П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 39

Неферет

– Благодаря ти, Джъдсън. Знаех, че ще намериш точно това, от което се нуждая. Можеш да го оставиш на масата там, до вратата към балкона. О, но моля те, не си тръгвай. Нуждата ми от теб не е приключила. Както виждаш, ето я Кайли, точно навреме с малката група, която я помолих да ми доведе. – Усмивката на Неферет включваше уплашената на вид група хора, които неохотно влизаха в пентхауса ѝ, както и мъжете от персонала ѝ, макар че истински се усмихваше само на децата си, които притежаваха мъжете. – Оценявам точността, Кайли. Налей ми чаша вино.
Неферет преброи хората. Дванадесет от тях. От повече от двеста поклонници дванадесет бяха достатъчно любезни, за да може Линет да ги отбележи. Богинята не се разстрои от този малък брой, просто трябваше да е сигурна, че изчисленията ѝ са точни и че има достатъчно от тях.
– Да – изрече тя на глас, докато пресмяташе числата в главата си. -Един на всеки пет минути би трябвало да е достатъчен. Разстоянието оттук до Дома на нощта е кратко. Това ще му даде достатъчно време и стимул.
– Богиньо? Има ли нещо, което бихте искали да направим? Танц, който бихте искали да научим? – Попита привлекателна млада жена, като направи грациозен реверанс.
– Вие бяхте една от танцьорките на валс, нали? – Каза Неферет.
– Да, богиньо. Името ми е Тейлър.
Неферет въздъхна с отвращение.
– О, няма значение. Ще ти позволя да запазиш това име.
– Благодаря ти, богиньо – каза Тейлър колебливо.
– И да, Тейлър, има нещо монументално, което искам дванайсетте от вас да направят преди изгрева на слънцето, който е само след малко повече от час. В чест на това необикновено събитие ще наруша собствения си указ и ще произнеса нейното име. Линет – Неферет изрече името внимателно; за нея то имаше вкус на предателство – отбеляза, че всеки от вас е особено любезен.
Усмивката на Тейлър беше колеблива, но искрена.
– Това е мило от нейна страна. – Жената огледа пентхауса. – Къде е Линет?
Напомняйки си, че може да има нужда от всичките дванайсет, Неферет не удари Тейлър в земята. Вместо това с огромно търпение каза:
– Тейлър, казах, че ще наруша указа си и ще произнеса името ѝ. Не съм казала, че някой друг може да го направи.
– О, съжалявам, богиньо – каза бързо Тейлър и направи още един реверанс.
– Това е съвсем в реда на нещата и е напълно разбираемо. Трябваше да се изразя по-ясно. Не мисли за това, Тейлър. И така, както казах, Линет отбеляза всеки един от вас. Исках да съм сигурна, че сте разбрали, че сте тук благодарение на нея. – В групата започнаха да преминават тръпки на страх. Неферет го усети заедно с тях и се усмихна. – Защо не седнете във всекидневната? Предпочитам да ви е удобно. Кайли, ще налееш ли шампанско на поклонниците ми, моля. Джъдсън, отиди до онова хитроумно писалище, което е в спалнята ми, и ми донеси една от онези прекрасни пощенски картички от Тулса и писалка.
Докато слугите изпълняваха нарежданията ѝ, Неферет отвори стъклената врата, която водеше към балкона. Вятърът нахлу вътре, носейки със себе си аромата на дъжд. Неферет разтвори ръце, наслаждавайки се на силата в атмосферата, която предвещаваше буря. Сякаш я бе привлякла чрез желанието си, в далечината се разнесе гръм, а след него в небето се появиха светкавици, радостни и ярки.
– Тази нощ е наистина великолепна! Бурята преди разсъмване е абсолютният ми фаворит. Наистина обожавам Оклахома през пролетта.
– Богиньо, твоята пощенска картичка и химикалка.
– Благодаря ти, Джъдсън. – Неферет взе картичката и с плавния си почерк написа върху нея четири думи. Когато приключи, тя вдигна очи и се усмихна на уплашената група. – А сега кой ще бъде първи? – Неферет потупа брадичката си, сякаш размишляваше. – Тейлър! Това ще бъдеш ти!
– Какво мога да направя за теб, богиньо? – Попита нервно Тейлър, макар че добави към въпроса си своята честна, добросърдечна усмивка.
– Ела тук, скъпа моя. Първо искам да ти дам това.
Тейлър потрепери, докато се приближаваше към Неферет.
– Да видим, да, мисля, че предният джоб на тези панталони ще свърши работа. Те са направени от такъв качествен материал с хубави дълбоки джобове. Линет беше права, ще забраня носенето на дънки. Да се надяваме, че е била също толкова права и за тази малка група. – Тя се усмихна на Тейлър и ѝ подаде пощенската картичка. – Сложи това в джоба си, моля.
Тейлър погледна картичката, сложи я в джоба си и попита: – Какво означава „по един на всеки пет минути“?
– Ами, Тейлър, ако изчисленията ми са верни, това означава, че един от вас ще умира на всеки пет минути. Джъдсън и Тони, вземете Тейлър със себе си.
Неферет излезе на балкона и се зарадва, че вятърът отнесе жалките писъци на Тейлър.
– Там – тя посочи предната част на балкона – хвърлете я оттам. Замахни няколко пъти, за да я хвърлиш добре. Ако разбирам замисъла на злощастното заклинание, което ме свързва тук, добродушната Тейлър трябва да премине през бариерата непокътната, за да може да падне, пищейки, на паважа долу.
Двамата мъже без никаква емоция замахнаха с истеричното момиче веднъж, два пъти, три пъти, след което я издигнаха и прехвърлиха през балкона. Любопитна, Неферет наблюдаваше как тя извива ръце и крака, докато не се приземи почти точно там, където Неферет си беше представяла.
– Следващия път се стремете малко по-надясно – заповяда тя на мъжете. После се върна към вратата на пентхауса и крещящите, паникьосани хора вътре. – Следващият ще бъде най-шумният от вас! – Подобно на гасене на свещ, те заглушиха собствените си писъци. – Кайли, нагласи кухненския таймер за пет минути – каза тя, след което затвори вратата на пентхауса, взе глока, който Джъдсън беше намерил в стаята на фармацевтичния представител, и седна на масата за бистро от ковано желязо, която беше избрала по-рано заради височината и стабилността ѝ.
– Елате при мен, деца – заповяда Неферет.
Пипалата веднага ѝ се подчиниха, рояха се към нея и обикаляха около босите ѝ крака. Тя ги изучаваше внимателно и накрая се наведе, за да вземе едно особено дебело. Неферет го постави на плота на малката масичка пред нея.
– Това ще свърши бързо – каза тя на чакащото пипало. – Ще почета жертвата ти със собствената си кръв. – Въпреки че трепереше, съществото не се бореше и не се опитваше да избяга. Неферет се усмихна. – Ти си смело и силно – точно това, от което се нуждае моето заклинание. И така то започва! – Тя прониза черната, гумена плът близо до отворената уста на пипалото, а после с едно бързо движение Неферет откъсна тънка нишка кожа от детето си.

Скъпоценна плът, изпълнена с магическа сила.
Подчини се на заповедта ми; изпълни волята ми.
Краят на Калона пророкувам в рамките на този час.
Маскираният безсмъртен ще убия!

Неферет вдигна глока и уви кървавия кожен конец около дулото му, покривайки оръжието в Мрак. После стисна пълните си устни и духна върху него. Когато дъхът ѝ докосна пипалото, то се размърда и изчезна, след като бе напълно погълнато.
– Ако съм права, а аз рядко греша, това би трябвало да се получи много, много добре. – Неусетно Неферет разряза вътрешната страна на предмишницата си и поднесе аления отрязък на раненото пипало, което нетърпеливо започна да се храни и лекува.
След това Неферет отпи от виното си и зачака.

Назад към част 38                                                          Напред към част 40

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *