УИЛА НАШ (Девни Пери) – Братята Холидей Книга 1 ЧАСТ 13

ГЛАВА 12
МАДОКС

Вайълет се шмугна в банята ми, косата и беше разрошена, а клепачите и – натежали.
– Добро утро, скъпа.
Тя се прозя, когато я вдигнах и я поставих до мивката. След това се върнах към бръсненето, като половината ми лице все още беше покрито с крем за бръснене.
На рамото ми имаше две драскотини от ноктите на Натали. Току-що бях излязъл от душа, носех само кърпа около кръста си, затова се завъртях, без да искам Вайълет да ме пита как съм се сдобил с белезите.
– Защо си подсвиркаше? – Попита тя.
– О. – Не бях осъзнал, че съм свирил. – Не знам. Предполагам, че просто съм в добро настроение.
Адски добро настроение.
Снощи с Натали беше най-добрата ми вечер от години. Сексът, феноменалният секс, беше част от нея. Но другата част от доброто ми настроение беше просто… Натали. Тя ме правеше щастлив.
– Харесва ми, когато свириш. – Вайълет отново се прозя и ми се усмихна сънливо.
– И на мен. – Приключих с бръсненето, изплакнах лицето си и го подсуших. След това оставих Вайълет, доволна на плота, и отидох до гардероба, за да се облека.
В чифт дънки и обикновен сив пуловер взех дъщеря си и я заведох в спалнята, където леглото все още беше постлано от вчера.
След като се прибрах от дома на Натали, прекарах един час в офиса, като все още не исках да отмивам аромата и от тялото си. След това, когато заподозрях, че Вайълет ще се събуди скоро, побързах да си взема душ.
– Трябва да поговоря с теб за нещо – казах, сядайки до нея.
Раменете и се сковаха.
– Какво?
– Става въпрос за Натали. Тя ще се върне и ще се забавлява с теб днес.
– Добре. – Тя се отпусна. – А какво става с мама? Тя каза, че можем да отидем да пазаруваме.
– И вие можете. – Когато – ако – Сиси изпълни заканата си, щях да имам малко време насаме с Натали. – Но Натали ще бъде много повече наоколо.
– Като моя бавачка?
Поклатих глава.
– Не. Като моя приятелка.
Вайълет сведе очи към скута си, а пръстите и дръпнаха памучната пижама.
– Какво мислиш за това?
Тя повдигна рамо.
– А какво ще кажеш за мама?
– Майка ти винаги ще бъде твоя майка. – Имаше неизказано послание, което Вайълет не пропусна. Сиси нямаше да се промени – нещо, което Вайълет започваше да разбира.
Дъщеря ми понякога беше твърде умна за собственото си добро.
– Мама не те кара да свириш.
– Не, не ме кара. – Взех едната ръка на Вайълет и я притиснах между моите.
– Харесва ми Натали, – прошепна тя.
– На мен също. Искаш ли да я поканим на среща тази вечер?
– Мога ли и аз да дойда?
Кимнах.
– Само тримата.
– Ами ако мама е още тук?
– Тя може да прекара известно време с теб днес. Но тази вечер ще спи в един хотел. А докато аз работя, Натали ще бъде тук. След това ще отидем на вечеря.
Ако Сиси ме изненада и забавлява Вайълет цял ден, ще бъда шокиран. Ето защо Натали идваше, защото се обзалагах, че ще имаме нужда от подкрепление.
– Добре. Мога ли да закусвам?
– Разбира се. – Целунах я по косата и я поведох към коридора. Минахме покрай стаята ѝ и аз погледнах вътре, без да видя Сиси. Куфарът и беше отворен на пода, а леглото – не оправено. – Къде е майка ти?
– Отиде за кафе.
Бях изненадан, че Сиси е изпуснала Вайълет от погледа си. Не защото и липсваше, а защото Сиси беше на вражеска територия. Предполагах, че щеше да използва Вайълет като щит около родителите ми.
В къщата беше тихо, докато се придвижвахме към кухнята. Вратата към кабинета на мама беше затворена. По-рано бях чул вратата на гаража да се отваря и затваря. Сигурно татко беше изчезнал в Holiday Homes.
По-късно щях да изпратя и на двамата съобщение за всичко, след като Сиси си тръгне.
Вайълет и аз намерихме Сиси в кухнята, седнала на острова с чаша кафе. Беше облечена с чифт дънки и пуловер. Косата и беше перфектно оформена, а гримът и – изкусно нанесен.
– Добро утро – казах аз.
– Здравей. – Тя едва ме погледна, но се усмихна на Вайълет.
– Искаш ли закуска?
– Не, благодаря.
– Както искаш. – Отидох до килера, усмихвайки се, че снощи бях целунал Натали тук.
Вайълет избра зърнени храни и аз я настаних до Сиси на острова.
Освен хрупането на Вайълет, в кухнята цареше тишина, неловка и напрегната. Сиси отказваше да установи контакт с очите. Налях си чаша кафе и гледах как дъщеря ми яде, а от време на време по брадичката и капеше капка мляко.
Когато свърши, взех купичката ѝ и я сложих в съдомиялната машина.
– Можеш ли да отидеш да се облечеш? Трябва да поговоря с майка ти за няколко минути. Само за възрастни.
Вайълет се намръщи, но се подчини и излезе от стаята. Стъпките и спряха покрай първата стена.
– Вайълет – предупредих аз.
– Добре. – Тя изсумтя и този път наистина се подчини.
– Как мина нощта? – Зъбите на Сиси изскърцаха, когато най-накрая ме погледна.
– Добре.
– Наистина ли е подходящо да оставиш Вайълет посред нощ, за да посетиш бавачката си?
– Натали, – поправих я, като запазих гласа си равен. – И не мисля, че имаш право да ми говориш за това кое е и кое не е подходящо, като се има предвид, че си чукала Рип в леглото ми.
Очите и се свиха.
– Не съм забелязал кола отвън. Искаш ли да ти поръчам Uber, който да те закара до хотела?
– Ако ще изчезваш всяка вечер, тогава може би Вайълет трябва да остане с мен там.
– Категорично не. Ако искаш, можеш да я заведеш да пазарува днес, но я очаквам да се върне към пет. Имаме планове за тази вечер.
– Имате планове? Рядко ми се случва да я виждам. Ти я взимаш далеч от Калифорния. Аз летя чак дотук, а ти правиш планове?
В изказването и имаше толкова много неща, с които можех да се справя. Толкова много неща, които да и хвърля в лицето. Но бях казал всичко това и преди и нямаше значение. Нямаше да има значение и сега.
– Да, имаме планове.
– Невероятно. Ще се върна за Вайълет преди обяд. – Тя изсумтя и се смъкна от мястото си, марширувайки из кухнята, но преди да изчезне, извиках името и.
– Сиси.
– Какво? – Тя се завъртя и скръсти ръце.
– Натали ще дойде днес. Тя е важна за мен. Тя е важна за Вайълет. Очаквам от теб да и покажеш същото уважение, което показах на гаджето ти, и под това имам предвид, че трябва да си държиш устата затворена.
– Сериозно?
– Радвам се, че се разбираме.
С премятане на косата и завъртане на очи тя изчезна, оставяйки ме в празната стая.
Поклатих глава, разтривайки болката, която се образуваше в слепоочието. Никога не е било лесно с нея. Но давах на Сиси един ден и след това подозирах, че ще си тръгне. Щеше да изпадне в гневен пристъп и да отлети за вкъщи.
Телефонът ми вибрираше в джоба, както беше вибрирал цяла сутрин, и бях сигурен, че поредица от имейли и гласови съобщения ще ме посрещнат, когато се кача на бюрото си. Но всичко това щеше да почака, докато Сиси си тръгне и Натали бъде тук. Там, където и беше мястото.
Снощи беше настъпил преломният момент. Както я бях предупредил, нямаше да чакам. Нямаше да се бавя.
Може би беше глупаво, като се има предвид историята ми със Сиси, но интуицията ми крещеше, че Натали е единствената. Това беше същото чувство, което имах, когато започнах работа в „Мадкаст“. Същото усещане имах, когато някой ми предложи хитово предаване.
Знаех.
Дълбоко в душата.
Извадих телефона си и извадих името и, като докоснах по екрана.
– Здравей – отговори тя с подсмърчане, което ме накара да се изправя.
– Какво става?
– Нищо, – каза тя, твърде весело. – Все още ли искаш да дойда и да се забавляваме с Вайълет?
– Ако си готова за това.
– Разбира се. – Още едно подсмърчане.
– Нат, какво става?
Тя издиша дълго.
– Напуснах работата си. И се отказах от Магдалена.
– Магдалена?
– Моят ментовозелен бус Volkswagen от 1969 г. Беше при механиката и тази сутрин осъзнах, че ако ще плащам за училище, ми трябва превозно средство, което не изисква специални части, когато се повреди.
– Ти си кръстил колата си Магдалена.
– Еми … да. Нима не кръщаваш колите си?
– Не. – Но ни най-малко не ме изненада, че го е направила. – Искаш ли да си останеш вкъщи днес?
– Ще се справя. Много неща се променят.
– Към по-добро?
– За добро, – прошепна тя. – Не се тревожи за мен. Аз съм добре. Ще се видим скоро.
– Довиждане. – Напълних кафето си, след което се забавих пред стаята на Вайълет, докато Сиси събираше багажа си. Изнесох куфарите и до входната врата и зачаках да пристигне нейният Uber. Тя обеща да се върне до единайсет, което означаваше обяд.
Не минаха и десет минути след като Сиси си тръгна, Натали пристигна със своето Субару.
– И на кого е тази? – Попитах, като направих знак към колата, докато тя влизаше във фоайето.
– На баща ми. Той ми я даде назаем. Той също не дава имена на колите си, но аз обмислям да я нарека Барни.
Засмях се и я придърпах в прегръдките си.
– Здравей.
– Здравей. – Тя се разтопи в мен, издигайки се на пръсти, когато доближих устните си до нейните. Целувката не беше достатъчно дълга и ако Сиси се появи, както беше обещала, щях да пренебрегна всичко, което беше в календара ми, и да заведа Натали в спалнята си.
Разделихме се, като и двамата се обърнахме, за да замръзнем в сините очи, които ни чакаха.
Вайълет определено беше наблюдавала как целувам Натали.
Дъщеря ми ни изучаваше, очите и се стрелкаха напред-назад, после се усмихна на Натали.
– Можем ли да си играем с коледните ми подаръци?
– Разбира се. – Натали смъкна палтото си, намигна ми и позволи на дъщеря ми да я открадне.
Отидох в кабинета си с усмивка на лицето.
Тя продължи само до сутринта.
Защото към обяд, когато Сиси трябваше да се върне за Вайълет, получих съобщение, че плановете и са се променили и тя вече се е качила на самолета за Калифорния.
– Майната му. – Проклятието ми отекна в кабинета ми.
Не трябваше да се изненадвам. С поведението си вчера и днес я бях вбесил. Като прибавим и Натали, не беше шок, че Сиси бе избрала да замине, вместо да се справи с обстоятелствата като възрастен, за да прекара време с детето си.
Но никога не е ставало дума за Вайълет. Сиси се чувстваше неудобно и затова си беше тръгнала.
И аз щях да бъда този, който щеше да съобщи новината на моето момиче.
Намерих Натали и Вайълет в кухнята, които претърсваха хладилника. Главният готвач беше със слушалки в ушите и режеше билки на отсрещния край, възможно най-далеч от Вайълет. Той държеше едното си око върху нея, а другото – върху ножа си.
– Здравей, татко. – Вайълет погледна покрай мен, когато влязох в стаята, вероятно се чудеше дали Сиси е тук.
– Просто щяхме да направим сандвичи за обяд, да е просто. – Усмивката на лицето на Натали избледня, когато забеляза изражението ми. – Какво стана?
Кимнах към Вайълет, а сърцето ми се разкъса.
Раменете на Натали паднаха.
– Вайълет, трябва да говоря с теб, принцесо.
– Защо? – Тя изучаваше лицето ми за дълъг момент. После брадичката и започна да трепери. – Мама си тръгна, нали?
Шибаната Сиси. Нямаше да и простя за това. За нищо от това. Как можеше да не погледне Вайълет и да не види едно невероятно момиченце, което просто иска да бъде обичано?
– Да. Тя си тръгна.
Първата сълза падна по бузата на Вайълет и аз разтворих ръце.
Но тя не се обърна към мен. Тя се обърна към Натали.
– Съжалявам, Вайълет. – Натали затвори хладилника и коленичи до дъщеря ми.
Първото хлипане се изтръгна от устата на Вайълет и след това тя полетя в ръцете на Натали, като се притисна към нея, докато плачеше.
– Аз я мразя. Мразя я! Тя дори не ми донесе коледен подарък.
Натали я обгърна плътно и затвори очи, като погали косата на Вайълет.
– Съжалявам.
Да слушам как Вайълет плаче беше прекалено, затова се приближих, паднах и ги прегърнах и двете.
Отне известно време на Вайълет да спре, но когато го направи, я пуснахме и аз изтрих сълзите от бузите и.
– Обичам те.
– Аз също те обичам, – прошепна тя, а малката и уста се присви.
– Хайде да обядваме. После ще се забавляваме през останалата част от деня. – Обадих се на асистента си и му казах да отмени срещите ми до края на седмицата. Трябваше да прекарам време с дъщеря си. И исках Натали да е с нас.
– Какви забавления? – Попита Вайълет.
– Мислех, че можем да отидем с кола и да разгледаме мястото, където ще построим къщата си. После може би ще отидем да се пързаляме с шейни. Или да отидем на кино.
– Да се повозим с шейни, – казаха в един глас Натали и Вайълет.
И така, отидохме да се пързаляме с шейни. След това минахме покрай новия ни имот и Вайълет изпищя, когато видя езерото. После отидохме на кино, само тримата.
В известен смисъл това беше първият ден от новия ни живот.
– Кой е гладен? – Попитах, когато излязохме от киното.
– Аз. – Вайълет и Натали вдигнаха ръце. Бяха изяли цяла кутия пуканки и пакетче M&M’s.
– Добре, трябва да направим още една спирка, след което можем да отидем на вечеря.
– Къде отиваме? – Попита Вайълет.
– Ще видиш. – Намигнах и я хванах за ръка.
Вайълет хвана Натали с другата и я завъртяхме между нас, докато Натали гледаше с онези красиви сини очи и спираща дъха усмивка.
– Благодаря ти, – измърморих аз.
Ако не беше тя, не мисля, че Вайълет щеше да се възстанови толкова бързо от днешното разочарование на Сиси. Докато пътувахме из града, прескачайки между различните дейности, Вайълет беше задала на Натали въпроси за собствената и майка. На колко години е била, когато е заминала. Колко коледни подаръка е забравила да и даде майката на Натали.
За Вайълет знанието, че не е сама в тази ситуация, сякаш и помагаше да се справи.
Натали беше споменала Джуди няколко пъти през деня и всеки път Вайълет поглеждаше към мен и се усмихваше.
Снощи мама беше казала, че Натали си пасва.
Знаех го.
Както и дъщеря ми.
Натали беше Джуди за Вайълет.
Натоварихме се в колата и потеглихме от театъра към другия край на града.
– Къде отиваме? – Попита Натали.
– Щях да ти купя цветя за първата ни среща.
– Ооо. – Тя се усмихна. – Това е мило.
Усмихнах се и продължих да карам.
По време на филма се извиних под претекст да напълня пуканките и да отида до тоалетната. Всъщност бях взел телефона на Натали, за да се обадя на баща и.
След кратко представяне го попитах дали знае за Магдалена.
Гарет ми беше разказал всичко, за това как бусът е бил на майката на Натали и въпреки омразата си към това превозно средство, Нат винаги го е обичала. Гласът му беше толкова силен и дълбок, че трябваше да слушам с телефона на сантиметър от ухото си.
Той ми даде името и номера на механика и аз казах на Гарет, че ще се срещнем скоро. След това се обадих отново.
– Къде отиваме? – Натали седна по-изправена на седалката си, разпознавайки улицата, по която завих. Тази част на Бозман се състоеше от промишлени сгради и склад за дървен материал.
Не се виждаше нито един магазин за цветя.
– Както казах, щях да ти купя цветя, но имах по-добра идея. – Намалих скоростта и влязох в малкия паркинг на гаража, като паркирах пред първата врата. Когато говорих със собственика, той беше обещал да остане наблизо, докато пристигнем. – Ще спасяваме Магдалена.
– Мадокс. – Натали притисна ръце към бузите си. – Това е прекалено.
Поклатих глава.
– Позволи ми да го направя.
– Мадокс…
– Считай, че това е твоят коледен подарък. От мен и Вайълет.
– Не. Това е твърде много. Твърде много.
– Обичаш ли Магдалена?
– Коя е Магдалена? – Попита Вайълет от задната седалка.
– Колата ми – отговори Натали.
– Колата ти се казва Магдалена? Татко, защо нашата кола няма име?
– Ами, това е кола под наем. Не знам дали се дават имена на колите под наем.
– Може, – каза Натали.
– Добре, тогава просто ще трябва да измислим едно. Ти можеш да избереш.
– Джеймс – заяви Вайълет с кимване.
– Харесва ми. – Натали посегна назад за юмручен удар. – Какво ще кажете за второ име?
Преди Вайълет да успее да отговори, вдигнах ръка.
– Какво ще кажеш да ни запознаеш с Магдалена, аз ще платя какъвто и да е ремонт, от който тя се нуждае, а след това вие двете може да обсъдите второто име на Джеймс по време на вечеря?
Натали въздъхна.
– Не можеш да платиш за ремонта на Магдалена.
– Това се случва, бейби. – В крайна сметка щеше да свикне с пищните подаръци, защото я очакваха много такива в бъдеще. – Хайде.
Тя отвори вратата и се премести отзад, за да помогне на Вайълет, а после се срещнахме със собственика на магазина. И се запознахме с Магдалена.
Бусът изкрещя на Натали. В момента, в който го забелязах, знаех, че ще направя всичко необходимо, за да може тя да кара този бус толкова дълго, колкото иска.
Благодарих на механика, който ме увери, че скоро ще монтира новите части и до няколко седмици Магдалена ще бъде като нова.
След като това беше уредено, натоварих Вайълет и Натали в Джеймс и ни закарах на вечеря. Говорихме за всичко над една голяма пица „Супер“. Любимите храни на Натали. Любимите филми на Вайълет. Моята любима част от деня.
Това.
Първата ни среща.
Най-добрата първа среща в живота ми.
С малко късмет, последната първа среща.
– Благодаря ви, че дойдохте – каза сервитьорката, когато донесе сметката ни в сепарето.
Зад нея мина друга сервитьорка, която носеше огромна купа, пълна със сладолед.
Натали и Вайълет се спогледаха.
Сродни сладострастници.
Вдигнах ръка, преди сервитьорката да постави сметката, и посочих десерта.
– Ще ни трябва един от тях.
Натали прочисти гърлото си.
– Да бъдат два.

Назад към част 12                                                                             Напред към част 14

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!