Лиам
– Предполагам, че не си си взел котка – каза Текс, като седна на един от столовете срещу бюрото ми.
Погледът ми се премести към драскотините, които се виждаха под късите ръкави на ризата ми, а после се върна към Текс.
– Уреди ли поръчката за алкохола? – Попитах го, без да обръщам внимание на коментара му.
Не исках да обсъждам откъде са се появили драскотините. И без това ми беше достатъчно трудно да изкарам Либерти от главата си през целия ден. На първо място, защото беше лошо, че я бях оставил да спи в леглото ми снощи.
– А, хайде де. Цяла сутрин ти давах време. Дори чаках до следобед, за да ми кажеш, че си преместил тази секси, млада майка в къщата си – оплака се той.
По дяволите. Човек би си помислил, че мотористите не клюкарстват като стари жени.
– Кой ти каза това? – Попитах. Не исках това да се разчуе. И без това ми беше достатъчно трудно. Щом Мадлин разбере… По дяволите. Не исках да мисля за реакцията и.
Текс ме погледна многозначително. – Наистина ли трябва да питаш?
– Мика – въздъхнах.
Трябваше да знам, че копелето не може да си държи устата затворена. Ако не бях отгледал този гад, отдавна щях да го пребия до смърт.
Текс кимна, после ми се усмихна лукаво.
– След като котката излезе от торбата – каза той и повдигна вежди.
Гледах го злобно, без да намирам никакъв хумор в играта му на думи.
– Кажи ми, че си я завел у дома снощи, съблякъл си я гола, и си се насладил на циците и задника, а после си я изчукал до смърт – каза той. – Искам да кажа, очевидно си направил нещо. Съмнявам се, че тези драскотини са случайно.
– Никой не трябва да знае – казах му през зъби. – Не искам хората да знаят, че е в къщата ми. Достатъчно лошо е, че я забремених.
Текс се намръщи.
– Какво лошо има в това? Тя е красива, с големи цици и стегнат, кръгъл задник, и ти можеш да я чукаш, когато си поискаш. Не виждам къде е проблема.
Трябваше да спре да говори за тялото и. Не ми харесваше и това беше още един шибан проблем, който не можех да контролирам.
– Вече ти казах. Тя е шестнадесет години по-млада от мен. Беше барманка без кола и живееше в някакъв проклет мотел, а аз я изчуках няколко часа след като я срещнах. И не само веднъж. Няколко пъти. Как мислиш, че ще реагира Мадлин, когато разбере? Тя беше толкова развълнувана от лекарката. Искаше да дойдем на вечеря. Мислиш ли, че ще иска бездомна барманка, която е само шест години по-голяма от нея, да дойде на вечеря? А децата? Ще им дам леля или чичо, които са по-млади от тях. – Прокарах ръка през косата си и въздъхнах.
Да му кажа, че единственото, за което можех да мисля, беше мръсната и уста и мократа и путка, не беше вариант. Трябваше да се овладея и да поставя граници, които да не се преминават.
Цялата ситуация с нея в бикини и Кънтри, който се разтапяше по нея, ме беше изкарала от равновесие. После, когато видях, че корема и вече не е плосък, напълно изгубих ума си. Думата „МОЯ“ загърмя в главата ми толкова силно, че почти я изкрещях. Благодаря на Бога, че не го направих.
Не помогна и факта, че тази сутрин, когато отворих очи, тя беше свита до мен в леглото, миришеше божествено, а ръката ми държеше една от големите и, подути цици. Не трябваше да я оставям в стаята си. Беше грешка. Леденият душ, който взех, не помогна много, като се има предвид, че когато излязох, тя все още лежеше гола в леглото ми.
Трябваше да се махна от къщата, преди да се кача върху нея и тя да се събуди с члена ми заровен в нея. Не бях сигурен, че мога да се върна. Поне не днес.
– Защо те интересува какво мисли Мадлин? На нея не и пукаше, че не одобряваш избора и на съпруг. Тя е твоя дъщеря, но, човече, Либерти носи другото ти дете.
Поклатих глава.
– Твърде стар съм за това. За връзка с толкова млада жена. Може да е на трийсет и една, но е толкова събрана, колкото момичетата от женския клуб. Поне те са в колеж, учат за диплома. Тя дори това не е направила. Имам нужда от някой зрял.
Текс се засмя.
– Откога започна да мислиш като някакъв старец? Имаш една супер секси млада мацка. Да, може би е малко объркана и, по дяволите, може би е и малко луда, но на кого му пука? Носи твоето бебе, спи в леглото ти, разтваря тези сладки бедра за теб. Човече, събуди се – каза той и стана.
По дяволите! Не ми трябваше да ми напомня за разтварящите се бедра.
Телефонът ми зазвъня и погледнах надолу, за да видя името на Селена да светва на екрана. Точно това ми трябваше сега. Да се занимавам с това. Избягвах я колкото можех, но тя не изглеждаше да се отказва лесно.
– Вероятно искаш да се отървеш от тази гадост – каза Текс. – Успех с това – добави той с кимване, след което се обърна да излезе от офиса.
Изчаках вратата да се затвори, натиснах „Отговор“ и се облегнах на стола, страхувайки се от това, което предстоеше.
– Селена – поздравих я.
– Лиам – отговори тя, звучейки щастлива да чуе гласа ми. – Реших да ти се обадя, защото не ми отговори на последния SMS. Притеснявах се за теб. Надявам се, че всичко е наред.
Наведох глава назад и загледах тавана. Това щеше да бъде досадно драматично. Мислех, че неангажиращите ни срещи вървят добре. Нямаше привързаност от нейна страна. Разбрах, че съм сгрешил. Жените се привързват, дори когато твърдят, че не е така. Още една причина да не продължавам да се чукам с Либерти. Тя щеше да се привърже.
– Имам някои лични проблеми, Селена. В момента не мога да се занимавам с връзки. Съжалявам, че не ти отговорих. Бях много зает и имах много разсейващи неща. Не съм в настроение за връзки – казах, като скъсах лепенката и извадих истината.
– О – отговори тя с разочарование в гласа. – Надявам се, че не съм била натрапчива. Просто… Искам да кажа, че се забавлявах. Мислех, че и ти се забавляваш. Не е нужно да излизаме, но можем да се виждаме като приятели, когато имаш време. Мога да донеса вечеря у вас, ако си прекалено уморен, за да дойдеш тук. Много бих искала да видя къщата ти. Да се запозная с Оскар.
Надеждата и ме накара да се почувствам ужасно. Дори и да беше объркала името на кучето ми.
– Не е добра идея – казах и, без да споменавам, че сестра и живееше в къщата ми. Вероятно не беше нужно да чува това от мен.
– Всеки има нужда от помощ от приятел. Ясно е, че преминаваш през труден период, Лиам. Искам да ти помогна. Не се опитвам да превърна това в нещо повече.
Колко пъти ще трябва да откажа на тази жена? Вероятно докато не призная истината – или поне част от нея. Няма жена, която би искала да бъде приятелка и да излиза с мен, когато под един покрив живее майката на детето ми.
– Не исках да ти го казвам. Не се гордея с това, но поемам отговорност за действията си – казах, подготвяйки се за реакцията, която щях да получа. – Имах еднократна връзка с една барманка, която срещнах вечерта преди първата ни среща. Тя забременя. Сега се справям с това и се грижа за нея. – Спрях, надявайки се, че това ще сложи край на разговора, че тя ще бъде потресена и ще затвори.
– Сигурен ли си, че е твое? Ако тя е имала еднократна връзка с теб, тогава…
– Мое е. Направих тест за бащинство – прекъснах я, преди да продължи да говори по темата.
– О. Разбирам. Ами… – Тя замълча и аз чаках да каже „чао“ или „живей добре“ или може би „майната ти“, преди да затвори.
Тогава чух хлипане и скрих лицето си в ръце. По дяволите, тя щеше да заплаче. По телефона се чуха хлипания. Наистина ли плачеше за това?
– Съжалявам. Просто… Днес е годишнината от смъртта на майка ми. Много ми е трудно. Нямам семейство, с което да поговоря. Просто имах нужда от някого и ти беше единствения, за когото се сетих, с когото исках да поговоря. Знам, че имаш много проблеми и не искам да те натоварвам и с моите.
Бях оставил Либерти у дома тази сутрин и не и бях писал нито и се бях обадил през целия ден. Дали и тя се мъчеше с нещо? Знаех, че не е отишла на погребението, но може би имаше причини, които не знаех. Може би беше твърде трудно да се изправи пред това. Беше по-малка от Селена. Може би не беше готова да приеме смъртта и. Дали и тя плачеше сама у дома?
– Още веднъж, съжалявам, че те безпокоя – каза тя след поредния хлипащ звук.
Осъзнах, че не бях отговорил по-рано и прочистих гърлото си.
– Съжалявам. Знам, че трябва да е трудно – отговорих.
Тя хлипаше, после изпусна тихо смехче.
– Не мислиш ли, че можеш да отделиш няколко часа, за да дойдеш да ми помогнеш да изям една кутия сладолед и да ми позволиш да се облегна на рамото ти, за да поплача малко?
Чувствах се зле за нея, но нямаше да отида в дома и никога повече.
– Не мога, Селена. Съжалявам. Трябва да се връщам на работа. Пожелавам ти всичко най-хубаво и се надявам утре да е по-добър ден за теб – казах и. – Довиждане.
Натиснах бутона „Край“ и загледах екрана, чудейки се дали да не проверя как е Либерти. Но ако беше тъжна, щях да искам да я утеша, а после щях да искам да я чукам. Тя нямаше нужда от това, а аз нямах нужда да бъда този, на когото плачеше. Това само щеше да я направи зависима от мен. Щеше да започне да изпитва чувства.
Току-що бях опитал как е, когато една жена, която е започнала да иска нещо и бъдеще, се опитваш да я отблъснеш. Това не е лесно с някой, когото можеш просто да изключиш. С Либерти щеше да е още по-трудно, ако тя започнеше да иска повече от мен. Тя щеше да е в живота ми през следващите осемнадесет или деветнадесет години. Ще трябва да отгледаме дете заедно. Трябваше да се разбираме.