 в книгата.
Въпреки това смятах, че сцената предлага хубав поглед към връзката на Елена и Рафаел, затова реших да я редактирам и разширя в кратък разказ. Надявам се да ви хареса!
Като затвори телефона, след като получи от Джейсън някои допълнителни подробности за развиващата се ситуация, Рафаел се обърна към мястото, където съпругата му стоеше от другата страна на частния кабинет, прикрепен към апартамента им в Кулата. В момента тя вкарваше ножовете в специалните ножници за предмишница, които използваше за най-леките си остриета, а на лицето ѝ се четеше намръщена гримаса.
– По дяволите. – Чиста агресия. – Наистина трябва да ги сменя – тази страна заплашва да се изтърка веднага.
– Дийкън не би свършил такава некачествена работа – промърмори той, назовавайки името на оръжейния производител, който е толкова уважаван, че изпълнява поръчки от безсмъртни от цял свят, а списъкът му с чакащи се простира години напред. Въпреки това, независимо от предлаганите стимули, първата лоялност на Дийкън беше към гилдията на ловците, в която някога беше членувал.
Елена се оцвети.
– Прекалено се срамувам да го помоля да ми направи нови – купих ги на шега от един оръжеен производител в Турция. Чувствам се така, сякаш съм изневерила на Дийкън. – Скъса и хвърли ножниците на леглото, като сложи ръце на хълбоците си. – И така, Леуан е в течение на старите си трикове?
– Това не е толкова изненадващо – тя вярва, че е по-висша дори от Кръга. – Някога Рафаел бе смятал Леуан за права, но сега, когато я бе видял ранена, знаеше, че другият архангел може да бъде спрян.
Елена посегна назад, за да оправи плитката си с бързи, компетентни ръце, едната от които носеше заздравяваща рана от нож, получена по време на тренировката. Тя щеше да изчезне в рамките на следващите два часа, а силата ѝ растеше с неочаквана скорост – но тогава неговата съпруга нито веднъж не бе правила очакваното.
– Човек би си помислил, че след като видя резултатите миналия път, никой няма да пожелае да се прероди доброволно – каза Елена, а очите ѝ се изпълниха със спомени за ужасната нощ в Забранения град, когато пред тях една мъртва жена се бе върнала към срастващ живот. – Тя трябва да ги принуждава… – Поклати глава. – Не, повечето от хората ѝ се отнасят към нея като към богиня, така че мога да повярвам, че биха се пожертвали за видението ѝ, дори и да знаят ужаса. Възможно е тя да създаде армия.
– Да. – Това беше бъдеще, което не можеше да се допусне да се осъществи, защото преродените на Леуан бяха чума. – По информация на Джейсън тя прави само по един или двама, преди да екзекутира творенията си – но ние не можем да спрем да я наблюдаваме.
Елена взе непълноценните ножове и ги хвърли в кошчето за боклук, като сложи ножовете си на масата с траурния вид на жена, която се разделя с най-ценното си бижу.
– Не, и не само заради преродените – Леуан няма да е доволна, докато не умреш. – Ирисите ѝ блестяха в метално сребро по ръбовете, безсмъртието я бе завладяло все повече през предходните месеци. – И аз няма да бъда доволна, докато кучката не се свари в собствената си кръв.
Рафаел повдигна вежда.
– Бих казал, че прекарваш твърде много време с Дмитрий, ако той беше тук.
– Не, това е изцяло моя работа – каза тя с усмивка, която беше острие в сърцето му, проряза го толкова дълбоко. – Тя се опита да те нарани и ще продължи да се опитва да те нарани, защото знае, че имаш потенциала да я унищожиш. Не възнамерявам да седя и да я оставям, архангел или не.
Воин, помисли си той, крилете му се разтвориха, това беше човекът, когото беше взел за своя съпруга.
– Ако позволиш – каза той – бих ти помогнал в задачата ти. Не може да позволим на Леуан да покрие света с извращенията си.
Лицето на съпругата му се разтвори в смях, преди да възвърне подобаващо високомерното си изражение.
– Позволявам. – Премина през него, за да се присъедини към мястото, където той стоеше с гръб към прозореца от плоско стъкло, който гледаше към стоманените кули на Манхатън, и прокара пръсти по вътрешната повърхност на лявото му крило. – Крилата ти… златните нишки не са като преди. Сякаш всяко от тях е покрито с фино натрошено стъкло, докато заблести като жив пламък. – Това, че тя го намира за красив, беше неизказана любов.
– Това е време на еволюция. Сега трябва да изчакаме и да видим дали сред Кръга ще се роди друга Леуан. – Той прокара пръст по дъгата на крилото на Елена, усети как отзивчивата ѝ тръпка се раздвижва.
– Стига сме говорили за Нейната Велика злоба и нейните гнусни заговори. – Обвила двете си ръце около врата му, ловеца му, облечена в черна кожа и въоръжена до зъби, с изключение на голите си предмишници, каза: – Целуни ме, Архангеле.
„Аз съм само твой роб.“ – Той долови смеха ѝ в устата си, усети го във вените си, страстта между тях беше тлеещ пламък.
Пулсът на барабана, когато се разделиха, тя разтвори влажни устни, за да каже:
– Ти си смъртоносен.
Той се усмихна и знаеше, че в усмивката му се крие арогантността на смъртоносна сила – той беше такъв, какъвто трябваше да бъде, за да управлява. Но неговата съпруга не беше жена, която да се плаши от подобно нещо, и тя поиска още една целувка, преди да се отдръпне, със зачервени бузи и повърхностно дишане.
– Няма да разтопявам костите си. Трябва да отида да измъкна три бебета вампири от задниците им и да ги върна при техния ангел.
– Усещам нотка на отвращение.
– „Аз съм един от най-опитните ловци в града, а Сара ме назначава за детегледач – бих си помислила, че това е конспирация, но се оказва, че цяла група бебета вампири са си втълпили, че трябва да се „разбунтуват срещу йерархията“. – Подсмърча. – Рансъм има двама в списъка си днес, а Ашуини води трима.
– Удивително е – каза Рафаел, премествайки се на широката плоскост на бюрото си – как хората не намират такава кауза, докато не бъдат направени. – Примамката на почти безсмъртието беше наркотик, но реалността беше сто години подчинение на ангелите, а тази реалност можеше да има горчив вкус.
– Разкаянието на купувача не отменя Договора. – Тя потърка разсеяно предмишниците си. – Трябва да се върна най-много до три часа, тъй като никоя от целите ми не изглежда да е гений. Имаш ли време за спаринг с мен? След като Дмитрий, Венъм и Джейсън ги няма, губя време за тренировки.
– Трябва да се срещна с Назарах – каза той, говорейки за един от могъщите ангели на територията му – но Джанвиер се е прибрал и би трябвало да има време, така че говори с него, когато се върнеш. – Според Дмитрий по-младият вампир беше най-мръсният уличен боец, когото лидерът на Седемте на Рафаел някога беше срещал. Той щеше да може да помогне на Елена да увеличи арсенала си от трикове, да ѝ даде допълнителни инструменти, за да оцелее в света на безсмъртните. Ела тук, консуле.
Като го погледна свойски, тя се приближи.
– Призован си?
Той отвори малката кутийка, която стоеше на бюрото му, и извади две меки като масло ножчета, предназначени за предмишниците ѝ.
– Не мога да те оставя на света без остриетата ти.
– Рафаел! – Събирайки подаръците, тя издаде женски звуци на удоволствие, които той обикновено чуваше само когато лежеше изпотена и гола в леглото им. – Това е работа на Дийкън. Ооо, те се усещат… – Направи закопчалките, нахлузи ножовете и се размърда.
– Внимавай, Елена. Може да реша, че тези ножници ти харесват прекалено много.
Усмихвайки се, тя завъртя и извади остриетата на бърза ръка, като изпробва позиционирането и стегнатостта им.
– Боже, Дийкън е талантлив. – Секунда по-късно плъзна ножовете обратно и се завъртя в обятията му с грациозността на боец, а усмивката ѝ избледня в интензивност на емоция, толкова сурова, че се превърна в буреносен облак над ирисите ѝ.
– Ти ме познаваш. – Пръстите ѝ докоснаха бузата му. – Виждаш ме. – „Благодаря ти.“
Той я доближи до тялото си, оръжията ѝ имаха твърди ръбове срещу него.
– Ти си необикновена. – „И ти си моя съпруга. Моя, за да я познавам, моя, за да я виждам.“
Устните ѝ се изкривиха, макар че интензивността не намаля, тя се изправи на пръсти и прошепна:
– Кнебек, Архангеле. – Емоцията в нея беше жива дивотия, докато изричаше думи на любов на езика, който означаваше толкова много за нея. – „Кнебек.“
