Нещата бяха спокойни – твърде спокойни за моя и на Джеймс вкус. Чувствахме се сякаш седим на ръба на стола си в очакване на нещо – каквото и да било – да се случи, особено след като Джеймс беше представил доказателства за групата за трафик на хора с цел сексуална експлоатация на съответните държавни служители.
Беше само въпрос на време всичко да се превърне в гадно шоу и ние правехме всичко възможно, за да сме подготвени за всичко това.
Събудих се от трясък и ръката ми веднага посегна към пистолета, когато усетих, че Джулиана се втурва от леглото. Бързо пуснах пистолета и скочих от леглото, втурнах се след нея, като първият ми инстинкт беше да бъда до нея, всичко останало да е прокълнато.
Тя бързо падна пред тоалетната, изпразвайки съдържанието на стомаха си. Грабнах една връзка за коса и прибрах косата ѝ в ниска, небрежна опашка, преди да обгърна тялото си около нейното, шепнейки ѝ успокояващи думи, докато ѝ ставаше отново лошо.
След като приключи, тя облегна глава на стената на тоалетната чиния, а от гърлото ѝ се изплъзна тих стон. Докоснах с устни челото ѝ.
– Нека те върна в леглото, момиченце – казах тихо и плъзнах ръце под нея, за да я повдигна на гърдите си.
– Не – протестира тя и поклати глава.- Все още ми е много зле.
Пуснах я и притиснах ръка към челото ѝ. Не беше вдигнала температура. Притеснено прокарах очи по нея.
– Ще изтичам до кухнята, за да ти донеса крекери и джинджифилова бира – казах ѝ.- Ще се справиш ли, докато ме няма?
Тя кимна, като ми се усмихна слабо, но аз я прозрях. Тя изобщо не се чувстваше добре.
Нежно стиснах бедрото ѝ, преди да се изправя и да нахлузя чифт панталони, като набутах краката си в обувки, преди да затичам надолу по стълбите.
Джеймс се беше облегнал на кухненския плот и пиеше протеинов шейк. Той повдигна вежди към мен.
– Чувал ли си някога за дрехи, братко?- Попита ме той.
Завъртях очи към него, докато отивах до хладилника, вземайки бутилка джинджифилова бира, преди да отида до килера, за да взема пакет солени крекери.
– Джулиана е болна – казах му.- Тя повръща доста силно.
– Бременна ли е?- Попита ме той.
Извърнах се с лице към него в шок. Не бях очаквал думите му и тази мисъл никога не ми беше хрумвала. Той срещна погледа ми равномерно. Останах безмълвен, обмисляйки тази възможност в главата си. Тя трябваше да е на противозачатъчни, но знаех, че това не е сто процента ефективно.
Много добре можеше да е така.
– Майната му – прошепнах аз.- Майната му.
Джеймс наклони глава към мен, в очите му се четеше разбиране.
– Знаеш как да се свържеш с мен, ако имаш нужда от мен – каза той, докато излизаше от кухнята.
Поклатих глава и бързо се втурнах нагоре по стълбите. Щях да изчакам да видя дали повръщането ѝ ще премине. Ако не минеше, щях да изпратя на Емалин съобщение за няколко теста за бременност.
Не се плашех от възможността да стана баща. Честно казано, това беше доста вълнуващо.
Но не бях сигурен как Джулиана щеше да се почувства по отношение на едно бебе. Никога не беше говорила за деца и се затваряше в себе си, когато Картър се приближаваше до нея.
Не мислех, че възможността да е бременна щеше да и е лесна за преглъщане.
Когато отново влязох в стаята ни, чух как тя повръща. Бързо влязох в банята и разтрих гърба и, като и говорех с тих, успокояващ тон. След това пуснах водата в тоалетната и ѝ подадох отворената бутилка джинджифилова бира. Тя бавно отпи глътка, като след това се задави. Засега избутах крекерите настрана. Първо трябваше да издържи на джинджифиловата бира.
Исках да знам дали е бременна, особено когато все още изглеждаше толкова бледа, но нямаше температура, за да говорим за това, и написах на Емалин, като я помолих за няколко теста за бременност. Надявах се да има такива, за да не ми се налага да тичам до магазина и да оставям Джулиана тук – или по-лошо, да я взема със себе си, докато се чувства зле.
След това просто държах Джулиана в ръцете си и разтривах корема ѝ с нежни кръгове, за да се опитам да го успокоя.
~*~*~
Джулиана спеше на леглото, когато по-късно същия ден на вратата ми се почука. Бързо отворих. Джеймс ми подаде кутия с тестове за бременност.
– Възможно ли е?- Тихо ме попита той. Кимнах в отговор и го пуснах в стаята.
– Как се чувстваш, че можеш да станеш баща?- Попита ме Джеймс с тих глас, за да не събудим Джулиана.
Повдигнах рамене.
– Не ме притеснява. Не всички от нас са имали страхове да имат деца – подиграх се аз. Той извъртя очи към мен. Знаех, че му е било трудно да преглътне хапчето да стане баща, докато подкрепя Емалин. Толкова много обичаше съпругата си, че се беше изправил срещу собствените си страхове заради нея.- Но не мисля, че тя ще се справи твърде добре. Тя е изключително зависима от мен.
Той плесна с ръка по рамото ми.
– Ще се справиш, братко.
Кимнах. Малко по-късно той излезе от стаята, като ни остави малко уединение. Приближих се до Джулиана и внимателно я разтърсих, за да се събуди. Тя изстена и ме погледна с кървясали, сънливи очи.
– Момиченце, имам нужда да направиш нещо за мен.
Тя бавно седна.
– Какво?- Промълви тя. От няколко часа не беше повръщала, но знаех, че е изтощена. Трябваше да е психически изтощително за нея да е болна.
Подадох ѝ кутията с тестове за бременност, а очите ми се втренчиха в лицето ѝ, докато тя я разглеждаше.
Лицето ѝ пребледня, а очите ѝ отново се насочиха към моите. В дълбочината им се долавяше страх. В красивите ѝ тъмни очи се появиха сълзи и тя се просълзи, докато те бързо се търкаляха по бузите ѝ. Бързо я придърпах в прегръдките си и седнах на леглото, за да мога да я държа в скута си.
– Не – извика тя.- Не мога да бъда бременна – проплака тя.
Прокарах ръка по косата ѝ.
– Спокойно, момиченце – изръмжах аз.- Всичко ще бъде наред.
– Не мога да те деля – заплака тя. Сърцето ми се разби в гърдите заради нея. Стиснах ръцете си около нея. – Не съм готова.
Сложих лицето ѝ в ръцете си, като принудих очите ѝ да се впият в моите.
– Не можем да вземем каквото и да е решение или да правим планове, докато не разберем със сигурност дали носиш бебето ми, или не – опитах се да я успокоя. Прокарах палците си по бузите ѝ, мразех съкрушения поглед в очите ѝ.- Имам нужда да бъдеш силна за мен, момиченце. Имам нужда да бъдеш моето добро момиче и да отидеш да си направиш тези тестове.
Тя поклати глава, противопоставяйки ми се за първи път. Изръмжах недоволно.
– Сега, Джулиана – изръмжах аз, знаейки, че тя ще изпълни заповедта ми.- Или ще те обърна на колене – обещах.
Подсмърчайки, тя слезе от коленете ми и тръгна към банята, стиснала здраво кутията в ръка. Наведох се напред, като се подпрях с лакти на коленете си и отпуснах лице в ръцете си.
Не мога да те деля.
Майната му.
Майната му.
Тези думи ме бяха погълнали.
Джулиана разцъфтяваше все повече и повече с всеки изминал ден, но все още разчиташе толкова много на мен. Нямах нищо против, но това бебе можеше да промени всичко, или поне в нейната глава.
За мен целият ми свят все още щеше да се върти около нея. Никога нямаше да прекарвам по-малко време с нея. Все още щях да се грижа за нея.
Тя беше моя. Винаги щеше да бъде моя.
Никога нямаше да я накарам да се чувства така, сякаш означава по-малко за мен, и никога нямаше да ѝ дам по-малко от това, което ѝ давах в момента. Обещах ѝ, че винаги ще се грижа за нея. Сложих гривната на глезена ѝ като символ на това обещание. Бебе или не, тя пак щеше да получи всяка част от мен, дори ако трябваше да наема бавачка.
Щях да направя всичко необходимо, за да се уверя, че Джулиана е обгрижвана. Но се надявах, че ако е бременна, ще мога да я загрея с идеята да бъде майка, да ѝ покажа, че независимо от всичко, все още съм изцяло неин.
Дадох на Джулиана няколко минути в банята, за да си направи теста. Но ставах все по-нетърпелива. Тя не излизаше, а аз се притеснявах за нея.
Бавно отворих вратата на банята. Тя седеше отстрани на ваната и се взираше в теста за бременност в ръката си. Погледнах този на плота и бързо забелязах, че на него пишеше бременна.
Майната му.
Което означаваше, че този, в който тя се взираше, вероятно също го казваше.
Клекнах пред нея и внимателно взех пръчката от ръката ѝ, като я прочетох. Бях прав. Тя потвърждаваше, че тя е бременна. Не се съмнявах, че ако я заведа при д-р Уилямс, той също ще го потвърди, но знаех, че тя не може да се справи с това точно сега.
Тази жена пред мен едва се държеше на краката си. Можех да го видя в очите ѝ.
Без да кажа нито дума, хвърлих пръчката в кофата за боклук и вдигнах Джулиана на ръце, притиснах я до гърдите си и я отнесох в стая за игри.
Тя имаше нужда от сигурност. Трябваше да знае, че нищо няма да се промени. И имах чувството, че да се грижа за нея на единственото място, където можеше да ми се отдаде напълно, щеше да е начинът да затвърдя връзката ни в нея отново.
След като я изправих на крака, тя застана пред мен, а очите ѝ се впиха в моите. В тъмните ѝ очи се долавяше нервност. Стиснах врата ѝ и с палец наклоних главата ѝ назад.
– Ти си моя, момиченце.- Тя преглътна плътно думите ми.-Никой, дори бебето, няма да промени това – обещах ѝ.- Ще направя всичко, което е необходимо, за да се грижа за теб. Разбираш ли ме?
– Да, татко – прошепна тя.
Докоснах устните си до нейните. Тя хлипаше. Целунах я по-силно, принуждавайки устните ѝ да се разтворят, за да мога да опитам всеки квадратен сантиметър от устата ѝ. Тя имаше ментов вкус, но и малко сладък.
Странна, но перфектна комбинация.
Започнах бавно да я събличам, оставяйки пръстите си да се движат по кожата ѝ, оставяйки след себе си гореща следа от целувки. Тя трепереше пред мен, а от разтворените ѝ устни излизаха леки стонове и въздишки, докато ме наблюдаваше.
След като се съблече, отново я вдигнах на ръце и я занесох до леглото, като я положих на него.
– Вярваш ли ми?
– Да, татко – изстена тя и гърбът ѝ се изви под горещия ми поглед.
Дори не трябваше да я докосвам, а тя отчаяно ме желаеше. Харесваше ми това.
– Каква е твоята безопасна дума, момиченце?
– Черно, татко.
За награда за отговорите ѝ целунах вътрешната страна на бедрото ѝ. Тя изстена и разтвори краката си още повече за мен.
– Добро момиче – изръмжах аз. И за това, че беше толкова добро момиче, за миг облизах путката ѝ, наслаждавайки се на сладкия ѝ вкус, преди да се отдалеча, карайки я да хленчи.
В тази стая тя знаеше, че има пълното ми внимание, а точно от това се нуждаеше.
Взех въже и се върнах при нея. Очите ѝ бяха напълно доверчиви, докато ме гледаше как връзвам китките ѝ за коленете, държейки я разкрачена и напълно на моя милост. Дъхът ѝ се разтрепери и тя облиза устни, докато ме гледаше как свалям дрехите си и ги хвърлям в стаята до нейните.
Погалих члена си, като гледах как пичката ѝ започва да блести от нужда, а соковете ѝ изтичат от нея.
– Искаш ли да сложа члена си в теб, момиченце?- Днес нямаше да я измъчвам с прелюдия. Тя се нуждаеше да бъдем свързани в едно, докато се грижа за нея.
– Моля те, татко – промълви тя.
Придвижих се напред и бавно се плъзнах вътре в нея, стенейки от усещането, че е толкова мокра и толкова отворена за мен. Боже, тя беше адски секси, греховно красива.
Беше изцяло моя. Всяка една шибана част от нея ми принадлежеше и аз щях да я пазя завинаги, завинаги да я обожавам.
Прокарах ръце по тялото ѝ, като нежно се люлеех в нея и от нея с бавно и равномерно темпо.
– Ти винаги ще си моя, Джулиана.- В очите ѝ се появиха сълзи. Пипнах яката на глезена ѝ.- Всяка част от теб все още ми принадлежи – бебе или не. Винаги ще се грижа за теб, момиченце.- Сълзите се стичаха по бузите ѝ.- На кого принадлежиш, момиченце?
– На теб, татко – извика тя, а красиви сълзи се стичаха по лицето ѝ.- Аз принадлежа на теб.- Ебаси, никога не бях познавал жена, която да плаче толкова шибано красиво.
С това издигнах тялото ѝ на нови висоти, правейки сладка, бавна любов с нея, вместо да я вземам като звяр. Прилягах към тялото ѝ, целувах я по цялата ѝ кожа, опитвах шибаните ѝ сладки устни, докато не се подуха и посиняха.
– Мое, момиченце – изревах, като стисках тежките ѝ гърди в ръцете си. Тя изстена.- Това бебе няма да промени нищо – обещах ѝ.
– Обещаваш ли?- Изохка тя. Дори не я смъмрих за това, че не добави татко в края на това.
Притиснах устните си към нейните.
– Обещавам, момиченце. Винаги ще те ценя все повече и повече с всеки изминал ден до края на живота ни – заклех се аз.
Назад към част 15 Напред към част 17
