Питър В. Брет – Ядрото ЧАСТ 34

Глава 33
ЗЛОТО РАЖДА
334 СЗ

– Напъни – каза Лийша.
– Идиотка! – Илона беше с вдигнати крака на родилната маса, косата ѝ беше гладка от пот. – Какво, по дяволите, си мислиш, че съм правила?! – Бяха минали часове от раждането, но не бяха се доближили до момента.
– Лийша само се опитва да ти помогне, скъпа. – Ърни се опита да хване ръката на Илона, но тя я отблъсна.
– Излизай.
Лицето на Ърни посърна.
– Но…!
– Замълчи! – Изръмжа Илона. – Тук си толкова безполезен, колкото и в леглото ми! Няма как тази мадама да е дошла от твоя куц пън и двамата го знаем!
– Скъпа! – Ърни стана яркочервен, като огледа стаята. Дарси и Фава държаха очите си присвити и се правеха, че не забелязват.
– Излизай! – Изпищя Илона. – Излизайте! Излизайте! Излизай!
Лийша хвана баща си за лакътя.
– Да.
Ърни не се нуждаеше от повече инструкции и ѝ позволи да го изведе от стаята.
– Тя не иска да каже това.
Ърни се свлече на една пейка точно отвън.
– О, Лийша. Разбира се, че иска.
Лийша въздъхна. Нямаше смисъл да се преструва, че не е видяла истината в ярки подробности.
– Защо не се върнеш в покоите си? Това може да отнеме още часове. Ще те повикам, когато приключи.
Ърни поклати глава.
– Може би това бебе е мое, а може би не е, но за добро или лошо майка ти е моя. Аз ще чакам тук.
Лийша го стисна за рамото.
– Ти си твърде добър за нея, татко.
Ърни се ухили.
– Твърде добър, но никога достатъчно добър. Примирих се с това, но то не спира да щипе.
– Глупости – каза Лийша. – Майка използва истината, за да те наранява, така че да не виждаш, че това е лъжа. Ти й даде възможност да те остави заради Стийв и тя не се възползва от нея. Никога няма да го направи. Ти винаги си бил по-добрият мъж и имаш право да изискваш от нея да се отнася с теб така, както заслужаваш. В един мъж има нещо повече от размера на дървото му. Ако тя не може да види това, може би трябва да се опита да отгледа сама това бебе.
Ърни поклати глава.
– Обичам я, Лийша. Винаги съм я обичал, винаги ще я обичам. За мен никога не е имало друга жена на света. Няма да отида никъде. Нито от тази скамейка, нито от този брак. Казахме си клетвите…
– Но само ти ги спазваш – каза Лийша.
Ърни я погледна.
– Само тогава ли трябва да спазваме обещанията си, Лийша? Когато другите не го правят? Научил съм те по-добре.
– Ай, та. Научил си ме. – Лийша се усмихна и се наведе да целуне върха на оплешивяващата му глава, преди да се върне в родилната зала и да затвори вратата.
– Напъвай. – Дарси зае мястото на Лийша между краката на майка ѝ.
– Напъвам, глупава крава! – Илона се изрепчи.
– Ами ти не вършиш достатъчно добра работа, злобна стара вещица – промълви Дарси.
– Сякаш някога ще разбереш какво е това – изръмжа Илона. – Гледката на твоето кисело мазно лице е достатъчна, за да увяхне дървото на всеки мъж.
Дарси се изчерви, но мъдро преглътна репликата си. Беше свикнала да козирува на другите, но никой не можеше да изостри боя така, както Илона Пейпър. Каквото и да кажеше, майката на Лийша щеше да й отвърне с нещо по-лошо.
– Бъди като палма и се наведе, за да мине този вятър над теб – посъветва я Фава. – Еверам не съди жените за думи, изречени в родилната зала.
– Не познаваш добре майка ми, ако мислиш, че тези думи се ограничават само до раждането – каза Лийша.
Фава изглеждаше готова да каже още нещо, но Илона изръмжа като мечка, а Дарси нададе вик.
– Виждам главата!
Лийша се втурна и внимателно избута благодарната Дарси настрани. Ето я и нея – най-сетне се виждаше главата на детето, покрита с кестеняви коси. Тя започна да я масажира.
– Това е то, мамо, последно…
– Ако кажеш да напъна, кълна се в Създателя, ще…!
– Не ме интересува какво ще направиш, стига да напъваш – изпъшка Лийша. Илона стисна зъби, кръвоносните съдове се пръснаха по лицето ѝ, докато се напрягаше. После главата се изплъзна и останалото дойде набързо.
– Имам я! – Лийша посегна да прочисти устата и носа на бебето, но това не беше необходимо. Детето се мяташе в ръцете ѝ и надаваше мощен плач.
Тя се озова в съгласие, собствените ѝ очи се насълзиха.
– Никога няма да ми омръзне този звук.
– Дай го… – Илона си пое дъх: – …малко време – изпъшка отново тя – и на всички ще ни… омръзне.
Лийша я игнорира, прокарвайки чувствителни пръсти по детето, проверявайки ритъма на сърцето му, тонуса на кожата му, силата на движенията му, честотата на дишането му. Фава се придвижи, завърза възли на въжето с опитна ръка и го преряза с остро извито острие.
Лийша се вгледа по-дълбоко, виждайки аурата на детето с предпазното око. Тя се просълзи. Каквито и ужаси да беше казала и извършила Илона, това дете, нейното братче или сестриче, беше душа, все още необременена с тежестите на живота.
– Какво е това? – Поиска да знае Илона, като видя сълзите. – Нещо не е наред ли?
Лийша поклати глава.
– О, не. Всичко е… прекрасно.
– Не ме дръж в напрежение – каза Илона. – Момче ли е?
Лийша поклати глава.
– Момиче, силно и съвършено.
– Нощи, не отново! – Илона удари с юмрук по масата, но умът на Лийша беше далеч, спомняйки си думите на Аманвах, отминали месеци, когато хвърли заровете за булката на Гаред.
Тя ще му роди силни синове, но дъщеря му ще бъде тази, която ще го наследи.
Независимо от разочарованието си, Илона посегна към детето. Лийша й завърза чиста пелена и я положи кожа до кожа на гърдите на майка й.
– Как ще я наречеш? – Попита Фава.
– Селен, на името на майка ми. – Изразът на лицето на Илона беше нещо, което Лийша никога не беше виждала. Дали това не е любов?
– Силно име – каза Фава и се отдалечи, за да изхвърли шнура. Лийша я наблюдаваше и я последва, когато жената се обърна с гръб към масата и тя видя отчетливо сияние.
Тя стигна до Фава, когато старата жена хвърли заровете, мокри от кръвта на пъпната връв. Това беше нарушение на личното пространство, но любопитството на Лийша надделя над обидата ѝ и тя се наведе, за да види как зарът се завъртя докрай и символите се подредиха.
Дърво, пресичащо се с режеща част.
– Дървосекач – въздъхна тя, твърде тихо, за да могат Дарси и майка ѝ да я чуят.
Фава кимна.
– Дживах Ка на барона ще се зарадва, че това е момиче.
Не чак толкова, помисли си Лийша, но запази това за себе си, изучавайки останалата част от хвърлянето.
– Ай! – Илона изръмжа. – Не си мисли, че съм толкова глупава, че да не отгатна какво правиш там! Искам да погледна!
Фава грабна заровете и ги пъхна обратно в торбичката си.
– Достатъчно лошо е една брадичка да погледне свещените зарове. Няма да търпя друг.
– Ами? – Поиска Илона, когато Лийша се върна при нея. Ърни отвори вратата ненадейно, когато Лийша отговори.
– Тя е на Гаред.

***

Лийша се върна в кабинета си и намери Арейн на бюрото си, в присъствието на лорд Артър, Паул и Тариса, която се навеждаше над купчина документи. Мели седеше на дивана в другия край на стаята заедно с Олив.
Това ли беше лоялността на вътрешния ѝ кръг? Два дни след завръщането на Арейн, а тя вече беше заела мястото на Лийша. Тя отвори уста, за да изкрещи, когато Олив, едва тримесечна, се протегна нагоре и хвана здраво деколтето на Мелни, издърпвайки се да се изправи в скута ѝ.
– Създателю! – Лийша се втурна към тях, забравила гнева си.
– Аз знам! – Мелни се разсърди. – Тя го прави цяла сутрин! – Олив се обърна, срещна очите на Лийша и се разсмя радостно.
Лийша знаеше, че би е трябвало да се притеснява от необичайното развитие на Олив – повечето деца не можеха да стоят поне до деветия месец – но не можеше да не се засмее в отговор. В Олив Пейпър нямаше нищо обичайно.
Момичето отпусна хватката си, преди голямата гръд на Мелни да се изплъзне от роклята ѝ, протягайки се към Лийша. За миг тя се задържа на краката си, но после малките ѝ крачета се подкосиха и тя падна по гръб на дупето си, смеейки се отново.
Лийша я подхвана и я целуна.
– Днес се запознах с леля ти. С тази скорост ще бягаш, преди тя да се научи да се преобръща. – Олив отговори, като протегна ръка и я пощипна по носа.
Чу се разбъркване на хартия и Лийша погледна назад през стаята. Арейн продължаваше да чете документите, като мърмореше на Паул, който си водеше внимателни записки. Артър и Тариса поне имаха чувството да изглеждат виновни.
– Госпожо. – Първият министър се поклони, когато Лийша нахлу по пътя им с бебе в ръка. – Не ви очаквахме да се върнете толкова скоро.
– Това ли е единственото ви извинение, че нарушихте клетвата си към мен? – Попита Лийша. – Книгите на Хралупата бяха затворени, заклехте се.
– Пфагх! – Арейн най-сетне вдигна очи. – Ти сама каза, че вече няма държавни тайни.
– Твоята държава – изпъшка Лийша. – Това е мое.
– Не съм й показвал нищо чувствително – защити се Артър. – Херцогинята Майка помоли да помогна с реквизициите за нейните бежанци…
Арейн махна с ръка и Артър замълча.
– Не можеш да очакваш от мен да седя по цял ден и да разтривам корема на Мелни, Лийша. Не мога да ти помогна и на бойното поле. Не мога да вардя, да лекувам болни или да раждам бебета. Но това мога да направя.
Лийша си пое дъх. Имаше право да се сърди на всички тях, но не можеше да отрече, че има нужда от помощ, а и на света имаше малцина с повече опит в управлението на град от херцогинята Майка.
– И какво предположихте?
– Че сърцето ти е много по-голямо от хазната ти – каза Арейн. – Чудно е, че поддържаш Хралупата на повърхността с всички права, които раздаваш на всеки просяк, дошъл в града.
Очите на Лийша се присвиха и тя се обърна към Артър.
– Нищо деликатно, казваш? – Мъжът изглеждаше така, сякаш искаше да потъне в набраздената си яка. Вярно е, че Лийша се нуждаеше от помощ, но тя нямаше особено желание Арейн да знае колко крехка е икономиката на Хралупата в условията на война от всички страни.
– Не е нужно да си гений, за да видиш по-голямата картина от това колко много си направила за моя народ само за два дни – каза Арейн. – Ти харчиш клати по-бързо, отколкото можеш да ги подпечаташ и лакираш.
– Спряхме да ги лакираме преди месеци. – Олив дръпна роклята на Лийша, докато тя освободи една гърда, като я подкани към суче. Артър издаде задушен звук и се обърна с гръб толкова бързо, че тя си помисли, че може да си докара камшичен удар.
– Дори и така… – Арейн махна с ръка на вестниците.
– Какво искаш да направя? – Попита Лийша. – Да оставя хората ти да гладуват на прага ми, както направи, когато рийзънците дойдоха да просят пред портите ти?
– Разбира се, че не – каза Арейн. – Опитвам се да ти направя комплимент, момиче, ако спреш да ме прекъсваш достатъчно дълго, за да ми позволиш. Танцувала си по острието на бръснача и въпреки това в окръг Холоу няма празни кореми.
Старицата поклати глава.
– Първият Райнбек докара Анжие до фалит, за да си гарантира, че лордовете на Анжие ще му предоставят трона, когато баща ми умре, знаеш ли?
– Роджър каза нещо подобно веднъж – каза Лийша.
– Остави на един жонгльор да разказва приказки наопаки – каза Арейн. – Какво ти е казал?
– Че Райнбек пръв е изобретил машината за печатане на клатове – каза Лийша – и е задържал всеки пети за себе си.
Арейн се ухили.
– Беше много повече от това. Дори и така, след като всички подкупи бяха платени, за да запази трона си, старият глупак умря и остави на сина си и на мен хранилище, изпълнено с малко повече от счетоводни книги с дългове и миризма на мъст. Моят Райнбек се интересуваше повече от лов и спане с блудници, а на мен и на Янсон ни остана демонично трудно да пазим в тайна празните си каси, докато градът не си стъпи на краката.
Старицата протегна ръка, а изсъхналата ѝ ръка стисна тази на Лийша с изненадваща сила.
– Справила си се по-добре, отколкото аз някога бих могла, момиче. Трябва да се гордееш. Моят град е изгубен – може би завинаги. Не искам твоя трон, нито за себе си, нито за детето на Мелни, но мога да ти помогна тук, ако ми позволиш.
На фона на слънчевата светлина, която струеше в стаята, Лийша не можеше да разчете аурата на херцогинята Майка, но искреността в очите ѝ беше достатъчна.

***

– Алагай Ка – каза Лийша.
– Не се разсейвай толкова от това, което се надяваш да видиш, че да пропуснеш съседните символи – каза Фава.
Лийша примижа, като наклони глава, за да погледне от всички ъгли.
– Ново. – Тя посочи. – Раждане.
Лийша се замисли за момент.
– Излюпване? Млади демони на разума?
Фава кимна.
– Какво ти казва това хвърляне?
Лийша знаеше, че старата жена вече си е изградила собствено мнение. Това беше тест, както винаги. Понякога те виждаха едни и същи неща в едно хвърляне. Понякога Лийша правеше грешки.
А понякога виждаха напълно различни неща, които можеха да се окажат верни и за двете, в зависимост от разминаванията.
Лийша изучаваше разпръснатите символи, като ги сглобяваше като пъзел.
– Разумът, който контролира Анжиер, изпраща люпила в Хралупата, за да ни заточи, докато укрепи властта си. – Вече се бяха увеличили атаките по покрайнините на Великия свят, като се бяха съсредоточили върху кварталите с най-слаби защити. Какво щеше да се случи, когато разумът дойдеше и можеше да насочи тези диви атаки в хирургически?
Фава се поклони. За нея той не беше толкова неприязнен, колкото преди няколко седмици.
– Съгласна съм. Ако искате да изведете някаква сила преди Угасването…
– Трябва да е скоро – довърши Лийша.

Назад към част 33                                                                  Напред към част 35

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *