Т.О. СМИТ – Моля те, татко ЧАСТ 14

ДАРЕН

Когато дойдох в съзнание, веднага осъзнах стерилната миризма на помещението, в което се намирах, постоянното пиукане на някаква машина и тежестта на нещо, което обгръщаше ръката ми и я подръпваше надолу. Бавно отворих очи, за да разгледам болничната стая, в която се намирах. Джулиана спеше на стола до леглото ми, а главата ѝ беше наведена над леглото ми и се опираше до ръката ми. Ръката ѝ беше увита около моята, а хватката ѝ беше здрава, въпреки че спеше.
Болката се разнасяше по тялото ми, но не беше нищо, с което да не мога да се справя. Бях свикнал с болката и знаех как да я насочвам, така че да не ме притеснява много. Но знаех, че тялото ми е било подложено на шибано изстискване.
Вдигнах свободната си ръка и нежно я прокарах по косата ѝ, наблюдавайки как тя бавно се събужда, как хубавите ѝ очи се отварят, за да ме погледнат.
– Дарен? – Промълви тя.
Усмихнах ѝ се, въпреки че ме болеше шибаното лице да го направя.
– Аз съм тук, момиченце – успокоих я и видях как очите ѝ се насълзиха, разбивайки шибаното ми сърце. Никога не съм искал да я плаша по този начин, но за съжаление се случиха гадости – гадости, които не можех да контролирам.
И това беше една от тези ситуации, които бяха извън контрола ми.
– Хайде. – Потупах мястото до себе си, докато се придвижвах с болното си тяло още малко. Исках тя да е до мен. Исках да усещам топлото ѝ, меко тяло до себе си през следващите няколко часа. – Качи се тук.
– Но ти си ранен – каза тя тихо, колебаейки се дали да се качи на леглото до мен.
Свих очи към нея.
– Джулиана, скъпа, ако не качиш сладкото си дупе на това легло…
На лицето ѝ избухна малка усмивка. Сърцето ми прескочи един удар в гърдите.
Ебаси, тя беше прекрасна.
Влюбвах се в тази жена все повече и повече с всеки изминал ден и всеки път, когато тя ми се усмихнеше с тази перфектна усмивка, целият ми шибан свят ставаше по-ярък.
Тя беше като моето лично слънце и също като Земята се въртях около нея.
Тя бавно пропълзя на леглото до мен. Обгърнах я с ръка и придърпах одеялата върху нея. Тя нежно постави ръката си върху корема ми, като внимаваше особено много за нараняванията ми, докато се сгушваше по-близо до мен. Докоснах с устни челото ѝ.
– Спи, момиченце – промълвих. – Татко е с теб.
Тя притисна целувка към голите ми гърди. Не след дълго дишането ѝ се изравни, тъй като тя бързо заспа дълбоко. Аз също затворих очи, позволявайки на лекарството, което капеше през линията ми за интравенозно вливане, да ме повлече обратно под водата.

~*~*~

Усещането, че в стаята има някой друг, бързо ме изтръгна от съня ми. Бавно отворих очи и открих, че брат ми стои над леглото ми и ме гледа отвисоко.
– Ще се възстановиш много по-бързо, ако оставиш тази твоя жена да си отиде за няколко часа – прошепна той.
Свих очи към него.
– Искаш да ми кажеш, че ако ти беше попаднал в моето положение заради това, че някой се е прицелил в Емалин, ти също нямаше да искаш да я имаш възможно най-близо до себе си? – Попитах. Джеймс остана безмълвен. Аз тихо се изсмях, като вече знаех отговора. – Както си и мислех.
– Чувстваш ли се добре? – Попита ме той.
Кимнах.
– Добре, доколкото мога в момента – признах. – Пребиха ме доста добре. Бях прав за това, че Джулиана е използвана за секс. – Джеймс стисна челюстта си. – Реакциите им на това, което казах за нея, го потвърдиха.
Джеймс въздъхна.
– Знаеш ли как просто да си затвориш шибаната уста? – Попита ме той.
Повдигнах едно рамо, а на устните ми се появи усмивка.
– Няма значение дали го знам, или не – казах му. – Те планираха да ми направят това така или иначе. Аз просто ускорих процеса, като се подиграх с всички тях.
Джеймс стисна носа си.
– По дяволите, Дарен. – Той ме погледна надолу. – Откри ли нещо полезно?
Кимнах.
– Открих много неща, като останах зад кулисите – информирах го. – Но няма да го обсъждам точно сега. – Джеймс кимна в знак на разбиране. – Само те предупреждавам обаче, че това трябваше да е съобщение до теб и Ейдриън. То е като предистория на това, което Андрес планира да направи, ако не предадем Джулиана.
Джеймс се ухили.
– Това е то? – Той се засмя. Извъртях очи .- Ебаси; мислех, че човекът ще се справи по-добре.
Погледнах го. Джеймс извъртя очи.
– Знам какво смята да направи, Дарен – увери ме той. – Вече съм увеличил охраната тук. Намираш се на охраняем, частен етаж с многобройна семейна охрана. Освен това на всеки вход на тази сграда има очи по всяко време. В къщата също има допълнителна охрана. Накарах всички да работят шибано двойно повече, за да я пазят.
Кимнах веднъж.
– Оценявам го.
Джеймс поклати глава към мен.
– Нямам нужда от благодарност, Дарен. Както и казах онзи ден – тя вече е семейство. Ти си я поискал. Ти я прибра. Въпрос на време е и знам, че ще и сложиш пръстен на пръста. – Усмихнах се. Джеймс ме познаваше толкова добре. Имах предвид това, което бях казал на Джулиана. Когато я белязах, я белязах завинаги. – Правим каквото можем, за да защитим семейството си – напомни ми Джеймс.
Кимнах веднъж. По-големият ми брат нежно стисна рамото ми. Не помръднах от болката, която пулсираше по ръката и гърба ми.
– Ще се върна по-късно. Емалин иска да донесе на теб и Джулиана малко храна. – Той погледна Джулиана за миг, преди да се върне към мен. – Всъщност тя говори малко с Емалин. – Очите ми се разшириха от изненада. – Тя напредва, братко. Каквото и да правиш с нея, правиш го шибано добре.
Сърцето ми се сви в гърдите. Погледнах надолу към моето сладко момиченце, което лежеше до мен и спеше удобно и безопасно в ръцете ми.
Тя разцъфтяваше, а аз бавно разпалвах огъня в душата ѝ.
Джулиана все още спеше, когато Джеймс се върна на следващата сутрин. Както беше обещал, късно снощи той се беше върнал с Емалин, за да ни донесе храна. Все пак нахраних Джулиана, както правех винаги, и тя в общи линии заспа веднага след това, свита на кълбо под ръката ми.
– Как се чувстваш? – Попита ме Джеймс, сядайки на стола до леглото – същият, който Джулиана беше заела предишния ден.
– Добре – отговорих му аз. – Отказвам се от морфина и преминавам на лечение с хидрокодон.
– Можеше и сам да ти донеса малко от него – измърмори той. Аз само му се усмихнах.
– Предпочитам да ми го предпишат, Джеймс – засмях се аз. – Ако наруша предсрочното си освобождаване, задникът ми отново ще е вътре.
Той се ухили.
– Със сигурност не искам това да се случи.
Аз също не исках. Джулиана се нуждаеше от мен на свобода, а не затворен зад решетките.
На вратата се чу леко почукване и влезе една по-възрастна медицинска сестра. Посивялата ѝ коса беше прибрана на кок, а големите ѝ очи бяха обрамчени от чифт дебели очила.
– Здравейте. Радвам се да ви видя буден. Вчера, когато бях тук, все още не бяхте в съзнание – обясни тя. – Името ми е Мелиса. Ще бъда твоята медицинска сестра през следващите няколко часа. Трябва само да проверя жизнените ти показатели и ще си тръгна. Искаш ли нещо за закуска?
– Не точно сега – казах и. – Ако имам нужда от нещо, ще изпратя брат ми да го донесе.
Тя кимна с любезна усмивка. Джеймс и аз мълчахме, докато Мелиса проверяваше жизнените ми показатели. С още една любезна усмивка и пожелание да се оправя, тя излезе от стаята, като тихо затвори вратата след себе си. Джеймс все още мълчеше в продължение на няколко минути.
– Добре – каза той най-накрая, като се обърна към мен, – има ли нещо, което можеш да ми кажеш, докато сме тук? Имам чувството, че седя на задника си и си стискам палците. Това не е никак добро чувство.
Въздъхнах. Знаех как се чувства той. Мразех да съм прикован към това болнично легло, без да мога да правя нищо. Мразех всички тези глупости, а още повече мразех това, че всичко се въртеше около Джулиана. Тя заслужаваше да бъде свободна и щастлива, а не да се чувства така, сякаш трябва постоянно да се оглежда през рамо.
– Той има мрежа за трафик на хора с цел сексуална експлоатация – казах му аз. Джеймс стисна челюстта си. И двамата с него бяхме твърдо против това някой да бъде търгуван. – Мъже, жени, деца – той има всичко, а неговите хора изглежда са опитали от някои от тях, преди да ги пуснат на търг.
– Исусе, шибан Христе – прокле Джеймс.
– Ако прегледаш историята на проследяването ми, можеш да го намериш лесно – казах му. – Не знам какво искаш да правиш с нея, но можем да я използваме, за да вкараме него и хората му зад решетките, а оттам можем да поръчаме удар вътре – да ни държат тук възможно най-чисти. Защото убийството на Андрес навън няма да е лесно да изчезне. Той е твърде шибан и могъщ.
Джеймс кимна в знак на съгласие. Знаех, че може да направи така, че ударът тук да изчезне, но не и без много работа и изключително късни часове – да не говорим за всички услуги, които щеше да се наложи да поиска.
Брат ми поклати глава и се изправи.
– Ще се прибера вкъщи – ще прегледам историята на проследяването ти. Ще се върна около обяд с Емалин и Картър. Емалин иска да ви донесе още малко храна.
– Звучи добре – казах му, а стомахът ми се сви при мисълта за готвенето на госпожа Джуди. – Увери се, че е донесла няколко бутилки вода и сок от червена боровинка за Джулиана.
Той кимна.
– Разбрах, братко.
Излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Въздъхнах и се загледах в тавана.
Мразех да не участвам в това шибано сваляне с Джеймс. Но бях направил каквото можах, за да помогна, преди тъпият ми задник да бъде хванат.
Трябваше да внимавам по-добре. Вместо това си мислех за Джулиана, без да държа главата си в играта и сетивата си фокусирани върху заобикалящата ме среда.
Това едва не ми струваше живота.
След малко Джеймс се върна в стаята и ми подаде пистолет.
– Почти забравих да ти дам това. Дръж го наблизо – каза ми той. – Подготвил съм защита, но никога не пречи да бъдем прекалено внимателни.
Той имаше право за това. Пъхнах го под бедрото си, където щеше да е лесно достъпен.
– Хей – извиках тихо, когато той отново се приготви да си тръгне. Той се обърна и ме погледна. – Вчера така и не попитах. Колко лоша беше реакцията ѝ на това, че съм изчезнал?
Джеймс стисна челюстта си.
– Тя се паникьоса, братко. Повърна и припадна. Отнесох я долу при д-р Уилямс. – Той поклати глава. Сърцето ми се сви в гърдите. Стиснах ръката си около нея. Не исках никога повече да изпитва тази гадост. – Никога не съм я чувал да говори с друг освен с теб. Почти не съм я чувал да изрича и дума на Емалин. Но когато вчера я доведох тук, братко, начинът, по който извика името ти, ме потроши. Тя се чувства виновна. Нямам никакво съмнение в това.
Стиснах челюстта си и се загледах в тавана. Той се обърна и отново си тръгна.
Погледнах надолу към спящия си ангел, наведох глава, за да го целуна по върха на главата.
Когато се събуди, щях да заздравя връзката си с нея. Тази гадост не беше по нейна вина. Беше моя. Не бях достатъчно внимателен, а знаех, че е опасно. И тя със сигурност не беше виновна за това, че вече не искаше да бъде малтретирана.
Тя беше силна. Андрес може и да я беше прецакал, но моята жена беше шибан оцелял човек – проклет воин.
Щях да я гледам как се издига над демоните си, ако ще това да беше последното шибано нещо, което правех.
– Винаги ще те защитавам – прошепнах в косата ѝ. – Винаги.
– Бебе – казах тихо и нежно разтърсих Джулиана. Медицинската сестра беше дошла да смени превръзките ми. Беше различна сестра от преди, тази беше много по-млада. Не ми се искаше тя да ме докосва, особено след като Джулиана все още беше толкова уязвима, но за съжаление това беше нейната работа.
Джулиана изстена и бавно отвори очи, като ми примигна. Усмихнах ѝ се, като прокарах върховете на пръстите си по бузата ѝ.
– Трябва да станеш, момиченце. Медицинската сестра е тук, за да смени превръзките ми.
Джулиана седна и погледна сестрата. В очите на Джулиана проблесна нещо тъмно, което не успях да уловя, преди да се измъкне от леглото. Бавно се изтласках в седнало положение, стенейки от болка, когато всяко шибано движение, което правех, ме болеше.
– Не се притеснявай. Тук имам и някакво обезболяващо лекарство за теб – каза ми сестрата. Тя ми подаде малката чашка с лекарството и чаша с вода. Бързо го преглътнах, надявайки се, че бързо ще подейства, особено след като още не бях закусил.
Вече бях без риза, така че повдигнах главата си назад, давайки ѝ достъп до врата ми. Тя бързо почисти шевовете.
– Брат ти настояваше да не се обличаш, но наистина ти препоръчвам…
– Никакво обличане – казах и. – Това ще раздразни раната.
Тя кимна. Тя повдигна облегалката на леглото и аз се облегнах назад, давайки ѝ по-голям достъп до гърдите и корема ми. Погледнах към Джулиана, но тъмният поглед в очите ѝ ме накара да насоча цялото си внимание към нея. Челюстта ѝ беше стисната, а очите ѝ пламтяха от ревнива ярост, докато медицинската сестра започна да обработва дълбоките рани по гърдите ми.
– Спри – наредих на сестрата. Тя мигновено спря, като ме погледна с тревога. Погледнах обратно към нея. – Може ли да оставиш това тук? Знам, че просто си вършиш работата, и го оценявам, но на моята жена не ѝ е лесно да се справи с това, че ме докосваш – обясних, като погледнах остро към вече изчервената жена, седнала на стола до болничното ми легло.
Медицинската сестра се усмихна в знак на разбиране и бързо напусна стаята. Извиках с пръст към Джулиана.
– Довлечи си задника тук и оправи раните ми, момиченце.
Тя се намръщи.
– Не исках да… – промълви тя, докато се изправяше.
– Нямам нищо против да ме обсебваш, момиченце – изръмжах, като посегнах да я хвана за брадичката и придърпах лицето ѝ към моето. Тя изстена в целувката. Езикът ми докосна нейния за миг, преди да я пусна. – Можеш да се държиш както си искаш. Аз съм изцяло твой – уверих я аз.
Лекарството бързо започваше да действа. Болката отшумяваше, а нежното докосване на кожата ми, докато Джулиана ме превързваше, беше невероятно. Пенисът ми беше твърд в панталона и ми трябваше всяка капка воля, за да не го извадя и да не го погаля, докато тя ме докосва.
Когато най-накрая свърши, хванах ръката ѝ и я накарах да погледне към мен. Цялото ми тяло беше в пламъци заради нея.
– Заключи вратата – грубо наредих аз.
Без да се колебае, тя кимна и бързо отиде до вратата, след като я освободих, и обърна ключа. Избутах одеялото настрани и поставих пистолета си под възглавницата зад гърба си.
– Искам да си гола и да ме яздиш – наредих аз.
Цялото ѝ тяло почервеня. Тя бързо свали дрехите си като добро момиче. Успях да сваля панталона си и погалих члена си, като гледах как тя се измъква от клина и бикините си, като накрая остана гола пред мен.
Боже, тя беше шибано великолепна.
Тя се качи на леглото и се разположи на краката ми. Поставих тъпата главичка на члена си върху напоените ѝ устни, като се стъписах от усещането. Майната и, беше толкова мокра.
Винаги толкова готова за мен.
Обичах го.
Тя се плъзна върху мен, главата ѝ падна на раменете, а тъмната ѝ коса се спускаше по гърба ѝ като водопад.
– О, Боже – изстена тя.
Плъзнах ръцете си по тялото ѝ, хванах циците ѝ, дърпах и въртях зърната ѝ, докато тя се люлееше напред-назад върху мен.
– Чувстваш се шибано невероятно – изръмжах аз. – Язди ме, момиченце. Чукай татко здраво.
Тя хленчеше, като сега подскачаше нагоре-надолу върху мен, разтърквайки клитора си срещу тазовата ми кост всеки път, когато слизаше върху члена ми. Обгърнах гърлото ѝ с ръка, когато усетих, че се приближава. Очите ѝ се насочиха към моите, докато тя отново се люлееше срещу мен, като въртеше бедрата си, шибайки се перфектно.
– На кого принадлежиш, момиченце? – Попитах я, като очите ми бяха втренчени в нейните.
– На теб, татко – изстена тя. – Цялата ми душа ти принадлежи.
Протегнах другата си ръка надолу и докоснах клитора ѝ, като разтривах с твърди кръгове стегнатия сноп нерви.
– Свърши – заповядах аз.
Тя го направи. Виковете ѝ отекнаха в стените, цялото ѝ тяло трепереше над мен. Придърпах я близо до себе си, обгърнах я с ръце, успокоявайки я с ръцете си по гърба, за да успокоя тялото ѝ.
Притиснах устни до слепоочието ѝ.
– Ти ли си доброто момиче на татко? – Попитах я тихо.
Тя кимна.
– Да – прошепна тя. – И искам да направя всичко, което мога, за да те зарадвам.
– Майната му – изстенах аз. Обвивайки здраво една ръка около гърба ѝ и изтласквайки настрана останалата част от болката си, започнах да се забивам силно и бързо в нея. Знаех, че по-късно ще съжалявам, но в момента, в който тя каза, че иска да ме задоволи, изгубих и последната частица контрол.
И я чуках като дивак.
Виковете ѝ отекнаха в стените.
– Татко! – Извика тя. – Не мога…
– Вземи го, скъпа – изръмжах, натиснах я по-силно и свих колене, за да се подсиля. – Искаш да задоволиш татко? Позволи ми да те чукам. Позволи ми да обявя тази путка за моя.
Ръцете ѝ се вкопчиха в чаршафите до раменете ми, а тялото ѝ се стегна около члена ми. Изкрещях името ѝ, докато изстрелвах спермата си в нея, покривайки всяка частица от нея с мен.
Болката пулсираше във всяка част на тялото ми, когато адреналинът ми спря да действа. Но не я изразих.
– Такова добро момиче – изръмжах, прикривайки болката си.
– Само за теб – промълви тя.
– Винаги за мен, момиченце. – Хванах брадичката ѝ в ръката си и придърпах устните ѝ към моите. Потупах я по дупето. – А сега иди да отключиш вратата и си вземи душ, момиченце.
Тя се наведе напред и ме целуна отново, преди да се залюлее върху мен още веднъж. Изстенах, но не я спрях, докато тя започна да ме чука отново.
Не знаех какво се беше случило с моята жена, докато ме нямаше, но по някакъв начин бях създал нуждаещо се малко чудовище.
И съм сигурен, че няма да се оплача.

Назад към част 13                                                                 Напред към част 15

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!