Налини Синг – Сватбена закуска
Място на действието: Домът на Елена и Рафаел в Анклава, след сватбата на Дмитрий и Онър
Елена привлича погледа на Рафаел, когато той влиза в трапезарията, където Монтгомъри и персоналът му са подредили пищна закуска с шампанско. Никой не би предположил, че са били уведомени едва преди три часа.
„Проблеми?“ – Попита тя, като използва мисловната им връзка.
Отговорът му беше кристално ясен.
„Да. Ерис е бил убит.“
„Боже мой.“ – В съзнанието на Елена проблесна споменът за Нейха, която се опитваше да предпази дъщеря си, и за смъртоносното злато на погледа ѝ, след като всичко свърши.
„Може би сме елиминирали непосредствената опасност“ – Джейсън отива при нея сега.
В този миг в стаята влезе чернокрилият ангел. Това я изненада – беше усетила неприязънта му към присъствието на толкова много хора, беше очаквала да изчезне веднага щом има възможност. Сега обаче той се движеше из стаята със сенчестата грация на шпионин, какъвто беше, за да докосне Дмитрий по рамото, където лидерът на Седемте седеше заедно с Омър, Илиум и Ашуини.
Дмитрий се надигна, погледът му проблесна към Рафаел, но Рафаел поклати глава и се приближи до мястото, където Елена седеше от другата страна на масата, заедно със Сара, Дийкън, Зоуи и още един член на Седемте. Колкото и да е странно, смъртоносния и често сардоничен Венъм изглеждаше очарован от момиченцето на Сара и Дийкън – достатъчно, за да свали слънчевите си очила и да ѝ покаже очите си.
Вместо да изкрещи, очите на самата Зоуи станаха огромни и тя протегна ръка, за да прокара върховете на пръстите си по миглите на Венъм, които Елена изведнъж осъзна, че са изящно дълги.
„Венъм има хубави мигли.“
„Не го казвай на Илиум – той доста ще ревнува.“
Устните ѝ се извиха в ъгълчетата, когато архангела ѝ прокара пръсти по тила ѝ, преди да седне до нея, а крилата му се припокриха с нейните.
Секунда по-късно Джейсън завърши тихия си разговор с Дмитрий и си тръгна, след като стисна ръцете на Дмитрий по начин, който наистина ѝ напомни, че тези мъже са се сражавали заедно на бойните полета.
„Дмитрий знае, че нещо не е наред.“
„Казах на Джейсън да сподели подробностите – в противен случай Дмитрий няма да го пусне. Сега, когато е наясно, че ситуацията е под контрол, той ще си даде почивка, за да се наслади на този ден.“
След това Дмитрий отново зае мястото си и се усмихна на Онър.
„Би могло да бъде досадно, как имаш свойството да си прав.“
„Аз съм архангел. Винаги съм прав.“
Елена се засмя под нос и отпи глътка от чашата с шампанско, толкова пенливо и ярко, че беше сигурна, че трябва да е престъпно скъпо.
– Знаеш ли, че Илиум мрази шампанско?
– Незнам, не съм сигурен. – Крилете му бяха тежки и топли до нея, той погледна към мястото, където Зоуи и Венъм водеха интензивен разговор на нисък глас. – Изглежда, че дъщеря ти си има фаворит в лицето на един от моите Седем. – Думите бяха насочени към Дийкън.
Бившият убиец, страшилището на ловците от нелоялните гилдии, не се смути.
– Тя е дете на Сара и кръщелница на Елена – каза той, сякаш това обясняваше всичко.
Усмивката на Рафаел беше дълбока.
– Наистина.
В този момент Венъм погледна нагоре и срещна погледа на Рафаел с прорязания си от змийско зелено очи.
– Зоуи ще ти бъде много задължена, ако ѝ подариш едно перо за колекцията ѝ.
Мълчалив, Рафаел насочи вниманието си към Зоуи. Елена познаваше кръвожадни ловци, които щяха да се ужасят да срещнат този поглед, но Зоуи само се усмихна срамежливо, с тръпчинки. Това беше нещо, което тя беше забелязала след завръщането им в Ню Йорк – най-уязвимите никога не се страхуваха от Рафаел и това беше колкото очарователен, толкова и необясним парадокс.
Защото, въпреки че днес беше домакин, той нямаше нищо общо с човека – същество с такава жестока сила, че дори повечето от безсмъртните на това събиране, а още по-малко смъртните, му бяха дали да се размине. Много от приятелите ѝ ловци все още се съмняваха в отношенията ѝ с него, но Елена знаеше, че той никога няма да ѝ навреди. Да обича Рафаел беше най-истинското нещо в живота ѝ.
Сега – той изкриви пръст към Зоуи. Момичето погледна първо към майка си и баща си. При кимването на Сара тя се измъкна от стола си и изтича да застане до Рафаел, като на никого не убягна фактът, че Дийкън беше станал хищник – неподвижен, бдителен.
– Докосване? – Попита Зоуи, като държеше ръката си над крилото му.
„Добре са я научили.“
„Разбира се“ – каза Елена; Сара знаеше много добре колко чувствителни са ангелите по отношение на крилата си. – „Беше ми наредено да не я уча на лоши маниери, като ѝ позволявам да ме докосва, както си иска – макар да изтъкнах, че съм грижовна кръстница и следователно не се подчинявам на подобни изисквания.“
„Щом тя се държи толкова безупречно, очевидно не си оказала лошо влияние, каквото ти се иска да бъдеш.“
„Дай ми още няколко години.“
– Можеш да докоснеш – каза Рафаел на глас, гласът му беше нежен по начин, който тя винаги чуваше само при най-малките. – Що се отнася до перото, струва ми се, че си спомням, че вече имаш поне пет мои.
Усмивката на Зоуи беше чисто радостна.
– Шест!
– Разбирам. – „Тя не се страхува. Съжалявам баща ѝ.“ – Всъщност съм скрил седмо перо в тази стая за теб.
Задъхана, Зоуи изтича обратно при майка си, проведоха спешен разговор и след това тя се отправи на търсене. Директорът на гилдията погледна Рафаел през масата.
– Колко деца познаваш?
Отговорът на Рафаел беше неочакван.
– Веднъж хванах Илиум, когато падна от небето, докато се учеше да лети.
Идеята за красивия, силен Илиум като малък ангел накара Елена да се засмее, дори когато видя как Дийкън се премести, за да държи Зоуи в полезрението си, докато тя претърсваше ъглите на стаята с решително усърдие. Очите на Сара се свързаха с тези на Елена от другата страна на масата, а между тях премина неизказана мисъл. Нито една от тях не можеше да очаква подобна сцена, когато Елена срещна Рафаел за първи път, особено след като той влезе в Тишината и се превърна в чудовище, което принуди Дийкън и Сара да се барикадират в дома си, с готови оръжия, а Зоуи изпрати извън града на сигурно място.
Тя не каза нищо за това, че Зоуи е в безопасност тук – Дийкън беше неин баща и я обичаше. Разбира се, че щеше да я пази.
– „Излезте и не излизайте!“
Тя отблъсна този грозен спомен, когато той се появи. Собственият ѝ баща нямаше място тук, на това щастливо събитие. Изпъна малко крилото си, така че то се допря до това на Рафаел, и се наслади на усещането, че е у дома, че е желана и обичана. Това усещане само се засили, когато Монтгомъри се появи до лакътя ѝ и се наведе, за да попита:
– Да отворим ли вратите на балната зала, ловецо?
– Да – каза тя, тъй като едва наскоро бе разбрала, че високото централно ядро на къщата може да се разшири допълнително, за да се създаде едно обширно пространство. – Мисля, че Дмитрий и Онър искат да изчакат с разрязването на тортата до края на танците.
Монтгомъри изчезна, за да подреди нещата, а Елена погледна Рафаел.
– Видя ли каква възпитана съпруга съм?
– Половината се страхувам, че ловецът ми е обладан.
– Не свиквай с подобно поведение – предупреди тя, докато пред нея вратите се отдръпваха, за да разкрият балната зала, украсена с драматична черна коприна и кървавочервени рози, придържани от ножовете на ловеца от гилдията. Елена се усмихна. – Перфектно.
Гръмките възгласи на събралата се група дадоха да се разбере, че одобрението е всеобщо.
Дмитрий се изправи, протегна ръка към Онър, преметна я в розите и коприната, движенията им бяха толкова добре съчетани, сякаш бяха танцували от векове.
