Либерти
Изпуснах писък, изненадана, когато отворих очи и видях две бебешки сини очи, които ме гледаха. Ози наклони глава настрани, но не изглеждаше притеснен от реакцията ми към присъствието му пред лицето ми. Усмихната, протегнах ръка и погалих главата му.
– Добро утро и на теб – казах.
Козината му беше бледосива с по-тъмни петна. Никога не бях виждала великанска датска хрътка с такъв цвят, но може би той беше първия, до който бях се приближила толкова.
Седнах и погледнах към останалата част от празното легло. Докоснах възглавницата, където беше отпечатъка от главата на Лиам, и тя беше хладна. Изглеждаше, че беше станал отдавна. Усмивка се появи на устните ми, като си спомних за снощи. Топло чувство ме обгърна и аз се преместих, за да сляза от леглото.
Ози се отдръпна, за да ми направи място, и забелязах голямо кучешко легло на пода до мен. Снощи не беше там. Лиам ли беше сложил леглото на Ози до мен, когато го беше пуснал снощи? Бях спала цяла нощ, без да се събудя нито веднъж, което беше рядкост. Откакто бях бременна, открих, че ми се налага да ставам няколко пъти през нощта, за да отида до тоалетната.
Пикочният ми мехур също не беше особено доволен от мен. Станах и се запътих към банята, когато забелязах два ключа и бележка на нощното шкафче.
Преместих ключовете и взех листчето от тетрадка. Подписът на Лиам беше познат от работата ми с документите му в стриптийз клуба.
Либерти
Синият ключ е за къщата. Този на верижката е за колата. Добавих номера ти в мобилния си телефон и сложих моя в твоя. Наистина трябва да си сложиш код на телефона.
Повечето от деня ще съм в клуба, но имам няколко срещи на други места. Пиши ми, ако имаш нужда от нещо или имаш въпроси.
Оставих пари на кухненския плот. Ще ти се прииска да купиш нещо за ядене. Ще видиш, че не държа много неща тук. Кодът на портата е 138265.
Лиам
Държах листчето и го прочетох отново, търсейки нещо, което да ми даде същото топло и щастливо усещане, което изпитах, когато се събудих в леглото му. Но нямаше нищо. Беше почти делово. Може би прекалено много се вживявах. Оставил ми ключа за колата си. Не очаквах това. Трябваше да ми има доверие, за да ме остави сама в къщата си с ключа за колата си. Това беше повече, отколкото мислеше за мен, преди да ме остави в клуба.
Погледнах Ози, който все още ме наблюдаваше.
– Държа се като емоционална жена, нали?
Ози не отговори.
Сложих бележката обратно на масата, отидох до банята му и се облекчих, след което се облякох с дрехите, които бях оставила. Взех ключовете и бележката си и се насочих към стаята, която ми беше дал. Исках да се изкъпя в банята на Лиам, за да мириша на неговия душ гел или сапун. Но той ми беше дал стая и баня. Докато не промени решението си за това къде ще спим, не исках да предполагам, че мога да ползвам неговите неща.
Оставих вещите си на скрина в спалнята, която засега щеше да бъде моя. Отидох да взема куфарите си и ги разпънах на леглото. Живеех с нещата си в клуба, но тук имаше празен гардероб, който Лиам ми беше казал да ползвам. Щеше да е хубаво да извадя нещата си, за да ги виждам.
Отидох до гардероба, отворих вратата, за да извадя закачалки, но видях, че това беше по-скоро малка стая. Потърсих ключа за осветлението, включих го и загледах с възхищение двете дълги стени с двойни шини за закачане на дрехи. На задната стена имаше вградено огледало от пода до тавана и шкафове от двете страни с чекмеджета отдолу.
– Свети Боже, Ози – прошепнах, влизайки и оглеждайки се.
Когато се обърнах да погледна назад към вратата, забелязах, че от страната на стената, където нямаше ключ за осветлението, имаше малки квадратни отвори за обувки. Преброих ги. Петдесет. Кой се нуждае от петдесет чифта обувки?
Взех няколко закачалки и започнах да подреждам нещата си. Ози ме следваше наоколо, докато не реши да седне до вратата на гардероба. Не ми отне много време да подредя всичките си дрехи. Стоях там и гледах вещите си, които почти не заемаха място, и се усмихнах.
– Не ме съди, Ози – казах му, обръщайки се и тръгвайки към банята. – Когато едно момиче се мести толкова често, колкото мен, не иска да има много вещи.
Пристъпих към висока квадратна кошница и взех една от навитите бели кърпи вътре. Прокарах ръка по нея.
– Меки, пухкави кърпи – казах, след което погледнах Ози. – Те са шокиращо луксозни за Лиам, не мислиш ли?
Сложих кърпата до душа и започнах да се събличам, докато планирах деня си. Ще се приготвя, после ще разгледам кухнята му и ще направя списък за пазаруване. Можех да сготвя нещо за вечеря. Явно не готвеше сам, щом не държеше много храна тук.
Ози се настани на пода и сложи брадичката си на лапите, докато аз влязох в душа. Явно беше социално куче. Чудех се колко често го оставяха тук сам. Тази мисъл ме тревожеше. Погледнах го през вратата на душа. Той вдигна глава.
– По-късно ще излезем да си играем. Мога да ти хвърлям пръчка или топка. Става ли? – Казах му и се върнах под топлата струя.
Започнах да си представям люлка в задния двор и как бутам малкото. Не можех да реша дали искам момче или момиче. И двете идеи ме караха да се усмихвам. Представях си Ози да тича из двора, докато бебето ни се кикоти, гледайки го.
Щастието започваше да ме обзема, а аз винаги се страхувах да му се доверя. В миналото щастливите моменти бяха краткотрайни, ако изобщо се случваха. Но тази сутрин се събудих в леглото на Лиам. Той ме беше преместил в дома си.
Може би този път беше добре да се отпусна и да повярвам.