Либерти
Колкото повече се приближавах към червената врата, толкова повече ускорявах крачка, тъй като шума от другата страна ставаше все по-силен.
Прегледът при лекаря мина гладко. Този път послушахме сърцето на бебето с доплер и то продължаваше да бие силно. Бях качила половин килограм и всичко останало изглеждаше наред.
– Опитваш се да избягаш от мен ли? – Попита Лиам.
Погледнах назад през рамото си и осъзнах колко по-бързо вървях от него.
– Не, но съм нетърпелива да видя Нина и Голди – отговорих му, като стигнах до вратата.
Устните му се изкривиха от забава и за миг се разсеях. Напоследък ми се случваше все по-често. Бях поразена от това колко е красив.
Днес медицинската сестра отново го беше обляла с възхищение. Той обаче беше различен. Изглеждаше, че дори не забелязваше интереса и. Погледът му беше вперен в мен през цялото време, което ме караше да се чувствам важна за него.
Когато ме настигна, отворих червената врата и погледа ми се насочи към кухнята. Беше време за вечеря и знаех, че Нина и Голди ще са там и ще готвят. Липсваше ми това. Беше забавно да работим заедно, за да нахраним всички. Въпреки че живота с Лиам беше много по-добър от времето, прекарано тук. Защото той беше с мен.
Голди ме забеляза първа и хвърли престилката в ръката си, след което се втурна да ме прегърне с писък. Чух няколко поздрава, отправени към Лиам от мъжете в стаята, но вниманието ми беше насочено към жената пред мен. Тя ме пусна, отстъпи назад и сложи ръце на корема ми.
– О, Боже, ти си най-сладкото нещо, което съм виждала с това малко коремче – извика тя.
– Мърдай. Мой ред – каза и Нина, като бутна Голди и ме прегърна. – Толкова се радвам да те видя – каза тя, докато ме прегръщаше силно.
– И аз се радвам да ви видя. И двете – отговорих, усмихвайки се през рамото на Нина към Голди.
Нина ме хвана за ръцете, докато се отдръпна и ме огледа.
– Тя е права. Бременността ти отива. По дяволите, може би ще опитам и аз. Ако ми обещаеш, че ще изглеждам така.
Ръката на Лиам се плъзна по бедрото ми и ме стисна леко. Нина забеляза допира и усмивка се появи на устните и, докато пускаше ръцете ми и се отдръпваше.
– Радвам се, че нещата вървят добре – каза тя, хвърляйки знаещ поглед към Лиам, преди да обърне вниманието си отново към мен.
Въпреки че знаех на какво се отнася, не бях сигурна как Лиам ще реагира, ако някой го спомене. Реших да отклоня разговора.
– Бебето е здраво. Сърцето му бие добре – казах и.
Усмивката и омекна.
– Колко време остава, докато разберем какво е? – Тя се замисли, после присви очи. – Ще разберем пола, нали?
– Най-добре! – Каза Голди. – Как ще можем да започнем да купуваме неща, ако не знаем?
Лиам се наведе към ухото ми.
– Оставям ви двете. Аз ще отида да видя момчетата – прошепна той.
Кимнах, усещайки топлина по бузите си от начина, по който се отнасяше с мен. Последния път, когато бяхме тук заедно, той едва ме понасяше. Това, че се държеше като че сме двойка, ме караше да се чувствам така, сякаш наистина сме.
Той погледна жените пред мен.
– Тя е ваша – засега – каза им. – И да, ще разберем пола.
И двете жени изпищяха, а Голди запляска с ръце и се усмихна. Нина ме хвана за ръката и ме дръпна към кухнята, притискайки се към мен.
– Не знам какво ме вълнува повече – да разберем пола или факта, че През се държи, сякаш си най-ценното му притежание.
Когато чух това, стомаха ми се разтрепери, но знаех, че не е разумно да ги оставя да повярват, че това е истината. Не бяхме стигнали дотам и може би никога нямаше да стигнем. Докато Лиам не ми каже, че чувствата му са се променили, бъдещето ни все още беше неизвестно.
– Това е само бременността – казах и, докато ме водеше зад бара и в кухнята.
Голди ни следваше, но достатъчно близо, за да чуе какво си говорим.
– Не съм съгласна – каза Нина с пеещ глас. – Познавам този мъж от седем години и нито веднъж не съм го видяла да се отнася така с жена.
Аз свитах рамене.
– Е, никоя от другите не е била бременна с детето му – отбелязах, опитвайки се да остана с краката на земята и да не се нося в облаците.
Нина се приближи до фурната, за да я отвори.
– Мм-хм – каза тя, като завъртя очи. – Сигурно това е всичко.
Голди се облегна с бедро на ръба на тезгяха и ми намигна.
– Джарс каза, че През те е увил в елека си, когато беше тук последния път.
Нина сложи тиган с царевични питки на горещата плоча, след което ме погледна многозначително.
– И това със сигурност не се е случвало. Членовете на бандата не се обвързват с жени, освен ако не искат да ги направят свои. А когато казвам „свои“, имам предвид статут на съпруга. Това и да те качват на мотора си.
Намръщих се.
– На мотора си? – Попитах, чудейки се какво точно означава това.
Понякога езика на мотоциклетистите не означаваше това, което изглеждаше. Научих го, след като живях тук две седмици.
Нина сложи ръка на хълбока си.
– Точно това казах. Ако През те вземе за своя или те сложи на мотора си, това е нещо сериозно. Казва: „Тя е моя.“ И, скъпа, той никога не е правил това.
Облизах долната си устна и погледнах към мястото, където той седеше на дивана. В момента разговаряше с Брик, но около него имаше и други хора. Не ми харесваше блондинката, която седеше на подлакътника, прекалено близо до него. Бях я виждала тук веднъж. Знаех, че работи в един от клубовете им. Нина я беше нарекла Деми.
– Возих се на мотора му в нощта, в която го срещнах – казах, зяпайки жената, която не можеше да откъсне гладния си поглед от Лиам.
Нина ме хвана за ръката.
– Какво? – Изпъхтя тя.
Отместих погледа си от стриптизьорката и я погледнах. Изглеждаше изненадана и почти замаяна.
– Аз, ъ-ъ, той ме качи. Така се озовахме в моята стая в мотела, преди да, ъ-ъ, да правим секс – казах аз и посочих корема си.
Голди се приближи, така че сега бяхме в тесен кръг.
– През те качи на мотора си в първата нощ, в която се срещнахте? – Попита тя и обърна поглед към Нина, усмихвайки се от ухо до ухо.
Нина се засмя.
– О, скъпа. Ако този мъж те е качил на мотора си, значи вече е решил, че ще разтърси света ти, и независимо дали го признава или не, е мислил за нещо повече. Той не прави такива неща.
Изглеждаше глупаво. Той просто ме беше качил. Трудно ми беше да повярвам, че никога не е карал друга жена на мотора си. Погледнах отново и видях, че Деми взе празната бира от Лиам и му подаде друга. Тя се наведе достатъчно, за да се виждат едва покритите и гърди.
Лиам не забеляза и взе бутилката, докато гледаше Брик, който говореше. Деми седна отново на подлакътника до Лиам, но този път беше по-близо. Краката и бяха обърнати към него, както и тялото и.
– О, Боже – въздъхна Нина. – Не и обръщай внимание.
Откъснах погледа си от жената и се усмихнах насила.
– На коя? – Попитах, сякаш не знаех за какво говори.
Нина стисна устни.
– Знаеш коя. Деми и нейните жалки опити да привлече вниманието на Лиам. Той не я е докоснал от поне година. Тя вече не е любимката на Лиам и се бори да си върне тази позиция. Тя е най-възрастната от стриптизьорките, които работят за тях от четири години. Преди, когато всички знаеха, че Лиам я взима в леглото си повече от всички други, това я караше да се чувства превъзхождаща.
Да чуя, че Лиам я е харесвал някога, достатъчно, за да прави секс с нея много пъти, ми тежеше в стомаха. Ами ако реши, че му липсва това, което тя е направила, за да стане негова любимка? Ще спи ли с нея отново? Той никога не е твърдял, че сме ексклузивни, но знаех, че иска бебето ни да е в безопасност. Няма да излезе и да прави секс с нея или с някоя друга, а после да се върне при мен, нали?
– Не трябваше да и го казваш. – Тонът на Голди звучеше укорително.
Мигнах и се опитах да отблъсна всички тези мисли. Бях тук с приятелките си и исках да се забавлявам. Не да седя и да ревнувам от други жени, които са били с Лиам.
– По-добре да чуе истината, отколкото някой като Аметист да и разкаже части от нея, за да разбуни нещата. Всички имаме минало. Тя е в миналото на Лиам. Нищо повече – каза Нина и ме стисна за ръката. – Да подредим храната, за да могат всички да ядат. Искам да поговорим за теб и Лиам. За бъдещето ви – каза тя с намигване.
Толкова исках да бъда неговото бъдеще.
Помогнах да подредим храната на дългия плот и се опитах да не поглеждам към Лиам. Той беше наведен напред, с лакти на коленете, и говореше нещо на Джарс. Веждите му бяха сбръчкани, сякаш беше ядосан за нещо. Деми се протегна и сложи ръка на рамото му.
Чаках. Мълчаливо молех Лиам да я махне. Да я отблъсне. Нещо. Той не направи нищо. Продължи да говори с Джарс, докато Деми започна да му масажира рамото. Тя се приближи, обърна глава и погледа и се срещна с моя. Бавна усмивка се появи на лицето и, преди да се обърне отново към Лиам.
Почувствах се зле.
Нина ми подаде чиния, но аз поклатих глава.
– Не съм гладна, но имам нужда от малко въздух. Забравих колко претъпкано става тук по време на хранене – казах и с принудена усмивка.
Не пропуснах загрижения поглед, който тя хвърли на Голди, но нямах време да ги уверя, че съм добре. Хормоните ми можеха да предизвикат емоциите ми по всяко време и тогава шлюзовете щяха да се отворят широко. Това щеше да бъде унизително. Вече беше достатъчно неудобно да стоя там, и всички да знаят, че съм бременна с детето му, докато той позволяваше на стриптизьорка, с която редовно е спал, да му масажира рамото.
Успях да кимна и да поздравя момчетата, които минавах по пътя към вратата. Надявах се никой от тях да не разбере защо си тръгвам. Щеше да ме направи да изглеждам жалка.
Щом червената врата се затвори зад мен, поех дълбоко дъх и вървях малко, преди да се облегна на стената.
Всичко беше наред. Щеше да се оправи.
– Либерти? – Гласът на Кънтри ме извика и главата ми се вдигна от пода, в който бях забила поглед.
Следял ли ме беше?
– Здрасти – казах, опитвайки се да се усмихна. Исках да остана сама, но като се имаше предвид, че Лиам беше направил нещата грозни, когато се видяхме за последен път, почувствах, че трябва да бъда мила. Тук той беше мой приятел.
Лицето му се намръщи, докато ме изучаваше.
– Добре ли си? – Попита той и кимна с глава към вратата. – Това там ли те разстрои?
Преглътнах буцата в гърлото си.
Не искам да говоря за това, Кънтри. Ще заплача. Върни се вътре.
Кимнах.
– Добре съм. Просто има много хора. Почивам си – обясних.
Той поклати глава и погледна към вратата.
– Това не е правилно. Заслужаваш повече уважение.
Спри!
Вдишах дълбоко и издишах бавно. Очите ми пареха и ако не спреше, щях да се разплача.
– Няма нищо – излъгах. – Дълъг ден беше и съм уморена. Не се притеснявам за… – Махнах с ръка в тази посока – за каквото и да е това.
Той не беше убеден. Актьорството никога не ми е било силна страна.
Кънтри се приближи към мен с съчувствие на красивото си лице. – Притеснявах се за теб. Щях да ти се обадя или да ти пиша, но – той спря, когато изражението му се промени – не мислех, че ще е добре.
Нямаше да е добре. Бях доволна, че не беше направил нито едното, нито другото.
– Всичко е наред. Наистина – казах му, без да се налага да лъжа този път. Всичко беше наред. Но в Окала нямаше Деми.
Бавно ми дойде мисълта, че макар да нямаше Деми, Лиам ходеше на работа всеки ден в офис над стриптийз клуб. Там имаше много потенциални Деми. Имаше ли любима в „Девил“?
Стиснах ръка и я сложих на гърдите си, като си поех дъх. Не бях мислила за това. Той не изглеждаше да намира за неподходящо Деми да го докосва тук, така че какво се случваше в „Девил“? Аз не бях там, за да видя.
– Либерти, погледни ме. – Кънтри звучеше притеснен.
Просто поклатих глава. Не можех да го погледна. Щеше да види разрухата на лицето ми. Не исках съжалението му. Бях толкова глупава. Лиам беше мотоциклетист. Постоянно беше заобиколен от красиви, по-млади, голи жени, които бяха на негово разположение.
– Либерти! – Гласът на Лиам се разнесе силно по коридора.
Вдигнах глава и видях, че се приближава към мен. Напрегнах се, когато погледите ни се срещнаха. Гневът, който ме изгаряше, се премести към Кънтри.
О, не.
– Какво, по дяволите, правиш?! – Изрева той.
Кънтри се разтрепери, но не отстъпи. Изправи рамене и застана там като идиот. Трябваше да избяга. Никога не бях виждала Лиам така и не бях сигурна дали не трябва да избягам аз. Беше плашещ.
– Тя беше разстроена – каза Кънтри в своя защита, но треперещия му глас ми подсказа, че се страхува.
Вратата се отвори отново и аз погледнах назад за миг, страхувайки се да откъсна поглед от Лиам, за да видя другите, които се втурваха в коридора.
Лиам се размърда и аз направих крачка назад, само за да осъзная, че е хванал Кънтри за яката на ризата. Отворих уста, за да го спра, и с ужас видях как юмрука на Лиам се заби в лицето на Кънтри, карайки главата му да се отмести назад.
О, не, о, не.
– Лиам, спри! – Извиках, хващайки го за ръката.
Погледът му се насочи към мен и ранната ярост се превърна в нещо диво, а очите му блеснаха по начин, който ме накара да замръзна.
– Отиди в апартамента ми, Либерти – изръмжа той.
Поклатих глава. Ако избягах, той щеше да убие Кънтри. Каквото и да се случваше в главата му в този момент, беше опасно.
– Не. Пусни го – молих аз.
Лиам изръмжа мрачно и юмрука му отново се заби в лицето на Кънтри.
Изкрещях, когато кръв пръсна от носа му и главата на Кънтри се наведе напред.
– Върви в проклетата ми стая! – Изрева Лиам, като ме пронизваше с поглед, изглеждайки извън себе си.
– Ще го убие, ако не го направиш – каза Джарс.
Сълзи избликнаха, когато погледнах към другия мъж. Изражението на Джарс беше строго. Останалите мълчаха. Никой обаче не се притесни да помогне на Кънтри. Исках да му помогна и да спра Лиам, но колкото повече говорех, толкова по-лошо ставаше.
– Либерти, веднага! – Изкрещя Лиам.
Плачейки, се обърнах и се затичах към стълбите. Не знаех как успях да се кача без да падна, при положение че зрението ми беше замъглено от сълзите. Когато стигнах до последната стъпка, спрях и се обърнах назад. Кънтри беше ранен, защото се беше притеснил за мен.
Не познавах човека, когото току-що бях видяла. Лиам беше някой друг. Някой жесток и брутален.
– Докосна ли я?! – Гласът на Лиам се разнесе по стълбите.
Не чух отговора на Кънтри. Дали беше в съзнание?
Чух шъпнене на стъпки, после дълбок глас на друг мъж, но не беше достатъчно силен, за да разбера какво казва.
Дали някой от другите най-накрая се беше намесил, за да помогне на Кънтри? Защо бяха оставили Лиам да му направи това?
Притиснах длани към очите си, издишах неравномерно, после се обърнах и се запътих към апартамента на Лиам. Вцепенена, завъртях дръжката, за да отворя вратата, и влязох. Ароматът му ме обгърна и още сълзи замъглиха погледа ми.
Бях влюбена в чудовище.
Загледах се в леглото, но не помръднах. Ужасът от това, на което бях станала свидетел, се повтаряше в главата ми. Опитах се да разбера какво може да е предизвикало това в Лиам. Никога не бях виждала нещо подобно.
Прегърнах се и започнах да мисля за това, което щеше да ми направи. Щеше ли да ме остави да му обясня? На Кънтри не беше дал такава възможност. Ние не бяхме направили нищо лошо. Аз дори не исках компания. Бях там, защото той позволяваше на някаква полугола жена да го докосва. Как беше това справедливо?
Вратата се отвори и аз подскочих, изплашена, после се обърнах и видях Лиам да влиза. Аз се сгърчих, когато вратата се затръшна зад него, и направих крачка назад, докато ключалката щракна. Очите му все още имаха този див поглед, на който не вярвах.
– Той не заслужаваше това – изрекох с пресипнал глас. – Той не е направил нищо. Спрях да говоря, когато той започна да се приближава към мен.
Отстъпих назад, докато не се озовах до стената. Лиам стесни очи, докато дланите му се удариха в стената от двете страни на главата ми. Вдигнах дъх, докато сърцето ми заби.
– Искаш ли го? – Попита той, поглеждайки ме пронизително.
Поклатих глава.
– Не! Той не направи нищо, освен да ме попита дали съм добре!
Ноздрите на Лиам се разшириха.
– Ти не си негова, за да те проверява. Той иска това, което е мое. Сега ще те попитам отново. ИСКАШ ЛИ ГО?!
Треперех и се притиснах още по-силно към стената.
– Не – извиках. – Бях в коридора заради ТЕБ. Ако го исках, нямаше да ми пука, че позволяваш на някаква жена да те пипа!
Той изсъска през стиснатите си зъби.
– Какво? Разстрои те, че Деми ме докосна?
Сериозно ли говореше? Погледнах го, опитвайки се да преценя дали е нормален или не.
– Да, Лиам, разстрои ме. А ти току-що счупи носа на Кънтри, защото ми проговори. Не виждаш ли лицемерието тук?
Той поклати глава.
– Не, не виждам. Деми ме докосна, но не го забелязах. Не я искам.
Посочих към вратата.
– А аз не искам Кънтри, но това не те спря да го нараниш без причина.
Лиам се наведе, лицето му се приближи към моето.
– Кънтри иска да те чука. Имаше причина. Беше предупреден да стои настрана. Ти не си негова, за да се тревожи за теб. Той наруши заповедта. Плати за това.
Гневът бавно започваше да ме обзема като най-силно изразена емоция, докато гледах Лиам. Той все още оправдаваше постъпката си.
– Деми иска да те чука – казах, забивайки нокътя си в твърдите му гърди. – Но аз не я хванах за косата и не я хвърлих на земята. Исках ли? Да. Исках да и извадя очите. Но като нормален човек, си тръгнах. Избягах. Това, което направи, е неоправдано, Лиам.
Ъгълът на устните му се разтрепери. Нищо от това, което току-що бях казала, не беше дори малко смешно. Ако се беше разсмял, бях сигурна, че щях да го ударя. Дори след като бях станала свидетел на гняв, който ме ужаси толкова, че вече не знаех дали мога да остана в къщата му. Имаше нещо нередно в главата му, за да може да направи това на някого.
– Не съм забелязал. Момичетата го правят. Аз съм имунизиран. Това е нормално. Не знаех, че ще ревнуваш.
Начинът, по който изрече последната дума, ме дразнеше. Исках да изкрещя, че не ревнувам, но това щеше да е безсмислена лъжа. Току-що бях признала, че искам да и извадя очите.
Сгънах ръце пред гърдите си и вдигнах брадичката.
– Значи всички момичета правят така. Когато си в „Девил“, а аз съм скрита в къщата ти, стриптизьорки ти масажират раменете? Какво друго правят, Лиам? На което си имунизиран?
Не можех да го направя. Болеше прекалено много. Той щеше да ме разбие по начин, от който никога нямаше да се възстановя. Колкото повече затъвах в това, толкова по-лошо щеше да бъде, когато той го прекрати.
Палецът му докосна бузата ми и аз се отдръпнах от докосването му. Не можеше да го направи. Не след всичко това. Нямаше да бъда слаба.
– Ами ако ти кажа, че никоя от тях няма да ме докосне повече? – Каза той с дрезгав шепот. – Ще се погрижа да е ясно, че не е желано. Това ще те направи ли щастлива?
Отказах да погледна в очите му и вместо това се втренчих в стената, докато палеца му се премести към долната ми устна.
– Не го прави заради мен – казах. – Ако не си мислил да го направиш и преди, явно ти харесва. Не искам да ти преча.
Тихо кикотене накара топлия му дъх да ме гъделичка по бузата.
– Това е адски секси, знаеш ли?
Напрегнах се, когато областта между краката ми реши да се събуди. Проклетото ми тяло беше предател.
– Не – предупредих го. – Не можеш да се държиш като психопат, да нараняваш невинен мъж, след като стриптизьорка, с която си спал, се е нахвърлила върху теб, и да ми говориш така.
Лиам замря и се чудех дали не съм прекалила. Дали не бях гневна този път и той се беше уморил от това? Защо да се занимава с гнева ми, когато можеше просто да махне с пръст на десетки жени и някоя щеше да дотича?
– Чула си за това, а? – Попита той.
Осъзнах, че бях казала нещо, което Нина ми беше разказала и не трябваше. Трябваше да поправя нещата.
– Просто познах – измърморих.
Пръстите му се плъзнаха по врата ми.
– Сигурно – отвърна той.
Когато стигна до деколтето ми, започнах да му казвам да спре, но той се плъзна към рамото ми. Нямаше да реагирам на това. Дори ако докосването му ме възбуждаше, дори ако исках да го ударя.
– Някога Деми беше моята любимка тук. Не беше лепкава и нямаше драма. Имахме връзка без ангажименти и тя работеше. Но после тя започна да се държи, сякаш има нещо повече между нас. Започна да ми подсказва. Аз се отегчих и всичко приключи – каза той.
Затворих очи и се опитах да се боря с болката, която започваше да се пробужда между краката ми.
„Това ли е и моето бъдеще? Какво ще стане, когато аз искам повече? А ти ще се отегчиш и ще сложиш край.“
Това не беше истински въпрос. Казвах го повече за себе си, отколкото за него.
Стиснах зъби и най-накрая се обърнах да го погледна. Покритите му очи ме наблюдаваха.
– Аз няма да бъда като нея. Няма да се мотая наоколо, чакайки някаква трохичка от вниманието ти.
Лиам прибра част от косата зад ухото ми.
– Никога не би могла да бъдеш като нея – каза той тихо. – Ти си майката на детето ми.
Исках да крещя:
„Не това имах предвид. Искам нещо повече от това.“
– Защо удари Кънтри? – Попитах го.
Погледът му се премести от ухото ми, което беше загледал за момент, и се впи в моите очи.
– Мислех, че съм го казал ясно – отговори той. – Той иска това, което е мое.
Бях на път да го бутна, но това беше единствения начин да изтръгна от него нещо, което да ми даде надежда. Което да ме успокои, че когато вече не съм бременна, ще бъда нещо повече от майката на детето му.
– А когато ти и аз приключим с това и станем просто родители на детето си, които се разбират добре, какво ще стане, ако тогава той ме иска?
Задържах дъха си, когато в очите му се появи отново блясъка на мъжа, когото бях видяла долу. Това беше добре. Бях посочила какво може да се случи. Макар че нямаше да се случи. Не исках Кънтри. Обичах го. Дори лудостта му долу не беше достатъчна, за да затъмни чувствата ми.
– Ще го убия – каза Лиам с хладен тон, който ме накара да се разтреперя.
Бях стигнала толкова далеч, че да се откажа сега не беше вариант.
– Значи след теб ще убиваш всеки мъж, с когото излизам? Това не ми се струва честно. Ти ще се отегчиш от мен, а аз ще имам нужди…
Краката ми се отлепиха от земята, прекъсвайки думите ми, и Лиам ме пренесе до леглото и ме хвърли върху него.
– Не говори за нуждите си, Либерти. Не в същото изречение, в което споменаваш друг мъж.
Хвана блузата ми и я разкъса, копчетата полетяха наоколо. Задъхвайки се, погледнах към голите си гърди, точно когато ръцете му ги обгърнаха. Тази гледка никога не ми омръзна.
– Имаш нужди? – Изръмжа той. – Аз се грижа за тези нужди. Мислиш ли, че друг мъж може да накара тази путка да се изпръска като мен? Хмм? – Хвърли ризата ми на земята, после хвана полата ми.
– Не я разкъсвай! Нямам много, които ми стават – напомних му.
Изкривен смях се изтръгна от устните му, докато я дърпаше надолу, и чух звука от разкъсваща се материя.
– Ще ти купя всички шибани дрехи, които искаш.
Не това беше важното. Не исках да ми купува нищо. Колкото по-дълго ме виждаше като благотворителен случай, който се нуждае от някой, който да се грижи за него, толкова по-малко вероятно беше да спечеля любовта му, а аз исках това. Повече от всичко.
– Лиам – казах, докато пръстите му се плъзнаха по страните на бикините ми и той ги смъкна – не е нужно да правим това.
Той хвърли блузата си, докато аз седях там, гола, и го гледах. Не можех да откъсна поглед.
Какво бях казала? А, да, ъъъ…
Дънките и боксерките му бяха следващите, като ги смъкна достатъчно, за да видя ерекцията му. Главичката вече беше червена и подута. Той си събу ботушите, а после и дънките. Бях на път да кажа нещо.
– Какво не трябва да правим? – Попита той, хващайки ме за талията и хвърляйки ме по-назад на леглото. – Това ли? – Думите му едва излязоха от устата, когато езика му се плъзна от входа ми до клитора ми.
Ръцете ми се плъзнаха по главата му, докато аз извиках.
– Това определено е кремообразна путка за нещо, което не трябва да правим – каза той, докато извади езика си и ме облизваше като лакомство, което не можеше да изяде достатъчно бързо.
– Лиам – стенах аз, повдигайки бедрата си и прокарвайки пръстите си в косата му.
– Определено имаше нужда от това – каза той с мрачен смях.
Бях прекалено загубена в удоволствието, за да ми пука, че ми показваше колко малко самоконтрол имам.
– Толкова си красива – промърмори той, докато пръста му се плъзна по гънките ми, а после ме разтвори. – Тясно малко путче, което вече се свива. Иска големия ми член да го напълни.
Още един вик излезе от устните ми. Пръстът му се плъзна в мен и той започна да го движи, докато езика му играеше с клитора ми. Бях на път да свърша. Отворих уста, за да му кажа, когато топлата струя излезе, и този път видях – истинската течност, която излезе от мен.
– Виждаш ли това? – Каза Лиам, облизвайки всичко, където беше попаднало. – Искаш да го почувстваш, нали?
Кафявите му очи бяха почти черни, докато ме гледаше през миглите си, почиствайки ме.
Никога не бях правила това преди. Само с него. Направил ли беше някакъв трик, за да ме накара да го направя?
– Следващия път, когато някой по-млад шибаняк се опита да ми отнеме това, което е мое, просто си спомни – изръмжа той, докато се изправяше, после ме хвана за бедрата и ме обърна по корем. – Чий член жадува тази пичка.
Ръката му се приземи на задника ми и аз изтръпнах от ужилването.
– Вдигни задника си – заповяда той.
Преместих се на лактите си и сгънах коленете, докато се изправях от матрака. Лиам прокара ръце по задника ми, а после устните му докоснаха мястото, което току-що беше ударил.
– Обичам да виждам червения си отпечатък тук.
Влажност се стичаше по бедрата ми и аз раздвижих дупето си.
– Лиам, моля те – молех го.
– Имаш ли нужда от мен, бебе? – Прошепна той. – Никой млад шибаняк не може да го направи като мен. – Думите му бяха последвани от твърдия му член, който се заби в мен.
– ДА! – Извиках от облекчението, че бях изпълнена.
– Чий е този член? – Попита той.
Обърнах глава, за да го погледна.
– Твой – задъхках се.
– Кажи името ми.
– Лиам.
Започна да ме прониква силно.
– Това пениса на Кънтри ли е?
Поклатих глава.
– Не.
– Искаш ли да бъде?
Очите му отново бяха диви, докато леглото се тресеше под нас.
– НЕ! Искам само твоя. Винаги искам твоя – казах му, чувайки отчаянието в гласа си. – Събуждам се и го искам. Мисля за него през цялото време.
Той затегна хватката си върху бедрата ми.
– Вземи го тогава. Искам утре да го почувстваш и да си спомниш на кого принадлежи тази путка.
– ДА! БОЖЕ! Това е толкова хубаво! – Въздишах, отговаряйки на всеки негов тласък. – Ще свърша!
– Това искам. Покрий ми члена с него – насърчи ме той с пресипнал глас.
Името му излезе от гърдите ми, докато се гърчех от блажена вълна.
– МАМКА МУ! – Изрева той в същия момент, в който пениса му се разтресе вътре в мен, изпускайки гъстите си струи сперма.
Когато ръцете му ме пуснаха, аз паднах върху матрака. Лиам се премести до мен и ме привлече към гърдите си.
Звукът от неравномерното ни дишане изпълни стаята. Останахме мълчаливи в продължение на няколко минути. Тежестта от изтощението започна да ме обзема.
Лиам си играеше с косата, която беше паднала върху рамото ми. Завиваше кичур около пръста си, после го пускаше, за да го направи отново.
Исках да кажа нещо. Той ме беше разсеял със секс, когато се опитвах да кажа нещо важно. Но думите му за по-младите мъже ме спряха. Това ли го притесняваше? Мислеше ли, че в крайна сметка ще искам някой на моята възраст?
– Не съжалявам, че го ударих – каза Лиам. – Дори не съжалявам, че му счупих носа. Но съжалявам, че ти изкрещях. Не трябваше да го правя.
Затворих очи и си пожелах да бях по-силен човек. Може би с по-добри морални ценности. Искаше ми се да вярвам, че през повечето време бях такава. Но ако всички имахме свой криптонит, то Лиам Уолш беше моя.