***
Капитанът се приближи, но аз не чух за какво беше разговорът им, мълчаливо гледах тетрадката, същата, в която някога бях мечтала да видя името си. Видях го. Беше написано с ясния, уверен почерк на майка Йоланта, предхождаше записа за мен и безразличният ми поглед неволно улови отделни фрази: „забележителна сила на духа“, „твърдост“, „любознателност“, „познаване на асарския език“, „единствената от сестрите Уотърби, която е научила този език от бавачката си“, „състрадание“, „чистота на мисълта“, а в самия край, в блясъка на разстилащата се локва, набързо изписано над редовете за моя характер: „Свършено е, негово височество е очарован. Но по-скоро сърцето ми се радва от осъзнаването, че моето прекрасно момиче ще бъде щастливо с някого, който е видял в нея не само красиви очи със сянката на първите виолетки, но и който оценява нейния несъмнен ум, сила на духа и характер“.
Изведнъж мъжете, които стояха наблизо, заговориха на висок тон и аз ги чух:
– Ако сте убедени, че църквата няма да признае този брак, аз… – гласът ми беше непознат.
Когато погледнах към тях, улових погледа на сивокосия мъж с капитански лентички на униформата, а лордът помръкна, когато очите ни се срещнаха.
– Херцоже мой, отказвам се в този… – започна той.
И бе спрян от една-единствена фраза:
– Това е заповед.
Наистина вълшебни думи – капитанът мигновено се изпъна като струна и повече нямаше възражения.
Сватбата ни се състоя половин час по-късно на горната палуба в присъствието на всички офицери на кораба. Херцогът не ме помоли да си сменя роклята, защото нямах сили да го направя, и аз влязох в зряла възраст в рокля, която повече подхождаше на момиче, отколкото на дама, тъй като беше твърде къса за омъжена жена. В същото време всички офицери, включително и херцогът, блестяха в парадните си униформи, представляващи могъществото и великолепието на имперските въоръжени сили, олицетворяващи смайващото величие на Империята… Майка Йоланта веднъж беше казала, че Теодор, когато стане крал, ще бъде още по-жаден за нови земи от великия си баща и никога няма да сложи край на епохата на завоеванията.
– Лейди Уотърби – херцогът стисна безчувствената ми длан и изсъска – не изглеждате ли малко отсъстваща за сватба?
И аз осъзнавам, че през цялото време не гледам нито капитана, който нервно мачка изпокъсана книга със Светото писание, нито бъдещия си съпруг, гледам през сълзите си кървавочервената луна, която изгрява сякаш от брега на водата.
– Страхувам се, че изглеждам така, както се чувствам, ваша светлост. – казах тихо.
Капитанът, за мое искрено смущение, чу. Веднага се опитах да се усмихна. Вероятно беше жалко, защото погледът на лорд Ертан сега беше съчувствен. Жалко, че беше твърде късно за съчувствие.
– Ари – херцогът заговори тихо, така че само аз да чуя – тук дори не става дума за мен или за теб, сега действам единствено в интерес на короната.
Обърнах се мълчаливо, отметнах глава назад и погледнах последния представител на династията Грейд. Само се взирах, без омраза или обвинение, но лордът отклони погледа си. Усмихнах се тъжно, погледнах към капитана, усмихнах се по-уверено и кимнах. Вече ми беше кристално ясно, че няма как да избегна този брак.
Лорд Ертан отвори книгата и ясният му, уверен тенор прозвуча над кораба, малко напевен заради разтягането на гласните, което го правеше да звучи като родом от северните провинции на Империята.
– Събрали сме се тук, за да обединим този мъж и тази… – той се поколеба, но веднага се изправи – жена…
Аз съм дама, изразът „жена“ е почти неприемлив, но… Не поправих вече видимо развълнувания капитан, изслушах брачната реч разсеяно с усмивка, която беше малко по-подигравателна и уморена, отколкото етикетът оправдаваше… и се опитах да не мисля, че Негово височество принц Хенри можеше да стои до мен. Същият този Хенри, който, използвайки дарбата си на лечител, помагаше на хората от засегнатия от земетресението Стаун, работейки заедно с братята от Ордена за отстраняване на развалините и пренасяне на ранените. Чудя се дали лорд отон Грейд щеше да успее да пренесе ранените и да бъде последна утеха за умиращите. Дали щеше да е в състояние да инвестира личните си средства в изграждането на сиропиталища и лично да раздава храна на бедните два пъти месечно? Съмнявам се. Мъже като херцога са свикнали да превземат градове и крепости, без да се грижат за онези, които са на милостта им, без подслон и храна.
– Един брак трябва да се сключва с благоговение, иначе не е брак. – тържествено изрече капитанът.
С труд потиснах горчив кикот, а после попитах изненадано:
– Лорд отон Грейд, вие давате ли милостиня на просяците?
Вероятно това беше най-лошата тема за разговор по време на брачна церемония, но аз я повдигнах. И получих студен отговор:
– Не съм бог, за да си позволявам да давам милости на онези, които висшият разум е лишил от всякаква полза, лейди Уотърби. Освен това съм твърд привърженик на принципа, че всеки човек е творец на собствената си съдба.
Ясно осъзнавам колко трудна ще бъде ролята ми на лейди отон Грейд, но не мога да не попитам:
– Какво мислите за онези, които са загубили домовете си в резултат на военните действия?
Херцогът вдигна дланта ми към устните си, целуна я подигравателно и попита с едва доловим глас:
– Ариела, наистина ли очакваш да проявя милост към враговете си?
– От вас не очаквам нищо добро, лорд отон Грейд. – казах аз, опитвайки се да отдръпна ръката си.
Беше безполезно. Херцогът я целуна отново, но не пусна ръката ми.
А капитанът продължи церемонията, която все повече ми приличаше на подигравка с Пресветата, над моята съдба.
– В брака всеки от съпрузите трябва да открие нови сили и възможности. Бракът трябва да бъде средство за развиване на онези лични и социални ценности, които ние ценим много високо: почтеност, сътрудничество, самоуважение и човешко достойнство.
Речта на капитана много, много се различаваше от речта на пастора в храма и аз неволно започнах да се вслушвам.
– Вашият дом трябва да бъде място, където можете да споделяте радостите на живота. Вашият дом трябва да бъде и място, където могат да се преодолеят болките и трагедиите на живота. Надяваме се, че там ще намерите дълбоко чувство за сигурност. Сигурност, която ще позволи на всеки от вас да опознае, разбере, приеме и прости на другия човек, а също така да опознае, разбере, приеме и прости на себе си.
Това ли е реч за брачна церемония! Къде са думите за дълга към Бога и хората, къде са духовните напътствия?! С недоумение погледнах изпокъсания том и с нескрито учудване видях фамилния герб на семейство Грейд. Семейство, което досега е било извън лоното на Църквата.
– Лорд отон Грейд… – започнах.
Херцогът се наведе, сякаш се спускаше от височините на планината Есмера, и заговори достатъчно тихо, за да го чуя:
– Ариела, осмелите ли се да се опитате да нарушите брачната церемония, аз ще консумирам брака ни още тази нощ. Ясно ли се изразих?!
О, Пресвета, дай ми сила на духа.
– Лорд отон Грейд – също заговорих изключително тихо – страхувам се, че не мога да премълча факта, че този брак е лишен както от духовна, така и от юридическа валидност, и….
– Ти грешиш, Ари. – отвърна лордът съвсем спокойно – Това е форма на брак, която не може да бъде разтрогната нито от светските власти, нито от духовенството. Насладете се на церемонията, милейди.
Тази форма на брак… – погледнах към книгата в ръцете на лорд Ертан, към герба на фамилията Грейд, към капитана, който четеше всичко, очевидно срещайки текста за първи път… И изведнъж осъзнах какво намеква херцогът! Родов брак! О, Пресвета, това е родов брак! Всъщност аз напускам Църквата, аз…
– Лорд отон Грейд! – викът ми прекъсна речта на капитан Ертан. Но възможността за скандал ме плашеше далеч по-малко от това, което се случваше – Лорд Грейд, категорично отказвам да сключа родов брак! Това е недопустимо, не искам да променям религията си и да ставам член на култа на вашия клан.
– Съжалявам – прекъсна ме херцогът спокойно – че не се вслушахте в предупреждението, лейди Уотърби. Капитане, продължавайте.
Треперех от възмущение, нямах думи, а сдържаността, на която ме бяха научили сестрите, се разбиваше на пух и прах, а отон Грейд, навеждайки се отново към мен, прошепна:
– Знаеш ли, мога да постъпя и по друг начин, Ари, и да обвиня теб и семейството ти в предателство. Само помисли за това, скъпа моя. – престанах да дишам, а херцогът добави подигравателно спокойно – И не мога да пренебрегна фразата „лоялност към Ордена“. Между другото, както разбираш, сключването на такъв брак автоматично те изключва както от лоното на Църквата, така и от Ордена на Пресветата. Добре дошла в моя еретичен свят.
Капитанът, прекъснат от момента на моето възмущение, погледна адмирала си и продължи:
– Бракът е връзка, основана на любов. Смисълът на брака е да усещаш радостта и скръбта на съпруга си като своя собствена. Но в същото време целта на брака е да помогне на влюбените и любимите да станат по-добри. Така съпругът развива най-доброто в съпругата, а съпругата развива доброто в съпруга.
Светът в очите ми бавно потъмняваше.
– Така че, в лицето на събралите се, аз питам тук и сега, моля за отговор, който ще носите през годините. Вие, лейди Ариела Уотърби, признавате ли този мъж за свой господар и съпруг, обещавате ли да го подкрепяте в болест и здраве, в благоденствие и сред несгоди, заклевате ли се да почитате и приемате думата му като единствено вярна?
Светът в сърцето ми бавно се разкъсваше… разпадаше се, ранявайки ме с отломките си.
Но аз трябваше да отговоря. И свивайки рамене, се опитах да говоря решително, но… гласът ми се пречупи и с потиснат шепот казах тихо:
– Кълна се.
Лорд Ертан кимна и се обърна към херцога:
– Вие, лорд Дезмънд Грейд, вземате ли тази жена? Обещавате ли ѝ своето покровителство и закрила?
– Да! – отвърна величествено херцогът.
Капитанът кимна и премина към последната част от речта си:
– По силата на властта, дадена ми от императора на Ринерия, по правото на капитан на този кораб, сега ви обявявам за съпруг и съпруга. Господа, моля, приветствайте с добре дошли лорд и лейди отон Грейд.
Светът се задушаваше от мрак.
Назад към част 24 Напред към част 26