* ЕМАЛИН *
Джеймс тихо затвори вратата на стаята за игри зад нас и ключалката щракна на мястото си. Подскочих малко, преглъщайки шумно. Бях нервна за наказанието си въпреки факта, че доброволно и съзнателно се бях поставила в това положение.
Ръцете му се плъзнаха по тялото ми, докато не ме прегърна отзад.
– Отпусни се, мъниче – прошепна той в ухото ми. Устата ми пресъхна, а коремът ми се сви. Облизах внезапно пресъхналите си устни. – Никога няма да те нараня – напомни ми той.
– Знам, господине – отвърнах тихо.
Той се отдръпна от мен, преди да ме заобиколи, като се обърна с лице към мен. Сините му очи бяха потъмнели. Наблюдавах как започна да разкопчава ръкавите на ризата си, разкривайки тези силни, мускулести предмишници и преминаващите през тях вени.
Майната му, беше толкова секси.
Поех си дълбоко дъх и издърпах ризата над главата си. Джеймс протегна ръка за нея и аз послушно я подадох. Той я сгъна прилежно и я постави на един стол, като постави сутиена ми върху нея. Дънките ми се свалиха след това и аз изритах ниските си обувки, докато се измъквах от дънките си.
След като свалих бикините си, послушно коленичих на пода пред него, но вдигнах очи към неговите, знаейки, че иска да гледам нагоре към него – никога към пода под него.
– Такова добро момиче – похвали ме той, докато прокарваше върховете на пръстите си по челюстта ми, преди да хване грубо брадичката ми, но без да ме наранява. Хватката му беше достатъчно силна, за да ми напомни кой командва. – Харесва ми колко си добра за мен, мъничка.
– Благодаря ви, господине – прошепнах аз, а тялото ми завибрира в отговор на похвалата му.
Той разтри възглавничката на палеца си по долната ми устна, преди да седне в края на леглото.
– Облегни това красиво, малко тяло върху краката ми, мъничка – заповяда той.
– Да, господине – отвърнах бързо, преди да стана от коленичилата си позиция и да се преметна през краката му.
– Каква е твоята безопасна дума? – Попита ме той, като преметна дясната си ръка през тялото ми, придържайки ме, докато лявата му ръка търкаше и стискаше кълбата на дупето ми, като лесно ме направи мокра за него.
– Лилаво, господине – отговорих аз.
– Ако това е прекалено, какво ще направиш, за да ме накараш да спра? – Попита ме той.
– Казвам лилаво, господине.
– Добро момиче – похвали той. О, обожавах, когато ме хвалеше по този начин. – Брой при всяко пляскане и не искам да чуя нито един стон, малката.
– Да, господине – отговорих бързо, като прехапах устните си.
Той опипваше дупето ми още няколко мига, преди ръката му грубо да се спусне върху задника ми. Устоях на желанието да изстена.
– Едно, господине – изпъшках.
Той разтърка удареното, преди отново да ме плесне по дупето.
– Две, господине – изпищях.
Направихме това в продължение на десет удара, преди той да ме обърне и да се изправи, като ме сложи на леглото.
– По корем – нареди той.
Бързо се претърколих по корем с устно потвърждение на заповедта му. Гледах как той отиде до малък шкаф и извади бутилка лосион. Намръщих му се.
– За какво е това, сър?
– Грижа за след това – каза ми той. – Наплясках те; ти получи наказанието си като перфектното малко добро момиче. Сега аз се грижа за теб.
Това все още щеше да изисква известно време за свикване.
Въздъхнах с облекчение, когато хладният лосион се срещна с горящите ми бузи, и изстенах тихо, отпускайки се в мекия матрак под мен, докато той започна да втрива хладния лосион в горящата ми кожа.
– Обичам послушанието ти – каза Джеймс тихо. – Но да напляскам това твое кремаво дупе до червено? Трябва да призная, че и това ми хареса.
Лицето ми се нажежи до червено от думите му.
– Не можех да си помогна, сър – казах му честно, като се позовах на това, че стенех в банята на долния етаж, докато той ме чукаше силно отзад.
Той се разсмя хрипливо.
– Знам. Ти стенеш, а аз го обичам.
Продължи да втрива лосион в кожата ми и почти бях заспала, когато той внезапно ме обърна по гръб и ръката му обхвана сърцевината ми. Изстенах и извих гръб, ръцете ми се забиха в одеялата, докато той плъзна средния си пръст между цепнатините ми.
– Толкова шибано мокро – изръмжа той.
Разтворих краката си още повече за него.
– Господине, моля ви – проплаках, без да ме е грижа колко жалко звуча. Обичах да се разкъсвам пред него. Обичах да му угаждам по този начин.
– Толкова се нуждаеш, мъничка – въздъхна той. Вкара пръста си вътре в мен. Затегнах хватката си за завивката и разтворих краката си още повече. Той облиза устните си, преди да коленичи между краката ми и да зарови лице точно там, където го исках.
Джеймс трябваше да е бил бог на секса в миналия си живот, защото нямаше друго обяснение за това колко шибано добре се чувствах, когато бях задоволена от него.
~*~*~
Бавно размърдах очи и сънливо вдигнах глава от рамото на Джеймс. Намирахме се в кабинета му и той пишеше имейл на компютъра си, като някак си работеше около мен.
– Здравей, сънливке – меко поздрави той, без да откъсва очи от компютърния екран пред себе си, докато продължаваше да пише. – Как мина дрямката ти?
– Спокойна – казах му, като облегнах глава на рамото му и отново затворих очи, попивайки още от топлината му. Той продължи да работи, без да се притеснява от това, че му преча.
Отново отворих очи и видях как той премести мишката си, за да натисне бутона „Изпрати“ на имейла, който беше написал. След това ме погледна надолу. Косата му беше разрошена на главата – по-разрошена, отколкото обикновено.
– Нещо те е разочаровало – отбелязах моментално.
Устните му потрепнаха от забавление, докато извиваше вежди към мен.
– Как можа да разбереш, малката?
Протегнах ръка и плъзнах пръсти през къдравата му, мръсно руса коса.
– Косата ти е по-разрошена от обикновено – казах му. – Всичко наред ли е?
Той притисна целувка към челото ми.
– Просто нормалните глупости – каза ми той. – За съжаление, това е животът не само на мафиот, но и на магнат. – Той сви рамене. – Справям се.
Телефонът му изведнъж започна да вибрира на бюрото му. С намръщена физиономия той го грабна и измърмори проклятие, докато отговаряше.
– Да, мамо?
Очите ми се разшириха от тревога. Джеймс въздъхна и облегна глава на облегалката на стола си, като затвори очи, а по лицето му проблясваше раздразнение. Той уви ръката си около мен, приковавайки ме към себе си.
– Мамо, не можете ли да ми дойдете на гости по друго време? – Попита той. – Сериозно, в момента съм до ушите в шибана работа с документи. Никога няма да свърши. Справям се с всички тези неща сам. Знаеш, че е така, откакто Дарън е затворен.
Намръщих се към него. Колко ли е бил подложен на стрес?
Джеймс измърмори проклятие.
– Добре, мамо. Само вечеря. И не ми водете шибана среща – нареди той. – Имам си приятелка.
Чух как майка му изпищя по телефона и очите ми се разшириха от тревога. Джеймс се засмя, докато ме гледаше надолу, а сините му очи блестяха, крадейки дъха от дробовете ми.
Боже, той беше толкова красив.
– Да, мамо, тя е абсолютно перфектна. – Бузите ми пламнаха. Той посегна към мен и проследи с пръст яката ми. Издаде тих бръмчащ звук в задната част на гърлото си, докато слушаше как майка му говори отново. – Достатъчно сериозна е, за да и сложа нашийник. – Той се усмихна, когато тя заговори отново. Бузите ми потъмняха още повече. – Да, ще се срещнеш с нея тази вечер. Вечерята е в седем. Нито миг по-късно – предупреди я той.
Няколко мига по-късно той затвори телефона и го постави на бюрото. Бузите ми горяха. Той допря върха на носа си до моя.
– Майка ми няма търпение да се запознае с теб – каза ми той. Допря устни до бузата ми. – Толкова си шибано очарователна, когато се изчервяваш.
Руменината ми се задълбочи. Той се усмихна.
– Хайде – каза той, като потупа бедрото ми. Изправих се от скута му, като гледах как и той се изправя. – Имам нужда от почивка, за да раздвижа краката си, и искам да ти покажа градината. Мисля, че и двамата ще имаме нужда от малко свеж въздух.
– Звучи добре – казах му, когато той хвана ръката ми в своята и свърза пръстите ни.
Той ми се усмихна с перфектната си усмивка, докато ме извеждаше от кабинета си и заключваше вратата след себе си. Кимна веднъж на Алфонсо, преди да ме поведе по коридора към стълбите.
– Къде живееше, преди да те доведат в моя клуб? – Попита ме той изневиделица.
Повдигнах рамене.
– Никъде – казах му честно. Той се намръщи, като ме погледна. – Бях бездомна – уточних аз. – Майка ми беше закъсала с наркотиците и много ме биеше. – Повдигнах рамене. – Един учител съобщи за синините ми, когато бях на седем години. Така че попаднах в системата за приемна грижа. Излязох от нея и нямах къде да отида, нито пари.
– И си само на двадесет и една години? – Попита ме той.
Кимнах.
– Ще стана на двадесет и две на пети април – казах му.
Очите му се разшириха от шок.
– Сериозно? – Попита той. Кимнах. Той се усмихна надолу към мен, като отново открадна дъха от дробовете ми.
– Рожденият ни ден е в един и същи ден – съобщи ми той.
Устните ми се разтвориха от шок, докато се взирах в него. Той се наведе и ме целуна нежно, преди да ме поведе по още няколко коридора и да излезе навън.
– На пети април ще стана на тридесет и две години. – Уведоми ме той.
– Изглеждаш по-млад – признах аз. Наистина изглеждаше така.
Той се засмя.
– Трябва да е заради тренировките и здравословните неща, които ям, защото заради стреса, на който постоянно съм подложен, понякога се чувствам като на шибаните петдесет.
Намръщих му се, докато ме водеше навън. Времето днес беше прилично за един февруарски ден. Рядко се случваше в този район да има приятно време по това време на годината. Обикновено беше шибано студено и валеше сняг.
Бавно го спрях, като го погледнах нагоре, преглъщайки притеснено, докато подготвях следващите си думи. Той повдигна една-единствена, перфектна вежда към мен, докато чакаше да говоря.
– Знаеш, че ако някога имаш нужда от освобождаване, Джеймс, аз съм повече от готова, нали? – Попитах го. Очите му омекнаха. – Ти… – Вдишах дълбоко, – ти ми даде свобода, когато ме взе от онзи клуб. – Той протегна ръка, за да прокара пръсти по бузата ми, преди да я пусне обратно настрани, а в сините му очи се четеше разбиране. – Никога не съм имала такава свобода през живота си. Просто искам да направя нещо, за да ти помогна в замяна.
Той се протегна и хвана брадичката ми.
– Да бъдеш с мен по този начин – това ми е достатъчно, мъничка – увери ме той. Усмихнах се, а устните му се извиха с една от неговите усмивки. – Да те държа, докато спиш по-рано? Това ми помогна повече, отколкото някога ще разбереш. Просто продължавай да си тук с мен и обещавам, че ще ми помагаш. – Той се наведе надолу и леко ме целуна. Беше кратка и сладка, но въпреки това все още стопляше душата ми. – И никога не се чувствай така, сякаш трябва да ми се отплащаш – предупреди ме той. – Следващия път, когато предложиш нещо подобно, ще получиш наказание.
– Добре – отговорих просто. Надигнах се на пръсти, за да свържа отново устните ни. Той изръмжа, докато обвиваше ръката си около гърба ми, а ръката му все още държеше брадичката ми, докато бързо доминираше в целувката, напомняйки ми, че той винаги ще бъде този, който командва.
И аз нямах нищо против това.
Назад към част 8 Напред към част 10
