ТИДЖАН – Картър Рид ЧАСТ 31

Глава 31

Аманда и аз обиколихме целия хотел. Те можеха да са навсякъде, но когато вече се бяхме отказали и се връщахме, забелязах накрая един от коридорите няколко едри мускулести момчета. Там бяха големите луксозни апартаменти. Аз докоснах ръката на Аманда и прошепнах.
— Бързо, да отидем в офиса ми. Имам универсален ключ за вратите. – Веждите й се вдигнаха в знак на негодувание.
― Мислиш ли, че трябва да нахлуем в стаята?
― Не. Затова ще взема ключа.
― О. – Кимна тя. – Отивай. Аз ще остана, за да не ги изпуснем.
― Добре. – Побързах да тръгна, но когато се върнах, Аманда вече я нямаше. Момчетата все още бяха там. Ръцете им бяха пъхнати в джобовете на якетата, явно държаха оръжията си в готовност. Втурнах се напред, успях да вляза в съседната стая. Беше празна и знаех, че балконите са наблизо. Не можех да чуя нищо през стената и реших да изляза на балкона. Едва направила няколко крачки, някой ме хвана за ръката и ме обърна рязко.
Преди да успея да изкрещя, нечия ръка покри устата ми. Очите ми се разшириха, и не можах да се съпротивлявам. Всичко се случи много бързо. Завлякоха ме в съседната стая. Тук навсякъде бяха охранителите, Майк, Томас, Хората на Картър. Приклещена в нечия желязна хватка, не се опитах да се боря. Пренесоха ме през стаята и ме хвърлиха на едно легло. Първото което забелязах бе Аманда, която ми се усмихна страхливо от съседното легло. Тя се почеса по главата, а очите й се стрелнаха нагоре и се приковаха в охранителят, който ме държеше. По бузите й изби руменина, преди да отмести поглед.
Намръщена, аз се изправих и замръзнах в същия миг. Човекът пред мен беше, този който видях на една от снимките заедно с Картър в залата за тренировка. Плашещ. Този с белега на челото. Той ме огледа внимателно от горе до долу, в действителност изглеждаше още по-страшен, отколкото на снимката. Ако не знаех, че работи за Картър, нямаше да се съмнявам, че щеше да е краят ми. Само успях да изхленча.
― Къде е Картър?
― А ти къде мислиш? – измърмори той в отговор, връщайки се в другата стая. Когато излезе и ни остави сами, веднага попитах Аманда.
― Добре ли си? – Тя кимна, този път потривайки врата си и попита.
— Той и теб ли хвана?
― Да. – Тя потрепна.
― Ужасно се уплаших. Кой е той?
― Той работи за Картър.
― Работя с Картър. – Чу се дрезгав глас откъм вратата.
Той се върна с едва скрита враждебност. Изучаваше ме внимателно от глава до пети. Струва ми се, че той четеше мислите ми и усещаше всеки мой нерв. Беше доста объркващо за мен. Картър го правеше също, но по-слабо изразено. Този мъж буквално нахлу в личното ми пространство. Аз скръстих ръце на гърдите си и отместих поглед. По лицето му проблесна усмивка. Която изчезна също толкова бързо както се бе появила дори се усъмних дали не си въобразявам. Може би аз самата търсих нотка на дружелюбие? Във всеки случай този мълчалив поглед изобщо не помагаше на Картър. Попитах го.
― Къде е той?
― Той е на среща.
― Знам. Но където? – Мъжът отиде до прозореца и погледна навън.
― Не е твоя работа.
―Джийн… – друг от мъжете надникна в стаята. – Започна.
Джийн ли беше това?
Грабвайки пистолетът от масата, той извади радиостанцията си и излезе бързешком от стаята. Всички момчета, с изключение на Майк, го последваха. Майк влезе в стаята ни и ми изпрати предпазлива усмивка, а аз въздъхнах тежко. Той не го знаеше още, но нямах намерение да му позволя да ме глези.
Майк улови предизвикателния ми поглед, докато зае пост до вратата.
― Какво се случва, Ема? – Аманда седна на леглото ми. И стисна ръцете си с колене. – Ами ако Тереза ни търси? Ти не искаш да я замесиш в това, нали?
В този момент Тереза ме вълнуваше най-малкото. Станах, отидох до стената и облегна ухото си в нея.
― Какво правиш?
Махнах с ръка в знак за тишина. Заради бърборенето нищо не се чуваше. Но това не помогна. Грабнах чаша от масата и я подпрях на стената. Чуваше се малко по добре. Чух писъци. Ругатни. Някой, някого удари. Тогава някой каза.
― Ще умреш, Картър Рид. – Това беше достатъчно. За миг кръвта ми кипна, изскочих от стаята като попарена и се втурнах към балкона. Те бяха достатъчно близо, за да мога да се прехвърля на съседния, но веднага щом излязох, някой ми извика от съседния балкон.
― Хей!
За миг се поколебах, сърцето ми биеше бясно. В главата си чувах само онзи глас и не можех да го заглуша. – Картър е в опасност.
— Ема… – изсъска Майк от стаята. И ми махна с ръка. – Върни се веднага тук.
Аз не можах. Човекът от съседния балкон вече ме беше видя и ме държеше на мушка. Не ми остана друг избор, освен да прескоча. Ако се бях втурнала обратно, той щеше да ме последва и да стреля. Щях да застраша Майк и Аманда. Неохотно се качих на парапета, момчето ме хвана през кръста и ме замъкна вътре в апартамента.
Когато се озовах вътре, сърцето ми едва не спря. Картър лежеше на пода в локва кръв. Той вдигна глава и пребледня, виждайки ме. Кожата му вече беше болезнено бяла, а едното му око беше подуто и затворено. Носът изглеждаше, че е счупен. Когато се опита да се изправи, един от мъжете му нанесе бърз удар отстрани. Той отново се строполи на земята опитвайки се да прикрие ребрата си с ръце. Но не успя да се защити, мъжът го ритна още два пъти, а третият удар попадна под брадичката. Главата на Картър отскочи назад и цялото му тяло се преобърна. Той загуби съзнание.
От ъгъла на стаята се разнесе груб смях. Аз затаих дъх и се обърнах. – Този човек ще умре, който и да бе той. – Беше облечен в смокинг, коремът му беше изпъкнал над панталоните. Имаше тънка сива коса. Тогава той ме погледна присвивайки очи, после погледна отново към Картър. В очите му се четеше извратено удоволствие от случващото се. В следващият момент бръкна в джоба си и извади телефона и набра някой.
Никой не помръдваше. Очите ми се стрелкаха между гадното копеле и Картър. Този мъжът беше гост на партито тази вечер. Видях поканата, която стърчеше от джоба му, когато извади телефона си. – Той беше гост на Ноа и Картър и прави това сега?
Опитах се да се хвърля напред към него, но ме държаха здраво.
НЕ! Това не може да се случи. Не и с Картър… не с мен. Това няма да се случи. – Вълна от адреналин ме заля. Не можех да се освободя. Аз не можех да го ритна или удря, затова забих зъби в мощната ръка на мъжът, който ме държеше. Стиснах толкова силно, колкото можах, а зъбите ми потънаха в плътта му и усетих вкуса на кръвта му. Той изкрещя от болка и ме пусна. Отдръпна се от мен и започна да ругае притискайки с ръка раната си. Аз бях свободна. Залитайки, усетих, че вторият гард е на път да ме хване с бързо движение го финтирах и избегнах лапите му. Всички бяха започнали да крещят и да се суетят.
― Хванете я!
Трети посегна към мен, но аз скочих върху краката му и успях да го ритна в слабините с коляно. Той изпъшка и падна на пода гърчейки се от болка. Тогава пред мен се изправи четвърти, аз замахна с лакът, но той се наведе и избегна ударът после се засмя. Опитах отново но и това не помогна. Той избягваше всичките ми удари и накрая ме грабна с ръце. Отново ме държаха в удушаваща хватка, този път със запушена уста.
― Не сме глупаци, скъпа.
Съпротивлявах се яростно. Но напразно. Кръвта във вените му кипеше. – Аз трябва да се освободя. Трябва да защитя Картър.
― Тя е боец, нали момчета? – Началникът отново се засмя, но веднага се обърна с гръб към мен, явно изобщо не го интересувах. И продължи да говори по телефона. ― Хванахме го. И нея също. Хванахме и двамата… – той замълча и кимна. – Да, страхотно. Ще бъдем там към десет. – Той отново се обърна и махна с ръка. – Вдигнете го. Той ги иска и двамата.
Едва тогава огледах стаята. Беше пълно с хора, всички в черни костюми с издутини под саката им. Знаех че в коридорът също има негови хора. Докато двама мъже се наведоха за да вдигнат Картър, мъжът с телефона отново се засмя и погледна към Картър.
― Проклет идиот. Дошъл на срещата сам. Картър Рийд… мисли, че може да се справи с всеки. Не и с мен, тъпанар. Не и с мен.
Мъжете се наведоха към Картър, един от тях се опита да го хване подмишницата. Но Картър реагира светкавично. Той хвана мъжът за ръката, заби юмрук в гърдите му и го захвърли към втория гард. Като скочи на крака, той извади пистолет и застреля трима от тях около мен. Водачът им изви очи от удивление, издаде приглушен звука и се облегна на стената, като вдигна ръце във въздуха. В същото време вратите се отвориха и за секунда още хора нахлуха в стаята, всички бяха готови с насочени оръжия. Майк и Томас проникнаха през страничният прозорец на вътрешният двор. Някой удари във врата мъжът, който ме държеше. Той паднах на земята и аз отново бях свободна, но сега ме хвана Майк. Той ме изведе от стаята, обратно на терасата и за миг ме прехвърли в другия апартамент.
― Ема! – Изкрещя Аманда и се втурна към мен.
След като бяхме в стаята, Майк ме пусна. И тук в този момент осъзнах всичко. – Господи. – Краката ми се подвиха и аз се строполих на дивана.
― Ема. – Аманда ме хвана и ми помогна да седна. Тя ме взе в обятията си. – Какво стана? Какво си мислеше, че правиш?
― Аз… – Дори не можах да отговоря на въпрос й. – Какво съм мислила?! – Не мислех въобще.
Нараняваха Картър. И аз отидох при него. Това е всичко. – Тогава примигнах, осъзнавайки нещо повече. – Бях готов да дам живота си за него. – Образът на пребития Картър отново блесна пред очите ми. Аз потръпнах и се олюлях.
Майк пристъпи напред притискайки с ръка ухото си.
― Трябва да те върнем у дома. Ема моля те, ела с мен…
Станах без да мисля. – Картър беше пребит до безсъзнание, но той стана. Движенията му си бяха доста прецизни, сякаш знаеше какво прави, сякаш той чакаше… – бях ужасена. – Какво направих, може би му попречих?
― Ема.
Трябваше да му се доверя.
Аманда ми помогна да стана. Краката ми все още трепереха. Тя ме придържаше за ръката. И каза на Майк.
― Отивам с нея. – Той се намръщи, но кимна одобрително.
― Добре.
Поведоха ни надолу по коридора към задния изход. Когато отидохме до далечния асансьор, погледнах Майк. Познаваха хотела като петте си пръста. Явно някой им помагаше, някой който познаваше всички тайни коридори и сервизни входове. Промъкнахме се през вратите на склада и се качихме вътре в някакъв огромен “Джип“. Майк седна на задната седалка до нас. Има достатъчно места за още четирима души. Предните врати се отвориха и още двама охранители се качиха. Майк докосна ухото си отново и каза.
― Чисто.
Автомобилът ускори рязко. Огледах се през стъклото с надеждата да видя Картър, но там нямаше никой. Вратата на склада се затвори. Когато се прибрахме в къщи, аз се обърнах към Майк.
― Той добре ли е? – Той кимна положително и им даде знак да влязат.
― Картър ще се върне при първа възможност. Вашата приятелка която остана на празненството беше информиран за заминаването ви. – Майк също погледна и към Аманда. Тя веднага разбра за кой става въпрос.
― О… Тереза. Добре. Може би се е притеснила.
Той пак кимна мълчаливо, а аз въздъхнах тъжно. Нищо повече нямаше да можем да разберем. Когато се върнахме, аз влязох първа. Аманда ме последва и когато тръгнахме през фитнеса към кухнята, чух нейната изумена въздишка. Тя виждаше моя дом за първи път, новият ми дом.
— Значи тук живееш? – Въздъхна тя. Аз кимнах без да я поглеждам.
― Това е домът на Картър.
Но не беше вярно. Сега това е и моят дом. Да се насладя на този момент нямах сили. Аманда беше първата и вероятно последната която виждаше домът ни отвътре. Може би трябваше да се гордея, но единствено мислех за него.
― Има ли вана тук?
Кимнах и й показах тази на основния етаж. След това отидох в спалнята си и се преоблякох. Роклята ми падна на пода, не я вдигнах. – Картър трябваше да ме съблече. Трябва да прекараме тази нощ в правене на любов, а аз нямах ни най-малка представа къде е той. – Облякох спортни панталони и широк суитчър, намерих дрехи и за Аманда. Когато се върнах в кухнята, тя ровеше в шкафовете. Когато ме видя се усмихна смутена.
― Исках да направя кафе. – измрънка тя. Аз й подадох дрехите.
― Добра идея… аз ще направя.
― Благодаря за дрехите, наистина не исках да седя тук в тази вечерна рокля.
Усмихвайки ми се, тя се шмугна обратно в банята. Когато отново се върна, кафето беше почти готово и скоро напълних чаши и за двете ни. Както всяка сутрин, когато Картър излизаше, аз занесох кафето също на Майк. Той ме информира, че останалите охранители също са се върнали и са заели постовете си. Така че напълних термосът с кафе и тръгнах по етажите да ги търся. Охранителите вече не се изненадваха от това. Когато се върнах, седнах в стола до Аманда и зачакахме.
Няколко часа по-късно пристигнаха още хора, но те бяха нови охранители. Майк си тръгна. Беше сменен от другият Майк. Той пое поста в гаража. Разбрах за смяната само благодарение на първия Майк който дойде да ме предупреди за това. Стегнато, но се усмихна вежливо.
― Не исках да се тревожиш.
— Някаква информация от Картър? – Попитах аз. А той поклати глава отрицателно и си тръгна. Когато останахме сами, Аманда попита.
— Щеше ли да ти каже?
— Може би не… – въздъхнах аз.
― Ема, сигурна съм, че Картър е добре.
― Знам.
Но не това беше проблемът. – Исках да поговоря с него, исках да го усетя, да го вкуся. Исках отново да го прегърна. – Пред очите ми изникнаха отново картините как бе бит. И отново и отново. Не можех да ги спра. Бях вцепенена от ужас. – Един ден Картър може да не успее да се измъкне от подобна ситуация. Все пак той ми каза, че сега е извън играта. Но явно винаги ще бъде свързан с мафията.
Останах в пълно неведение. Беше непоносимо.
— Слушай… – каза Аманда. – Мога ли да се прибера?
― Не, остани. – Хванах я за ръката, когато започна да се изправя. – Моля те, Аманда… остани.
Тя ме погледа състрадателно, наведе се към мен и ме целуна по челото. Погали косата ми, седна отново и прошепна.
― Не е същото.
― Какво имаш предвид?
― Картър и Мелъри.
Устата ми пресъхна. – Дори не осъзнавах, че свързвам тези две ситуация, но тя беше права. Загубих Мелъри, въпреки че ми казаха, че тя е добре. – Буца застана в гърлото ми. – Страхувах се, че същото ще се случи и с Картър.
― Мелъри беше обречена от самото начало.
Сълзи напълниха очите ми. Аманда никога досега не е била такава. Тя отново ме целуна по челото. После ме прегърна нежно и продължи.
― Тя знаеше от самото начало кой е Джеръми Дънван. Знаеше че той беше лош човек. Това бе нейният избор. Тя не е като Картър. – Примигнах опитвайки се да прогоня сълзите, а тя продължи. – И той не е като нея. Картър ще се бори заради теб.
Аманда спря. Ъгълчето на устните й се изви нагоре и потрепери, сякаш в израз на нервен пристъп. Аз самата го знаех. И двете бяхме развълнувани и нервни. Тогава тя продължи.
― Сгреших. Картър те обича. Очевидно е и ако някой може да напусне мафията, тогава е само той. Този човек ще постигне целта си… – тя отново ме погали с ръката. – Той ще направи всичко възможно и невъзможно за да си в безопасност. Не одобрявам начините по които той го прави, но знам, че той е готов на всичко заради теб. – Тя едва сдържа прозявката си и каза… – Трябва да се опитаме да поспим.
И двете се настанихме на меката мебел в хола. Знаех, че няма да мога да заспя, но Аманда нямаше такъв проблем и направихме компромис. Аз й обещах, че ще се опитам да заспя и си пуснахме филм. Винаги правехме това, когато ходехме да пием с Мелъри и Бен. Мелъри обикновено завършваше вечерта с поредният тип, Бен яростно се прибираше вкъщи, а Аманда прекарваше нощта на дивана у нас. И двете заспивахме, гледайки филм. Но не тази вечер. Седях будна няколко часа, когато на прага се появи силует и аз почти изкрещях от облекчение.
Картър се приближи, хвана ме за ръката и ме заведе в нашата спалня.

Назад към част 30                                                                  Напред към част 32

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!