П. С. Каст, Кристин Каст-Училище за вампири-Разкрита-книга 11-част 10

Зоуи

– Твой брат? Еребус? Консортът на Никс е твой брат? – Той не можеше да мисли това сериозно.
– Ние сме близнаци. Не идентични, но достатъчно близки. Родени сме в един и същи ден. Аз съм по-големият. – Калона сякаш се опитваше да звучи непринудено, но пръстите му барабаняха по работния плот, а погледът му гледаше навсякъде, само не и към мен, което говореше за нещо друго освен „както и да е“.
– Защо не ни каза, че си брат на Еребус? – Попитах.
Тогава той наистина ме погледна.
– Имаш ли брат?
– Да – казах аз.
– Но никога не съм те чувал да говориш за него.
– Брат ѝ не е любовник на нашата богиня – каза Старк.
– Чакай, ако ти си брат на Еребус, защо не знаем за теб? Искам да кажа, че не съм супер ученолюбива, особено по отношение на митовете за сътворението и какво ли още не, но би трябвало да съм чувала нещо за това, че Еребус има брат. – Погледнах към Дарий и Старк за помощ. – Вие знаете ли нещо за това?
И двамата поклатиха глави и погледнаха подозрително към Калона. Безсмъртният въздъхна.
– Еребус също не ме харесва прекалено много. И, както вече казах, Никс се отвърна от мен. Баладите, в които съм споменат, отдавна са спрели да се пеят. Попитайте вашия ученолюбив приятел Деймиън. Той може би е чел слухове за мен. Щеше да ме нарече Пазител на нощта. Или попитай Танатос. Тя сигурно знае старите митове. – Калона сви рамене и крилете му с цвят на гарван зашумяха. – Това няма голямо значение днес. И така, какво искаш да направиш с мазето на училището?
Исках да разбера повече за това, че Калона и Еребус са братя (ОМГ!), но безсмъртният определено беше приключил с разговорите за това, така че го оставих – засега.
– Ами, изглежда, че може да се наложи да останем в кампуса за още няколко дни, а червените новаци си почиват по-добре под земята – казах аз. – Дарий ни показа къде е мазето и мислим да преместим децата там.
– Но всички бихме се чувствали по-сигурни, че новаците са заедно в една стая, ако знаехме дали Неферет знае за мазето, или не – каза Дарий. – Ето защо дойдохме при теб.
– Неферет не знае, или не знаеше, когато аз бях неин консул. Разбирам колко опасна е тя и защо искаш сигурно убежище за червените деца, но днес съм по-загрижен за опасните фракции, които се развиват в Дома на нощта, отколкото за повторната поява на Неферет. Далас мирише на предателство. Той вече мрази Стиви Рей и сина ми. Сигурно е насърчил Ерин да скъса с вашата група. Сега Ерин е мъртва, след като е направила кръг с вас. Далас ще заговорничи срещу вас, което означава, че ще е готов да се съюзи с Неферет, ако вече не го е направил. Мазето ви няма да остане дълго в тайна, особено ако на територията на училището обикалят местни репортери.
– Те не се разхождат свободно – каза бързо Дарий. – Танатос ги придружава и наблюдава. Те са затворени в столовата.
– И предполагам, че няма да са тук много дълго – казах аз.
– Достатъчно дълго, за да се преборят с омразното интервю на майката на Афродита по онзи друг канал – каза Старк.
– Комуникацията е твърде лесна в съвременния свят. Това е както проклятие, така и удобство – каза Калона.
– Бих могъл да помоля Танатос да конфискува мобилния телефон на Далас – казах аз, опитвайки се да измисля нещо – каквото и да било, което да ни помогне да запазим делата си в тайна.
– Той просто ще използва чужд, дори да се наложи да го открадне – каза Старк. – И не забравяй – момчето има афинитет към електрониката. Ако иска да общува с Неферет, ще го направи.
– Да се надяваме, че той и съюзниците му в момента не са в кафенето – каза Калона.
– Господи, толкова е неприятно да се притесняваме, че някой от нашите може да ни предаде. – Бях адски разочарована. – Иска ми се да можех да накарам всички просто да действат правилно!
– Това го казва същата млада Върховна жрица, която неведнъж ми е изнасяла лекции за важността на свободния избор? – Вдигнатите вежди и вещият поглед на Калона ми се присмиваха.
– Не съм искала да кажа, че искам да отнема свободния избор на хората – казах аз.
– Не, не, стига изборът им да е съюзник на твоя – каза Калона.
– Не това имаше предвид. – Старк се намръщи на Калона. – Ти просто не я разбираш.
Калона не каза нищо, но очите му останаха подигравателни… знаещи…
Наистина ли исках да отнема свободния избор? Не! Просто ми се искаше децата да направят правилния избор. Господи, това беше нещо съвсем различно. Боже, от цялото това нещо ме измъчваха големи киселини. Сигурно всеки момент ще получа стомашно-чревно разстройство…
– А? – Напълно бях пропуснала какво казва Старк.
– Зи, казах, че Дарий и аз ще отидем да съберем старите неща, които намерихме в мазето, и ще ги махнем от там, за да могат децата да започнат да пренасят спални чували, телевизори и други неща там долу.
– О, ами, нещата. – Загледах се в Старк. – Какво ще правиш с тях?
– Мислех да го опаковаме в кашони и да попитаме Ленобия дали може да им намери място в един от новите складове, които построи в конюшните след пожара. Би трябвало да е на сигурно място и извън пътя.
– А защо да не го натрупаме на купчини и да накараме Шоуни да го запали? – Каза Калона.
– Защото не можем да горим книги! – Измислих набързо.
– Книги? – Калона изглеждаше супер объркан.
– Да, старите неща са предимно книги. Знаеш ли, неща, които вероятно са били преместени от медийния център, когато са добавили компютрите. – Надявах се да не звуча толкова неубедително, колкото се чувствах. Аз съм абсолютно гаден лъжец – особено гаден непреднамерен лъжец съм.
– Е, както кажеш. Ще ти помогна да събереш…
– Не! – Старк, Дарий и аз казахме заедно.
Острият поглед на Калона подсказваше, че смята, че сме замислили нещо. Знаех, че макар безсмъртният да е обвързан с клетва да бъде на наша страна, това не означава, че искаме да знае, че старите вещи в мазето струват малко или голямо състояние.
– Добре, ами ето какво – казах аз, като се опитах да започна с достатъчно истина, за да мога да си кажа, че просто преувеличавам историята, а не че всъщност лъжа много лошо. – Трябва да останеш тук и да не се виждаш, докато не ти съобщим, че репортерите напълно са напуснали училището.
– Да – каза Старк с усмивка. – Крилата са доста забележими за репортерите.
Побързах да продължа, преди Калона и Старк да успеят да се скарат. Отново.
– Ще кажа на Деймиън да дойде да ти каже, когато репортерите си тръгнат. Но до тогава нямаме нужда да ни помагаш да събираме нещата от долния етаж. Виждаш ли, вече говорихме по въпроса за Далас и знаем, че той е проблем. Така че се надявахме, че ще можеш да измислиш нещо, с което да го занимаваш, докато почистим мазето и настаним червените новаци, които не ни мразят, там долу.
– Наистина ли очаквате да попречите на Далас и неговата група да разберат, че вашите новаци са направили мазето свой дом?
– Не, не завинаги – каза Старк. – Но щеше да е хубаво, ако поне първия път, когато спят там, можехме да сме сигурни, че нищо няма да се опита да ги изяде, да ги хване в капан, да ги запали или…
– Боже мой, стига вече, Старк! – От него ме заболя главата. – Старк иска да каже, че, да се надяваме, скоро ще можем да се върнем в депото, така че ако Далас и групата му могат просто да бъдат някак разсеяни и ако нашите новаци просто не споменават, че спят в мазето, е, тогава може би ще имаме сигурно място тук, в Дома на нощта, за което Неферет не знае.
– Винаги е разумно да имаш сигурно място за почивка – добави Дарий.
– И така, както казах и преди, сещаш ли се за нещо, което би могъл да направиш, за да помогнеш на Далас да се разсее и да не наднича наоколо, докато разчистим мазето и преместим децата там? – Довърших, като реших, че и тримата сме доста скапани лъжци.
– Има погребение на мочиче – каза Калона. – Макар че преди беше от вашата група, всички са наясно, че наскоро тя промени верността си към Далас. Няма ли да е любезно да помолиш Далас да се погрижи за изграждането и дори може би за запалването на нейната клада? Това би трябвало да го занимава и той, естествено, ще помоли групата си да му помогне.
– Това всъщност е страхотна идея – казах аз. – Това определено ще занимава Далас и приятелите му, а и честно казано е хубаво да се отдръпнем и да му позволим публично да запали нейната клада и да се сбогува с нея. Така ще покажем, че сме вярвали, че той наистина е бил загрижен за нея.
– Ако иска да го направи – каза Старк. – Чухте го вчера. Каза, че ще каже на Ерин сбогом по свой начин, а това означава, че не иска да има нищо общо с нас.
– Което е причината да се обърна към него, а не към Зоуи – – каза Калона. – Ще му кажа, че Зоуи е отклонила поканата на Танатос да води погребението на Ерин и затова работата е оставена на мен.
– Това ще го вбеси – каза Старк.
– Това е моето намерение – каза Калона. – Той може да насочи гнева си към мен, докато аз контролирам изграждането на кладата на момичето. Устните на безсмъртния се изкривиха в злобна усмивка. – Обичам хубава клада. Колко жалко, че хората са прекратили тази традиция. Не мога да си представя дори да се наслаждавам на едно съвременно човешко погребение. Наистина е тъжно.
– Калона, проблем е, когато това, което казваш, ми напомня за Неферет – казах аз.
Усмивката на Калона се разшири и си помислих, че прилича на малко момче, като от онези малки момчета, които биха подпалили семейството си посред нощ, а после биха казали, че Барбито на сестра им го е накарало да го направи.
– Зи, не го обмисляй прекалено. Калона ще занимава Далас и това е всичко, за което се притесняваме в момента – каза Старк.
– С изключение на репортерите и полицията и…
– Старк е прав – прекъсна ме Дарий. – Прекалено много мислиш.
С неохота се изправих.
– Добре. Ще се съсредоточа върху това, което е тук и сега. Ще кажа на Танатос за какво става въпрос веднага щом репортерите си тръгнат, а също така ще подскажа на Стиви Рей. Тя може да накара децата да си съберат нещата и да се скрият, докато мазето не бъде готово за тях. След това могат да влязат по задния път и да избегнат средата на територията на кампуса, където Далас и приятелите му би трябвало да са заети с изграждането на погребалната клада.
– Ще стане, както кажеш, жрице. Ще се преместите ли и вие в мазето?
– Не – отговори вместо мен Старк, което беше супер досадно.
– Ще остана в старата си стая със Старк – продължих аз, защото всъщност мога да говоря от свое име. – Стиви Рей и Репхайм вероятно също ще останат в общежитието.
Калона кимна замислено.
– Синът ми се нуждае от място, от което да може да идва и да си тръгва лесно.
– Да, и решихме, че не е добра идея всички да останем в една стая заедно – каза Старк. – Особено когато тази една стая е мазе, в което има само един път за влизане и излизане.
– Съгласен съм – каза Калона и се изправи. Ръката му, опряна на бюрото, привлече погледа ми надолу и забелязах нещо странно в дървото. Продължих да гледам и осъзнах какво виждам.
– Това отпечатък от ръка ли е?
– Дали е? – Отговори ми Калона. – Не бях забелязал.
Очите ми срещнаха неговите и осъзнах, че може би не съм единственият лош лъжец в стаята.

Назад към част 9                                                                   Напред към част 11

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *