***
Изведнъж се чу свистящ звук. Беше оглушителен, раздиращ въздуха, ужасяващ!
И почти веднага върху масата пред мен падна овъглено руло, което счупи чиниите и преобърна чайника! Доста обемист вързоп.
Уверените резки стъпки на херцога не ме накараха да се обърна, не можех да видя негова светлост!
– Надявам се, че пристигането на пощата не ви е изплашило? – любезен, малко студен тон.
– Не, изобщо не. – отвърнах, без да се обръщам.
– Искрено съм възхитен.
Лордът се приближи до масата, взе един нож и с няколко ловки движения отряза катранената кожена плетка. Овъглената кожа се отвори, разкривайки увито в плат руло. Без да се интересува от безопасността на плата, херцогът преряза и него, изваждайки на бял свят… книги. Шест чисто нови книги, подвързани в кожа със златен релеф.
– Това е за вас. – внезапно каза лорд отон Грейд, вдигна купчината с усилие и ми я подаде.
– Благодаря. – промълвих, вдигнах книгите и се зарадвах, че все още седя. Не бих могла да издържа такава тежест, стоейки изправена.
– А това е за мен. – продължи херцогът, като извади няколко свитъка.
После, след бърз преглед, ми подаде най-големия от тях, като го придружаваше с необичайна забележка:
– Запознайте се, вземете решение по всички въпроси, напишете отговор. Времето е до вечеря. Трябва да отговоря на негово величество при залез слънце и нямам намерение повече да изразходвам силите си за транспортиране на пощата. Така че, бъдете така любезна да спазите срока, скъпа лейди отон Грейд.
Усещайки някаква подигравка в думите му, аз счупих печата и надникнах в заглавната страница. Надписът гласеше: „По милостта на негова светлост, управител на имуществото на семейство Грейд – Торий Анелски“.
– Съжалявам – погледнах херцога малко несигурно – значи вие предполагате, че аз…
– Да поемете преките си задължения, лейди отон Грейд. И повярвайте ми, дори бракът не отменя задължението ви да се грижите за моето имущество.
След тази забележка херцогът отвори един от свитъците и започна да чете набързо, като все още стоеше прав. Несъмнено трябваше да приема новите си задължения мълчаливо, но духът на противоречието ме накара учтиво да му напомня:
– За нашето, лорд отон Грейд.
– Извинете? – той отвърна поглед от съобщението.
– Родовият брак не отменя задължението ми да се грижа за нашата собственост. – повторих аз.
Лордът се засмя малко саркастично, после каза с нескрито презрение:
– Това е провинциалния похват.
Вероятно именно тази забележка провокира отговора:
– Родовият брак, поради невъзможността за развод, предполага съвместна собственост върху имуществото, лорд отон Грейд. Докато светските и църковните бракове се задоволяват с определена издръжка за съпругата.
– Не споря, милейди. – усмихнаха ми се подигравателно – Дори и в патримониалния брак обаче съпругът има право не само да контролира, но и да ограничава разходите на скъпоценната съпруга.
Искрено се опитах да се сдържа, но накрая все пак отговорих:
– Точно както съпругата има право да контролира разходите на съпруга си.
Няколко секунди черните очи на негова светлост разглеждаха лицето ми, сякаш се опитваха да открият източника на внезапната ми разговорливост. След това, с неясно кимване, лорд отон Грейд се върна към собственото си писмо и го пусна небрежно до мен:
– Би било тъжно да откриеш идеализъм в собствения си съпруг.
– По волята на Пресветата всички трябва да се стремим към идеала. – казах хладнокръвно аз, като също обърнах внимание на разгръщащото се послание.
– Сега имате различни богове. – напомни ми херцогът ледено.
– Храмът е различен, – съгласих се аз – но богът живее в душата, лорд отон Грейд и дори кръвният брак не ви дава право на душата ми.
Вероятно това прозвуча грубо. За това получих още един изпитателен поглед, след което лордът отбеляза:
– Вие сте изплашена от обещанието ми и ядосана на себе си, Ариела. Забавно е да наблюдавам тази страна на характера ви. Що се отнася до душата ви, вие сама ще ми я предадете заедно с молбата да оттегля обещанието ми за вярност. Тежки ли са книгите за вас?
Без да очаквам такъв рязък преход, кимнах неуверено.
– Добре, ще ги отнеса в каютата. Приятен ден, лейди отон Грейд.
С тези думи херцогът взе купчината книги, собствената си поща, и ме остави насаме с доклада на управителя.
Известно време се взирах в счупения восъчен печат на свитъка, после внимателно го разгърнах… Господи, лорд отон Грейд не беше сметнал за необходимо да ме информира, че семейното имение се намира на юг и че управителя е южняк! И затова докладът беше написан на еолийския южен език. Език, който ми беше напълно непознат!
Великолепно! Добри думи по отношение на херцога на мен не ми останаха.
Какво мога да направя в такава ситуация?! Да отида при съпруга си и да призная некомпетентността си?! Представих си подигравателния поглед на лорд Грейд и цялото ми същество се съпротивляваше на подобно развитие на нещата. И тогава разбрах, че херцогът е наясно с моето непознаване на южните езици, тъй като негова светлост бе успял да се запознае със списъка на моите знания в дневника на майка Йоланта.
Изумително!
Но лорд отон Грейд се е объркал по един въпрос – няма капитулация! В името на Пресветата трябва да намеря изход. Отново погледнах свитъка – „По милостта на негова светлост, управител на имуществото на семейство Грейд – Торий Анелски“. Подписан е на официалния език на кралството, което означава, че управителят го владее, а господин Анелски ще ме разбере, което означава, че мога да напиша отговора си на собствения си език. Великолепно. Остава един малък нюанс – необходимостта аз да разбера какво е написал господин Анелски.
Надигнах се бавно и огледах кораба с внимателен поглед. Не беше редно дама с моето положение да гледа мъжете, съзнателно наруших етикета да гледам офицерите, моряците и войниците. Трябваха ми смугли, синеоки, тъмнокоси, с жилави тела, родом от Древен Елетар.
Намерих четирима, които отговаряха на описанието, но трима бяха офицери, както ясно показваха нашивките на ръкавите им, и само последният беше обикновен войник, който в момента лъскаше традиционна южняшка сабя.
Би било глупаво да губя време, затова стиснах свитъка и се отправих към каютата си, съзнавайки необходимостта от смяна на облеклото и материалите за писане.
Лорд отон Грейд беше в каютата и седеше на масата. При появата ми той се престори на извънредно зает, че чете посланието на монарсите. Не исках да му давам дори повод за подигравки, затова отидох до гардероба и тогава се сетих, че няма параван, зад който да се преоблека. Това откритие беше най-неприятно. Но беше недопустимо да отида на палубата в сутрешното си облекло. Поколебах се в средата на каютата.
– Виждам, че сте объркана, лейди отон Грейд. – каза херцогът, без да ме погледне, с чувство на дълбоко задоволство.
Сдържайки искреното си желание да отговоря доста грубо, аз смирено се съгласих:
– Наистина е така, лорд отон Грейд.
По устните на негова светлост проблесна усмивка и като ме погледна, херцогът попита със съвсем различен, малко по-интимен тон:
– И какво ви смути, Ари?
Опитвайки се да се държа достойно, както изискваше съпругът ми, аз отговорих:
– Липсата на параван.
Изражението на негова светлост леко се промени и ме попита:
– Уточнете.
Усмихвайки се учтиво, аз отговорих доста смело:
– На мен ми е необходима онази мебел, която вие така безразсъдно унищожихте в пристъп на неоправдан гняв, лорд отон Грейд. И тъй като вината за случилото се лежи единствено върху вас, и тъй като вие сте мъжът, лордът, и ме превъзхождате значително по възраст, именно вие, скъпи ми съпруже, ще трябва да решите този проблем!
Лорд отон Грейд изслуша тирадата с каменно изражение и щом приключих речта си, попита с ледено спокойствие:
– И какво решение на проблема очаквате от мен, Ариела?
Лек реверанс и учтива молба:
– Бъдете така любезен да покажете аристократичното си възпитание, лорд отон Грейд, и позволете на дамата да се преоблече. – херцогът показа известна изненада и затова бях принудена да бъда по-конкретна – Напуснете каютата, моля. Това няма да отнеме много време.
Бях учтива, отправих молба, не се съмнявах, че като добре възпитан лорд херцогът ще уважи молбата ми, но… отново сгреших, като надцених нравите на последния член на династията Грейд! Защото лордът стана, завъртя стола си, опря облегалката му на стената, а после седна с лице към мен, постави крак на крака си, скръсти ръце на гърдите си и заповяда:
– Продължете.
Погледнах негово сиятелство с пълно изумление. Херцогът се усмихна неприятно и обясни собственото си поведение:
– Скъпа лейди отон Грейд, като ваш съпруг и лорд, аз съм единственият човек, на когото не е забранено да наблюдава толкова интимен процес като смяната на сутрешното облекло със следобеден тоалет. Продължете, аз съм нетърпелив за спектакъла и като ваш съпруг, и като ненаситен любовник, какъвто съм за вас още от момента на вашето епично искане. Продължавайте, милейди.
Майка Йоланта често казваше „Изискванията на етикета са безсмислени, когато става дума за живот и смърт“. Именно в този момент от живота си осъзнах мъдростта на думите на моята майка настоятелка.
Усмихнах се нервно на херцога, който чакаше представлението.
– Предполагам – погледнах към огледалото, оглеждайки себе си – че в условията на живот на военен кораб някои от изискванията на висшето общество могат да бъдат пропуснати, не мислите ли? – и без да чакам отговора му или ако трябва да бъда откровена, без да позволявам на лорда да каже нито дума, продължих – Радвам се, че осъзнавате сложността на обстоятелствата.
И като се отправих към бюрото, взех няколко листа хартия, после избрах от кутията три фини пера и една малка портативна мастилница… Следващото, което си помислих, беше, че нещо се случи. И то много по-бързо, отколкото имах време да се уплаша! Херцогът изведнъж се измъкна от стола си и за миг застана зад мен толкова близо, че бях притисната към масата в същото това наведено положение, в което взех мастилницата!
Назад към част 38 Напред към част 40