***
Сърцето ми се сви от ужас. И в същото време усетих как сърцето на лорд отон Грейд бие бързо и мощно, притиснато ненужно силно към мен.
– Моята войнствена дама. – пръстите на херцога се плъзнаха по ръката ми и стиснаха дланта ми, принуждавайки ме да пусна мастилницата обратно на писалището, а негова светлост се наведе по-силно и прошепна близо до слепоочието ми – Но трябва да ти напомням, – той постави дланите ми на масата, принуждавайки ме да се наведа и плъзна пръстите си по треперещите ми ръце – че в допълнение към ролята ти на съпруга, ти Ариела, си поела и задълженията на любовница.
Сърцето ми заби яростно, а гласът ми се разтрепери от възмущение, когато бях принудена да му напомня:
– Не съм го направила лорд отон Грейд и ако паметта ви служи добре, би трябвало да си спомните, че вие самия възнамерявахте да бъдете …
– Любовница, Ари. – прекъсна ме подигравателно негова светлост – Скромността не е сред добродетелите на любовниците, скъпа моя. Нещо повече, тя разваля очарованието, което свободната и разюздана любов придава на една връзка.
Дланите на херцога се плъзнаха по раменете ми и бавно, много бавно се плъзнаха по гърдите ми, без да избягват извивките, надолу към ребрата, сякаш следвайки корсета, който не носех поради кройката на роклята, пръстите му се събраха на талията…
Изгубих способността да дишам, страхувах се да се движа.
– Знаеш ли, Ариела – прошепна лорд отон Грейд, устните му се плъзнаха през косата ми и целунаха голия ми врат – с една дама бих спрял на това място… с една любовница мога да си позволя много повече…
– Моля ви, не го правете. – от мъртвите ми устни се изтръгна уплашен шепот.
Тих смях и ръцете на херцога напуснаха талията ми и се спуснаха по-надолу… Бях на ръба да припадна! Спомних си събитията от предишната нощ – безсрамието на лорд Грейд и моята пълна безпомощност, изгарящия срам и неразбирането на случващото се, а след това и чувствата, тези чувства, които… Умът ми отчаяно търсеше начини да избяга, препускайки през мисли, думи, въпроси – всичко! И си спомних за пътуването на „Предизвикателство“, и си спомних за странната тревога, която беше обзела Ирек при споменаването на призрака, неговата нервност…
– Лорд отон Грейд – възкликнах, усещайки как дланите на черния маг се плъзгат надолу от кръста ми – бихте ли ме просветили относно призрака!
Обидните действия на негова светлост престанаха. След това лорд отон Грейд се отдалечи, но аз напразно мечтаех за спасение – херцогът обви ръце около кръста ми, обърна ме с лице към себе си, а после, сядайки на масата, внезапно разтвори краката ми и застана по такъв непоносим начин, че прилив на възмущение отми страха, предизвикан от действията му.
– Какво си мислите, че правите?! – възкликнах.
Единственият ми отговор беше неприятна усмивка. Следващият, който зададе въпросите, беше лорд отон Грейд:
– Какво знаете, Ариела?
Може би напразно съм задала този въпрос.
– Напразно се надявате да избегнете отговора му. – продължи херцогът, като се приближи.
Силните му пръсти се плъзнаха по бузата ми, лявата му длан се спусна по гърба ми и с внезапно движение ме притисна към лорд Грейд, което ме накара да изкрещя едновременно от възмущение и страх.
– Какво… правите? – напразно се опитах да се отдръпна.
– Нещо смущава ли ви, скъпа моя? – попита подигравателно негова светлост.
Погледнах с ужас в черните очи на херцога, искрящи от зеленикави проблясъци и видях в тях отражението на собственото си изплашено лице, широко отворени очи…
– Толкова ли съм ужасен? – внезапно хладнокръвно и гневно попита лорд отон Грейд.
По някаква причина не исках да кажа истината. Може би това беше чувство, подобно на малодушие, но може би се страхувах от последствията на една открита конфронтация, затова се опитах да говоря спокойно и равномерно и му напомних:
– Неоснователните ви претенции ме отклоняват от задълженията ми като ваша съпруга и дама, лорд отон Грейд, а вас – от задълженията ви като сановник на кралството.
И нещо в погледа на херцога се промени, след което с ирония лорд отон Грейд попита:
– Намеквате, че не сте имали намерение да ме отвлечете от задълженията ми като адмирал на Южната армада?
Разбрах въпроса, херцогът предполагаше, че ще се появя, за да съобщя за собственото си поражение и неспособност да се справя с поставената задача.
– Точно така, милорд. – отвърнах уверено.
Негова светлост направи крачка назад, протегна ръка и ми помогна да сляза от масата, но после, с една ръка около кръста ми, а с другата уловил брадичката ми, каза студено:
– Вие ще се преоблечете тук, Ариела. Осъзнавам, че може да не ви харесва и да не се вълнувате от мисълта, че ще бъдете гола в мое присъствие, но на мен ми доставя удоволствие да ви виждам разсъблечена, а в нашия брак, скъпа лейди отон Грейд, единствено моите желания са от значение.
И той се усмихна в лицето ми. Жестоко, самодоволно, предизвикателно.
Пресветата знае, че не исках да го кажа, но някак си думите излязоха:
– Това е родов брак, лорд отон Грейд – изригнах аз – и доколкото знам, обичайното право ми позволява да поискам от вас да…
Устата ми беше затворена. С длан. Дори не ми беше позволено да се освободя. И след като изчака изблика ми на гняв, херцогът с тежка, раздразнена и уморена въздишка спокойно каза:
– Ари, моя млада наивна и далеч от живота монашеска възпитаничке, искрено не те съветвам отсега нататък да правиш опити да ми намекваш за предполагаемото равенство.
Усмивката на херцога в този момент ми се стори въплъщение на всеобщата несправедливост и аз исках, отчаяно исках да отговоря, но лорд отон Грейд не махна дланта си. Държеше я нежно, но здраво, и не я пусна, докато дишането ми не се изравни и войнственото изражение не изчезна от очите ми. След това се отдръпна, без да поглежда към съпругата си, върна стола на първоначалното му място, седна на масата и прочете съобщението на краля.
– И да – прозвуча подигравателният му глас – отговорът ви аз бих могъл да изслушам, ако можете да се справите със задълженията на лейди отон Грейд. Дотогава запазете мнението си за себе си, то ни най-малко не ме интересува.
Отметнах глава назад и дълго се взирах в тавана, изучавайки естествената шарка на избелялото дърво. Чувството за несправедливост изгаряше като желязо, ако правилно разбирах смисъла на израза. И едва след като се справих с емоциите си, казах студено:
– Вие сте ужасно несправедлив, лорд отон Грейд.
– Справедливостта е фантом, скъпоценна моя лейди отон Грейд. – насмешливо ме усведомиха.
– Моята фраза не е повод за началото на богословски разсъждения. – казах доста рязко.
– Така ли? – но не получих поглед – Каква беше вашата забележка?
– Констатация на факт. – казах с достойнство.
И отидох да си избера дневна рокля.
Гардеробът изскърца, когато го отворих. Беше трудна работа да измъкна куфара, предполагам, че за херцога е било лесно да го натъпче в недостатъчно голямото чекмедже и предполагам, че негова светлост злорадстваше в момента на моите напразни усилия. Което, колкото и да е изненадващо, не попречи на лорда да се изправи, да избута задъханата мен настрани, сам да извади куфара и да го постави на пода, без да се напряга. След това мълчаливо се върна на мястото си.
– Благодаря ви. – казах аз, бях длъжна да бъда учтива.
– За нищо, – отвърна херцогът, отдавайки цялото си внимание на кралското послание – да ви помагам е просто досадно задължение, наложено ми от брака.
В този момент изпитах невероятно желание да вдигна куфара и да го хвърля по заетата с работа светлост… но споменът за случилото се през нощта мигновено охлади пламенността ми. Трябваше да коленича и да започна да избирам тоалет.
По време на обсъждането на брака ми господин Ирек беше казал, че лорд отон Грейд е привърженик на Андалския свод – сборник от правила и предписания, които изискват сдържаност, умереност, твърдост, самообладание и въздържание от телесни удоволствия. Спомням си, че по онова време бях решила да се придържам стриктно към гореспоменатия кодекс, за да не бъда наречена от съпруга си разюздана и лекомислена девойка и дори за първото си запознанство се обличах скромно и дискретно. Сега ясно осъзнах колко глупави и наивни са били представите ми за херцога. За миг обаче ми стана любопитно и реших да попитам:
– Лорд отон Грейд, казаха ми, че сте привърженик на Андалския свод.
– Дори не знам какво имате предвид. – отвърна негова светлост.
Пръстите ми преминаха през сгънатите рокли и се спряха на тази с цвят на първите пролетни виолетки, която избрах.
– Андалският свод е сборник от правила и… – започнах да обяснявам на херцога.
– Ари – чух раздразнението в приглушения му глас – може и да съм невъзпитан според вас, но съм много по-образован от вас, скъпа. – каза лорд отон Грейд.
С тежка въздишка избрах светлосини панталони, които да подхождат на роклята, бели ръкавици над лактите, бели чорапи, светлолилави платнени обувки и две ленти за коса. Неудържимото любопитство ме накара да задам още един въпрос:
– Към какъв кодекс се придържате?
Нямаше отговор. Хвърлих избрания тоалет през рамо, затворих куфара, сравних размера му с размера на гардероба, осъзнах, че не мога да го върна и станах, като възнамерявах да се преоблека. Мимоходом погледнах херцога.
И цялото ми тяло потръпна!
Лорд отон Грейд ме гледаше с гневни, немигащи очи! Гледаше ме преценяващо.
Панделките, чорапите и панталонките се свлякоха на пода!
И херцогът сякаш се събуди. Той поклати глава, сякаш прогонваше абсурдните мисли, върна се към писмото и промърмори:
– Невъзможно.
Учудващо ли е, че реших да не коментирам тази забележка?! Вдигнах падналите дрехи, внимателно поставих роклята, лентите за коса и панталонките на леглото и тръгнах да се преобличам в тоалетната. През цялото време, докато свалях сутрешната си рокля, оправяйки късата си, до средата на бедрата долна риза, мислите ми бяха заети с нова загадка – набор от правила и предписания, които управляваха лорд отон Грейд. Същността му беше, че военните даваха предимство на Андалския, а що се отнася до маговете… Не бях наясно с маговете.
Може би именно мислите ми по този въпрос ме накараха да не помисля за възможността да се преоблека в тоалетната и докато стягах връзките на чорапите си, стигнах до тъжното заключение, че ще е невъзможно да се появя с къса долна риза или каквото и да е подобие на облекло пред лорд Грейд.
Първата ми мисъл беше да облека отново сутрешната си рокля, но поради липса на място я сложих върху умивалника и тя се намокри. Имаше две кърпи, но те бяха само малки парчета плат, подходящи за избърсване на лицето и ръцете ми. Положението ми ставаше изключително деликатно.
След като се колебах известно време, отворих вратата и погледнах в посока на негова светлост. Лорд отон Грейд, сякаш усетил погледа ми, вдигна глава и погледна полускритото ми лице.
– Случило ли се е нещо? – попита херцогът разтревожено.
Не намерих какво да кажа. И напразно!
– Имахте ли женски трудности? – последва въпросът.
Назад към част 39 Напред към част 41