ГЛАВА 6
Зашеметеното неверие на Тори беше почти комично – после подозрителната ѝ враждебност се върна светкавично. Винаги ли е била толкова недоверчива, или само с мен?
– Защо ти, агент на полицията, ме измъкваш от затвора? – Попита тя шепнешком.
– Защо ти, обреченият затворник на полицията, се оплакваш? – Изстрелях в отговор, докато отключвах вратата на килията ѝ и я отвеждах още една крачка по-близо до свободата.
– Аз не се оплаквам. Просто искам да знам защо.
Прелиствах умствения си каталог с филмови познания, за да намеря нещо, което би могло да я прониже… притеснение. Може би щеше да ѝ хареса повече препратка към Брад Пит. Или Том Круз.
– Има ли нужда един мъж от причина да предприеме своя собствена „Мисията невъзможна“? – Прошепнах риторично. – Ако в килията ти имаше вентилационен отвор, щях да се спусна по въже от тавана точно на…
– Ще спасяваме ли и Аарон и Кай? – Прекъсна ме тя.
Толкова за Том Круз. Може би Салма Хайек или Джеки Чан.
Тори помогна на Аарон Синклер и Кай Ямада да запазят тишина и сътрудничество, докато освобождавах и тях. Триото митици от „Врана и чук“ проведе кратко, емоционално заредено събиране, след което Тори се обърна и прошепна:
– Добре, сега трябва да намерим Езра и Дариус.
– Партньорът ми се грижи за тях – информирах я, като се опитвах да не си представям всички готини неща, които изпускам, като съм тук. – Първият ми шанс да видя изолатора, но не, Лиена трябва да го направи.
– Защитния етаж? – Попита Тори. – Какво е това?
– Нямам представа, но това е мястото, където са затворили твоя приятел демоничния магьосник. – Моите трима прясно освободени затворници се напрегнаха при споменаването на Езра, затова им се усмихнах леко. – Което, между другото, е и страхотно, и ужасяващо. Наистина ли сте приятели с демоничен маг?
Тори се намръщи мигновено.
– Той не е демоничен магьосник.
Тя изглеждаше толкова сигурна, колкото и Зак, че Езра е невинен. Ако това беше толкова налудничаво твърдение, защо изобщо беше обвинен? Усетих мирис на конспирация.
Проблем за бъдещето ми. Точно сега трябваше да прекарам това трио през другите килии за задържане без да забележат обитателите им.
Време е за малко изкривено забавление.
За Чувал №1 направих дубликат на месоядната русалка от „Хижата в гората“ – с широки челюсти, който изглеждаше така, сякаш се е родил в септичната яма на дявола, и го накарах да изпълзи навън изпод леглото му, облизвайки зъбите си, подобни на акули.
За Чувал № 2 отворих пукнатина в пода на килията му и пуснах най-извратената от всички версии на моята деформация: извиваща се маса от буболечки, нещо средно между червеи и стоножки. Хибридната колония беше толкова гъста и желатинова, че беше трудно да се разбере дали е от няколко десетки отделни пипала или няколко хиляди отделни насекоми.
За Чувал № 3 избрах ретро стил: призрак от старата школа в стила на възрастна викторианка спускащ се от тавана със зейнала рана на гърлото и кръв, която се стича от сивата ѝ уста, докато тя напразно се опитва да извика помощ.
Излишно е да казвам, че и тримата бяха прекалено разсеяни, за да забележат един нисък агент от полицията и неговата глутница избягали от килиите им. Захвърлих ключовете на Хенри и пистолета на Харис – набързо изтрит от пръстови отпечатъци в стаята за охрана, след което поведох затворниците към стълбището.
Изкачването им до основното ниво беше лесно, но следващата част щеше да е по-сложна. Най-добрият изход от участъка беше изходът за персонала, който изискваше да се премине през залата. След кратка пауза, за да предупредя триото за целта ни, надникнах през вратата, която водеше към лабиринта от кабинки.
А там беше Винсънт, в цялата си самодоволна прелест, загледан внимателно в екрана на компютъра си.
Перфектно. Време е да му дам урок, като същевременно създам полезно разсейване – два заека, една деформация.
– О – добавих аз към членовете на „Врана и чук“, докато слагах ръка на вратата, – и ако видите нещо странно, просто го игнорирайте и останете с мен.
Подготвих халюци-бомбата си и отворих вратата, като веднага поех наляво, за да заобиколя бюрата. Един агент, който уж се беше прибрал вкъщи, наскоро арестуван червенокос и двама затворници в скафандри – не съвсем незабележими. Преди вниманието на когото и да било да се насочи в наша посока, започнах шоуто.
Електрическо бръмчене, няколко кълба дим, после изригване на пламък от бедняка Вини, претоварен компютър. Той изпищя и се отдръпна толкова силно, че се озова по задник върху чайника, докато шепа услужливи агенти наблизо се втурнаха в действие.
Увеличих интензивността на ада, докато четиримата се придържахме към периметъра на стаята. За нещастие агент Амири седеше в кабината си на ръба на лабиринта и хващаше забелязвайки движение в ъгъла на окото си, тя започна да се обръща към нас.
Затова взривих компютъра на Вини.
Разнесоха се писъци, докато парчета от компютъра летяха във въздуха като парчета от пламтящи скали, хвърлени от вулкан върху безпомощните селяни долу. Дори агент Амири не можеше да пренебрегне това.
Докато агент Катър обстрелваше бедния компютър с пожарогасител, гласът на Вини се извиси над шумотевицата в яростен вик:
– Това не е истински огън, идиоти! Къде е Кит? Кит!
Потиснатият смях се изтръгна от устните ми въпреки усилията ми да го сдържа и аз набързо махнах на Тори, Аарон и Кай през вратата в далечния край на залата. Няколко секунди по-късно се втурнахме в свежия нощен въздух пред участъка.
Потиснатият смях се изтръгна от устните ми въпреки усилията ми да го сдържа и набързо помахах на Тори, Аарон и Кай да минат през вратата в далечния край на залата. Няколко секунди по-късно се втурнахме в свежия нощен въздух пред участъка.
Докато забавлението ми избледняваше, преосмислих мъдростта на това изкривяване. Липсата на щети от пожар и отломки щеше да събуди подозрение, а и Вини вече се беше досетил какво всъщност се е случило. Вече беше късно. Никой не можеше да докаже, че съм бил там, а това беше важната част.
– Натам – казах на съмишлениците си, като посочих алеята от другата страна на улицата.
Тримата се запътиха към сенчестия заслон на тясната алея, а аз вървях отзад, като проверявах дали никой от любопитните агенти не ни е проследил навън.
Точно навътре в алеята Зак се беше облегнал на шофьорската врата на един черен седан, който работеше на празен ход, и се замисляше по онзи ултрасекси начин, който само Зак умееше.
Когато ме помоли да спася тази група, той описа само Тори като „приятел“, но аз предположих, че е в добри отношения с останалите. Явно не беше така, защото едва успях да разменя поздрави с друида, преди Аарон да се нахвърли върху него.
Отне ми две минути повече, отколкото ми се искаше, за да разсея враждебността и да вкарам всички на седалката. Седейки на пътническата седалка до Зак, изпуснах беззвучно въздух, когато колата се отлепи от бордюра, а скърцащите ѝ гуми оставиха половината си гума зад себе си.
– Откъде имаш колата? – Попитах.
– Откраднах я.
Нищо чудно, че не му пукаше за дълготрайността на гумите.
– Хубаво.
Червените къдрици на Тори се появиха между нас, докато тя се навеждаше над централната конзола, а очите ѝ блестяха.
– Обясни. Сега.
Изкривих вежда към Зак, а той я повдигна в отговор. Трябваше ми повече практика в четенето на мисли на друиди, за да разбера какво наистина си мисли, но реших, че това означава, че мога – или трябва – да редактирам обяснението си. Може би не искаше останалите да знаят, че е поискал услуга, за да ги спаси, което не ме притесняваше. Не исках да споделям, че съм му дължал такава голяма услуга.
И така, как да обясня накратко?
– Гледала ли си „Недосегаемите“? – Попитах Тори.
– Не.
По дяволите. Това ще бъде дълго обяснение.
Назад към част 6 Напред към част 8
