П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 14

Зоуи

Настъпи дълго, отвратително мълчание, след като детектив Маркс описа с ужасни подробности клането на Неферет в църквата, а след това и случилото се в „Майо“.
– Усетих смъртните случаи – каза Танатос и тъжно поклати глава. – Знаех, че става дума за някаква масова човешка трагедия, която трябваше да се е случила много близо до Тулса. Гледах новините, очаквайки да чуя, че е паднал пътнически самолет или може би отново е имало някоя от онези трагични стрелби в училище. Не бях очаквала това. Наистина не бях очаквала, че Неферет е отговорна за всичко това.
– Не успяхме да предвидим поведението ѝ, но може би ще успеем да научим нещо за това какво да очакваме от нея в бъдеще, като проследим престъпленията на Неферет – каза баба. – Тя уби кмета и тази смърт я подхрани чак до Удуърд парк. – Баба направи пауза и се усмихна тъжно на Афродита. – Съжалявам, че говоря за смъртта на баща ти по такъв клиничен начин, дете.
– Разбирам и искам да го направиш. Ако смъртта на татко ни помогне да разберем как да свалим Неферет, тогава поне ще означава, че е умрял за нещо.
Баба кимна и продължи.
– Сигурно се е скрила в парка, докато Зоуи се е скарала с двамата мъже.
– Седях на онази пейка до пещерата, когато те започнаха да се гаврят с мен – казах аз, опитвайки се да помогна да се сглобят парчетата. – Възможно е Неферет да се е скрила в пещерата.
– Ще поръчам на някои униформени да я проверят – каза детектив Маркс, като си водеше бележки в малкия си черен тефтер.
– Смъртта на двамата мъже в парка трябва да е дала на Неферет силата да стигне до църквата на Бостън авеню – каза баба.
– И там е намерила друг, по-голям източник на сила – добави Ленобия. – Трябва да помним, че за Неферет винаги най-важна е властта.
– Тя използва силата, за да контролира онези змиеподобни същества – нещата, които убиха хората на покрива на Майо и създадоха онова… дори не знам как бихте го нарекли. – Маркс се поколеба, като се замисли. – Това е защитна кожа или бариера. Но каквото и да е, то е изпълнено със сила.
– Тези змиеподобни създания са направени от Мрак. Представете си ги като омразни, ужасни, зли мисли, които са придобили физическа форма – обясних на детектив Маркс. – Те правят това, което тя иска от тях, защото тя им прави жертви. Обещавам ви, че Неферет не е изяла всички онези хора в църквата. Тя ги е принесла в жертва на тези същества, за да продължат да правят това, което тя иска от тях.
– За властта на Тси Сгили е необходимо много повече от кръв – каза баба.
– Тси Сгили-царица Тси Сгили – каза Маркс – така се е наричала Неферет, когато се е нарекла богиня.
– Тси Сгили е древно име на моя народ за вещици, които са избрали Мрака пред Светлината. Те живеят отделно, отбягвани от всички. – Баба потръпна. – Нашите легенди разказват, че се хранят от душите.
– Смърт – каза Танатос. – Трябваше да го разбера преди това. Неферет се храни с енергията, която се освобождава от духа на човека в мига на смъртта.
– О, богиньо! – Ленобия изглеждаше ужасена и притисна ръка към гърдите си. – Познавам Неферет от повече от век. Тя винаги е била наблизо, когато някой младеж отхвърли Промяната. Мислехме – жриците мислеха, – че лечебната дарба на Неферет утешава преминаването на младите.
– Тя не ги утешаваше. Тя ги е използвала – казах аз.
– Неферет има нещо общо с това, че ние умираме и не умираме – каза Стиви Рей. – Не мога да си спомня – може би защото не мога да се накарам. Не знам. – Тя се поколеба. – Но знам, че имах чувството, че нещо в мен се разкъсва. – Погледът ѝ намери Старк, единствения друг червен вампир в стаята. – Какво си спомняш?
– Болка. Мрак. Ужас. Гняв. – Думите му бяха отсечени, макар че гласът му оставаше нисък и ние се напъвахме да го чуем. – И когато излязох от нея, вече не бях аз. Не и докато Зоуи не каза, че вярва в мен и ми се доверява.
– И аз също не излязох от него, докато Афродита не повярва в мен и не ми се довери – каза Стиви Рей.
Афродита се ухили.
– Не си спомням точно това. Това, което си спомням, е, че ти се опита да ме изядеш, а след това ми отне кръвта.
– Защото ти ми позволи. Защото пожертва човечността си заради мен – каза Стиви Рей.
– Частта с изяждането не беше готина – промълви Афродита.
– Любовта е по-силна от омразата. Това е единственият абсурд във вселената. Любовта може да победи Мрака – каза баба. – Просто трябва да открием как любовта може да победи Неферет.
Чух куп въздишки, които повториха моята.
– Добре, аз съм за победа на любовта – каза детектив Маркс, – но трябва да се преборим и с каквото и да става с тези змийски същества.
– Неферет ги храни – казах аз, усещайки истинността на думите си, докато ги изричах. – Тя им дава това, което искат – пресни кръвни жертви – и те и се подчиняват. Ако успеем да стигнем до Неферет, да я направим по-слаба – или поне да я задържим и да и попречим да убива повече хора – тя няма да може да ги храни и те ще я напуснат.
– Съгласна съм, но мисля, че има нещо повече от това, Зоуи. Пипалата на Мрака се променят – еволюират – заедно с Неферет – каза Танатос. – За повече от петте века, откакто съм вампир, не съм чувала някой да е създавал бариера, каквато описа детектив Маркс. – Тя се обърна към Маркс. – И казахте, че изглежда разумна, че всъщност е насочила тези куршуми към конкретни служители?
– Няма съмнение в това. Аз бях там. Видях го отблизо и твърде лично. Всички първи изстрели, произведени по нея, попаднаха в офицера, който беше обидил Неферет – но само на места по тялото му, които бронираната му жилетка не защитаваше. Следващите изстрели раниха няколко други униформени, но убиха началника на полицията – човекът, отговорен за издаването на заповедта за щурмуване на сградата – каза Маркс.
– Ленобия, чувала ли си някога за такова нещо? – Попита Танатос.
– Никога.
– Тогава повикайте кавалерията – каза Маркс. – Включете Върховния съвет на вампирите. Може би те ще ни помогнат да разберем как да спрем Неферет.
– Върховният съвет отказа да ни помогне – каза Танатос. – Ние сме кавалерията. – Тя се изправи. – Така че, детектив Маркс, нека отидем в Майо и да видим срещу какво точно се изправяме.
Задната врата на залата на Съвета се отвори и Калона, с голи гърди, с кехлибарени очи, проблясващи от гняв, се запъти към Танатос.
– Време е да повикаш цялата кавалерия. Аз съм Воинът на смъртта – така че, където отиваш ти, отивам и аз. Хората и последствията да са проклети. – Черните му криле се разгънаха и сякаш обгърнаха цялата стая.
Челюстта на детектив Маркс се отвори. Буквално.
– Свята работа – прошепна Афродита.
– Точно така – казах аз, чудейки се какво, по дяволите, ще се случи по-нататък.

Назад към част 13                                                        Напред към част 15

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *