Либерти
Ози се върна бързо при мен с пръчката в устата си. Опитах се да му се усмихна, въпреки че от снощи, когато разбрах, че Лиам няма да се прибере, в гърлото ми се беше образувала буца. Нямах апетит и опаковах цялата храна, която бях приготвила за вечеря, и я сложих в хладилника. Днес успях да ям малко за обяд. За закуска не бях искала нищо.
Телефонът ми иззвъня, сигнализирайки ми за съобщение, и аз го извадих от джоба си, надявайки се, че е Лиам с много добро извинение.
Неизвестен номер:
Аз съм Уолъс. Продължаваш да ме блокираш. Докато не говориш с мен, Либерти, ще продължавам да ти пиша и да ти звъня. Ще си намеря нови номера. Трябва да ми дадеш шанс. Мога да оправя нещата. Мога да оправя връзката ни. Обичам те. Моля те, скъпа, моля те. Говори с мен.
Прочетох съобщението и настроението ми се влоши още повече. Явно нямаше да се откаже. Искаше да говоря с него, затова му отговорих.
Аз:
Моля те, спри да се опитваш да се свържеш с мен. Бременна съм. Не е твое. Направих тест за бащинство. Живея с бащата. Това, което имахме, приключи. Свърши.
Натиснах „Изпрати“. После блокирах номера. Това трябваше да реши проблема. Уолъс нямаше да продължи да ме преследва, след като разбере, че съм бременна. Само дето Лиам не искаше да ми пише толкова силно, колкото Уолъс.
Ози пусна пръчката пред краката ми, аз сложих телефона обратно в джоба си, наведох се, за да го погаля по главата, и го похвалих, преди да я вдигна, за да я хвърля отново. Правехме това от тридесет минути, но той не изглеждаше да се уморява. Поне имах него за компания. Той рядко се отделяше от мен. Ози може би беше най-добрата връзка, която някога съм имала. Когато Лиам ме изгони след раждането на бебето, се чудех дали ще ми позволи да взема Ози.
Тази сутрин се събудих и Ози отново ме гледаше, докато стоеше до леглото ми. Когато заспах снощи, той беше легнал на пода до леглото ми. Казах му да си отиде в леглото, но той само ме погледна и сложи главата си обратно на килима.
Когато тази сутрин не можах да намеря храната му, защото Лиам не ми беше казал къде е, той отиде до шкафа, в който се съхраняваше, и лаеше веднъж. Напълних купата му до горе. Нямаше указания колко да му дам, но тъй като беше огромен, реших, че се нуждае от голяма порция.
– Ще те държи тук с часове, като хвърляш това, ако го оставиш – извика Лиам.
Веднага се зарадвах, като чух гласа му, докато не си спомних, че го нямаше от вчера сутринта и че беше почти време за вечеря.
– Така изглежда – отговорих, без да го погледна.
Ако си мислише, че ще ме оставя тук така през цялото време, щеше да си го отнесе. Ще си намеря работа. И без това ми трябваше. Нямаше да стоя тук като някаква любовница, чакаща мъжа и да и обърне внимание.
Ози се върна с пръчката, пусна я и се затича да посрещне Лиам. Предател. Не, това не беше честно. Лиам беше негов стопанин. Той го обичаше и се радваше да го види. И аз щях да се радвам, ако не беше такъв идиот. Можеше поне да ми изпрати съобщение. Прекарах три часа снощи, за да приготвя нещо, което да му хареса. Глупавата аз дори бях подредила масата и бях облякла една от хубавите си летни рокли.
Никога повече.
Не можех да стоя в задния двор и да се цупя като бебе. Поглъщайки обидата си, се запътих към тях, докато Лиам галеше Ози. Бях почти там, когато Ози ме забеляза и остави Лиам, за да се върне при мен. Изпитах малко удоволствие от това, но запазих изражението си неутрално.
– Добре ли пътува с колата? – Попита той. – Виждам, че си я ползвала.
– Вчера ходих на пазар с парите, които си оставил – отговорих му. Повечето от тях бях похарчила за вечерята снощи. Трябваше да взема част от парите си и да си купя нещо здравословно за ядене, но днес бях в лошо настроение.
– Добре. Надявах се, че ще го направиш – отговори той.
Започнах да минавам покрай него и да влизам в къщата. Освен ако не искаше да ми обясни къде е бил и защо не е позвънил, нямах какво повече да кажа.
– Как беше вчера? Мислех да ти се обадя, но не знаех дали искаш да говорим или просто искаш да си сама.
Спрях. За какво да говорим? За това, че сме правили секс в леглото му, а аз съм спала в него?
Обърнах се да го погледна. Сериозното изражение на лицето му ме обърка.
– Не съм сигурна какво ме питаш.
Изглеждаше леко раздразнен от отговора ми. Аз бях останала леко раздразнена от това, че не се беше появил вчера вечерта.
– Селена ми се обади вчера.
О. Беше ли и казал за бременността? Беше ли и казала, че ще ми се обади?
Повдигнах рамене.
– Добре, и?
Изражението му веднага се втвърди и устата му се стисна. Искаше ли да и кажа? Какво не разбирах?
– Годишнината от смъртта на майка ти не ти ли казва нищо? Селена беше много разстроена. Искаше да отида, за да има с кого да поговори. Аз не мога да направя това за нея, предвид ситуацията ни, но реших, че ти си сестра ѝ и би искала поне да поговориш с нея. Опитвах се да разбера защо не си отишла на погребението и да ти дам шанс, но сега разбираш защо това ме кара да съдя за характера ти.
Майка ми? Вчера ли беше годишнината от смъртта на Абилин? Не ми пукаше достатъчно, за да запомня датата. Но защо нарече тази жена моя майка? Злата мащеха и майка ми не бяха едно и също нещо. Вчера със Селена ли беше? Затова ли не се прибра вкъщи?
Той ме гледаше с неодобрение, сякаш имаше право да ме съди. А той беше отишъл при Селена, за да я утеши, и лъжеше за това.
– Съжалявам, Лиам. Но тъй като майка ми е починала на 15 февруари 1999 г., не знам за какво говориш – отсякох аз, докато болката, гнева и предателството нарастваха там, където преди две нощи беше радостта. Но тя винаги беше мимолетна, нали?
Той присви очи.
– Знаеш, че излизах със Селена. Тя не би излъгала за смъртта на майка си. Няма причина да го прави.
Просто стоях там и го гледах. Селена не би излъгала. Но аз бих? Ръцете ми трепереха и ги стиснах, докато не почувствах ноктите си да се забиват в дланите ми.
– Защото е образована ли? Защото е лекар? Или може би защото има собствена къща и кола? Защото печели много пари? Затова ли не поставяш под съмнение нищо от това, което ти е казала? Фактът, че съм барманка, без кола и без място, където да живея, ме прави лъжец? Разбирам защо това има смисъл, Лиам. Ти завърши колеж, за да станеш президент на моторски клуб и собственик на стриптийз клубове? Кажи ми, каква диплома се получава за това? – Гласът ми премина от саркастично ръмжене в вик.
Сълзи изгаряха очите ми, но аз отказах да плача пред него. Обърнах се и изтичах до къщата, където се затворих в спалнята си.
Трябваше да остана в Маями. Там ме харесваха. Никой не ме обвиняваше в лъжи и не ми говореше с пренебрежение. Гърдите ми не се чувстваха като ударени с юмрук, когато бях там.
Почти осем години бях живяла в къща, където ме биеха, и когато ме изхвърлиха на улицата на осемнадесет, се заклех, че никога повече няма да допусна това да ми се случи.
Ози се появи до мен точно когато отворих вратата на спалнята и аз въздъхнах, поглеждайки го. Вероятно си мислеше, че си играем на гоненица. Позволих му да ме последва, преди да затворя вратата. Първата сълза падна и аз оставих останалите да се излеят.
Бях отказала да плача, защото Лиам ме беше пренебрегнал в нощта, в която вярвах, че ще бъде началото на нещо между нас. Но това обвинение беше прекалено. Той беше наранил вече ранените ми чувства и ми беше показал колко власт има над емоциите ми.
Никога не ме беше питал за детството ми или за родителите ми. Миналото ми не изглеждаше важно за него. Мислеше, че знае всичко благодарение на нещата, които му беше разказала Селена. Нямаше никакво желание да разбере от мен. Докато Кънтри ме беше разпитвал за целия ми живот, за детството ми. Той знаеше повече за мен от бащата на детето ми.
Скрих лице в ръцете си и изпуснах тихо хлипане.
Ози проплака до мен, но не можех да го успокоя. Трябваше да плача.