Лиам
Докато влизах през входната врата на „Девил“ с пощата в ръка, мислите ми бяха за вчерашния ни преглед при лекаря. Успях да ни запиша час за скъп ултразвук, където щеше да можем да видим по-добре нашето малко момченце. Той приличаше толкова много на майка си, че ме накара да се усмихна.
Текс ръководеше доставката на алкохол, а някои от новите момичета работеха с шефката на нашите аниматори, Дивинити. Истинското и име всъщност беше Мелба, но ако някой я наречеше така, тя щеше да му забие вилица в окото.
Либерти дойде от ъгъла с iPad в ръце. Спрях, за да я погледам. Обичах да я имам тук, а тя подреждаше документите ми толкова добре, че за последните два месеца спестихме пари за консумативи.
– Текс, какво е това? – Попита тя, показвайки му сметката. – Не я познавам. Изглежда за хартиени продукти, но защо купуваме от двама дистрибутори?
Видях как изпълнителя ми се намръщи.
– Не съм сигурен.
– Добре, ще се обадя. – Тя все още не ме беше забелязала, когато се обърна, за да пише на iPad-а, който и бях купил, за да може да се движи, докато подреждаше и организираше.
Едно от новите момичета мина покрай нас и спря, когато забеляза кръглия корем на Либерти. Беше толкова сладко. Беше трудно да не го докосвам през цялото време. Тя винаги се смееше и отблъскваше ръцете ми, докато работехме.
– А, значи решихме да добавим малко пикантност към шоуто? – Попита момичето с усмивка.
Либерти погледна от iPad-а. Аз се обърнах в тази посока, готов да уволня момичето, преди да каже още една дума.
– О, не – отговори Либерти с усмивка. – Аз се събличам само за един мъж. Сега си върви и се връщай на работа.
Усмивка се разля по лицето ми и аз проврях една ръка зад нея, а с другата покрих корема и. Либерти наклони глава назад. Медните и очи омекнаха, докато ме гледаше с любов. Целунах я по устните, а после хвърлих поглед към новата танцьорка.
– Виждам, че си се запознала с моята кралица – казах с бавен глас.
Очите на момичето се разшириха и тя погледна нервно към Дивинити, преди да се обърне отново към мен.
– Много съжалявам. Не знаех, че тя е… – Тя се спря, несигурна как да я нарече.
– Моя – допълних аз.
Момичето кимна, след което сведе поглед към Либерти.
– Не исках да кажа нищо лошо – каза тя. – Бременна сте, но изглеждате така, че си помислих, че сте танцьорка. Знаете, цялата тази фантазия. Секси, гореща бременна жена.
Либерти се разсмя, а аз я прегърнах по-силно. Обичах този звук.
– Благодаря, мисля.
Момичето кимна.
– Тази секси бременна жена е само в моите фантазии.
– Да, господине – промърмори тя и се отдалечи бързо.
Либерти се обърна в прегръдките ми, аз взех iPad-а от нея и го оставих на бара, за да я имам по-близо, преди да я целуна по устата така, както исках. Тя въздъхна и се притисна към мен, колкото можеше с нашия син между нас. Усетих ритника точно когато езика и докосна моя.
Тя се засмя и се отдръпна.
– Той е агресивен. Не обича да споделя.
Положих ръка върху нея, за да почувствам как рита и се движи вътре.
– Прилича на теб, така че предполагам, че ще се държи като мен.
– Да – съгласи се тя. – Може би ще смени ролите, преди да се роди.
Текс сложи бутилка текила на бара срещу нас.
– Не, ти си много по-красива от грозната му мутра, а света се нуждае от още един Лиам. Съд ще има нужда от още един президент, когато този остарее.
Либерти отново обърна поглед към мен.
Съдбата беше странно нещо. Животът ти поднасяше много гадости, изпитваше те, за да види какво можеш да преживееш. А после, когато си мислиш, че това е всичко, което те очаква по пътя, съдбата ти подхвърля златния медал за това, че си оцелял толкова дълго. Трябваше просто да продължиш да вървиш и да се надяваш, че няма да прецакаш нещата, когато ти връчат наградата.