Т.О. СМИТ – Моля те, татко ЧАСТ 4

ДАРЕН

Облегнах се на лакти и облизах устните си. Мамка му, тя имаше толкова сладък вкус. Можех да я ям цял ден, особено ако продължаваше да ме нарича татко.
Щом тази дума излезе от устата ѝ, почти се бях изпразнил в дънките си. Нямах никаква представа, че имам влечение към такива неща, но очевидно беше така.
Гърдите на Джулиана се издигаха нагоре-надолу, но ръцете ѝ бавно започваха да губят здравата си хватка върху дивана. Огледах бързо стаята около себе си, исках да я сложа на по-голяма и равна повърхност, за да мога да я взема, както наистина исках.
Но, по дяволите, разбира се, че избрах шибаната стая без легло. Направих си бележка в главата да кажа на брат ми да сложи легла във всички проклети стаи, защото това беше адски неудобно.
Погледнах отново към нея и открих, че задушевните ѝ тъмни очи вече ме гледат. Плъзнах ръката си по бедрото ѝ, наблюдавайки как тялото ѝ трепери под докосването ми, а устните ѝ се разтварят леко.
– Готова ли си за още?- Попитах я.
Тя се намръщи объркано. Плъзнах ръката си още по-нагоре по тялото ѝ, като спрях на вдлъбнатината в талията ѝ. Леко я стиснах.
– Още игри, скъпа.
Тя облиза устни и кимна с глава. Станах от дивана и я хванах под мишниците, като я издърпах на крака. После я хванах за ръка и я поведох към люлката в средата на стаята. Исках да я задържа и да е напълно в моя власт, а тъй като изглежда бях избрал проклетата най-лоша стая в цялата сграда, трябваше да се задоволя с това, което имах.
Защото тази жена ми трябваше.
Обърнах се към нея, щом застанахме пред нея. Боже, тя беше толкова красива, всеки шибан сантиметър от нея. Беше изваяна, със сочни бедра и адски хубаво дупе, а ми харесваше, че коремът ѝ не беше плосък. Харесвах жените си с малко месо на костите.
Защото не бях от мъжете, които се отнасят нежно с жените си. Те трябваше да могат да вземат това, което им давам.
– Нямаш нищо против да се люлееш нали? – Попитах я.
Тя просто ме погледна за миг, очите ѝ се замъглиха малко, тъй като леко се отдръпна от момента. Намръщих се и протегнах ръка нагоре, галейки врата ѝ. Дъхът ѝ секна, а тъмните ѝ очи се втренчиха в моите.
– Не знам на какво обикновено си свикнала, момиченце – последва мек стон след тези думи, които накараха члена ми да се напрегне, за да бъде освободен, – но аз искам разрешение от теб за всичко, което правим заедно в тази стая. И ми трябват отговори, когато ги поискам.
Тя кимна с глава към мен. Въздъхнах, опитвайки се да не губя търпението си към нея. Нещо я караше да мълчи и ако трябваше да заложа на това, най-вероятно беше нещо травмиращо.
– Да за люлката ли? – Попитах я.
Очите ѝ светнаха от облекчение, че полагам усилия да разбера начина ѝ на общуване. В червата ми се надигна гняв, но го потиснах обратно. Нямаше да ми е от полза да се ядосвам за лошото отношение към нея тук, а и със сигурност щеше да я изплаши, ако го направех.
Но без съмнение знаех, че когато по-късно си тръгна оттук, ще я взема със себе си.
Помогнах ѝ да се качи в люлката и я пристегнах, преди да се отдръпна и бавно да я проследя с очи.
– Мамка му, момиченце – изръмжах аз.
В очите ѝ се долавяше нервност, но имах пълното намерение да я изтрия. Щях да се погрижа за нея и знаех, че ще се наслади на всяка частица от това, което и давах.
Съблякох се от дрехите си, кожата ми леко изтръпна, докато тя прокарваше очи по всяко парченце кожа, което бавно излагах на гладните ѝ очи. Дишането ѝ се ускори малко, а ръцете ѝ се свиха около веригите над ръцете ѝ. Путката ѝ блестеше, молейки се отново за устата ми.
И аз нямаше да я разочаровам. Трябваше, по дяволите, да я вкуся отново, преди да заровя члена си в нея.
След като бях напълно гол, се приближих до нея и леко обвих ръката си около гърлото ѝ, придърпвайки устните ѝ към моите. Тя изстена в целувката, а езикът ѝ се плъзгаше по моя толкова еротично, че от върха на члена ми се изплъзна секрет.
Бавно отделих устните си и я хванах за кръста, навеждайки глава, за да се насладя на шибаните ѝ невероятни цици. Бяха пълни и тежки и малко по-големи от ръката ми, което, разбира се, ми харесваше.
Тази жена беше повече от шепа и не можех да бъда по-проклето доволен от този факт.
Тя стенеше, а от устните ѝ се откъсваха малки викове, докато се опитваше да притисне тялото си повече към моето, но когато висеше така, ѝ беше трудно да го направи.
Беше на моята милост.
Оставих гърдите ѝ, движейки се с устни и език надолу по корема ѝ, а ръцете ми следваха същия път, докато отново не коленичих между краката ѝ.
Беше толкова шибано мокра.
– Тук ли ме искаш, момиченце? – Изръмжах, като оставих палците си да дразнят вътрешната страна на бедрата ѝ точно до влажната ѝ путка.
Тя кимна с глава, дъхът ѝ секваше, а циците ѝ се поклащаха при всеки дъх.
– Мога ли да получа вокално потвърждение, кукличке? – Попитах я, издухвайки мек дъх над влажната ѝ топлина.
– Д-да – заекна тя.
– Добро момиче – изръмжах аз.
Без да искам да я тласкам твърде далеч и да я накарам да се почувства несигурна, вкарах два пръста в нея, като ги свих точно както трябва, докато чуках клитора и с език, като непрекъснато я привличах към ръба, точно както преди, и бързо се отдръпнах точно преди да се преобърне през ръба. Клиторът ѝ беше набъбнал, а краката ѝ трепереха. Позиционирах се така, че вече не бях на колене, и бързо я издърпах до ръба отново.
Но този път смених езика с палеца си и се изправих на крака, като гледах лицето ѝ, докато се готвеше да свърши.
След това се плъзнах дълбоко в нея, ръката ми се уви около гърлото ѝ, а другата ми ръка се уви около лявото ѝ бедро, докато започнах да я чукам силно и бързо, приковавайки тялото ѝ към моето.
Никога през живота си не бях чувал по-секси звуци от чукане.
– Ти си моя – изръмжах и, знаейки с всяка дума. След тази вечер нямаше никакъв начин тя да остане тук.
Трябваше да е с мен.
Бях я избрал.
И щях да разбера защо, по дяволите, тази жена е толкова тиха.
Паникьосаните ѝ очи се стрелнаха към моите. Принудих се да забавя движенията си, но очите ми не се откъсваха от нейните. Жени като нея – те разбираха секса, защото се губеха в него.
А подчинените? Те оставяха мъките си зад гърба, като позволяваха на някой друг да ги контролира за малко.
– Спокойно – изръмжах аз, бавно влизайки и излизайки от нея. – Претенциите ми към теб не са краят на света, момиченце.- Стените на путката ѝ се притиснаха около мен. Вдишах рязко въздух, ръката ми за миг се стегна около бедрото ѝ. – Аз да претендирам за теб – това означава, че се грижа за всяка твоя нужда. Никога повече няма да се притесняваш за нищо. – Тя бавно губеше паникьосания си поглед и заедно с това в гърдите ми започна да се усеща стягане, за което не знаех.
Майната му. Бях навлязъл дълбоко. Сега разбирах как се е чувствал брат ми с Емалин.
Преместих ръката си, за да я хвана отстрани на шията ѝ, като прокарах палец по челюстта ѝ.
– Това не е присъда или затвор, момиченце. Яката ми е около врата ти…
Тя поклати глава, а очите ѝ се разшириха от страх.
– Леко. Спокойно, скъпа – изръмжах аз, като забавих движенията си вътре в нея още повече. – Няма нашийник на врата ти – уверих я аз. Тя отново се отпусна. – Глезенът ти? – Попитах я. – Искам да ти сложа нашийник, момиченце.
Тя бавно кимна с глава. Ускорих малко темпото си. Тя изстена, очите ѝ се затвориха за миг, преди да ги отвори отново.
– Добро момиче – похвалих я, че е запомнила правилото ми. – Нямаш нищо против да те обявя за своя нали? – Попитах я.
Тя отново кимна, този път без колебание. Наведох се напред, хванах устните ѝ с твърда, силна целувка и започнах да я чукам, обявявайки тялото ѝ за мое.
По-късно щях да поискам и душата ѝ.
Никой друг мъж нямаше да я докосне отново.

~*~*~

След като я почистих, като си отбелязах, че ще и дам последващи грижи, след като я прибера вкъщи, и помогнах да се облече, тъй като краката и се клатеха и все още не можеха да я държат.
Беше се справила толкова добре.
Притиснах устни до слепоочието ѝ, докато оправях блузата ѝ, така че да покрива корема ѝ.
– Ти си толкова добро момиче – похвалих я аз. – Гордея се с теб, че говориш.
Очите ѝ светнаха. С малка усмивка, която дръпна устните ми, я вдигнах на ръце, притиснах я до гърдите си, докато я носех към вратата, а договорът ѝ с клуба вече беше в задния ми джоб, за да мога да накарам Джеймс да се отърве от него.
Тя нямаше да бъде повече тук.
Джема се приближи до мен. Изръмжах от досада, стягайки ръцете си около Джулиана. Тя зарови лице във врата ми – движение, което означаваше, че ми се доверява, и това ме порази по дяволите.
– Всичко наред ли е, г-н Джаксън? – Попита ме Джема. – Знам, че тя е малко по-напрегната…
Това ме вбеси до болка.
– Махай се от пътя ми – изръмжах и аз. Тя пребледня и се препъна няколко крачки назад.
Джулиана не беше малко напрегната. Въпросът беше да разбереш подчинения си.
Възнамерявах да поговоря с Джеймс за тази глупост, защото ако Джема получаваше оплаквания от нея, това означаваше, че доминиращите тук не обръщат внимание на нуждите на подчинените си.
А някой да не обръща внимание на тези на Джулиана? Това ме накара да искам да унищожа нещо.
– Дръж лицето си скрито – казах тихо на жената в ръцете си, докато вървях през основната част на клуба.
Тя кимна с глава и продължи да държи лицето си заровено в тила ми. Всички отместиха погледите си от нас, докато минавах, а хората в залата се разделиха като червено море.
Предполагам, че са разбрали кой съм, след като пречупих гръбнака на онзи кучи син и го убих.
Бях извратеният брат Джаксън, този, който не се страхуваше да си изцапа ръцете.
Бях нещо, от което трябва да се страхуват.
След като настаних Джулиана в колата си и бяхме на път, насочвайки се към дома на брат ми, се обадих на Емалин, знаейки, че тя ще знае от какво се нуждае Джулиана. Исках да се махна от този клуб, преди да изтръгна главата на Джема от раменете ѝ. Щях да се върна друг път, за да взема нещата на Джулиана, но засега се надявах Емалин да има нещо, което Джулиана да облече.
– Дарен? – Попита изненадващо Емалин. Чух я да се кикоти. – Джеймс, спри. Говоря по телефона с брат ти.
Издадох давещ се звук, който я накара да се разсмее.
– Съжалявам, Дарен. Какво става?
– Водя някого вкъщи със себе си – казах ѝ. – Надявам се, че имаш някакви дрехи, които тя може да вземе назаем, докато си вземе нещата.
– Разбира се – каза ми Емалин, без да се колебае. – Ще ги оставя на леглото ти за нея, ако е добре?
Погледнах към Джулиана. Тя не ми обръщаше никакво внимание. Вместо това главата ѝ беше опряна на прозореца, а очите ѝ бяха затворени.
Беше заспала. И ебаси, изглеждаше толкова невинна, толкова сладка.
Нещо първично и защитно се раздвижи във вените ми при тази гледка.
– Всичко е наред – казах на Емалин, без да обръщам внимание на факта, че гласът ми прозвуча малко по-грубо и дрезгаво от обикновено. – И нека госпожа Джуди донесе малко храна, моля.
– Разбира се, Дарен. И поздравления – тихо добави тя.
Стиснах ръката си около телефона, преди да затворя, а ръката ми се стегна около волана.
Поздравления.
Исусе Христе. Толкова ли беше лесно да разберат, че съм привързан към тази жена в рамките на няколко шибани часа?
Бях се прецакал жестоко.

~*~*~

Назад към част 3                                                                  Напред към част 5

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *