Глава 15
ИНК
Бавно се измъкнах от леглото, като внимавах да не събудя Рейна. Беше мой ред да стоя на стража през следващите няколко часа. В момента беше полунощ; единственото, което исках, беше да остана увит около жената, но шибаните клубни дела ме викат.
Нахлузих дънките си и черната риза с дълъг ръкав, като взех елека си от края на леглото. След като нахлузих краката си в изтърканите си ботуши, излязох от стаята и се отправих надолу по стълбите, като вече намирах Скорпиона в бара, с две чаши горещо кафе в ръце. Той ми подаде една от чашите.
– Изи настрои кафемашината да ни свари малко кафе. – Информита ме той, докато излизахме навън, за да сменим Хатчет и Грейв.
– Благодаря, дявол да го вземе. – Измърморих.
Грейв ми даде слушалката си, щом стигнах до него.
– Грим и Куршума вече са на позиция в задната част на имота. – Той ми подаде клубния телефон, от който се виждаше страната на имота. – Грим и Куршума отговарят за другата страна. – Каза ми той. – Добре ли сте, момчета?
Кимнах, изпих остатъка от кафето си и му подадох чашата си.
– Имаш ли нещо против да го вземеш? – Попитах го.
Той кимна. С пляскане по гърба той се вмъкна обратно през портите, а Хатчет го последва. Извадих цигарите си, взех една от пакета и я запалих.
– Ще довърша тази шибана кутия, преди да е свършила проклетата нощ. – Измърморих.
Скорпионът подсмъркна.
– Пушиш повече от Грим, а това е много, Инк. – Коментира Скорпионът. – Не си ли мислил да намалиш, след като Рейна има дете?
Повдигнах рамене.
– Наистина не пуша, когато съм с нея. – Уведомих го. – Така че, аз съм намалил цигарите. Но да се откажа ще е почти невъзможно. Пуша от тринайсетгодишен. – Скорпионът ме изгледа за момент. Извих вежда към него. – Какво? – Попитах.
– Какво мислиш за това, че тя чака дете от брат ти? – Попита ме той.
Повдигнах рамене.
– Няма значение чие ДНК носи това дете. – Казах му честно. – Аз съм този, който ще го отглежда заедно с нея – това дете е мое, доколкото ме е грижа за него. – Казах му честно.
Тя беше моя. И щях да обичам всяка част от нея – това включваше и бебето ѝ.
Скорпионът ми кимна.
– Сега вече те уважавам, човече, знаеш ли? – Попита ме той. – Знам, че Саботаж и Блинк са единствените мъже в този клуб, които знаят какво ми се е случило, но аз идвам от някакви прецакани неща. – Призна той. – И накрая майка ми срещна човек, който се отнасяше с мен като със собствено дете. Ебати дрехите на гърба ми – храна в стомаха ми. – Той ме погледна. – Не са много мъжете, които могат да кажат, че са готови да направят това, братко.
Кимнах с глава към клубната къща.
– Тази жена там означава шибания свят за мен, Скорпионе. Бих направил почти всичко за нея.
Скорпионът се усмихна.
– Ти я обичаш.
Задъхах се от дима, който току-що бях вдишал, и се прокашлях, докато се опитвах да дишам отново. Скорпионът тихо ми се изсмя, когато най-накрая възстанових шибания си дъх.
– Вие двамата още не сте казали големите шибани думи? – Попита Скорпионът. – Честно казано, човече, аз съм шокиран. Ти я обяви за своя стара дама.
Повдигнах рамене пред него.
– Страх ме е, човече. Понякога все още на практика усещам как яйчените черупки се чупят под краката ми, когато съм около нея. Преминала е през куп гадости, а последният мъж, който твърдеше, че я обича, я унищожи. Не искам тя да се чувства така, сякаш и аз ще направя същото.
– Но ти я обичаш. – Заяви Скорпионът.
Кимнах.
– Винаги съм я обичал, братко.
Той кимна.
– Така и разбрах. Тя ли беше причината да си изгубиш ума, когато все още беше перспективен? – Попита той.
Измърморих в отговор. Той поклати глава с лек смях.
– Предполагам, че това, което казват за любовта, е вярно.
– И какво е това? – Попитах грубо, запалвайки нова цигара, след като едва довърших последната.
Да – тази кутия определено щеше да е свършила, докато се върна в клуба.
– Тя има силата да те унищожи и да те направи цялостен едновременно.
Кимнах веднъж. От собствен опит знаех какво е да си влюбен в някого – този някой беше Рейна. Бях се влюбил силно в нея, когато тя все още беше онова чудато момиче две години по-малка от мен. Все още можех да си представя красивите ѝ тъмни очи, обрамчени с очила със сини рамки, с лице, заровено в някой от тийнейджърските ѝ любовни романи.
Но заради репутацията ми, Призрак винаги ме беше предупреждавал да не се приближавам до нея, така че се държах настрана. Освен това някой толкова невинен като Рейна не се нуждаеше от някой толкова прецакан като мен, който да опетни живота ѝ.
Но тогава моят шибан брат я срещна, когато един ден трябваше да дойде да ме вземе, защото колелото ми беше в шибания магазин.
Оттам нататък всичко свърши. Никога не дадох да се разбере, че имам чувства към нея – всичко беше строго платонично, като не допусках да изпитвам чувства към нея. Опитвах се да я предупредя да не се приближава до Джордан отново и отново. По-големият ми брат беше влизал и излизал от затвора от дванайсетгодишен и досието му не се подобряваше.
Но когато тя го попиташе за това, той винаги отричаше, изкарвайки ме ревнив за това, което има с нея. Което, не ме разбирайте погрешно, определено бях шибано ревнив, но не се опитвах да ги разделя заради това.
Опитвах се да я предпазя от провал с него.
Тогава, три месеца след като бяха заедно, Джордан беше арестуван и прекара три години в шибания затвор. Мислех, че всичко е приключило – мислех, че той е забравил за нея.
Но после той се върна у дома. Веднага щом тръгна след нея – разказа ѝ сълзливата си история за това, че е трябвало да напусне заради семейни проблеми, като каза, че това, че са заедно, е предизвикало разрив между мен и него, че е напуснал, за да се опита да успокои водата между мен и него.
Тя ме обвиняваше за всичко. Никога няма да забравя как нахлу на територията на клуба, когато бях зает да почиствам мотора на Саботаж. Беше ме зашлевила, крещейки ми, че всичко е по моя шибана вина – че съм глупав и ревнив – че ние с нея никога няма да имаме това, което тя и брат ми имат, и че трябва да се преборя със себе си.
Тя също така продължи да ми крещи, че никога няма да бъда и наполовина такъв мъж, какъвто беше брат ми, и че се присъединявам към шибаните „Диви врани“, за да компенсирам това, което ми липсва по друг начин – че аз съм шибаният престъпник, а не Джордан.
А след това ми съобщи, че заминава с него.
Той я чакаше на ръба на портите, без да смее да влезе в територията на клуба, защото знаеше какво щяха да му направят „Дивите врани“, ако го направи. На тази територия ние бяхме шибаните кралски особи и каквото кажем, това става.
Което означаваше, че ако исках да убия брат си, можех да го направя, ако той беше стъпил на територията на клуба.
Бях се самоунищожил, когато я видях да си тръгва с него. Унищожих мотора на Саботаж, без да ми пука, че вероятно щяха да ми изтръгнат лепенките на Проспекта и да ми набият задника. Със Саботаж се биехме за пръв път, но шокиращо е, че той не беше ядосан за мотора си.
Вместо това ме остави да се бия с него, докато не изхвърлих по-голямата част от гнева от организма си. След това двамата с Блинк ме заведоха в гаража на клуба, за да поговорят с мен за това, което ме беше изнервило.
Блинк ми връчи новият ми елек с нашивката на официалния член на клуба от този ден, с което ме приветства като официален член на клуба.
Забавно е как пет години по-късно причината, поради която се опитах отново да набия задника на Саботаж, беше същата шибана жена.
***
В шест часа на следващата сутрин Саботаж и Блинк излязоха, за да освободят мен и Скорпиона. Бях толкова шибано изморен и както бях предвидил, бях свършил целия си пакет цигари.
Успях да се добера до стария си апартамент на горния етаж, преди да рухна с лице надолу на леглото, заспах почти мигновено, като дори не си направих труда да си събуя ботушите или да си сваля елека.
Няколко часа по-късно смътно регистрирах, че обувките ми се събуват и че върху мен се спуска одеяло. Малка усмивка накриви устните ми, когато усетих как Рейна с нежно докосване отмята косата от лицето ми и прошепва нещо за това, че имам нужда от проклета прическа.
– Обичам те, мило момиче. – Отговорих ѝ тихо.
Назад към част 14 Напред към част 16
