***
През устните ми премина горчива насмешка – да, те вече бяха помислили за всичко.
– Ще бъдем сгодени от самия свят старец Ириней – продължи негово височество – в присъствието на петхилядна тълпа енориаши. След това от небето ще засияе светлина и това ще бъде чудото, което ще „убеди“ служителите на Пресветата, че сме истинска, предназначена за него двойка. Сватбата няма да се отлага. Ще дадем обетите си един на друг и от този момент ти ще бъдеш моя съпруга.
Не можех да не възразя тихо:
– Аз вече съм омъжена.
– Не приравнявай един древен варварски обичай със светото тайнство на църквата! – каза принцът, а после продължи – Раждането на мой наследник от теб, ще укрепи положението ми, ще ме издигне над бездетния и нелюбим сред народа Теодор, а империята ще приеме благосклонно указа за промяна на реда на наследяване. Това вече е решено и планирано, лейди Уотърби. И аз съм съвсем откровен с вас, защото разчитам на вашата преценка и вярвам, че бихте предпочели съдбата на императрица пред тази на монахиня, затворена в каменна торба. Разбира се, вие трябва да решите. Изказах се против плана на майка Йоланта, който предполага психическо въздействие върху теб, защото искам сама да дадеш съгласието си, без принуда.
След като каза всичко, което възнамеряваше, негово височество замълча, оставяйки ме да потъна в нерадостен размисъл, за да мога да осъзная обречеността на положението си. Всъщност нямах избор. Дезмънд беше казал, че майка Йоланта е маг, емпатичен маг, който може да влияе на съзнанието. Съответно, ако искаше, Майката настоятелка можеше да ме принуди. А най-разумното нещо, което можех да направя в момента, беше да дам съгласието си, а след това да извървя целия път и да се съглася на целия фарс и брак с негово височество. Най-мъдрото. Но срещу всички аргументи на разума се разбунтуваха честта, достойнството, гордостта, благородството и верността към принципите. Вече съм дала брачните си клетви. Дори и да беше насилствено, дори и да нямах избор на Ревящия, дори и баща ми да беше измамен и подписът му върху брачния договор да беше поставен под магическо влияние, но…
Но си струва да затворя очи и да видя бавносиния поглед на последния член на династията Грейд и да чуя неговото тихо:
„Пази се, ангел мой.“
И всички аргументи на разума са разбити!
Като се изправих, въздъхнах конвулсивно, погледнах с копнеж към синьото небе и осъзнах, че на първо място не можех да предам себе си. Не можех да стана съпруга на негово височество, като престъпя собственото си достойнство, лишавайки се от чест и гордост. Дори сега осъзнавам, че щях да взема друго и правилно решение, ако бях по-възрастна, но младостта е безразсъдно време да следваш повелите на сърцето!
– Много съжалявам, Ваше Височество – станах, оправих полата си и едва тогава погледнах принца – искрено съжалявам, че настояхте за моята кандидатура и загубихте толкова време в очакване да се върна в столицата. Съжалявам, но отговорът ми е „не“.
Негово височество бавно се изправи. Той бавно се приближи и застана пред мен на неприемливо близко разстояние, след което каза тихо:
– Не искате ли да изпитате радостите на майчинството, лейди Уотърби? Или да се насладите на светлината на слънцето, на цъфтежа на дърветата, на пеенето на птиците? – гласът му стана съблазнителен – Ще бъдете затворена в един от многото скални манастири, които нямат прозорци, камо ли растения. И цялата ви младост, красота и изключителна привлекателност ще избледнеят, бавно и неизбежно.
Но щом се опитах да отговоря, той ме прекъсна по същия неблагоприличен начин:
– Не отговаряйте, не отговаряйте. В момента говори вашата гордост, лейди Уотърби, а това е много лош съветник. Е – изправи се той – ще съобщя на майка Йоланта, че вие, като отлична дама, не посмяхте да се съгласите веднага и поискахте три дни за размисъл.
Без да коментирам, аз се поклоних и казах:
– Всичко най-добро, Ваше височество! – и отстъпих назад, преди Хенри да хване китката ми.
А имаше опит. Ето защо не заобиколих принца, а се оттеглих в градината, после се обърнах и забързах, като оставих главната пътека и направих обувките си грозни от пръстта.
Само заради това избегнах срещата с една висока старица, обезобразена от белег по лицето. Не желаейки да виждам никого в момента, а най-малко готова да разменям учтиви фрази с когото и да било, спрях зад високите храсти на зюмбюла, взирайки се безучастно в старицата.
Безразличието ми се изпари веднага щом тя обърна глава и слънчевата светлина падна върху черната ѝ обица – черен магьосник! И с много по-голямо внимание се вгледах внимателно в изключително възрастната дама, само за да сдържа писъка си, когато дойде моментът на разпознаването – лейди ен-Аури! Това беше лейди ен-Аури! Какво беше станало с нея!
С нарастващо чувство на ужас погледнах към дамата, която вървеше трудно по пътеката на манастирската градина и чиято старост и немощ сякаш се подчертаваха от цъфналите и пълни с живот растения. И скоро забелязах една монахиня, която бързаше към жената, спря на пет крачки от тежко дишащата дама и каза:
– Много съжалявам, лейди ен-Аури, но майка Йоланта няма да може да ви приеме.
И старата жена се прегърби, сякаш тежестта на старостта се стовари върху нея сега, точно в този момент.
– Не-не – каза тя с писклив глас – не, не може да ми откаже! Тази стара кучка…
– Ще ви придружа до изхода! – учтиво, но твърдо я прекъсна монахинята, приближавайки се.
– Не смей! – хриплив опит за вик – Не смей да постъпваш така с мен! Имахме договор! Аз…
Старицата се закашля.
А монахинята, като я остави да си възвърне дъха, каза подигравателно:
– Вие го нарушихте два пъти, лейди ен-Аури, първия път, когато решихте да се опитате да придобиете власт като чирак на бял магьосник, напълно пренебрегвайки договореностите, които бяхте сключили с Ордена и втория път, когато ревността и злобата ви едва не доведоха до смъртта на лейди Уотърби.
Дишайки тежко, старицата се изправи трудно, погледна монахинята и изсъска:
– Платих скъпо за грешката си, твърде скъпо. Нямате ли състрадание?! Къде е прочутото ви милосърдие?!
Монахинята се усмихна широко и изразително, което накара лейди ен-Аури да побелее от безсилна ярост. И можеше да не се каже нищо повече, но сестрата все пак проговори:
– Трябваше да помислите за милост и състрадание към себе си, когато, водена от ревност и гняв, дадохте на лича част от собствената си сила, надявайки се да видите трупа на тази, за която се бяхте съгласили да участвате в отвличането в замяна на връщането на част от силата, взета от баща ви. Ние спазихме нашата част от сделката, лейди ен-Аури, а вашето семейство за пореден път се опита да измами Светата църква. Пресветата вижда всичко. И Пресветата не съжалява за нищожества, които не могат да осъзнаят, че същности като бившите магьосници, които са възкръснали от мъртвите, са като диви вълци – и ако вълк попадне в овчарник, ще избие всяка овца до последната. Разбирате ли какво имам предвид?
Старицата замълча.
– Съветвам ви да помислите за вечното, лейди ен-Аури! – гласът на монахинята беше явно подигравателен – Очистете душата си с молитви, намерете място в гробището, решете за ковчега, в който ще почиват тленните ви останки.
Лицето на магьосницата бе изкривено от гримаса на ужас и презрение едновременно, а дамата каза хрипливо:
– Разбирате ли, че ми остава само един ден, за да мисля за вечните неща, и с настъпването на нощта лича ще ми отнеме и последните трохи от живота… – в гласа ѝ прозвуча обреченост.
– Затова нямате време за губене. – жестоката усмивка на сестрата толкова не съответстваше на кроткия образ на монахинята.
– Мръсници.. – изсъска лейди ен-Аури – последните ми думи ще бъдат проклятие върху главите ви.
– Хайде, ще ви придружа. – отвърна монахинята с усмивка.
– Аз ще си тръгна сама. – просъска дамата.
И с усилие изправи рамене и се обърна, за да си тръгне, запазвайки последните остатъци от гордост.
Монахинята стоеше спокойно със скръстени на гърдите си ръце и наблюдаваше как магьосницата влачи крака. Едва дишах, когато осъзнах, че този ден наистина е последният в живота на лейди ен-Аури и че чудовището, което така пресметливо се бе опитало да ме убие, ще се появи през нощта… И въпреки гнева си към дъщерята на лорд Аури, ми беше невероятно жал за нея, защото аз, за разлика от монахинята, чието сърце беше по-студено от камък, бях възпитана на принципите на милосърдието и прошката. Не можех да стоя настрана от мъката на другите.
Предпазливо се отдръпнах от храста, спомних си как пътеката криволичеше през градината и побързах да пресрещна лейди ен-Аури на черешовата алея, която благодарение на криволиченето беше скрита от очите на сестрите, охраняващи портата.
Стигнах там преди дамата и трябваше да почакам, като се оглеждах нервно и се надявах разговорът ни да не бъде прекъснат. Лейди ен-Аури не ме забеляза веднага, а и зрението ѝ изглежда значително я беше подкопало, защото едва когато се приближих на две крачки, магьосницата издиша:
– Лейди Грейд?
Уви, нямаше време за размяна на любезности. Пристъпвайки към нещастницата, аз тихо казах:
– Слез. Когато падне нощта, разпръсни около себе си цветове от слез или ги постави в кръг и лича не ще може да се приближи.
В далечината сестра Марта извика: „Лейди Уотърби!“
И аз набързо се оттеглих в храстите, за да не разбере никой, че е проведен разговор, но противно на всякаква логика лейди ен-Аури тръгна след мен, принуждавайки ме да спра. А магьосницата, гледайки ме с просълзени старчески очи, ме попита недоверчиво:
– Лейди Грейд, вие… опитвате се да ми помогнете ли?!
Тя го каза така, сякаш не можеше да повярва на думите си. Горката жена.
– Не се опитвам, – огледах нервно градината – искрено искам да ви помогна. И разберете, слеза наистина може да ви спаси.
Поклащайки глава, сякаш отричаше самата ситуация, с писклив глас лейди ен-Аури, усмихвайки се горчиво, каза:
– Ти си тази, която не разбира, Ариела. Не разбираш цялата ситуация – аз заведох лича в родовия замък на Грейд.
Тя произнесе фразата така, сякаш се мъчеше да го признае. Усмихнах се, пристъпих към магьосницата, взех ръцете ѝ, стиснах сухите ѝ, състарени длани и отговорих:
– Знам!
Дамата изтръгна дланите си от ръцете ми, отстъпи назад и изсъска:
– Аз бях тази, която доведе лича в Орлово гнездо, все още не разбирам как си оцеляла! Прелъстих един моряк на Ревящия и махнах амулета, който позволи на лича да обладае нещастника… Аз… – тя се измъкна и продължи с по-тих глас – и баща ми е участвал в отвличането ви, лейди отон Грейд. А вие…
Аз свих рамене и казах:
– Вие се чудехте как съм оцеляла. Бях защитена от лейди Уинслоу, лейди ен-Аури, която остави цвете от слез в спалнята ми, за да отблъсне лича. Приемете съвета ми и ще бъдете спасена.
Тя стоеше и ме гледаше шокирана. После издиша с дрезгав шепот:
– Дезмънд те търси.
Опитах се да сдържа сълзите си. Кимнах, за да покажа, че съм чула, но не можех да кажа нищо в отговор. Нищо!! Лейди ен-Аури не се нуждаеше от думи, тя разбираше:
– Държат те тук против волята ти.
Без да коментирам, аз прошепнах набързо:
– Моля, отидете си. Страхувам се, че ако сестрите разберат, че сме разговаряли, вие… – съжалих, че го казвам – няма да бъдете допусната да излезете от манастира.
Не произнесох думата „жива“, но тя увисна във въздуха.
– Разбирам! – каза лейди ен-Аури.
– Грижете се за себе си. – прошепнах аз, обърнах се и побързах да си тръгна. Първо вървях, после почти тичах до другия край на градината.
След още две алеи потънах изтощена на една пейка под могъщ дъб, който даваше сянка, която можеше да ме скрие от невнимателни очи. Но в манастира няма невнимателни очи. Сестра Верисия ме намери само след няколко минути, докато седях, прегърнала раменете си и се взирах обречено в кълна на един жълъд, който беше поникнал от нищото. Монахинята се приближи, смачка кълна, стъпи върху него, смачка го умишлено, после се обърна към мен:
– Майка Йоланта ви очаква, лейди Уотърби.
– Лейди отон Грейд. – поправих я уморено.
– Елате, лейди Уотърби! – в непреклоноста аз значително отстъпвах пред монахините.
Назад към част 28 Напред към част 30