Глава 12
САБОТАЖ
Гледах как Инк и Скорпион се промъкват през малката пролука на портата, преди да я затворят зад себе си, оставяйки Грим и мен отвън.
– Иска ни се да знаехме как да хванем този шибаняк. – Заговори Грим, като запали цигара и дръпна дълго от нея.
Отпуснах уморена въздишка, като се облегнах на портата и се загледах в черното, беззвездно небе.
– Искаше ми се да бях в тази шибана кухня, когато той се появи. – Измърморих. – Можеше да го хвана, ако бях там.
– Беше смел ход. – Призна Грим. – Трябваше да е влязъл в имота, когато всички празнувахме завръщането на целия клуб. – Поклати глава той. – Този шибаняк не е глупав. Той е умен. Трябва да сме наясно с това – да сме наясно с факта, че той може да избере друг, по-изобретателен начин да се добере до Изи.
Телефонът ми завибрира в задния джоб и аз го извадих, като видях името на Изи на екрана.
– Да, скъпа? – Попитах.
– Шибан покрив. – Каза тихо Инк. – Изи, събуди се. – Прошепна той.
Погледнах нагоре към покрива и наистина видях нещо, което изглеждаше като около трима души там горе, облечени изцяло в черно. Побутнах Грим, като дискретно посочих към покрива.
– Карам Изи да отиде в безопасната стая. Скорпион и Грейв отвеждат Пени и Джеса. Рейна вече е там. – Каза ми Инк.
– Уведоми ме, когато тя е на сигурно място. – Наредих.
След това Инк затвори. Грим ме погледна.
– Тази работа приключва тази вечер. – Каза ми грубо той, а очите му проблясваха опасно.
– Родни не умира. – Наредих тихо. Грим кимна в знак на разбиране. – Искам да гледам как този шибаняк кърви, след като го пребия, както той преби Изабел.
Погледнах надолу към телефона си, когато той отново завибрира.
Сигурно място.
– Да се движим. – Изръмжах. – Аз ще тръгна наляво, ти – надясно. Няма да минаваме през портата. Това ще привлече твърде много внимание. – Казах му. Грим кимна в знак на разбиране.
Промъкнах се вляво, като се срещнах с Блинк.
– Те са на покрива. – Казах му тихо. – Промъквам се през страничната порта. Повикай Призрака и Скраб – да ги настигнат.
Блинк кимна безмълвно и изчезна в тъмнината. Промъкнах се през страничната порта, като държах тялото си под прикритието на тъмнината. Видях Грим и посочих към входната врата. Той кимна и ме последва мълчаливо през вратата. Кимнах веднъж на Инк, който стоеше на стража пред вратата на сейфа заедно с Тор, и двамата тежко въоръжени.
– Скорпионът е отвън, чака откъм страната на клуба. – Тихо ме информира Инк. – Той те чака на горния етаж до входа на покрива. Грейв охранява задния вход, а Куршума е в стаята с момичетата – допълнителна защита. – Добави той при смъртоносния ми поглед в негова посока.
Кимнах веднъж и тръгнах нагоре по стълбите, а Грим ме следваше по петите. Хатчет ми кимна веднъж и се спусна по стълбата към тавана. Той тръгна нагоре преди мен и аз го последвах, а Грим ме следваше отзад.
Спрях на тавана и се заслушах в краката, които вървяха над главата ми.
– Каза, че има проклет вход откъм покрива. – Чух как изръмжа един дълбок глас. Звучеше много като гласа на Родни от видеото, което беше публикувал в интернет, на което изнасилваше Изи. Кръвта ми забушува във вените.
Исках кръв.
– Има, но не мога да видя нищо, задник. – Отговори друг глас. – Все още не разбирам защо просто не отидеш в полицията, ако са отвлекли момичето ти.
Щракнах предпазителя на пистолета си, а Хатчет и Грим ме последваха. Кимнах веднъж на Хатчет и той мълчаливо бутна вратата. Той се изтърколи на покрива и моментално започна да стреля.
– Майната му! – Изкрещя Родни, докато се опитваше да избяга към дървото, което висеше над покрива на клуба.
Сблъсках се с него, като изпратих наказателен юмрук към лицето му, поваляйки го на земята.
– Всичко е чисто. – Обади се Грим от другия ъгъл на покрива.
Обърнах Родни по корем. Блинк се втурна на покрива, държейки няколко свински опашки. Той ми ги подаде без думи и аз ги използвах, за да вържа ръцете и краката на Родни. Без повече думи, го хвърлих на покрива, а след това го свалих на площадката на втория етаж.
– Ебаси, човече! – Изкрещя Родни, докато се събуждаше, а тялото му се приземяваше с отвратителен трясък.
Претърколих го по гръб и поставих ботуша си на врата му, като се изхилих към него.
– Ще викаш към Бога за шибана милост, когато започна да те разфасофам. – Изръмжах му.
Той ми се усмихна, а зъбите му бяха окървавени от мястото, където го бях ударил.
– Не се страхувам от един чичко моторист. – Засмя се той.
Усмихнах му се, усмивката ми беше студена и садистична, точно както се чувствах в този момент.
– Но ще се уплашиш, докато свърша. – Обещах. Той само се засмя отново. Погледнах към моя сержант по оръжията. – Заведете го в шибаното мазе. – Наредих.
Преминах през него, като умишлено го ритнах в ребрата. Той изохка от болка. Когато стигнах до първия етаж, Инк отваряше вратата на защитената стая. Изи се препъна навън и аз отидох да я хвана, но тя се втурна покрай мен и се насочи право към банята на долния етаж.
– Майната му. – Проклех, докато се втурвах след нея, а във вените ми пропълзяваше тревога.
Когато влязох в банята, тя вече повръщаше. Приклекнах до нея и придържах косата ѝ, докато тя стискаше тоалетната чиния, а тялото ѝ се повдигаше, докато повръщаше отново.
Когато най-накрая свърши, тя се облегна на стената в банята и прокара ръце по лицето си.
– Болна ли си? – Попитах я. Тя се задуши. – Това е вторият път, в който ти е лошо, а през целия ден изглеждаш бледа. – Казах ѝ, като исках – имах нужда – да разбера какво, по дяволите, се случва с нея.
Тя безмълвно ми поклати глава. Затворих вратата на банята, за да ни затворя.
– Какво става, Изабел? – Попитах меко.
В красивите ѝ лешникови очи се появиха сълзи. Очите ми се разшириха от тревога, когато седнах на пода и я придърпах в скута си, обгръщайки с мускулестите си ръце по-малкото ѝ тяло. Тя рядко плачеше. Можех да преброя на пръстите на едната си ръка колко пъти Изи беше плакала, откакто беше тук, в клуба.
– Хей, хей, не плачи, скъпа. – Успокоих я. – Просто поговори с мен. Какво се случва?
– Бременна съм. – Задави се тя.
Ръката ми замръзна върху косата ѝ, докато тялото ми се напрягаше под нейното. Тя започна да плаче по-силно, а риданията ѝ разтърсваха раменете ѝ. С въздишка отпуснах глава назад към стената и само я притиснах по-силно, като отново прокарах ръка по косата ѝ.
Шокиран ли бях? Ебати да. Бях ли ядосан на нея? Не. Как можех да ѝ се ядосам? Това беше и моя грешка. В края на краищата за танго са нужни двама, а аз не съм използвал защита с нея. Нямах право да ѝ се сърдя.
– Спри да плачеш, скъпа. – Помолих я, докато притисках устни към върха на главата ѝ. Шибано мразех да я виждам да плаче. – Това не е краят на света. Никъде няма да отида. Ще преминем през това заедно, ясно? – Успокоявах я, докато притисках устни към слепоочието ѝ.
Тя ме погледна, лицето ѝ беше зачервено и изпъстрено с петна от плач, а очите ѝ бяха кръвясали. Взех лицето ѝ в ръцете си и с палци изчистих част от сълзите от бузите ѝ.
– Мислех, че ще ме намразиш. – Задави се тя.
Поклатих глава пред нея.
– Никога не бих могъл да те намразя, Изабел. – Казах ѝ честно. Долната ѝ устна потрепери. Прокарах палеца си по долната ѝ устна. – Ти си моя – моята стара дама. – Нежно ѝ напомних. – Когато те поисках, подписах за всичко; исках деца с теб – да, исках ги по-късно по пътя, но ако това се случва сега, тогава то просто се случва сега. – Казах ѝ с вдигане на рамене. – Не можем да направим нищо, за да променим това.
– Но това е най-лошото време. – Задави се тя отново. – Родни все още е там…
Поклатих глава пред нея.
– Не, ние го хванахме. – Казах ѝ. Облекчение заля чертите на лицето ѝ, раменете ѝ увиснаха от облекчение. – Имаме го, бебе. Хатчет го свали в мазето. Ще бъде заключен там, докато не реша, че съм готов да умре. Възнамерявам да го накарам да страда за всяка секунда, в която е накарал теб да страдаш. Кошмарът ти свърши, скъпа. – Уверих я.
Тя хвърли ръце около врата ми.
– Благодаря ти, Ерик. – прошепна тя, като използва истинското ми име.
Хванах я отзад за врата, за да придърпам устните ѝ към моите, но тя се възпротиви, клатейки глава към мен.
– Просто повърнах. – Напомни ми тя.
Гадно ли беше? Ех. Дали ми пукаше? Не.
Привлякох устните ѝ към моите и плъзнах ръката си под ризата ѝ. Тихо изръмжах, когато разбрах, че няма сутиен. Издърпах ризата ѝ през главата и я положих по гръб на пода в банята, като се движех над нея и привличах зърното ѝ между устните си. Тя изстена и бедрата ѝ се притиснаха към таза ми, като отчаяно се опитваше да намери някакво триене.
Плъзнах ръка в еластичните ѝ къси панталони за сън и открих, че сърцевината ѝ се е напоила за мен. Изсвирих през зъби.
– Майната ти, толкова си мокра. – Въздъхнах, докато я гледах надолу.
– Искам те, Саботаж. Чукай ме, моля те. – Молеше ме тя.
Издърпах шортите и бикините ѝ, докато тя разкопча катарамата на колана ми и използва краката си, за да смъкне дънките и боксерките ми. Вмъкнах се в нея бързо, като дълбоко в гърдите ми се разнесе ръмжене, докато стените ѝ пулсираха около мен.
Хванах задната част на коляното ѝ и избутах крака ѝ назад, като закачих глезена ѝ за рамото си. Тя постави ръцете си върху страничната част на ваната, докато се отдръпвах и се забивах обратно в нея силно, обичайки звука на името ми, който се изтръгваше от устните ѝ.
Знаех, че мъжете от моя клуб могат да чуят нейните силни стонове и викове, но не ми пукаше. Планирах да я накарам да крещи името ми, преди да съм приключил с нея.
Назад към част 11 Напред към част 13
