Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 14

* ДЖАКСЪН *

„Предпочитам да съм мъртва, отколкото да съм заклещена в този шибан брак с теб.“

Думите ѝ ме пронизаха по-дълбоко, отколкото тя осъзнаваше, по-дълбоко, отколкото някога ѝ бях позволил да разбере. Бях започнал наистина да се интересувам от нея, може би дори да се влюбвам в нея, а сега се върнахме точно в изходна позиция.
Нахлух в офиса на Джеймс, защото имах нужда да се махна от това място, за да изпълня една задача за известно време. Може би Инес и аз просто се нуждаехме от пространство, а ако тя се нуждаеше от време далеч от мен, тогава да го еба. Тя можеше да го получи.
– Уау – каза Джеймс, като остави Емалин настрана, за да може да се изправи от дивана. – Какво става, Джаксън?
– Имам нужда от задача – казах му.
Той поклати глава.
– Няма да пращам ядосан човек на майната си с никаква задача. – Стиснах зъби. Да го еба за това, че прави това, което е правилно. – Какво става?
Прокарах ръка през косата си, развълнуван и объркан отвъд думите.
– Шибаната ми жена – изсъсках аз.
Той изглеждаше малко изненадан от думите ми. Погледна към Емалин.
– Мислех, че нещата се подобряват? – Попита тя, сядайки напред на дивана. – Дори Инес говори колко е щастлива с теб.
Избълвах смях, но той беше студен. Заплашителен. Мрачен. Разкриваше всичко, което чувствах вътре в себе си.
– Е, тогава тя лъже всички ни, защото в общи линии току-що ми каза да отида да си намеря друга шибана подчинена, защото предпочита да е мъртва, отколкото да е моя съпруга.
– Нещо не е наред – каза Емалин и се изправи от дивана. Джеймс обгърна с ръка кръста ѝ и я придърпа към себе си.
– Какво може да не е наред, Емалин? – Поисках. Бях направил всичко както трябва. Бях я обгрижвал след сеансите, бях се грижил за нея. Ден след ден се уверявах, че е напълно обгрижвана и има всичко, от което се нуждае и иска. Не знаех какво друго да правя.
– Внимавай с тона си с нея – предупреди ме Джеймс, а очите му се присвиха в моята посока.
Стиснах зъби, за да овладея темперамента си. Бях излязъл извън рамките на позволеното, когато говорех с нея, и го знаех. Въпреки че всички бяхме приятели, все пак трябваше да я уважавам като мой началник и като съпруга на Джеймс.
Поех си дълбоко въздух.
– Снощи имахме сцена – обясних аз. – Опитахме да проведем сеанс пред други хора. Сега, изведнъж, тя ми е шибано ядосана и не знам защо. Когато се опитах да я проверя, тя моментално избухна.
– Може би защото нещо не е наред – каза Емалин, повтаряйки това, което току-що каза. Въздъхнах. – Понякога избухвам към Джеймс, когато ми е подтиснато. Може би и тя има такова усещане. Знаеш колко емоционално и психически натоварващо може да е да имаш сеанси, а вие двамата ги имате доста често през последните няколко седмици – меко ми напомни тя.
Лицето ми пребледня. Дори не се бях замислял за това и изведнъж се почувствах като гаден съпруг и още по-гаден господар.
Бях я разочаровал. Вместо да я успокоя, бях позволил на думите ѝ да ме изблъскат, точно както тя щеше да иска.
– Майната му – изругах и се свлякох на един стол.
Емалин се наведе и притисна устни към тези на съпруга си.
– Отивам да я проверя. Може би ще се почувства по-добре, ако поговори с жена за това. Тя е много нова във всичко това и може да не разбира какво се случва в главата ѝ.
Кимнах в знак на благодарност и тя бързо излезе от вратата, като се усмихна на Дарен, когато той влезе в офиса. Той пусна ниско свиркане.
– Усещането е, че някой е умрял тук.
Изсумтях.
– Само моята шибана интелигентност – промълвих аз.
– Ех, не бъди толкова строг към себе си – каза ми Джеймс. – Инес ти е казала някои доста гадни неща. Не мога да кажа, че и аз бих запазил самообладание, ако жена ми някога ми каже такава гадост. Нека Емалин я провери. Двете се сближиха напоследък. – Той ми подаде една папка. – Междувременно се разсейвай, като разглеждаш това. Имам пратка оръжия, която идва, и трябва да накараш някои хора да я разгледат.
Отворих папката и се приготвих да се заровя в работата, докато жена ми не бъде готова да ми прости, че си тръгнах от нея, когато имаше най-голяма нужда от мен.
Този път сериозно се бях прецакал.

Назад  към част 13                                                                 Напред към част 15

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!