Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 29

* ДЖАКСЪН *

– Какво имаш предвид, че Адрик е в лошо здравословно състояние? – Поисках да знам. Намръщвайки се на Джеймс.
След като бях тренирал и изпил две чаши кафе, бях дошъл в офиса на Джеймс за ежедневната ни сутрешна среща. А той беше решил да съобщи първо новината за здравето на Адрик.
– Точно каквото казах току-що – каза ми Джеймс. – Това означава, че трябва да увеличим охраната и защитата около всеки член на семейството. Ако той е болен, това означава, че скоро синът му ще разбере, че Адрик никога не планира да му позволи да се издигне като Дон.
– Шибания Христос – проклех аз и поклатих глава. Прокарах пръсти през косата си. – Иска ли да види Инес?
Джеймс поклати глава.
– Това е второто нещо, за което те повиках тук. Той не иска Инес извън тази къща, докато нещата не се уредят от тяхна страна. Не се съмнява, че скоро ще си отиде, и иска Инес да бъде защитена.
Стиснах зъби.
– Това няма да и хареса – казах на Джеймс. – Инес обича дядо си. – И аз мразех да я пазя от него, но ако това беше предсмъртното желание на стареца, щях да го уважа.
Джеймс въздъхна.
– За съжаление, колкото и всеки от нас да би искал да даде пълна свобода на жените си, знаеш, че не можем. Животът ни е опасен, а техният живот е в постоянна опасност единствено поради факта, че са наши съпруги. Инес просто ще трябва да скърби, без да се сбогува с дядо си. Това е предсмъртното му желание. Ако тя наистина го обича, ще го уважи.
Телефонът ми се включи, прекъсвайки разговора ни. Намръщих се на името на охранителя на Инес.
– Какво? – Изригнах в телефона, без да съм цивилизован ни най-малко.
– Господине, Инес не се храни – информира ме той. – Отпратила е госпожа Джуди.
Стиснах очи.
– Мамка му – проклех. Изправих се от мястото си. Не приличаше на жена ми да ми се противопоставя. Тя знаеше, че трябва да се храни по три пъти на ден. Фактът, че не спазваше правилата, които бях установил за нея, означаваше, че нещо не е наред. – На път съм – казах му аз. Свърших и погледнах Джеймс.
– Уведоми ме за всякакви промени – казах му. – Трябва да проверя как е Инес. Тя не се храни.
Той кимна веднъж, отпращайки ме. Излязох от стаята, като кимнах веднъж на Ейдриън, докато минавах покрай него по стълбите. Когато бутнах вратата на стаята си, погледът ми моментално падна върху нея. Беше се свила на кълбо на леглото и притискаше възглавницата ми към гърдите си.
– Здравей, момиченце – казах тихо. Сърцето ми се сви в гърдите при вида ѝ.
Тя бавно вдигна поглед към мен. Очите ѝ бяха кървясали и със зачервени клепачи, което издаваше, че е плакала, и изглеждаше изтощена. Нормално беше за подчинената да има спадове, а аз не се съмнявах, че тя е достигнала първия си такъв.
Взех я на ръце и я занесох в банята.
– Защо не ми се обади? – Попитах я нежно.
Тя се намръщи.
– Знаех, че си в среща с Джеймс – каза тя тихо.
Поклатих глава, докато внимателно я поставях на плота.
– Ти си ми първи приоритет. А Джеймс си има съпруга, която също му е подчинена. Той разбира ниските нива на подчинените и знае колко е важно мъжете да се грижат за своите подчинени в такива моменти.
Тя ме погледна объркано.
– Нормално ли е да се чувствам така? – Попита тя.
Долепих устните си до нейните и кимнах с глава.
– Напълно нормално, зайче. А сега вдигни ръце – наредих.
Издърпах блузата ѝ над главата, а после смъкнах бикините ѝ. Тя седеше на плота и ме гледаше, докато се движех из банята и приготвях вана с мехурчета, в която да се потопим.
Седяхме във ваната в продължение на няколко часа и когато я извадих от охлаждащата се вода, тя вече беше заспала. Сложих я на леглото и я подсуших, преди да я покрия и да я сложа да спи.
Излязох от стаята си и погледнах към охраната, която беше поставена пред вратата.
– Уведоми ме, ако се събуди – наредих аз.
Той кимна веднъж.
– Да, сър.
Тръгнах надолу по стълбите към гаража, за да мога да отида до магазина. Мразех да пазарувам, но знаех, че няколко подаръка могат да ѝ помогнат да се почувства по-добре. Ниското ниво за една подчинена можеше да трае само няколко часа или да продължи дни, понякога дори седмици. Но винаги помагаше, когато един господар правеше каквото може, за да помогне на подчинената да се възстанови.
След като взех необходимото, побързах да се върна вкъщи. Инес тъкмо се събуждаше, когато влязох в стаята ни. Усмихнах се и се настаних до нея на леглото, като ѝ подадох чантите.
Тя се намръщи объркано.
– Какво…
– Отвори ги – нежно и наредих.
Тя бавно надникна в една от чантите и мигновено се разплака. Но аз знаех, че това са щастливи сълзи.
– Джаксън, не трябваше да правиш това – промълви тя.
Обгърнах я с ръце и я гледах как изважда безглутеновите и безмлечните си закуски. Задъха се, когато измъкна пухкавото лилаво одеяло, което и взех, а после се разплака още, когато измъкна плюшеното мече, което и бях купил.
Тя обърна лицето си към моето и ме целуна. В отговор я обгърнах с ръце и нежно я целунах.
– Благодаря ти – прошепна тя. – Това ми помогна малко.
Докоснах с устни челото ѝ.
– Всичко за теб, малко зайче. – Поех си дълбоко дъх. Знаех, че това сигурно ще я влоши още повече, но тя трябваше да знае рано или късно. Никога нямаше да ми прости, ако не ѝ го кажа сега. – Но сега трябва да ти кажа нещо.
Тя се намръщи към мен, като се напрегна малко.
– Какво? – Попита ме тя.
Издишах леко, опитвайки се да се подготвя да ѝ кажа това. Това щеше да разбие проклетото ѝ сърце.
– Адрик е много болен. – Очите ѝ се разшириха невярващо. -Много е малко вероятно да оцелее. – Инес се напрегна още повече в ръцете ми. Прокарах ръце по гърба ѝ. – Той помоли да не ходиш да го видиш. В момента нещата са в смут и той иска да си в безопасност.
Тя кимна. Изчаках. Знаех, че това предстои, но все пак не бях подготвен, когато тя се разплака. Придърпах я в скута си и я прегърнах, като стегнах ръцете си около нея. Нежно я люлеех напред-назад, притискайки я към себе си, докато тя плачеше за мъжа, който ѝ беше по-скоро баща, отколкото нейния собствен.
А аз стисках зъби и ми се искаше да накарам човека, отговорен за цялата ѝ болка, да си плати.

Назад към част 28                                                                       Напред към част 30

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *