УИЛОУ
Когато се събудих на следващата сутрин, леглото до мен беше студено. Очите ми се отвориха, но Логан го нямаше никъде в стаята, а при прегледа установих, че липсват и елека и ботушите му.
– Чук-чук! – Чух Пени да вика от другата страна на вратата.
Въздъхнах и се изтърколих от леглото. Дръпнах вратата на спалнята и се протегнах, за да разтъркам уморено очите си.
– Къде е Логан? – Промълвих.
– На работа, скъпа – каза ми тя. – Казах му, че днес ще седя с теб, за да може да навакса. Един бизнес не се движи сам – леко се закани тя. Зяпнах, изчервявайки се от притеснение след това, но тя само ми се усмихна. – Все пак каза, че ще се прибере у дома за обяд.
Все още не бях готова да бъда далеч от Логан след случилото се вчера, но знаех, че той все още има сметки и все още има компания, която трябва да управлява. Вчера бях чула достатъчно из клуба и в болницата, за да знам, че управлява успешна охранителна фирма. Не можеше да седи вкъщи и да задоволява детските ми нужди.
– Може ли вместо това да отидем да го видим на обяд? – Попитах я. – Ще бъде ли в гаража или… – Осъзнах, че дори не знам името на фирмата, която ръководеше.
Пени ме погледна.
– „Savage Securities“ – съобщи тя. – И разбира се. Би трябвало да е в гаража по обед. Все пак обичам да вземам храна от Купър. Продължавай да се обличаш, а ние можем да организираме обяд за всички в сервиза.
Тя слезе долу, а аз затворих вратата на спалнята. След като навлякох чифт дънки и тениска, пъхнах краката си в износените ботуши. Телефонът ми звънна на нощното шкафче. Намръщих се, отидох и го взех, като взех и една връзка за коса от масата.
Добро утро, мъниче.
Сърцето ми се стопли от текста на Логан. Бързо отговорих с „добро утро“, преди да пъхна телефона в джоба си и да прибера косата си в небрежен кок на върха на главата си. Телефонът ми се обади с друг текст. Вече усмихната, го извадих, за да прочета какво е изпратил Логан.
Съжалявам, че не можах да бъда там тази сутрин. Имах да наваксвам с документи, а в гаража сме закъсали. Не исках момчетата да се окажат без работа. Ако имаш нужда от мен обаче, ще дойда вкъщи.
Няма нужда. Ще се справя. Обещавам. Аз съм голямо момиче.
Гледах как в долната част на екрана ми се появяват балончета, които ме уведомяваха, че той ми отговаря на съобщението. Загледах се в телефона си, очаквайки с нетърпение да дойде неговият текст.
Не ме интересува колко голямо момиче си мислиш, че си. Ти все още си моя, мъниче, и аз се грижа за това, което е мое.
О, скъпи Боже, сърцето ми.
***
С Пени приключихме с приготвянето на голямата запеканка, като имахме достатъчно време да тръгнем и да стигнем до гаража навреме, за да могат момчетата да си вземат обедна почивка. Когато спряхме, Купър ни посрещна отвън и се усмихна при вида на жена си.
– Моля те, кажи ми, че това означава, че днес ще имам топъл обяд.
Тя се засмя и се надигна на пръсти, за да го целуне.
– Така е. Вземи запеканката от задната седалка, добре?
Той я потупа по дупето, преди да я въвлече в гореща целувка, която ме накара да се изчервя. Изглеждаше така, сякаш се канеше да я чука насред паркинга.
– Всичко за теб, красавице.
С Пени влязохме в гаража. Логан си подсушаваше ръцете и очите му веднага срещнаха моите. Той се приближи до мен, стисна лицето ми в ръцете си и се наведе да ме целуне. След това допря носа си до моя. Сърцето ми се сви в гърдите от сладките му действия.
– Добре ли си, мъниче?
Кимнах.
– Исках да ти донеса обяд – казах му.
Той ме целуна по челото, преди да хване ръката ми в своята и да ме заведе до голяма маса в задната част на гаража. Преместих се да седна до него, но той ме изтегли в скута си, от което бузите ми пламнаха в червено.
– Гладна ли си? – Попита ме той.
Поклатих глава. В интерес на истината, не бях. Не бях сигурна кога ще мога да поема нещо друго. Вчерашният ден все още се беше подиграл с храносмилателната ми система.
– Трябва да хапнеш нещо, момиченце – подкани ме Логан, като взе малко от запеканката, сложи я в хартиена чиния и я постави пред нас.
– Не съм гладна – промълвих аз.
Логан хвана брадичката ми и обърна главата ми с лице към него.
– Знам, че вчера беше ужасяващо. – Затворих очи. Той нежно ме разтърси. – Погледни ме, Уилоу. – Бавно отворих очи и ги заковах върху лицето му. – Беше ужасяващо и за мен, мъниче, но имам нужда да ядеш. Не можеш да загубиш силите си заради това. Позволявайки му да те изяде, ти им позволяваш да спечелят, мъниче. – Той прокара възглавничката на палеца си по долната ми устна. – Не им позволявай да спечелят, мъниче. Ще ядеш ли заради мен?
Поех си дълбоко дъх и накрая кимнах с глава, искайки да му угодя. Усмивката, която той насочи към мен, си заслужаваше. Вътрешностите ми се затоплиха и изтръпнаха от тази шибана великолепна усмивка.
Този човек нямаше представа каква власт има над мен.
Той ме хранеше между собствените си хапки храна. Около масата се разхвърчаха шеги, като Оливия и Брет даваха на всички най-много акъл. Гледайки как си взаимодействат един с друг и как се обединяват срещу всички останали в шегите, беше лесно да се разбере как са се озовали заедно.
Бяха идеални един за друг.
– Братле, продължавай с тези глупости – каза Винсънт, като насочи вилицата си към Брет – и ще направя дупки във всеки презерватив, който си купиш.
Брет се усмихна на Винсънт.
– Струва ми се, че просто ревнуваш, че получавам страхотни мацки, когато си поискам.
Оливия зашлеви съпруга си. Брет само ѝ се усмихна, преди да се наведе, за да я целуне.
Откъм гаражния отсек се разнесе гърлено извикване, което накара всички да замълчат. Купър се изправи пръв на крака, а Винсънт дойде да застане до него.
– Можем ли да ви помогнем, офицер? – Попита Купър.
Стомахът ми се сви. Последният път, когато бях чула нещо за полицаи около клуба, беше настъпил хаос и Логан беше арестуван.
Той не беше дошъл тук заради Логан, нали?
– Трябва да говоря с Уилоу Джеферсън – каза той.
Напрегнах се. Логан се изправи и внимателно ме изправи на крака, като хвана ръката ми в своята и свърза пръстите ни. Стиснах по-голямата му ръка, а сърцето ми се разтуптя лудо в гърдите. Логан кимна веднъж на Винсънт и Купър ни последва от стаята за почивка към офицера.
– Бих искал да поговоря с нея насаме – каза офицерът, оглеждайки Винсънт и Логан.
– Това няма да се случи – каза му Логан. – Сигурен съм, че знаеш какво се случи вчера. Тя не обикаля наоколо, без някой, който не е член, без защита.
Офицерът наклони глава в знак на уважение, очевидно решил, че това е битка, която не е готов да води и която няма да спечели. Той ми подаде малък пакет с документи.
– Предстои съдебно заседание за господин Джеферсън – каза ми офицерът. Винсънт взе документите от мен, когато почти изгубих хватката си върху тях. Взирах се в офицера с широки, уплашени очи. – Ще трябва да свидетелствате срещу него, госпожо Джеферсън, ако искате да имате някакъв шанс да изтърпи наказание за престъпленията си.
С това той се обърна и тръгна обратно към колата си.
Не можех да дишам. Коленете ми се подкосиха под мен. Логан ме хвана в прегръдките си и ме придърпа плътно до себе си, докато аз треперех в прегръдката му.
– Уилоу, трябва да дишаш – каза Логан. Той ме вдигна на ръце и ме отнесе до една работна маса, като ме настани върху нея. Ръцете му хванаха лицето му. – Погледни ме. Почувствай ме, Уилоу. Дишай. Няма да позволя да ти се случи друго проклето нещо.
Сълзите се стичаха по лицето ми.
– Не мога да се изправя пред него – извиках аз.
Логан ме прибра в прегръдките си, а ръката му притисна тила ми.
– Можеш, защото си силна като дявол, мъниче. Чуваш ли ме? Можеш.
Притиснах се към него, тялото ми се разтресе, докато ридаех на гърдите му. Не исках да се изправям пред баща си. Исках просто да забравя, че вчерашният ден изобщо се е случил. Исках да забравя, че почти бях изнасилена. Исках да забравя ужаса и чувството за обреченост, които бях изпитала, докато лежах на мръсния под.
Исках да забравя, че човекът, който ме беше отгледал и от когото се очакваше да ме обича безусловно и да се грижи за мен, ми беше обърнал гръб по най-отвратителния възможен начин.
Назад към част 10 Напред към част 12
