П.С.Каст Кристин Каст – Училище за вампири – Скрит – книга 10- част 33

* * *

Мислех, че съм готова да видя Ерин. Супер много грешах. Очаквах, че ще бъде дистанцирана и студена – през последните няколко дни тя се държеше студено и дистанцирано. Дори знаех за връзката ѝ с Далас – Шейлин ни беше казала, че ги е видяла заедно предишната вечер, и то в много кални, много гадни цветове. А Шоуни беше признала, че ги е видяла да се целуват (макар че отказа да ни разкаже така наречените „кървави подробности“). Все пак не очаквах Ерин да е толкова очевидна. Но тя беше там, седнала срещу Далас в задната част на класа заедно с другите омразни червени новаци, когато влязохме в първия час.
– О, по дяволите, не – промълви Афродита, докато саркастичният, о, боже, аз съм толкова секси смях на Ерин бълбукаше силно около нас.
– Не и обръщайте внимание – прошепна Шоуни, докато минаваше покрай нас, а всички зяпахме колко дълбоко е паднала Ерин в канавката. Добре де, всички зяпахме с изключение на Шоуни. Шоуни дори не погледна към бившата си близначка. Тя просто вървеше с вдигната глава, сякаш не чуваше незрялото кикотене на Ерин и не усещаше гадните погледи, които и хвърляхме.
– Шоуни е права.- Намалих гласа си, така че само моята група да ме чуе.- Ерин е като едно от онези лоши деца, които искат цялото внимание – положително или отрицателно. Не обръщайте внимание на нея и на останалите.
Така и направихме. Заех мястото си на първия ред, като от едната ми страна бяха Стиви Рей, Репхайм и Шоуни, а от другата – Афродита, Шейлин и Деймиън.
Свободното място на Аурокс ми се стори супер очевидно. Какво прави той в момента? Какво му минава през ума, докато се готви да се изправи срещу Неферет и да спаси баба? Дали ще се уплаши? Вероятно дори няма да чака в депото, когато се върнем да го вземем. Вероятно дотогава ще е на половината път към Бразилия…
Гласът на Шейлин прекъсна вътрешната ми хипервентилация. – Погледни там – беше се навела напред, за да ми прошепне през Афродита. Тя кимна леко вляво от групата ни към едно дете. Изненадана, разпознах, че това дете е Никол. Тя беше напълно сама и седеше малко по-нагоре в предната част на класа, определено отделена от Далас и неговата група.
– Цветове?- Попита я тихо Афродита.
– Червеното почти изчезна – отговори Шейлин достатъчно силно, за да я чуя.- А кафявите неща от пясъчната буря стават златни. Наистина е красиво.
– Хах – казах аз.
– Странно – каза Афродита.
– Напълно странно – прошепна Стиви Рей от другата ми страна.- И все още не я харесвам.
Опитвах се да измисля нещо мъдро, което да кажа, когато Танатос влезе в стаята.
– Весела среща!- Каза тя.
– Весела среща!- Отвърнахме ние.
Танатос не си губеше времето, а аз бях супер благодарна за това, защото сериозно ми беше писнало от губене на време.
– Не мога да ви помоля да предадете домашните си, както бих направила, ако това беше обикновено училище. Няма да се преструвам, че не сте изгубили водача си Неферет и че животът ви не е бил разкъсан.
Деймиън почука бързо по своя iPad и го вдигна, за да можем всички да го видим: РАЗКЪСАН НА ПАРЧЕТА = РАЗКЪСАНА НА ПАРЧЕТА.
– Искам да знам кой е отговорен за пожара в конюшнята.- Въпросът на Ерин от задната част на стаята изненада повечето от децата, не само мен. Чух шепот отвсякъде. Лицето на Шоуни бе станало празно и бледо и дори Танатос се поколеба повече от подобаващо за учител, преди да отговори.
– Изглежда, че става дума за нещастен случай – каза Танатос.
– Е, аз не познавам злополуки, които да са щастливи.- Гласът на Далас беше съвсем близо до насмешка.
– Някакви произшествия? Това ли искахте да кажете?- Поправи го плавно Танатос.
– Дали ти не си бил произшествие? Спомням си, че ми каза, че майка ти и татко ти са казали, че са в Далас само за уикенда, а не за правене на бебета – обади се Стиви Рей.
Няколко деца се разсмяха. Танатос заговори над тях.
– Понякога най-добрите неща се раждат от отчаяни, случайни моменти. Не си ли съгласен с мен, Далас?
Той промърмори нещо, което никой не можеше да разбере. Чух как задъханият глас на Ерин, като на Мерилин Монро, му прошепна, преди да проговори отново.
– Значи, по принцип никой няма да плати за подпалването на конюшнята?
– Не е била подпалена.- Никол не му говореше. Тя гледаше Танатос и звучеше така, сякаш бяха сами в стаята.- Вече казах на Ленобия. Аз бях там. Беше ветровито и фенерът се преобърна. Това се случи много бързо. Вървях към стаята с принадлежностите, за да сложа четките и нещата, които използвах, за да обгрижвам една от кобилите. Видях как се случи. Вятърът понесе голям порив. Фенерът падна – направо в средата на голямата купчина бали сено и те се запалиха като римски свещи.- Тогава Никол се обърна и изрече останалото директно на Далас.- Беше инцидент. Точка. Край.
– Е, хубаво е, че си толкова надеждна, иначе хората можеха да си помислят, че лъжеш.- Гласът на Далас беше обида.
– Да, наистина е така.- Пресече сарказма му Танатос.- И нашата господарка на конете се съгласява със свидетелката Никол. Всички ние сме много доволни, че никой не е загинал заради инцидента.
– Хамбарът обаче е разхвърлян – чух се да запълвам неловката тишина, правейки всичко възможно да ни върна към някакво подобие на нормално състояние.- Значи ли това, че часовете по конна езда са отменени?
– Не, изобщо не.- Танатос ми изпрати нещо, за което бях сигурна, че е благодарен поглед.- Продължавайте с обичайните си занимания по график. Ако имате час по конна езда, може да ви възложат работа по почистване и разчистване на боклуци, вместо да яздите.- После докосна челото си, сякаш току-що си беше спомнила нещо.- С изключение на тези от вас, които трябва да ми помогнат да се подготвя за деня на отворените врати в събота.
Ръката на Деймиън се вдигна.
– Да, Деймиън. Какъв е въпросът ти?- Попита Танатос.
– Това не е толкова въпрос. Просто исках да се запиша доброволец, за да помогна по всякакъв начин.
Танатос се усмихна.
– Много съм ти благодарна.
– И така, говориш за екскурзия?- Гласът на Ерин звучеше толкова странно, идвайки от задната част на стаята.
– Предполагам, че част от това, от което се нуждая, може да се счита за екскурзия, тъй като ще се наложи да напуснете кампуса. Ерин, ти доброволно ли искаш да помогнеш?
– Ако това означава да изляза от час, значи имаш повече доброволци от Ерин – каза Далас.
Не успях дори да хвърля страничен поглед към Стиви Рей или Афродита, но от края на погледа си бях сигурна, че виждам как Стиви Рей стиска палци.
– Далас, мога да се възползвам от помощта ти. Прекарах много от часовете на слънчева светлина днес в търсене в Гугъл на благотворителни събития в Тулса. Изглежда, че една от най-успешните акции за набиране на средства се нарича „Вечер на виното и розите“. Тя е в полза на градинския център в Тулса. Изглежда, че центърът окачва безброй светлини в розовите градини, а след това организира дегустация на вино и вечеря след падането на нощта. А това, мой интересен млад червен вампир, е идеално за теб.
– Идеално? Аз не обичам много вино – каза той.
Чух Афродита да сумти, но продължих да гледам право напред и се опитах дори да не дишам. Знаех какво е замислила Танатос и адски се надявах да проработи.
– Не, ти се бъркаш – каза Танатос.- Аз просто искам да използвам техния шаблон за осветление като такъв за нашия ден на отворените врати. Далас, помисли си колко прекрасен щеше да бъде нашият кампус, ако въжета от електрически крушки се увиваха около древните ни дъбове.
– Много електричество би било добре. От известно време казвам, че това училище има нужда от обновяване с електричество. Не е като през 1960 г. Нуждаем се от истинско осветление тук. Очите ни могат да се справят с това.- Далас звучеше самоуверено, както обикновено.
– Е, съгласявам се с теб, макар и временно – каза Танатос и му се усмихна. Отново се възхитих на огромните ѝ актьорски умения. След това насочи вниманието си към Ерин. – Ерин, тъй като изглежда, че ще си партнираш добре с Далас, мога ли да разчитам на теб да ми помогнеш с украсата за деня на отворените врати? Разбира се, имаме нужда от изискано осветление, но също така и от маси, покрити с финни покривки, разпръснати из централната част на градината. Можеш ли да се справиш с координацията с местните хора, както и с електрическите познания на Далас, за да свършим това?
– Родена съм да украсявам и да пазарувам. Дайте ми златната карта на училището и съм на линия – каза Ерин.
– Ще разполагаш с щедър бюджет – увери я Танатос.- Особено като се има предвид, че денят на отворените врати е само след няколко дни. Времето е от съществено значение.
– Ако имам пари, съм добра в сроковете – каза Ерин, звучейки напълно в задника на Танатос.
Точно по този повод Афродита махна с ръка.
– Хей.- Тя звучеше отегчено и сурово. Дори повече от обикновено.
– Имаш ли въпрос, Афродита?- Попита я Танатос.
– По-скоро интелигентно твърдение. Ако ще възлагаш на някого да събере атрибутите за благотворително събитие, трябва да се обърнеш към експерта: Мен. Аз съм се знимавала с това, което средната класа така варварски нарича планиране на партита.
Усмивката и тонът на Танатос бяха снизходителни.
– Напълно съм сигурна, че си била, но Ерин и Далас вече са доброволци. Имам работа за теб обаче. Бих искала да предприемеш бърза разходка извън кампуса и да поговориш с родителите си за участие в деня на отворените врати. От коментарите ти пред пресата вчера предполагам, че мога да разчитам на тяхната подкрепа.
– Да, както и да е. Ще говоря с тях.- Афродита се справяше страхотно с ролята си. Звучеше вбесена и абсолютно раздразнена, че Танатос не е уволнила Ерин и не е поставила нея начело – което беше точно това, което искахме. Ако Ерин (и по асоциация Далас) вярваха, че вършат нещо важно, а останалите или се дразнят, или просто се мотаят насам-натам, щяха да са самодоволни. Те щяха да са надути. Щяха да са напълно разсеяни и да не докладват нищо на Неферет, освен че Танатос зависи от тях и им възлага много отговорности. Първата стъпка определено вървеше по план.
Ръката на Деймиън се вдигна нагоре, права и силна. Когато Танатос го повика, той на практика изригна:
– Мога ли, моля, да отида с Афродита? Винаги съм искал да видя от вътре как работи градската политика.
– Бъркотия – каза Афродита.
– Да, можеш – каза Танатос.
Беше ред на ръката ми да се вдигне. Бях се подготвила за това, но въпреки това ми беше трудно да запазя гласа си стабилен.
– Хм, обадих се на баба за деня на отворените врати и продажбата на лавандуловите ѝ неща, но тя още не си вдига телефона.
– Остави ли съобщение на баба си?- Попита Танатос.
– Да, оставих.- Изпуснах дълъг дъх.- И предполагам, че не е кой знае каква изненада, че телефонът ѝ е изключен, след като току-що направихме ритуала по разкриването на майка ми и всичко останало.- Тогава беше нормално гласът ми да трепери и аз сериозно се зарадвах, защото ми беше трудно да се сдържа.- И така, искаш ли да отида до фермата ѝ и да поговоря с нея?
– Е, може би през следващите ден или два – каза Танатос и махна пренебрежително с ръка.- Но не мисля, че това е необходимо точно сега. Там, където имам нужда от теб днес, е с мен в „Улични котки“. Много бих искала да ме запознаеш с ръководителката на организацията, сестра Мери Анджела. Вече сме сигурни в подкрепата на баба ти, така че координацията с „Улични котки“ е по-доброто използване на времето ти, Зоуи.
– Добре, да, мога да го направя – казах аз.
– Мога ли да дойда с вас в „Улични котки“?- Заговори Шейлин, без да вдига ръка.- Наистина бих искала някоя котка да ме избере.
Танатос се усмихна.
– Разбира се, млада новачке.- Тя обърна острия си поглед към Стиви Рей.
– Върховна жрице, трябва да се координираш с биологичната си майка. Споменахте за нейните печени изделия по време на телевизионното ни интервю. Е, вярвам, че ще ни трябват уменията на повече от една майка да пече сладкиши, за да задоволим апетита на Тулса в събота.
– Мога да помоля майка ми да привлече майките от родителския комитет. Те пекат като луди за Бустер клуба на Хенриета Хес.
– Тогава ще разчитам на теб да координираш почерпките ни – каза Танатос.- И така, да обобщим – тези от вас, които посочих за лидери: Далас, Ерин, Афродита, Зоуи и Стиви Рей – разпределете най-близките до вас младежи и им делегирайте задачи. Далас, струва ми се, че си самостоятелен воин, така че можеш да пазиш групата си. Зоуи, Афродита и Стиви Рей, можете да включите воините си, когато пътувате извън кампуса, както намерите за добре. Ще се доверя на преценката ви. Бъдете в безопасност и незабележими, което означава да покривате Марките си и да не носите никаква част от униформата на нашето училище. Не се нуждаем от допълнително напрежение между хората и вампирите или от вниманието на обществеността.
– Освен това не смятайте, че трябва да се срещате тук за часовете от днес до понеделник. Онези, които съм определила за лидери, трябва да идват в тази стая, за да ми предоставят актуална информация и, разбира се, да поискат помощ, ако имате нужда от такава. Днес ще отида с Афродита, за да се срещна с кмета, след което бъдете сигурни, че ще се върна в Дома на нощта и ще остана в кампуса, на ваше разположение, както винаги.
– Нека не чакаме, докато камбаната ви освободи. Вие, моите специални ученици, не трябва да спазвате правилата толкова стриктно. Знам, че в сърцата ви е доброто на училището. Така че продължете напред със задачите си. Пожелавам ви весела среща, весела раздяла и отново весела среща.
Точно по този начин Танатос се отърва от Далас и Ерин и тяхната група зяпачи и шпиони. Те не вярваха в нищо повече от това, че Танатос е доверчива върховна жрица, която могат да манипулират, и че им се възлагат куп отговорности за Деня на отворените врати в училището, които, бях сигурна, щяха да съберат глави заедно с Неферет, за да объркат напълно.
Ние, от друга страна, щяхме да спасим баба и да ритнем нищо неподозиращия задник на Неферет. След това щяхме да имаме време да оправим бъркотията, която Далас, Ерин и тяхната банда бяха направили за откриването. Или поне това беше нашият план.

Назад към част 32                                                             Напред към част 34

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!