ГЛАВА 17
ДЮК
– Здравей, Джейн – казах аз, притиснала телефона си между рамото и бузата, докато пишех последния ред на доклада за кмета, върху който работех цял следобед. Музиката на заден план се разнасяше.
– По-добре ела в бара, – каза тя.
Сърцето ми спря. Не бяха много случаите, в които Джейн ме беше викала, но когато го правеше, аз се напрягах. Изстрелях се от стола си и взех ключовете си, като се запътих към вратата.
– Какво става?
– Просто слез тук. Ще видиш.
– Джейн…
Шумът изчезна. Тя беше затворила.
По дяволите. Загадъчното и обаждане ме накара да си представя най-лошото.
Дали се е скарала с някой? Пиянство и нарушаване на обществения ред? Ако нещата бяха наистина зле, групата нямаше да свири, нали? Макар че можеше и радиото да свири. Джейн обичаше силната музика.
Може би някой беше прекалил със следобедната си бира и беше счупил бутилка върху нечия глава. Кълна се в Бога, че ако вляза в този бар и там има труп, а Джейн не ме беше предупредила по-добре, с нея щяхме да имаме адски тежък разговор.
Службата беше празна, докато маневрирах покрай бюрата. Единствените заместници, които бяха вътре, бяха Грейсън и Карла. Грей блъскаше по клавиатурата, довършвайки дневния си отчет, преди вечерната смяна да започне да се появява през следващите трийсет минути. Карла беше на работното си място в предната част на бюрото, седнала зад непробиваемата преграда, която отделяше бюрото и от фоайето. Беше се навела над телефона си, а палците и летяха по екрана.
– Карла, трябва да тръгвам – казах и, без да забавям ход, докато се насочвах към вратата. – Джейн ме извика долу в бара.
– Дюк, почакай! – Тя скочи от стола си и ме последва през вратата към фоайето.
– Току-що получих този текст за Джейд.
Краката ми се подкосиха и тя едва не се блъсна в гърба ми.
– Какъв текст?
– Познаваш братовчед ми Хари. Той е собственик на заложната къща. Той е син на сестрата на майка ми.
– Да. – Заобиколих ръката си, като исках тя да премине към същността на въпроса. Познавах Хари. Познавах заложната му къща. Това, което не знаех, беше защо тя щеше да получи съобщение от Хари за Луси.
– Обикновено в четвъртък следобед се среща с някои от приятелите си в бара, за да изпият по бира. В момента е там и предполагам, че има една жена, която пее с групата. Хари каза, че това е твоята приятелка, защото е бил на футболния мач и ви е видял заедно, но аз му казах, че не знам, че е певица и може би е объркал дамата, но той каза, че носи любимата ти шапка и има доста добър глас.
Примигнах, поглъщайки поредицата от той каза, тя каза. Луси пееше? Това трябваше да е причината, поради която Джейн ме беше извикала долу.
– Благодаря. Имам мобилния си телефон ако ти потрябвам звънни. – Излязох през вратата, изтичах до пикапа си и наруших всички ограничения на скоростта по пътя към центъра.
Всяко място за паркиране пред бара беше заето. Както и всички в трите съседни сгради от двете страни на „Джейнс“. Затова заобиколих до алеята, като си мислех, че ще намеря къде да паркирам на задния паркинг. Не. Пълно.
Какво, по дяволите? Беше четвъртък в четири часа следобед. Целият град ли беше тук?
Накрая намерих място на две пресечки от Първа и паркирах. После се запътих към бара, като долових звука на музиката още преди да се е появил. Беше шумно. Адски шумно. Джейн сигурно е била в кабинета си със затворена врата, когато се е обадила, защото иначе нямаше да чуя и дума.
Вратата на бара беше отворена и когато чух гласа на Луси, стомахът ми се сви на възел.
Какво, по дяволите, правеше тя? Да пее, при това една от собствените си проклети песни, не беше начин да се държиш настрана.
Влязох в бара, като дадох на очите си момент да се приспособят към слабата светлина.
Дансингът беше препълнен. Двойки танцуваха джитърбаг и туистстеп. А отвъд тях се виждаше тя. Най-красивата, очарователна жена на земята стоеше зад микрофона и носеше моята шапка.
Ръката ми се удари в гърдите, за да попречи на сърцето ми да избяга.
По дяволите, но тя беше изящна. Беше омагьосала цялата зала с омагьосващия си глас и великолепната си усмивка.
Членовете на групата на сцената с нея никога не бяха били толкова вглъбени в изпълнението. Изглеждаха така, сякаш не искаха да бъдат никъде другаде на света, освен до Луси. Тя удари високите тонове на „Ruby River“. Това беше адски хубава песен, но тя я изпълняваше по различен начин, отколкото бях чувал по радиото. Беше ускорила темпото, така че песента беше бърза и подходяща за танцуване.
Но все пак това беше нейната песен. И тя поемаше голям риск, като я пееше.
Откъснах очи от Луси и огледах претъпкания бар, търсейки някой, който може да записва това. Всички изглеждаха твърде заети да слушат, за да извадят телефоните си. Имаше няколко момчета от банката с панталони, чиито сака бяха преметнати през облегалките на столовете. Всички сепарета бяха пълни и предполагах, че мълвата за импровизирания концерт е измъкнала собствениците на магазини от магазините им, за да се присъединят към партито.
По дяволите, по-голямата част от центъра беше тук. Колко магазина бяха затворили този следобед, за да могат служителите им да се забавляват?
Проправих си път покрай коктейлните маси към бара, където Джейн и нейният барман през уикенда разнасяха напитките, движейки се по-бързо, отколкото биха се движили в натоварена съботна вечер. Бурканът им за бакшиши вече беше пълен с банкноти.
В ъгъла на бара, на място, което не даваше най-добрата гледка към сцената, беше останал един-единствен празен бар стол. Не е изненада. Всеки искаше място на първия ред. Всички погледи бяха приковани към Луси.
Седнах и опрях лакти на бара, вперил поглед в Джейн. Когато тя най-сетне ме забеляза, дръпна брадичката си, за да я последвам в кухнята.
Двамата готвачи бяха забързани, обръщаха питки за бургери на скарата, подреждаха ги в кошници с пържени картофи направо от фритюрника. Бяха твърде заети, за да забележат мен и Джейн да изчезваме в офиса и.
Джейн не си направи труда да седне на бюрото си. Просто седеше на ръба му и мачкаше ъглите на разхвърляните отгоре документи. Никога нямаше да разбера хората, които държат разхвърляни бюра, но подозирах, че Джейн знаеше къде точно се намира всичко в безпорядъка на офиса и.
Затворих вратата, заглушавайки музиката, и скръстих ръце на гърдите си. Нямаше смисъл да се заяждам с Джейн. Вече познавах израженията и достатъчно добре, за да разпозная, че тя знае точно какво се случва.
– Откога я позна?
– От нощта, когато я доведе.
Майната му.
– Това не е публично известно, Джейн.
– Не съм казала на никого. – Тя вдигна ръка. – Фактът, че тя е Луси Рос, ще си остане между нас. Тя не знае, че и аз знам.
– Ще и кажа тази вечер.
– Добре. – Джейн кимна. – Тя се държи добре. Съмнявам се, че някой в този бар я познава. Но…
Това нямаше да продължи дълго. От седмици знаех, че времето ни изтича. Луси не искаше да се крие в къщата си и да бъде отшелник. Не я обвинявах. Което означаваше, че по-скоро рано, отколкото късно, трябваше да отворим димната завеса.
Но първо трябваше да се уверя, че тя е защитена. Трябваше да дадем на Блейк повече време да разследва в Нашвил и да се опита да издири този преследвач.
– Оценявам дискретността ти тук – казах аз.
– Няма проблем. – Музиката зад вратата заглъхна и на нейно място барът избухна в наздравици.
Горда усмивка раздра ъгълчетата на устата ми, защото Луси заслужаваше такава похвала. Тя имаше дарба, дадена от Бога, и да я крие от света беше срамно. А и не я бях виждал толкова лъчезарна, откакто беше дошла в Каламити.
Тя се нуждаеше от музиката си повече, отколкото беше склонна да признае.
Джейн се изправи от бюрото си, готова да се върне при клиентите си, но аз я спрях, преди да успее да си тръгне.
– Чия беше идеята тя да пее?
– Моя, разбира се. – Тя ми се усмихна лукаво. – Луси Рос седи в моя бар, поне ще изкарам концерт от нея, дори и хората да не знаят коя е тя. Тази вечер ще финансира разходите ми за целия месец.
Засмях се, поклатих глава, докато тя минаваше, после я последвах обратно през кухнята и в бара, където заех единствения празен стол и си поръчах бира. Нямаше смисъл да се връщам на работа, защото макар да знаех, че тя ще е в безопасност тук, по дяволите, нямаше да пропусна това шоу.
Луси пя още час и половина без почивка. Когато най-накрая съобщи на залата, че взимат пет, във въздуха се промъкна разочарование. Момчетата на сцената се потяха, докато се скупчваха около нея. Андрю, постоянният вокалист, молеше Луси да направи още един сет.
Луси не се поколеба. Тя кимна диво, после се обърна и скочи от сцената. В момента, в който кракът и докосна пода, тя беше заобиколена от хора.
Хората станаха от столовете си, за да и стиснат ръката и да похвалят изпълнението и. Тя отвърна на всички с широка и любезна усмивка, докато си проправяше път към бара.
Джейн я посрещна и я придружи зад бара. След това Джейн насочи един дълъг пръст към мен.
Очите на Луси ме проследиха и когато ме забеляза, по бузите и се прокрадна червена руменина. Тя тръгна към мен, без да обръща внимание на хората, които все още се бореха за вниманието и.
– Здравей.
– Здравей.
– Аз… – Тя се почеса по носа. – Присъединих се към групата.
Засмях се и се надигнах, за да се приближа, като я целунах по челото.
– Забелязах.
– Това е глупаво…
– Но ти се нуждаеш от това.
Очите и омекнаха.
– Да.
– Разбирам го, бейби.
– Знам, че разбираш. – Тя сложи ръката си върху моята. – Андрю и Гари ме попитаха дали мога да направя още една серия. Аз се съгласих, но това беше преди да осъзная колко е часът. Не е нужно да оставаме.
– Да, трябва. Вече си поръчах чийзбургер.
Джейн се плъзна до Луси и постави до нея чаша с ледена вода с лимонов резен.
– Ако двамата искате тихо място, просто се насочете към кабинета ми.
– Благодаря. – Луси взе водата и изпи половината чаша. По гърдите и, където V-образното деколте на тениската и не покриваше кожата, имаше лек отблясък на пот.
Въздухът се изпълни със звън на китара. Покрай Луси, на сцената, Андрю и Джо се подготвяха за следващата песен. Момчетата не бяха направили почивка, може би от страх, че ако си тръгнат, магията ще се изпари.
– Кратка почивка. Съжалявам – каза Луси.
– Прави каквото трябва. Аз ще бъда тук.
– Аз съм щастлива жена, шерифе. – Тя подпря ръце на бара и скочи, като се наведе в пространството ми. След това сля устните си с моите в целувка, която накара хората около нас да се разпищят и да се разкрещят.
Единствената част от нас, която се докосваше, бяха устните, езиците и носовете ни. И точно тогава, докато целувах тази жена, аз бях щастливецът тук. Ако бях прекарал живота си на крилете, гледайки я как пее и разнася радост по света чрез музиката си, щях да го нарека победа.
Накрая тя се откъсна и падна на крака.
– Още един сет.
– Добре. – Щеше да са два или три, и двамата знаехме това. Докато я заведа в леглото си, вероятно щеше да е минало доста след полунощ.
– Имаш ли някакви желания?
– Изненадай ме.
Тя се усмихна и ми намигна, след което се обърна и закрачи надолу по бара.
Погледът ми беше прикован към дългите и крака, обвити в тесни дънки. По-късно щях да съблека дънките и тениската и да се насладя на всеки сантиметър от тялото и. Щях да я оближа от главата до петите, докато не затаи дъх и не ме помоли да я взема.
Идеята за голото и тяло накара пениса ми да потрепери. През изминалата седмица се бяхме разгорещили, но без значение колко пъти го бяхме правили, винаги исках още. Взех последната и вода, изпих я с надеждата, че ще ме разхлади.
Да я гледам на сцената беше възбуда, която не бях очаквал. Тя привличаше вниманието. Стоеше сияйна, светеше по-ярко от всеки неонов надпис. Другите мъже в бара слюноотделяха по нея. Потиснах ревността си, защото те можеха да я искат, но тя беше моя.
Тази вечер тя щеше да се прибере у дома с мен.
Луси Рос беше моя.
Групата се скупчи, вероятно избирайки следващата песен, момчетата бяха толкова оживени и развълнувани, колкото и Луси. Когато тя взе микрофона в ръцете си, по лицето и се разля дяволита усмивка, докато гледаше в моя посока.
Майната му, тя щеше да ме съсипе. Ако ме гледаше така цяла вечер, щях да свърша в боксерките си като проклет тийнейджър. Направих корекция на нарастващата си ерекция и дадох знак на Джейн да ми донесе още една бира.
Не можех да откъсна поглед от Луси, когато тя започна да пее. Гласът и, меден и еротичен, изпълни въздуха и стаята стана нейна. Градът беше неин.
Взирах се, неспособен да гледам другаде, освен към моята жена. По някое време някой ми донесе бургера. Не си спомням да съм го ял, но кошницата беше празна, когато друг някой дойде да я прибере. Хората се приближаваха към мен, за да ме заговорят, но аз не установих особен визуален контакт и не се опитах да водя някакъв съществен разговор.
Мисълта ми беше насочена към Луси и когато свършиха концерта си, следях всяка нейна стъпка, докато тя се промъкваше през тълпата, за да застане до мен. Мъжът на съседната табуретка се изправи и ѝ предложи да седне. Веднага щом Луси седна, Джейн и донесе пластмасов поднос, отрупан с бургер и пържени картофи.
– Искаш ли нещо друго освен вода? – Попита Джейн.
– Не, благодаря. – Луси сложи в устата си един картоф и застена, докато дъвчеше.
– Ако искаш, просто ми подай сигнал, – каза Джейн и ни остави сами.
Луси изяде още един пържен картоф и когато езикът и се стрелна, за да оближе долната си устна, преглътнах шумно, правейки всичко възможно да се контролирам, преди да я изнеса оттук и да си побъбря с нея в пикапа ми.
Наведох се и прокарах устни по ухото и.
– Като те гледам как пееш, бейби… По-добре бъди готова за мен по-късно.
Тя се поколеба и срещна погледа ми под периферията на шапката си.
– Не се притеснявай, шерифе. След това ще бъда навита часове наред.
Усмихнах се и пуснах целувка на нежното място на шията и, като оставих езика си да се стрелне, за да опита сладката ѝ и солена кожа. Вдишах аромата и на череши, вишни и женски мускус, след което оставих устните си да се задържат върху пулса и.
Луси въздъхна, навеждайки се към докосването ми.
Изискваше се усилие да се отдръпна, но ако не го направех, нямаше как да издържа още един кръг от песни. Спалнята ме зовеше.
Грабнах един от пържените и картофки, изяждайки го, докато тя се впускаше в бургера си.
Зад гърба ни се разнесе гърлен звук и аз се обърнах, като примигнах от изненада към лицето на Мелани. Не я бях забелязал тук тази вечер – не че бях забелязал някоя жена с Луси в стаята.
– Здравей.
– Здравей. Просто исках да се представя. – Очите и се насочиха към Луси, докато тя протягаше ръка. – Аз съм Мелани. Майката на Травис.
– О, здравей. – Луси избърса ръката си в дънките, преди да стисне тази на Мелани. – Аз съм Джейд. Приятно ми е да се запозная с теб.
– Ти си прекрасна певица – каза Мелани.
Затаих дъх, очаквайки да видя как ще се развие това. Мелани имаше склонност към ревност и последното нещо, което исках, беше нещо да провали голямата вечер на Луси. Но Мел просто се усмихна, изражението и беше искрено.
Може би сега осъзнаваше колко специална е Луси за мен.
– Благодаря ти. За мен беше истинска радост да опозная Травис – каза Луси.
– Благодаря ти, че му даваше уроци. Той, хм… сигурно няма да го каже, но е благодарен. И двамата сме.
– За мен беше удоволствие.
– Добре, ще те оставя да се върнеш към вечерята си. – Мелани ме погледна и нещо пресече погледа и. Проблясък на болка и съжаление. Преди да успея да го осмисля, тя вдигна ръка и махна с ръка. – Довиждане, Дюк.
– До нови срещи, Мел.
Луси се обърна напред, но вместо да вземе бургера си, се облегна на ръката ми.
– Тя все още те обича.
– Не. – Сложих ръка на раменете и. – Мел може и да обича идеята да сме заедно, но никога не ме е обичала. – Както аз никога не съм я обичал. Двамата щяхме да бъдем по-добре като приятели.
– Защо се разделихте? – Попита тя.
– Честно казано? Защото знаех, че няма да се стигне до никъде. Но по онова време имаше голям натиск или може би просто си представях този натиск. Чувствах се така, сякаш градът очакваше от мен да се установя. Да имам жена и семейство. А имаше и Травис. Един ден осъзнах, че съм с нея заради това как изглеждаме отстрани, а не заради това как се чувствам. И това не беше честно. Към никого от нас.
Тя хъмкаше, като се настаняваше по-дълбоко в страната ми.
– Понякога е по-лесно да задоволиш чуждите очаквания, отколкото своите собствени.
Луси ми подари една от онези топли усмивки, които ме разтопиха в локва. Никога не бях срещала толкова съпричастен човек. Може би затова хората полудяваха по музиката и. Текстовете и бяха повече от забавни. Те резонираха.
– Не затова съм с теб – казах аз. – Спря да ми пука дали градът смята, че трябва да съм омъжен с две цяло и пет дечица. Знаеш това, нали?
– Тогава защо си с мен, шерифе? – Тя затаи дъх, а светът около нас изчезна, докато зелените и очи търсеха моите.
– Защото, когато ти си в стаята, изглежда не мога да се съсредоточа върху друг човек. Защото ти поглъщаш мислите ми, ден и нощ. Защото твоята усмивка прави целия ми проклет ден. – Наведох се ниско, говорейки така, че само тя да ме чуе. – Защото не ме интересува дали се казваш Джейд Морган или Луси Рос, стига в края на деня да си моя.
Усмивка се закачи на устните и.
– Имаме за какво да си говорим.
– Имаме. – Имаше неща, които исках да кажа, и за нищо на света не бях сигурен защо чаках. Чувствата ми към нея нямаше да се променят. – Колко още сета ще пееш?
– Два. – Тя се наведе и хвана ушната ми мида между зъбите си. – След това можеш да ми помогнеш да изгоря малко енергия.
Взех ръката ѝ и я пренесох в скута си, като прокарах дланта и по твърдия ми член.
– Две серии, а след това си моя.
Дъхът и секна.
– Или може би само една.
Назад към част 17 Напред към част 19
