* * *
Когато настъпи вечерта и магическите светлини светнаха, станах. Отидох в банята, дълго мих лицето си, а след това, преобличайки се в тъмносиня рокля, започнах да редя косата си пред огледалото във вратата на гардероба.
Вратата се отвори, докато разресвах последния кичур. Обърнах се, принудих се да се усмихна и казах тихо:
– Добър вечер… Дезмънд.
Херцогът се спря на прага и в черните му очи проблесна шок и истинска изненада. Но веднага се съвзе и отговори:
– Добър вечер, Ари.
– Вие не бяхте тук по време на обяда – продължих аз, като се обърнах от огледалото, защото… ми беше трудно. Всяка дума ми беше трудна за произнасяне.
– Съжалявам, Ариела, бях на разузнавателна шхуна, току-що се върнахме. – не можех да видя лицето на херцога, но останах с впечатлението, че и на него му е трудно да се справи с този разговор.
Гребенът в ръката ми заскърца, но се придвижи надолу и един кичур коса заблестя в светлината на магията, и аз… казах това, което трябваше да кажа:
– Дезмънд, извинявам се за… думите си на закуска, аз… не трябваше да… – о, Пресвета, колко е трудно.
И тогава чух в отговор:
– Не трябва, Ари. Нека бъдем честни, ти казваше истината.
Гребенът замръзна, а аз просто замръзнах, без да знам как да реагирам на думите на лорд Грейд. Херцогът обаче съблече униформата си, хвърли я на облегалката на един стол и се отправи към стаята за комфорт. Мълчаливо. Когато се върна, той се избърса, докато вървеше, облече ризата си, закопча я бързо, оправи косата си и попита:
– Готова ли сте за вечеря, Ариела?
– Да – издишах аз – само минутка.
Оставих четката за коса настрана и сложих лентата за глава.
– Ако желаете, можем да се разходим из кораба след вечерята?
– Би било чудесно. – казах, без да вдигам глава.
Херцогът се усмихна и изведнъж каза:
– А ако трябва да сте честна?
Погледнах го и отговорих честно:
– Мислите ли, че след като цял ден съм в каютата си, не бих искала да се поразходя поне преди да си легна?
Усмихвайки се, лорд отон Грейд ми подаде ръка.
* * *
За вечеря на херцога беше сервиран огромен ракообразен и ме попитаха за моите желания. Погледнах червеното създание сред подправките и билките пред лорд Грейд, помолих за същото и веднага щом лакеят отиде да го сервира, ме попитаха:
– Решихте ли да опитате нещо ново, Ари?
– Мислех си, че като по-възрастен и опитен човек, няма да имате лош съвет, Дезмънд. – казах, като се усмихнах внимателно.
Херцогът, като остави настрана приборите, сгъна ръце на гърдите си, погледна ме и попита откровено:
– Какво става, Ариела?
Изглаждайки салфетката в скута си, аз тихо отговорих:
– Опитвам се да… – гласът ми секна.
Беше ми много трудно да говоря за това и всяка дума беше трудна за произнасяне.
– Както и да е, много съм ви благодарен, Ари. – внезапно каза лорд Грейд – И ясно виждам колко труден е за теб този опит за поправяне на отношенията.
Хвърлих предпазлив поглед към херцога изпод миглите си и осъзнах нещо невероятно: той е напълно сериозен, няма нито една гримаса или подигравка. Напротив, нещо странно и подобно на уважение в черните очи.
Появи се Тороп, поклони ми се и щом свали капака, видях същото яркочервено членестоного, което ме беше изплашило с вида си при херцога.
– Вино! – нареди негова светлост – Бяло за дамата.
Исках да откажа, но улових предпазливия поглед на херцога и промених решението си. Ще опитам нещо ново, в края на краищата, нищо друго не ми остава, когато старото е потънало в бездната.
Когато чашата ми беше пълна, лорд Грейд вдигна своята, поздрави ме и каза:
– За най-удивителната от всички дами на империята.
Усмихвайки се смутено, отпих глътка от виното. Беше сладко и тръпчиво, леко изтръпване на върха на езика ми, странна топлина, която се отделяше, когато преглътнах.
– Имате странна усмивка на лицето си – каза херцогът – или предположението ми е вярно и за първи път опитвате вино?
Отпих още една глътка и тихо признах:
– За първи път.
Лордът се усмихна и попита лукаво:
– Как е?
Отпих трета малка глътка, но не намерих какво да кажа. Това нещо е странно.
– Внимавай, Ари, виното, особено бялото дамско вино, е много коварно.
– Това е дамско вино? – зачудих се – На военен кораб? Лорд Грейд, изказването ви ме кара да се сетя за някои не особено прилични неща…
Херцогът ме погледна учудено, а после се разсмя. Отпих малка четвърта глътка и осъзнах, че и аз се усмихвам.
– Бялото вино често се използва за сосове с риба. – каза херцогът със смях.
– Мм-хм – казах замислено – значи аз ви лишавам от удоволствието да ядете рибен сос в този момент?
И отмъстително отпих пета глътка. Херцогът се засмя, а аз отпих шеста глътка.
– Ари, какво правите? – разтревожи се Дезмънд.
– Отмъщавам! – признах лукаво аз.
– Отмъщение? – намеси се лорда.
– Мм-мм – отпих осма глътка и чашата беше наполовина празна – о, не.. мисли за това като за военно действие.
– Тоест война? – попита херцогът, като едва сдържаше усмивката си.
– Мм-хмм – признах – както виждате, вече започнах да унищожавам стратегическите запаси от суровини за производство на рибен сос… Така че ще гладувате и в резултат на това ще бъдете напълно и абсолютно разгромен.
Деветата глътка вино и някак си не ми се искаше да спирам. А лорд отон Грейд, забравил и за вечерята, и за чашата вино в ръцете си, се усмихна странно и изведнъж каза:
– Ари, вие сте очарователна.
– Шшш – притиснах пръст към устните си – не казвайте на съпруга ми.
Дезмънд отново се засмя. След това се изправи набързо, вдигна един стол и го пренесе до моя. Тороп реагира мигновено и премести всички съдове по-близо до херцога, който нежно, но властно взе виното от мен.
– Лорд Грейд, не може да обичате толкова много риба. – казах възмутено, наблюдавайки как чашата е поставена възможно най-далеч от мен. И тогава се поколебах.
Херцогът се вгледа в уплашените ми очи, замисли се и попита:
– Нещо не е наред?
– Третото предупреждение! – казах аз с трагичен шепот.
И тогава нещо се случи:
– Шшш – прошепна лордът – не казвайте на жена ми за това.
Погледнах го изумено и се засмях. Сигурно за първи път се смеех, откакто акостирах на пристанището. А херцогът седеше и ме гледаше, като се усмихваше слабо. После се върна към вечерята и попита:
– Ари, да ви помогна ли?
Погледнах към ужасното морско чудовище, после към херцога и попитах:
– Мога ли да ям това със затворени очи?
– Защо не? – лордът взе черни клещи и като отчупи една щипка, я постави между половинките – Затвори очи, Ариела.
И с хрущене раздроби червения хитин. Щипката беше счупена и херцогът започна да извлича бялото месо с вилица. За мен, защото това беше моят морски рак, който беше счупен. Нанизвайки месото на вилицата, Дезмънд го потопи в лимоновия сос и ми го подаде. Към устните ми, очевидно с намерението да ме нахрани.
– Лорд отон Грейд, аз… – започнах възмутено.
Мълчаливо ми бе подадена чаша с недопито вино. Погледнах изненадано херцога и чух невероятното:
– Веднъж и ви връщам вилицата.
С тежка въздишка отворих уста и… затворих очи. Месото беше много крехко на вкус, солено и кисело, благодарение на лимона.
– И можеш да пиеш вино с него. – прошепна лорд отон Грейд.
Когато отворих очи, взех вилицата си, избягвайки погледа му, и без дори да докосвам виното, се загледах в морското създание, от което беше останала само една щипка. След миг размисъл взех ножа и се загледах в ракообразното с нож и вилица.
– Имате толкова кръвожаден вид. – усмихна се херцогът.
– Какъв голям плъх, но определено трябва да го опитам! Помисли си котаракът, като погледна лабрадора, който влезе в двора. – казах аз.
Херцогът се засмя и отбеляза:
– Съмнявам се, че котето е получило нещо добро от тази идея.
– Е, търпение и труд. – казах замислено аз, като все още гледах чудовището – Макар че предполагам, че в този случай ми трябва или брадва, или трион.
– Гилотина. – предложи Дезмънд.
– Н-не, аз и без това отказвам да ям главата, тя е грозна и мустаката.
Херцогът се вгледа в главата, после ме погледна лукаво и попита:
– Искате да кажете, че не трябва да си пускам мустаци?
– За бога, току-що се отървахте от белега. – възкликнах аз, като се престорих на уплашена – Освен това мустаците не биха ви стояли добре.
– Така ли? – удиви се отон Грейд.
– А ако е така, то винаги ще ми напомняте за него. – насочих ножа си към морското създание и попитах – Защо не сте започнали яденето?
С усмивка херцогът отговори честно:
– Оправдано се страхувам да не се задавя с него.
– Толкова ли е неприятно за ядене? – бях откровено изненадана.
– Толкова сте забавна, – парира лорд Грейд – че има опасност да се задавя от смях.
– О, да, аз съм въоръжена и опасна. – съгласих се аз, замахвайки с ножа.
Дезмънд се усмихна, взе от мен ножа, а после и вилицата, и като откъсна втората щипка от рака, я постави в щипките. Едно хрущене и с вилицата ми херцогът отново извади месото.
– Без сос. – поисках аз.
– Както желаете, милейди. – прошепна лорд отон Грейд, докато ми подаваше втората порция.
– Без сос не е толкова вкусно. – наложи се да кажа накрая.
И тогава, докато дъвчех замислено, той извади опашката, просто я измъкна от ракообразното, отвори я с ръце, почисти я от нещо тъмно и, подреждайки я в чинията, я наряза на няколко парчета, изля соса върху нея и сложи вилица, за да мога да я взема по-удобно. А той взе ножа.
– Не ми се доверявате. – казах, като вдигнах чашата си с вино.
– О, ти беше толкова убедително кръвожадна. – изцепи се Дезмънд.
– С вилица по-малко кръвожадна ли изглеждам? – зачудих се, отпивайки глътка вино.
Херцогът се усмихна, взе вилицата от мен и ми подаде лъжицата от соса.
– Лорд отон Грейд! – възмутих се от това.
Вилицата веднага ми беше върната, но усмивката на херцога беше доста лукава.
– Благодаря ви. – отвърнах строго аз.
Усмихнаха ми се. След това лорд отон Грейд започна да реже собствения си членестоног, а аз… пиех вино и гледах как дългите пръсти на черния магьосник чупят щипките с много по-голяма сила, отколкото това правеха клещите.
– Ари, ти не ядеш нищо. – отбеляза Дезмънд.
Преместих малко разфокусирания си поглед от ръцете му и се вгледах в очите му. Погледнах и изведнъж осъзнах, че не мога да отвърна поглед. Черните очи на херцога блестяха със зеленикави проблясъци, привличаха ме, хипнотизираха ме, удивляваха ме.
– Това е щит. – каза отон Грейд – При настъпването на нощта го усилвам, оттам и визуалният ефект.
– Проклятие? – попитах по някаква причина.
– Магия. – усмихна се Дезмънд.