Зоуи
Знаех го още преди да видим пожарните коли и дима. Знаех, че адът в Дома на нощта се е разразил в момента, в който Танатос е станал свидетел на истината за престъпленията на Неферет. Тази нощ бе доказано по безспорен начин, че Неферет е на страната на Мрака. Танатос не бе губила време да я разкрие. На връщане към училището от лавандуловата ферма на баба Върховната жрица на смъртта се бе обадила по спешност в Италия и официално бе информирала Върховния съвет на вампирите, че Неферет вече не е жрица на Никс – че е избрала Мрака за свой съмишленик. Неферет беше видяна такава, каквато е в действителност – нещо, което исках, откакто за пръв път разбрах отвратителната ѝ истина. Само че сега, след като желанието ми се сбъдна, имах ужасното усещане, че разкриването на Неферет щеше да послужи повече за нейното освобождаване, отколкото да я принуди да понесе последствията от лъжите и предателствата си.
Всичко ми се струваше толкова ужасно и объркващо, сякаш цялата нощ беше последната част от ужасен филм на ужасите: ритуалът, повторното гледане на образите от убийството на майка ми, това, което се беше случило с Дракон и Репхайм, Калона и Аурокс… Аурокс? Хийт? Не, не мога да отида там! Не и сега. Сега конюшните горяха. Сериозно. В нашето училище конете цвилеха и се скупчваха нервно край източната стена. Ленобия изглеждаше изморена и покрита със сажди. Ерик, Шейлин и куп други новаци стояха там, шокирани и мокри, защото, разбира се, беше започнало да вали като из ведро. А Никол, като онази Никол, която беше супер зъл червен новак и истински, мразеща ни приятелка на Далас, беше седнала на една пейка, а около нея се въртяха няколко човешки лекари, сякаш беше златното крилато бебе Исус.
Искаше ми се да натисна едно копче, да изключа страшния филм и да се унеса в сън, безопасно свита до Старк. По дяволите, исках да затворя очи и да се върна във времето, когато най-лошият стрес, който имах, беше тройният стрес на гаджето ми, а той беше наистина, наистина лош.
Мислено се разтърсих, направих всичко възможно да изключа хаоса, който ме заобикаляше отвътре и отвън, и се съсредоточих върху Ленобия.
– Да, конюшните се запалиха – обясняваше ни тя.- Не знаем кой или какво го е предизвикало. Някой от вас виждал ли е Неферет?
– Не сме я виждали лично, но сме виждали образа ѝ в записания дух от земята на бабата на Зоуи.- Вдигна брадичката си Танатос и със силен, сигурен глас, който се носеше през дъжда, произнесе:- Неферет се е съюзила с белия бик. Тя е принесла в жертва майката на Зоуи. Тя ще бъде силен враг, но и враг на всички, които следват Светлината и Богинята.
Видях, че съобщението разтърси Ленобия, макар да знаех, че Господарката на конете е била наясно, че Неферет е станала наш враг още преди месеци. Все пак имаше голяма разлика между това да си мислиш нещо и да знаеш, че най-лошото, което си си представял, е вярно. Особено когато това нещо беше толкова ужасно, че почти не можеше да се проумее. Тогава Ленобия прочисти гърлото си и каза:
– Върховният съвет я е одстранил?
– Докладвах за това, на което станах свидетел тази нощ – каза Танатос, изпълняваща длъжността върховна жрица на нашия Дом на нощта.- Върховният съвет заповядва на Неферет да се яви пред тях, където ще я съдят за предателството ѝ към нашата богиня и към нашите пътища.
– Тя трябваше да знае какво ще откриеш, ако ритуалът ти е успешен – каза Ленобия.
– Да, затова и изпрати онова свое нещо след нас – да убие Репхайм, да обърка кръга ни и да спре ритуала за разкриване – каза Стиви Рей и плъзна ръката си в тази на Репхайм, който стоеше висок и силен до нея.
– Не изглежда да се е получило – каза Ерик.
Той стоеше близо до Шейлин. Сега, когато се замислих, изглежда, че Ерик прекарваше много време, стоейки близо до Шейлин. Хм…
– Е, щеше да проработи – каза Стиви Рей, – но се появи Драконът и спря Аурокс за известно време.- Тя направи пауза и погледна назад към Калона. Всъщност му изпрати една топла, мила усмивка Стиви Рей, преди да продължи: – Калона наистина е този, който спаси Репхайм. Калона спаси сина си.
– Дракон! Ето къде е бил – с вас – каза Ерик, като очите му търсеха зад нас, очевидно очаквайки да видят Дракон.
Почувствах как червата ми се свиват и примигнах силно, за да не започна да плача. Когато никой не каза нищо, си поех дълбоко дъх и съобщих наистина гадната, тъжна новина.
– Драконът беше с нас. Той се бореше, за да ни защити. Е, нас и Репхайм. Но…- Замълчах, защото ми беше трудно да кажа следващите думи.
– Но Аурокс прегриза Дракона до смърт, развали заклинанието, което беше запечатало кръга, и освободи останалите, за да можем да стигнем до Репхайм и да го защитим – Старк нямаше проблем да довърши вместо мен.
– Беше твърде късно обаче – добави Стиви Рей.- Репхайм също щеше да умре, ако Калона не се беше появила навреме, за да го спаси.
– Драконът Ланкфорд е мъртъв?- Лицето на Ленобия бе станало неподвижно и бяло.
– Така е. Той умря като Воин, верен на себе си и на клетвата си. Той се събра със своята приятелка в другия свят – каза Танатос.- Всички ние бяхме свидетели на това.
Ленобия затвори очи и наведе глава. Видях, че устните ѝ се движат, сякаш мърмореше тиха молитва. Когато вдигна глава, лицето ѝ беше набраздено от гневни линии, а сивите ѝ очи приличаха на буреносни облаци.
– Изгарянето на конюшните ми беше отвличане на вниманието, което позволи на Неферет да избяга.
– Изглежда вероятно – каза Танатос. След това върховната жрица направи пауза, сякаш се вслушваше внимателно през дъжда, пожарникарите и шума на конете. Очите ѝ се присвиха и тя каза:- Смъртта е била тук – скоро.
Ленобия поклати глава.
– Не, пожарникарите разчистват конюшните. Не вярвам някой да е умрял там.
– Не усещам новашки или вампирски дух – каза Танатос.
– Всички коне се измъкнаха!- Внезапно заговори Никол. Бях изненадана от тона ѝ. Искам да кажа, че дотогава бях чувала Никол само да се кикоти или да казва нещо неприятно. Тази Никол звучеше като обикновено дете – такова, което е нормално и разстроено от неща като горящи коне и зло, пуснато на света.
Но Стиви Рей, както и аз, познаваше една съвсем различна Никол.
– Какво, по дяволите, правиш тук, Никол?- Каза Стиви Рей.
– Тя помагаше на Ленобия и Травис да изкарат конете – каза Шейлин.
– Да, сигурна съм, че е помагала – веднага след като е подпалила огъня!- Каза Стиви Рей.
– Кучко, не можеш да ми говориш така!- Ухили се Никол, а гласът ѝ стана далеч по-познат.
– Внимавай, Никол – казах аз и се приближих до Стиви Рей.
– Стига!- Вдигна ръце Танатос и силата се разрази, пропуквайки се през дъжда, и накара всички ни да подскочим. – Никол, ти си червен новак. Крайно време е да се предадеш на единствената върховна жрица от твоя вид. Няма да я проклинаш. Разбираш ли?
Никол скръсти ръце и кимна веднъж. Изобщо не ми изглеждаше да съжалява, а отношението ѝ, на всичкото отгоре, което се беше случило тази нощ, наистина ме вбеси. Изправих се лице в лице с нея и ѝ казах точно това, което ми се въртеше в главата.
– Трябва да разбереш, че никой повече няма да търпи глупостите ти. Оттук нататък нещата ще бъдат различни.
– От една страна, ще трябва да минеш през мен, за да нараниш Зоуи – каза Старк.
– Веднъж ме използвахте, за да се опитате да убиете Стиви Рей. Това никога повече няма да се повтори – заговори Репхайм.
– Зоуи, Стиви Рей – рязко каза Танатос.- За да бъдете уважавани като върховни жрици, трябва да действате по съответния начин, както и вашите войни.
– Тя се опита да ни убие. И двете!- Каза Стиви Рей.
– Не наскоро!- Изкрещя Никол на Стиви Рей.
– Как можем да се борим с великия и древен Мрак, който наскоро се е спуснал на този свят, ако не сме нищо повече от каращи се деца?- Заговори тихо Танатос. Тя не звучеше могъщо, мъдро или силно. Звучеше уморено и безнадеждно, а това беше много по-страшно от онова, което беше направила преди.
– Танатос е права – казах аз.
– За какво говориш, Зи? Знаеш каква е Никол в действителност.- Посочи към нея Стиви Рей.- Точно както ти знаеше каква е Неферет в действителност, дори когато никой друг не ти вярваше.
– Това, за което говоря, е, че Танатос е права за препирните. Не можем дори да започнем да побеждаваме Неферет, ако отборът ни не е силен и сплотен.- Погледнах към Никол.- Което означава, че или влизаш в нашия отбор, или си тръгваш по дяволите.
– Щом ругае, значи е сериозна – каза Афродита.
– Съгласен съм с нея – каза Деймиън.
– Както и аз – добави Дарий.
– И аз – заговори Шоуни, а близо до нея Ерин каза бързо:
– Да.
– Аз избрах моята страна – тържествено заговори Калона.-Вярвам, че е време и другите да го направят.
– Аз съм нова тук, но знам коя страна е права и избирам тяхната страна.- Шейлин пристъпи, за да застане до нас. Ерик я последва. Той не каза нищо, но срещна погледа ми и кимна. Усмихнах му се и след това се обърнах с лице към Танатос, подкрепена от солидарността на моята група.
– Ние не сме каращи се, деца. Просто ни е омръзнало да бъдем подтиквани от хора, които казват, че знаят какво е най-добро, но които сякаш продължават да бъркат – дори повече от нас.
– Което е често – сухо каза Афродита.
– Ти не помагаш – отвърнах автоматично аз. На Никол казах: – Така че си избери отбор.
– Добре. Аз избирам отбора на Никол – каза тя.
– Което всъщност означава отбор „Егоист“ – каза Стиви Рей.
– Или отбор „Омраза“ – каза Ерин.
– Или отбор „Непривлекателни“ – добави Афродита.
– Танатос си тръгва – бързо заговори Ленобия, като направи жест към гърба на върховната жрица.
– Както и първоначално мислех – гласът на Калона сякаш пресуши дъжда с гнева си.- Тя се връща при своя цивилизован Върховен съвет и ни оставя да се борим със злото.
Танатос спря, обърна се и с тъмния си поглед прониза крилатия безсмъртен.
– Свързан с клетва войн, бъди спокоен! Моята дума е не по-малко обвързваща от твоята. Където отивам, е да следвам Смъртта. За съжаление, това не ме отвежда от това училище, нито пък ще се случи в обозримо бъдеще.- Без да каже нито дума повече, Танатос продължи да се отдалечава от нас и да се насочва към тлеещия вход на полевата сграда.
– Господи, тя е толкова драматична.- Извъртя очи Афродита. – Тя вече каза, че не е вампир, нито новак, нито кон. Така че, какво, по дяволите? Ако един комар умре, всички ли ще изпаднем в ужас?
– Какъв е проблемът ти?- Поклати глава Никол на Афродита. – Богиньо, ти винаги си такава кучка. Защо не мислиш, вместо да си пускаш устата? Танатос не говори за буболечки и подобни гадости. Трябва да говори за котка. Това е единственият друг животински дух тук, за който тя би се погрижила.
Това накара Афродита да замълчи, създавайки сякаш гигантски тих вакуум, докато всички осъзнавахме, че Никол трябва да е права.
Засмуках въздух.
– О, Боже, не! Нала!
Като се намръщи на Никол, Афродита каза:
– Спокойно, нашите котки са в депото – дори онова миризливо куче. А то не е от нашите.
– Херцогинята не е миризлива – каза Деймиън.- Но, о, толкова се радвам, че тя и Ками са в безопасност.
– Просто ще умра, ако нещо се случи с Велзевул – каза Шоуни.
– И аз бих!- Добави Ерин, като звучеше по-скоро защитно, отколкото притеснено.
– Обичам Нала.- Срещна очите ми Стиви Рей и двете примигнахме, за да върнем сълзите.
– Нашите любимци са в безопасност.- Дълбокият глас на Дарий сякаш ме закотви, докато не заговори Ерик.
– Това, че котката не е била от твоите, не прави смъртта ѝ по-малко ужасна.- Ерик звучеше много по-зряло от обикновено.- Чудя се кой е в отбора на егоистите сега?
Въздъхнах и се канех да се съглася с Ерик, когато Никол издаде раздразнен звук и започна да се отдалечава от нас следвайки пътя, по който Танатос току-що беше поела.
– Къде си мислиш, че отиваш?- Обади се след нея Стиви Рей.
Никол не се спря. Не се обърна към нас, но гласът ѝ се върна към нас.
– Екипът на Егоистите ще помогне на Танатос с мъртвата котка – която и да е мъртва котка – защото екипът на Егоистите обича животните. Те са по-мили от хората. Край.
– Не знам за какво говори – каза Афродита.
Извърнах очи към нея.
– Всичко това е някаква постановка, която тя играе. На това момиче не може да се вярва.- Погледна след Никол Стиви Рей.
– Е, мога да ви кажа, че Никол почти се подложи на вдишване на дим, помагайки ми да освободя конете – каза Ленобия.
– Цветът ѝ се променя – прошепна Шейлин.
– Шшш – каза ѝ Ерик и докосна рамото ѝ.
– Тя се опита да ме убие!- Стиви Рей звучеше така, сякаш се готвеше да избухне.
– О, за бога, кой не се е опитвал да те убие? Или Зоуи. Или пък мен, в този смисъл. Примири се – отсече Афродита и преди Стиви Рей да успее да отвърне, вдигна ръка с изпъната длан и продължи: – Запази го. Освен ако ти, Старк и останалите изгарящи на дневна светлина червени не планирате да прекарате деня тук и под прикритие, по-добре да се товарим на автобуса и да се връщаме в депото. О, и момчето-птица също скоро ще стане сто процента птица и нула процента момче, което, сигурна съм, е неудобно на публично място.
– Наистина мразя, когато е права – каза ми Стиви Рей.
– Говори ми за това – казах аз.- Добре, защо не съберете всички, които трябва да се върнат в депото? Аз ще разбера какво става с Танатос и Смъртта и какво ли още не, а след това ще ви последвам в автобуса. Скоро.
– Искаш да кажеш, че двамата с теб ще разберем какво става с Танатос и Смъртта и какво ли още не, а после ще се срещнем с тях в автобуса. Скоро – поправи ме Старк.
Стиснах ръката му.
– Точно това имам предвид.
– И аз – каза Калона.- Аз също ще последвам Танатос с теб, макар че няма да се върна в депото.- Устните му се изкривиха съвсем леко, когато погледът му се премести от мен към сина му.- Скоро обаче. Скоро ще ви видя отново.
Стиви Рей пусна ръката на Репхайм достатъчно дълго, за да се хвърли в прегръдките на Калона и да го притисне в гигантска прегръдка, която изглежда го изненада толкова, колкото и останалите, макар че Репхайм гледаше с огромна усмивка.
– Да, ще се видим съвсем скоро. Благодаря ти още веднъж, че се появи заради сина си.
Калона неловко я потупа по гърба.
– Няма за какво.
След това отново хвана ръката на Репхайм и се върна по пътя ни към паркинга.
– Хей, ще ви чакаме, но не забравяйте, че сигурно като захар слънцето ще изгрее много скоро.
Афродита поклати глава и закачи ръката си през тази на Дарий.
– Какво, по дяволите, означава „сигурен като захар“? Мислиш ли, че тя изобщо е завършила осми клас?
– Просто и помогни да качи децата в автобуса – казах аз.
За щастие вятърът се беше усилил заедно с дъжда и двете преглътнаха отговора на Афродита, докато тя, Дарий и останалите от кръга ми, плюс Шейлин и Ерик, тръгнаха – на теория правеха това, което исках от тях. Така останах сама със Старк, Ленобия и Калона.
– Готова ли си?- Попита ме Старк.
– Да, разбира се – излъгах аз.
– Тогава към къщата на полето – каза Ленобия.
Следвайки Танатос и Никол, се опитах да се подготвя за нещо ужасно, но квотата ми за ужасни неща беше запълнена за вечерта и единственото, което можех да направя, беше да избърша дъжда от лицето си и да поставям единия си крак пред другия. Всъщност не бях готова за нищо друго освен за леглото.
В къщата на полето беше топло и сухо, но миришеше на дим. Пясъкът под краката ни беше влажен и мръсен. Драконът не би искал да вижда мястото си така разхвърляно – помислих си, когато Калона посочи центъра на слабо осветената стая, където можех да различа само неясните форми на Танатос и Никол.
– Там – там – каза той.
– Трябваше да запалим фенерите – промърмори Ленобия, докато вървяхме по мокрия пясък.- Хората угасиха почти всички фенери заедно с огъня в конюшнята.
Не исках да казвам нищо, но истината беше, че се радвах, че е трудно да се види, защото знаех, че каквото и да е това, около което се бяха събрали Танатос и Никол, нямаше да е красиво. Все пак запазих тази мисъл за себе си и хванах ръката на Старк, като почерпих сила от здравата му хватка.
– Внимавай къде стъпваш.- Когато се приближихме до мястото, където бяха тя и Никол, Танатос ни заговори, без да вдига поглед от мястото, където беше коленичила на пода на стаята.
– Тук има следи от заклинания. Искам да го запазя и да го изследвам, за да мога да открия кой е отговорен за това злодеяние.
Надникнах през рамото ѝ, без да разбирам какво точно виждам. В пясъка беше начертан кръг. Пясъкът в него изглеждаше странен и тъмен. В центъра на кръга имаше няколко космати петна. Отстрани на капките имаше думи, надраскани върху пясъка. Примижах, опитвайки се да ги разбера.
– Какво, по дяволите, е това?- Попитах.
Червените вампири виждат много по-добре в тъмното, така че когато ръката на Старк ме обгърна, разбрах, че каквото и да е, то е лошо. Много лошо. Преди да успея да повторя въпроса си, Никол бръкна в джоба и извади телефона си.
– Имам светкавица на това нещо. Ще те заболи в очите, но поне ще направи снимка.
Тя беше права. В следващата секунда вече мигах със сълзи и петна от погледа си. Калона, чието безсмъртно зрение беше по-малко податливо на объркване от светлина от всеки вампир, заговори тържествено.
– Знам чия работа е това. Не можеш ли да усетиш нейното продължително присъствие?
Зрението ми се проясни и аз се приближих, въпреки че хватката на Старк върху мен се опитваше да ме отдръпне. Твърде късно разбрах какво гледам.
– Шадоуфакс! Той е мъртъв!
– Жертван в тъмен ритуал – каза Танатос.
– И Гиневра също – добави Никол.
Почувствах се така, сякаш щях да повърна.
– Котката на Дракона и котката на Анастасия? И двете са били убити?
Танатос се протегна и нежно погали ръката си по страната на Шадоуфакс, преминавайки от тялото му към много по-малката котка, която се беше свила до него.
– Това малкото не е умряло жертвано. Тя не е била част от ритуала. Скръбта e спряла сърцето и дъха ѝ.- Върховната жрица се изправи и се обърна към Калона.- Казваш, че знаеш чие дело е това.
– Знам, както и ти. Неферет е принесла в жертва котката на Воина. Това е било направено като заплащане. Тъмнината ѝ се подчинява, но цената на нейното послушание е кръв, смърт и болка. Тази цена трябва да се плаща отново и отново. Тъмнината никога не се насища.- Той посочи думите. – Това доказва моите думи.
На слабата светлина видях тъжните, мъртви тела на котките, но думите, изписани отстрани, ми бяха трудни за разчитане. Не беше нужно да питам. Придържайки ме близо до себе си, Старк ги прочете на глас.
– Чрез плащане с кръв, болка и борба принуждавам Съда да бъде мой нож.
– Съдът е това, което Неферет нарича Аурокс – обясни Калона.
– О, велика богиньо, това доказва повече от това, че това е дело на Неферет.- Тъмният поглед на Танатос срещна моя. – Смъртта на майка ти не е била просто случайно жертвоприношение на Мрака. Тя е била плащането, необходимо за създаването на създанието на Неферет, Съдът, Аурокс.
Коленете ми се превърнаха в гума и аз се приближих още повече до Старк. Чувствах, че ръката му е единственото, което ме държи изправена.
– Знаех си, че това проклето дете-бик е лоша новина – каза Старк.- Нямаше как да е някакъв подарък от Никс.
– Съдът е точно обратното. Той е същество, създадено от болката и смъртта от Мрака и контролирано от Неферет – каза Танатос.
Не можех да им разкажа това, което си мислех, че съм видяла в камъка на ясновидците. Как бих могла, с ръката на Старк около мен, с току-що умрелия Дракон и с ужаса на котките? Но бях прекалено ядосана – прекалено уморена, наранена и объркана, за да пазя думите си повече, за да не изтърся името на Хийт, така че вместо това, като идиот, избълвах нещо.
– Трябва да има нещо повече за Аурокс от това! Помниш ли за какво те попита след часовете? Искаше да знае кой е той – какво е той. Ти каза, че може сам да реши това и да не позволява на миналото си да контролира бъдещето му. Защо едно същество, което е изцяло сътворено от Мрак, изцяло нищо друго освен съд на Неферет, би се интересувало от това да пита нещо за себе си?
– Имаш право. Спомням си, че Аурокс дойде при мен.- Кимна Танатос. Погледът ѝ се върна към телата на котките.- Може би Аурокс не е напълно празен съд. Може би взаимодействието му с нас, и по-специално с теб, Зоуи, е докоснало някаква частица от съвестта в него.
Почувствах прилив на емоции, който накара Старк да ми отправи изненадан, питащ поглед.
– Той казваше истината!- Обясних.- Тази вечер, точно преди Аурокс да избяга, той каза:- Избрах друго бъдеще. Избрах ново бъдеще. Искаше да каже, че не е искал да нарани Репхайм или Дракона, но не е могъл да си помогне, ако Неферет го е контролирала.
– Това е логично.- Кимна Танатос, говорейки бавно, сякаш си проправяше вербален път през лабиринт.- Жертвоприношението на познатия на Дракон Ланкфорд беше необходимо, защото Неферет губеше контрол над своя Съд. Всички видяхме как Аурокс се превърна от създанието бик в момчето, а след това започна да се превръща отново в бик, докато бягаше.
– Трябваше да видиш и колко се изплаши, когато отново стана Аурокс и видя какво е направил на Дракона – казах аз.
– Това не променя факта, че Аурокс е убил Дракона – каза Старк. Усещах напрежението, което идваше от него, и мразех, че лицето му се беше превърнало в твърда маска.
– Ами ако той е убил Дракона само заради ужасната жертва на Неферет – Шадоуфакс?- Попитах, опитвайки се да накарам Старк да разбере, че може да има повече от един правилен отговор.
– Зоуи, това не прави Дракона по-малко мъртъв – каза Старк, пусна ръката си откъм мен и направи малко движение встрани от мен.
– Или Аурокс по-малко опасен – каза Калона.
– Но може би е по-малка заплаха, отколкото първоначално смятахме – заговори разумно Танатос.- Ако Неферет трябва да извършва жертвен ритуал, при това от такава степен, всеки път, когато иска да го контролира, ще трябва да избира внимателно и избирателно как и кога да го използва.
– Той го каза отново и отново, че е избрал различно бъдеще – настоях аз.
– Зи, това не прави Аурокс добър човек – каза Старк и поклати глава към мен.
– Знаеш ли, хората могат да се променят – внезапно заговори Никол. Всички примигнахме към нея. Очевидно не бях единствената от нас, която беше забравила, че тя е там.
Не ми се искаше да се съгласявам с Никол, затова просто мълчаливо прехапах устна и се притаих.
– Аурокс не е човек, нито добър нито лош.- В тъмната къща на полето дълбокият глас на Калона изглеждаше като бомба, взривявайки се в и без това изтерзаните ми нерви.- Аурокс е съд. Същество, създадено, за да бъде оръжие на Неферет. Възможно ли е да има съвест и способност да се промени?- Той сви рамене.- Можем само да гадаем за това. И наистина, има ли значение? Няма никакво значение дали едно копие има съвест. Важното е кой държи оръжието. Неферет очевидно владее Аурокс.
– Откога знаеш това?- Обърнах се към Калона. Старк ме гледаше така, сякаш се държах неразумно, но не се спрях. Дори и да не можех да измисля как да им го кажа, вярвах, че съм зърнала душата на Хийт в Аурокс чрез камъка на ясновидците.- Ако знаеше какво е Аурокс, защо не каза нещо досега?
– Никой не ме е питал – каза Калона.
– Това е глупост – казах аз, като напълно изместих гнева, разочарованието и объркването си от себе си и пъзела „Аурокс/Хийт“ и ударих Калона с него.- Какво още си скрил от нас?
– Какво още бихте искали да знаете?- Отвърна той без колебание.- Само внимавай, млада жрице, дали наистина искаш да чуеш отговорите на въпросите, които задаваш.
– Ти трябва да си в нашия отбор, помниш ли?- Каза Старк, като застана между мен и Калона.
– Помня повече, отколкото си мислиш, червен вампире – каза Калона.
– Какво, по дяволите, трябва да означава това?- Изстреля го в гръб Старк.
– Означава, че не винаги си бил добродушен!- Изкрещя Никол.
– Не смей да говориш за него!- Отправих думите си към нея.
– Отново се карате сами със себе си!- Изкрещя Танатос, а страстта в гласа ѝ раздвижи въздуха около нас.- Нашият враг е нанесъл хаос в собствената ни къща. Тя е извършила убийство не веднъж, не два пъти, а отново и отново. Тя се е съюзила с най-голямото зло, което този свят някога е познавало. Въпреки това вие се нападате един друг. Ако не можем да се обединим, тя вече ни е победила.
Танатос тъжно поклати глава. Обърна се от нас обратно към телата на двете котки. Върховната жрица коленичи до тях и отново прокара нежно ръка над всяка от тях. Този път въздухът над котките започна да трепти и блестящите очертания на Шадоуфакс и Гиневра се материализираха – само че това не бяха възрастните котки, които лежаха така неподвижно и студено на пода на стаята. Те бяха котенца. Пухкави, очарователни котенца.
– Вървете при богинята, малки – заговори им Танатос тихо, топло.- Никс и тези, които обичате най-много, ви очакват. Младият Шадоуфакс протегна пухкава лапа и закачливо бръкна в ръба на рошавия ръкав на Танатос, преди двете котенца да изчезнат в пушек от блясък. Мога да се закълна, че чух далечния музикален смях на Анастасия, и си представих, че тя и Драконът сигурно се забавляват, посрещайки котенцата си в другия свят.
В другия свят …
Майка ми беше там, заедно с Дракон, Анастасия и Джак, а ако бях сгрешила за това, което бях видяла в Аурокс, Хийт също беше там. Аз бях там. Знаех, че Другият свят съществува толкова сигурно, колкото знаех, че съществувам и аз. Знаех също, че това е невероятно, магическо място, и макар че не беше дошло моето време да умра и да остана там, красотата му продължаваше да витае в съзнанието и душата ми, образувайки малък балон от чудеса и сигурност, който беше пълна противоположност на това, в което се беше превърнал реалният свят около мен.
– Толкова ли ще е лошо, ако загубим?
Не осъзнавах, че съм изрекла нещо на глас, докато Старк не разтърси рамото ми.
– За какво говориш, Зи? Не можем да загубим, защото Неферет не може да спечели. Мракът не може да победи.
Можех да видя притеснението му и да усетя страха му. Знаех, че го плаша, но не можех да се спра. Просто бях толкова адски уморена от това всичко да е борба между смъртта и Мрака, любовта и Светлината. Защо всичко това не можеше просто да приключи? Бих дала всичко, ако всичко това просто свърши!
– Кое е най-лошото нещо, което може да се случи?- Чух се да се питам, а после продължих да бълвам отговора на собствения си въпрос.- Неферет ще ни убие. Е, да си мъртъв не изглежда толкова ужасно.- Размахах ръка в посока на мястото, където котенцата се бяха появили наскоро.
– Господи, бързо се предаваш?- Измърмори под носа си Никол с отвращение.
– Зоуи Редбърд, смъртта далеч не е най-лошото нещо, което може да се случи на всеки от нас – каза Танатос.- Да, Мракът сега изглежда непреодолим, особено след всичко, което открихме тази нощ, но тук има и любов и Светлина. Помисли си каква тъга биха донесли думите ти на Силвия Редбърд.
Почувствах тласък на вина. Танатос беше права. Имаше по-лоши неща от това да умреш, и тези по-лоши неща се случваха на хората, които оставяш след себе си. Наклоних глава и се приближих до Старк, като взех ръката му в своята.
– Съжалявам. Вие сте прави. Не трябваше да казвам това.
Танатос ми се усмихна любезно.
– Върнете се в депото си. Молете се. Спете. Намери утеха и напътствие в думите, които Никс ни каза: Пазете спомена за изцелението, което се случи тук тази нощ. Ще имате нужда от тази сила и спокойствие за предстоящата битка.- Тя се поколеба, въздъхна тежко и добави:- Ти си много млада.
Искаше ми се да изкрещя:
– Знам! Твърде млада съм, за да спасявам света! Вместо това стоях безмълвна, чувствайки се глупава и безполезна, докато Танатос се наведе и събра телата на Шадоуфакс и Гиневра при себе си, уви ги в обемните си поли и ги държеше близо и нежно, сякаш бяха спящи бебета. После направи знак на Калона:
– Ела с мен. Трябва да съобщя на синовете на Еребус тъжната вест за смъртта на техния майстор на меча. Докато го правя, искам да започнеш да изграждаш огнище за Дракона и тези малки деца. При запалването на този огън ще те провъзглася официално за Воин на смъртта.- Без да ме погледне повече, Танатос излезе от къщата на полето. Калона я последва, без да погледне към мен или Старк.
– Между другото, твоят отбор е гаден.- Поклащайки глава, Никол също си тръгна.
Усещах погледа на Старк върху мен. Ръката му изглеждаше твърда в моята. Погледнах към него, сигурна, че ще ме разтърси или ще ми изкрещи, или най-малкото ще ме попита какво, по дяволите, ми е станало. Отново.
Вместо това той разтвори ръце, каза:
– Ела тук, Зи – и просто ме прегърна.
Назад към част 4 Напред към част 6