ГЛАВА 5
НАТАЛИ
Това беше толкова нереално. Това не беше среща. Това не е среща. Часовете, прекарани в повтаряне на това изречение, докато се обличаше за партито, бяха подействали. Когато се бях появила в „Бакстър“, бях готова за вечерна смяна с Вайълет.
Но след това Мадокс се беше появил на вратата с онази уверена, секси небрежност. Само един поглед към него в този ушит по мярка костюм и аз се изстрелях в страната на фантазиите. Мъжът беше толкова секси, че можеше да превърне коледната елха във фоайето в жарава с един-единствен зноен поглед.
Това не беше среща.
Но какво, ако беше? Бях си дала сметка, че трябва да се кача на втория етаж, за да се преструвам.
Топлината от ръката му се излъчваше през сакото му, докато се изкачвахме по стълбището. Никога през живота си не бях мислила, че ще вляза на парти под ръка с Мадокс.
С всяка стъпка усещах натиска на очите, насочени към нас. Мадокс беше милиардер и въпреки че не живееше в Бозман, успехът му го превърна в местна знаменитост в малкия му роден град.
Бърз поглед през рамо и видях повече от един поглед, насочен към лицето му. Ако трябва да бъда честна, това беше фантастично лице. Стигнахме до балната зала и разговорът в нея затихна. За част от секундата единственият звук беше фоновата музика с празнична тематика.
Мадокс прикова вниманието и всички погледи се насочиха към него.
Към мен.
– Татко, има пунш. – Вайълет пусна ръката му, за да посочи масата с различни карафи и стомни. Тя беше напълно невъзмутима от погледите на хората. От друга страна, тя беше част от орбитата на Мадокс и вероятно беше свикнала със светлината на прожекторите. – Мога ли да си взема питие?
– Разбира се. Трябва да останеш в тази бална зала при Натали. Цяла нощ, ясно?
– Разбирам. – След това тя изчезна, а роклята и представляваше червена ивица в пространството.
– Благодаря за ескорта. – Измъкнах ръката си от неговата.
– Удоволствието беше мое. – Мадокс се усмихна, като погледна надолу. Сините му очи искряха. Бяха почти… кокетни?
Не. Няма как. Може би?
Да напълня дробовете си беше предизвикателство. Въображението ми се беше качило на шейната на Дядо Коледа и се издигаше до нови нива. Само мисълта, че Мадокс може да ме намери за привлекателна, беше луда.
Тълпата ми се притече на помощ, като ме върна на земята. Както Мадокс подозираше, хората започнаха да се движат в нашата посока. След миг щеше да го залее.
– По-добре да настигна Вайълет.
– Да ми запазиш един танц по-късно?
– Хм… – Какво. На. Коледен фъдж. – Разбира се? – Отговорих въпросително
Усмивката му се разшири, а после бе погълнат от гостите. Стоеше по-висок от повечето, докато Кийт не се приближи, за да му стисне ръката.
Откъснах очи и забелязах Вайълет. В двете си ръце тя стискаше пластмасова чаша, почти препълнена с черешова течност. Поне ако се разлееше, щеше да се слее с роклята и.
Тя я поднесе към устните си и усмивката, която последва след първата глътка, беше толкова сладка, че и аз се усмихнах.
– Нат! – В ъгъла на окото ми се появи вълна и част от нервите от партито изчезнаха при вида на познато лице, което се приближаваше към мен.
Махнах в отговор и прекосих стаята.
– Здравей, Стела.
– Много ми е приятно да те видя. – Тя ме придърпа в прегръдка.
Със Стела бяхме приятелки още от гимназията. Тя беше първокурсничка в отбора по плуване през първата ми година. Никога не е имало по-сладка душа в басейна. Всичките тези години по-късно поддържахме връзка, от време на време се срещахме на по питие, за да наваксаме. Разказвах и за децата, които наблюдавах, а тя ме забавляваше с последните лудории на по-големия си брат.
– Нямах представа, че ще бъдеш тук, – каза тя.
– Това беше покана в последния момент. Всъщност съм тук, за да работя.
В този момент Вайълет се появи до мен, а чашата и за пунш беше празна.
– Мога ли да си взема още?
Засмях се.
– Нека се съобразяваме с темпото. Имаме цяла нощ.
– Как си? – Попита Стела. – Мина цяла вечност.
Преди да успея да отговоря, Хийт се появи до нея заедно с брата на Стела.
Гай беше по средата на изречението, когато ме забеляза и направи двоен завой.
– Натали?
– Здравей. Радвам се да те видя, Гай.
– Не съм те виждал отдавна.
Бяхме завършили заедно, но от известно време не се бяхме засичали. Гай винаги е бил източник на забавление. Той беше клоунът на класа ни. Момчето, което опитваше всичко, без значение колко безразсъдно. Където и да отидеха Хийт и Тобиас, Гай беше близо до тях. Шкафчетата ни бяха един до друг и той винаги имаше допълнително парче от ментовата си дъвка, което да сподели.
Тази вечер дъвчеше една, а челюстта му работеше, докато разглеждаше задника ми.
– Гай. – Изчаках го да погледне лицето ми и го побутнах.
– Сигурна ли си?
Захилих се.
– Съвсем. Но все пак благодаря.
Той се засмя.
– Сама ли си тук?
– Не. – Погледнах надолу към Вайълет и протегнах ръка, за да я взема. – Вайълет е моята придружителка тази вечер. И ще нападнем масата с десертите, преди да изчезнат всички вкусотии.
– Натали е най-готината от готините – каза и Стела. – Тази вечер ще се забавляваш.
– Но не толкова готина, колкото чичо Хийт, нали? – Хийт протегна ръка, за да може Вайълет да я плесне.
Тя го игнорира.
– Ауч. – Хийт се престори на ранен в сърцето.
Стела се засмя, а руменина оцвети бузите и, докато гледаше към него. Беше се влюбила в него в гимназията. Явно не беше изчезнало.
Хийт я погледна, а погледът му се плъзна по дълбоко изрязаното V на роклята и. Откъсна очи твърде бързо, когато Гай побутна ръката му и дръпна брадичката му към вратата.
В балната зала току-що бяха влезли симпатична брюнетка и дребна блондинка.
– Бъди ми крило – каза Гай. – Удряй по блондинката.
– Хм… – Хийт потърка тила си и погледна към Стела.
Тя изучаваше обувките си.
Гай потупа Хийт по рамото, насочи го настрани и остави Стела разочарована.
– Добре ли си? – Сблъсках се с лакти със Стела.
– Чудесно! – Тя се превиваше от собствената си сила.
– Не знаех, че ще бъдеш тук тази вечер.
– Току-що започнах работа в „Холидей Хоумс“. – Тя сви рамене. – Кийт кани целия офис. Всъщност щях да пропусна и да отида на църква с родителите ми, а после да се прибера у дома, но Гай ме убеди да дойда. Обеща да се забавлява с мен, защото приятелката му току-що го е изоставила. Той е малко съкрушен от това, макар че не иска да го признае. Стана ми жал за него, затова му казах, че ще му бъда партньор. Но… той просто ме изостави.
– Искаш ли да останеш с нас?
– Мисля, че ще си взема едно питие. – Тя се усмихна и на двете ни, после кимна към бара.
Барът, където Хийт сега стоеше сам. Без блондинката. Предполагам, че той вече се беше отървал от задълженията си на крило.
– Забавлявайте се. – Намигнах, след което дръпнах ръката на Вайълет. – Време за захар?
– Колко десерта мога да изям преди вечеря?
– Един.
– Четири, – контрира тя.
– Един.
– Три.
Извих вежда.
– Един.
Свиването на очите и беше впечатляващо. Докато навърши шестнайсет, щеше да може да води майсторски клас по отношение.
– Добре. Един.
– Радвам се, че се съгласихме.
Тя получи две, за което обвиних баща и. Докато бяхме на масата с десертите и оглеждахме асортиментите от мини торти, бисквити и бонбони, бях забелязала Мадокс.
От другия край на стаята усетих привличането му. Неговата съблазън.
Беше заобиколен от мъже, всички с костюми и вратовръзки, с коктейли в ръце. Всеки от тях държеше на всяка дума на Мадокс. Когато той говореше, се вслушваше в този дълбок, успокояващ глас. Бях твърде далеч, за да чуя каквото и да казваше, но все пак бях прикована към гледката на движещата се уста, на устните му, които оформяха думите.
Вайълет беше отмъкнала втора бисквитка, докато аз слюноотделях от начина, по който беше прибрал косата си тази вечер. Тъмна и стилна, изкусно прибрана на път над лявата му вежда. Едната му ръка беше в джоба, а в другата държеше чаша с джин с тоник. Когато се усмихваше, на чистото му лице изникваше секси тръпчинка.
Вайълет посегна към карамела, мислейки, че не я гледам, но аз хванах пръстите и.
– Да се махнем от тази маса.
Вокалистът на групата взе микрофона и приветства нарастващата тълпа. Докато доставчиците на храна нахлуваха в залата, носейки подноси с тежки ордьоври, той изсвири началото на знойния джаз номер, който примамваше двойките към дансинга.
Помещението представляваше обикновен квадрат с редица прозорци на външните стени, от които се виждаше главната улица. Коктейлните маси бяха покрити с бели покривки. Кристалният полилей в балната зала хвърляше златисто сияние върху гостите. Барът в ъгъла щеше да бъде популярно място.
– Какво мислиш за партито? – Попитах Вайълет, докато обикаляхме стаята.
– Хубаво е. Някои от партитата, на които татко ме е водил вкъщи, обаче са далеч по-големи. Но те бяха толкова скучни.
– Всички до едно? Хайде. Обзалагам се, че едно от тях е било забавно, нали?
– Е, този път трябваше да отидем на парти с басейн. Имаше водна пързалка и макарони и много други деца, с които да си играя.
– Ооо. Сега ми говориш. Обичам партита в басейна и плуването е любимото ми нещо.
– Наистина?
Кимнах.
– Имаме няколко дни заедно след Коледа. Може би ще видя дали ще успея да убедя баща ти да ми позволи да те заведа на плуване. Какво ще кажеш?
– Да, да. – Усмивката и се разшири, а след това мигновено спадна. – Татко не ми е опаковал плувките. Те все още са вкъщи. Мога да се изправям в джакузито на баба и дядо, но той не ми позволява да плувам в басейна без плавниците си.
– Не се притеснявай. Няма да те оставя да потънеш. Аз уча децата да плуват.
– Ти? – Тя наклони глава настрани, гледайки ме, сякаш бях съвсем друг човек.
– Да. – Усмихнах се. – Искаш ли да те науча да плуваш?
– Добре. – Тя кимна толкова бурно, че диадемата и се разхлаби.
Поправих короната и, след което се разходихме из балната зала, като се спирахме на всеки прозорец, за да надникнем навън. Хранехме се, като търсехме различни подноси, когато нещо ни хванеше окото. Напълнихме чашите си с пунш два пъти. А когато и омръзна да гледа възрастните, избягахме от балната зала и слязохме долу, за да сменим обстановката и да разгледаме дървото отблизо.
Щом намерих тема, която Вайълет харесваше, тя се превърна в оживен, прекрасен разказвач. От любимите и книги до анимационни филми и игри – те бяха чисто забавление. Минута след минута тя сваляше гарда си.
Когато се върнахме на втория етаж, партито беше в разгара си, а шумът се беше удвоил.
Кийт ни забеляза, когато влязохме през вратата, и цялото му лице светна, когато погледна внучката си.
– Вайълет, ето те. Надявах се, че с теб ще бъде първият ми танц. Искаш ли да потанцуваме?
– Буги? Ех. – Тя се захили и хвана ръката му, позволявайки му да я поведе към дансинга.
Наведох се до стената и гледах как той я върти и я разсмива. Тя наистина беше красиво дете, отвътре и отвън. Понякога беше срамежлива. В други случаи беше невероятно сладка, като например как беше останала само една двойна шоколадова бисквитка и когато и двете посегнахме към нея, тя настоя да я взема аз. Колкото повече говореше, толкова повече се проявяваше нейната индивидуалност. Духът и беше омагьосващ.
Никъде не се виждаше палавото момиче, което бях срещнала преди няколко дни, което само потвърди подозренията ми. Това нейно държание беше игра, за да привлече вниманието на Мадокс. Или пък на майка и. Не че Вайълет беше споменала майка си, дори веднъж.
– Значи тук си се крила. – Суровият глас на Мадокс ме извади от транса ми. Той застана до мен, а сакото му се допря до ръкава на роклята ми. – Танцувай с мен.
Боже, беше секси, че не ме попита.
– Не се чувствай задължена да ме забавляваш. Аз съм добре.
– Всъщност ти си единственият човек в стаята, с когото искам да говоря. Така че си помислих, че може би ще можеш да ме забавляваш. – Той протегна ръка и може би друга жена щеше да има силата да се съпротивлява, но в момента, в който дланта ми се плъзна по неговата, всякаква идея за възражение изчезна.
Широка и топла, с дълги пръсти, ръката му обгърна моята, когато ме поведе към дансинга и ме прегърна, държейки ме по-близо, отколкото беше професионално.
Ароматът на пикантния му одеколон изпълни носа ми. Силата на ръката му, обгърнала кръста ми. Изкушението на тези устни беше опияняващо. Майната му на професионализма. Това беше единственият ми шанс да танцувам с Мадокс Холидей.
Мечтите ми за бала се сбъдваха.
– Не съм добър танцьор – призна той, докато върховете на пръстите му се впиваха по-дълбоко в гърба ми.
– О, бих казал, че се справяш добре. – Последвах примера му, наслаждавайки се на усещането на тялото му, притиснато до моето.
– Забавляваш ли се тази вечер?
Кимнах.
– Забавлявам се.
– Как е Вайълет?
– Добре. Тя е напълно забавна. И това е комплимент.
Той се ухили и ни обърна, като и двамата търсехме дъщеря му. Тя все още танцуваше с Кийт.
– Благодаря ти, че се забавляваш с нея.
– Ти ми плащаш.
– Това е вярно. Но все още мога да ти благодаря.
По дяволите, той беше нещо. Истински. Приятно. Секси. Бузите ми се зачервиха и аз хвърлих поглед към греховната му червена вратовръзка. Виденията как развързвам възела на Уиндзор и разкопчавам копчетата на изгладената му бяла риза заляха съзнанието ми и погледнах към двойките около нас, гледайки навсякъде, но не и към Мадокс.
– Забавляваш ли се? – Попитах, опитвайки се да отделя малко място между нас. Всичко, което да облекчи разцъфването на желанието, което се разпространяваше в долната част на корема ми.
Мадокс не искаше да го допусне. Той ме придърпа по-близо, притисната към твърдите му мускули.
– Сега да.
О, сладкото бебе Исус в яслата.
– Флиртуваш ли с мен?
– Флиртувам. Имаш ли нещо против?
– Не – признах, като вдигнах очи, за да срещна погледа му. Коя свободна жена с ума си би се противопоставила на това Мадокс Холидей да флиртува с нея?
– Отлично. – Той ни завъртя в кръг, а усмивката на лицето му се разшири. – Но за да отговоря на въпроса ти, беше… това, което очаквах. Мисля, че казах на всеки присъстващ бизнес партньор на татко, че да, бизнесът е добър. Да, в някакъв момент ще се преместя тук. И не, не се интересувам да инвестирам в следващата им страхотна идея. До края на вечерта ще игнорирам всеки, който е с костюм, освен ако не носи фамилията Холидей.
– Добре, че съм с рокля.
Той се ухили.
– И то много хубава рокля.
– Ето, че отново флиртуваш с мен.
– Не съм флиртувала с никого от много, много време. Забравих колко забавно може да бъде.
– Коя е последната жена, с която си флиртувал?
Усмивката му малко избледня.
– Бившата ми съпруга.
– А. – Упс. – Съжалявам.
– Не се извинявай.
– И така… – Време е да смениш темата. – Трябва да знаеш, че обещах на Вайълет да я науча да плува. Надявам се, че нямаш нищо против.
– Нямам нищо против. – Хватката му върху ръката ми се затегна, докато се движехме в другата посока. Песента се беше променила, но ние просто продължихме да танцуваме. – Трябваше да я запиша на частни уроци още преди години. В Лос Анджелис имаме басейн и тя обича да плува. Усвоила е основите и техниките за безопасност, но предполагам, че съм параноичен и прекалено предпазлив. Не и позволявам да плува без помощ, освен ако не съм с нея в басейна.
– Обещавам, че съм квалифицирана. А ако се чувства добре във водата, няма да и отнеме много време да се почувства уверена.
– Вярвам ти.
Тези думи стоплиха сърцето ми.
– Какво имаше в чантата? – Попита той. – Твоята вълшебна чанта.
– Вайълет не ти е казала?
Той поклати глава.
– Не.
– Добре за нея. – Много деца щяха да разгласят тайната ни. – Това беше семейна торбичка с M&M’s. Шведска риба. Скитълс. Имах и играчки и игри, но реших да се насоча направо към бонбоните.
– Трябваше да се досетя. – Той се засмя. – Тя има пълна уста със сладки зъби. Това беше част от причината за фиаското с крем брюлето на партито миналата година. Когато я попитах защо се е качила на онзи стелаж, тя ми каза, че е защото искала най-големия, а те вероятно държат големите на върха.
– Вярвам. – Засмях се. – Когато извадих онази торбичка с M&M’s и започнах да ги ям, цялото и отношение се промени. Това беше просто нещо, което да я разкрепости. Нещо, с което да я подкупя, докато не свали гарда и не разбере, че не съм и враг.
– Умно.
Повдигнах рамене.
– Прекарала съм много време с деца, работила съм като бавачка и съм работила с деца на басейна. Те не са чак толкова сложни.
– Какво правиш с децата в басейна? Уроци по плуване?
– Понякога. Предимно помагам на един физиотерапевт в града. Той се занимава с детска водна терапия. С това искам да се занимавам някой ден. Може би. Когато спестя достатъчно, за да отида на училище, и събера смелост да се запиша. Идеята да уча е… – Направих гримаса.
– Ще се справиш чудесно.
– Ех. Училище? Разбира се, винаги съм харесвала училището, но отдавна не ми се е налагало да уча. А и ми е удобно там, където съм.
– Но това не е твоята мечта.
Въздъхнах.
– Не, не е. Обичам децата, но мога да предложа нещо повече.
– Тогава е време да излезеш от зоната си на комфорт.
По дяволите, но той беше прав. И мотивиращо. Един разговор и бях готова да се втурна към приемната служба в щата Монтана и да им връча молбата си. Ако исках да стана физиотерапевт, не можех вечно да бъда бавачка. Може би беше време да започна сериозно.
Мадокс ме пусна, за да ме завърти под ръката си, после ме придърпа обратно към тялото си и отново ме притисна.
– Това е много сюрреалистично, – признах аз.
– Как така?
– Ти си Мадокс Холидей. – Да. – Трябваше да знаеш, че всяко момиче в гимназията в Бозман е влюбено в теб, включително и аз.
О, по дяволите. Какво не беше наред с устата ми? Защо не можеше да задържи думите вътре?
Ъгълчето на устата му се повдигна.
– Ти беше влюбена в мен?
– Може би? – По дяволите. Но сега, когато това беше наяве, можех и да го призная. – Бях влюбена в теб по начина, по който неудобните тийнейджърки обичат умните, красиви момчета, които никога няма да разберат, че съществуват. Пишех имената ни заедно в едно сърце. Именувайки бъдещите ни деца. Да те следвам след часовете и да се прибирам от училище. Да се спотайвам пред прозореца на спалнята ти и да те гледам как спиш.
Краката на Мадокс спряха да се движат.
Намигнах му.
– Шегувам се.
Той отметна глава назад и се засмя – звук, толкова топъл и богат, че си струваше каквото и да е смущение от признанието за юношеското ми влюбване. Той поклати глава, а блясъкът в очите му спираше дъха, докато се усмихваше.
– Е, сбъркала си в едно нещо. Знаех, че съществуваш.
– Не знаеше.
– Знаех. Видях те веднъж на басейна и си спомням, че след това трябваше да си взема дълъг, студен душ.
Наведох се назад, за да изуча лицето му.
– Сериозно?
– Шапки за плуване. Те ме хващат всеки път.
Избухнах в смях, отпускайки се, докато се движехме заедно, танцувайки до края на песента.
Той държеше ръката ми, докато ме съпровождаше от дансинга.
– Трябва ли да се присъединим към Вайълет на масата за десерти?
– Води ме.
Вайълет стоеше до Кийт, като всеки от тях пъхаше торти в устата си. Бдителното ми око, дори и разсеяно от Мадокс, не се беше отклонило далеч от дъщеря му.
Той също я беше забелязал. На всеки следващ завой той я търсеше. Любовта му към нея беше изписана на лицето му. И моят, шеф беше привлекателен.
– Тя ще бъде будна цяла нощ с количеството захар, което е погълнала – каза той.
– Вероятно. – Засмях се. – Трябва да ти кажа нещо.
– Какво?
Погледнах Вайълет, докато тя крадеше бисквитка от подноса и я подаваше на Кийт. Разбрах думите „най-доброто в живота“ от малките и устнички, преди тя да вземе своята бисквитка.
– Имаш готино дете. Почти невъзможно е да не я обичаш.
Мадокс спря да върви, принуждавайки и мен да спра. Изражението на лицето му беше почти… болезнено.
– Какво? – Дали бях казал нещо погрешно?
– Ти ме убиваш тук.
– Защо?
Той поклати глава и изпусна стон.
– Имам политика. Твърда политика. И никога не съм искал да я нарушавам, докато не дойде.
– Каква политика?
Той се наведе близо, за да ми прошепне в ухото. Тъкмо наболата четина на бузата му гъделичкаше моята буза, а дъхът му галеше ухото ми.
– Никога не целувай бавачката.
Назад към част 5 Напред към част 7
