* * *
Маргаритките все още цъфтяха на гроба на Бусик, но върху тях имаше плевели. Седнах внимателно, за да не изцапам сивото си наметало и започнах да изтръгвам плевелите, обмисляйки съдбата си. Бяха минали два дни от завръщането ми в манастира на Дева Есмера. Два дни, изпълнени докрай с лъжи, преструвки и опити за манипулация! А мъченията не спираха:
– Много се гордея с теб, моето момиче. – майка Йоланта седеше на една пейка, в сянката на дървото, под което беше погребан Бусик – Да успееш да държиш на разстояние един прочут сластолюбец и безсрамник е подвиг, дете мое!
Първото нещо, с което се занима майка Йоланта, беше да разбере дали съм успяла да запазя невинността си. Не, това по никакъв начин не засягаше плановете ѝ, но по някаква причина доставяше огромно удоволствие на настоятелката.
– Всъщност ти винаги си ми била любимка, Ариела. – продължи тя.
Освен че се гордееше с моята съпротива срещу чара на проклетия херцог, който, както тя се опитваше да ме убеди, със сигурност съществуваше, ми каза също, че бракът ми с лорд Грейд по никакъв начин не е валиден. И като доказателство за това ми беше показан указ на краля, който обявяваше, че единствената законна форма на брак е църковният. Декретът е отпреди двадесет дни, така че е подписан след отвличането ми.
Уморено поправих:
– Лейди отон Грейд.
Какъвто и да е новият декрет на императора, той беше обнародван, след като негова светлост и аз сключихме родовия си брак, което е свидетелство за законността на нашия съюз, както неведнъж съм казвала на майката настоятелка.
– Ари, ти си благородно дете, но не бъди упорита. – строго ме прекъсна майка Йоланта.
Информацията, че бракът ми не е бил консумиран, убеди майката настоятелка, че не изпитвам никакви чувства или привързаност към съпруга си, а възмущението ми от обръщението „лейди Уотърби“ беше приписано от сестрите на прекомерно благородство, прекомерна отговорност и неразумна вярност към обет, даден под натиск. Да споря и да доказвам нещо? Не бих се осмелила, особено сега, когато толкова много стана известно за църквата, за методите ѝ на борба за надмощие в съзнанието на паството и за мръсните ѝ игри. Освен това фактите около брака не бяха в полза на лорд Грейд.
– Имате посетител. – внезапно каза майка Йоланта.
Вдигнах глава и учудено погледнах майката настоятелка. Посетител? Беше ми забранено да пиша на роднините си, беше ми забранено да напускам втората порта и ми беше забранено дори да общувам с момичетата от лицея, така че откъде се появи гост!
В следващия миг сърцето ми се разтуптя три пъти по-бързо, едва проблясващо предложение – Дезмънд! Трудно ми беше да повярвам, защото вече се бях досетила каква сделка ще му предложи майка Йоланта, а и все пак знаех, че негова светлост никога няма да се откаже от мините в Истаркан. И така, нямаше никаква надежда, но… Но сърцето ми биеше по-бързо и надеждата… Надеждата беше мъничка и трептеше като светлинка, но я имаше.
Но следващите думи на майка Йоланта не оставиха и следа от надеждите ми.
– Негово височество беше изключително загрижен за теб, Ари. Той организира спасителна мисия и пристигна в крепостта „Орлово гнездо“ само с няколко дни закъснение. Уви, по това време ти вече беше в лапите на врага в центъра на неговата гнусна армада.
Наведох глава и отчаяно погледнах надгробната плоча на гроба на Бусик, опитвайки се да сдържа сълзите си. В този момент осъзнах, че майката не се е отказала от бъдещето, което преди това беше подготвила за мен. Не беше променила плановете си и на йота. Нещо повече, ако се омъжа за Негово височество, децата на Дезмънд от други бракове в Елетар щяха да се смятат за незаконни и църквата лесно щеше да оспори претенциите им за наследството на Грейд. Така че на практика отвличането ми от господин Ирек играе в полза на духовниците. Боже мой, колко отвратително!
– Майко Йоланта – гласът ми трепереше и аз говорех, докато продължавах да изтръгвам от земята стръкове плевели – двойния брак е грях, с който никога няма да се съглася.
Абатисата се усмихна. В тази усмивка имаше неприкрито снизхождение към мен, нещастницата, и леко прикрито превъзходство, и увереност в това, срещу което аз лично щях да се боря до последно.
– Всичко е в ръцете на Пресветата, Ари.. – каза майка Йоланта – всичко е в ръцете на Пресветата…
И тя стана от пейката, поздравявайки госта, чиито стъпки вече бях чула. А моето възпитание не ми позволяваше да пренебрегвам повече царската особа. Сваляйки изцапаните си с пръст ръкавици, аз се изправих, обърнах се и се поклоних в реверанс.
– Майко Йоланта, скъпа лейди Уотърби, – поздрави ни Негово височество принц Хенри – за мен е искрено удоволствие да ви видя в добро здраве и безопасност.
– О, ние също безкрайно се радваме да ви видим, ваше височество. – отвърна майката настоятелка.
Настъпи пауза, която изискваше реплика от моя страна.
Изправих се и погледнах Негово височество. Принцът стоеше на няколко крачки от мен, облечен в светъл костюм от най-качествена материя. Стойката му беше уверена, лицето му – невъзмутимо, сините му очи – директни и очакващи, русата му коса – на опашка, а само един кичур от нея се развяваше от вятъра в дясната част на лицето му. Като цяло негово височество правеше впечатление на самоуверен, силен, смел, позитивен и борбен млад мъж. Сравнявайки го с престолонаследника Теодор, не можех да не призная, че Хенри е много по-подходящ за ролята на държавен глава и бях сигурна, че хората биха били по-склонни да гледат монетите с неговия образ, без да се плашат от жестокото изражение на лицето на истинския престолонаследник.
– Добър ден, Ваше Височество. – казах, като разбрах, че паузата се е проточила.
Нито дума за емоциите ми от срещата. Очите на Хенри леко се стесниха, майка Йоланта ме погледна гневно, а после, в явна отплата за моето непокорство, каза:
– Ужасно съжалявам, деца мои, но трябва да ви оставя – работа. Лейди Уотърби, надявам се, че ще бъдете достатъчно възпитана, за да не оставяте нашия гост сам.
Остави ме насаме с мъж?! Бузите ми пламнаха от оправдано възмущение, но майката напълно игнорира гнева ми. Тя протегна ръка, за да я целуне принца и без да се обръща, ни остави.
С безсилен гняв бях принудена да гледам как, подчинявайки се на движението ѝ, някои от сестрите, работещи в манастирската градина, изоставят задълженията си и дори просто хвърлят инструментите си на земята, набързо напускат района. Това е немислимо! Това е…
– Не мисля, че сте щастлива да ме видите, лейди Уотърби! – каза негово височество с внезапно прозрение.
– Лейди отон Грейд! – поправих сухо – Ваше височество, съжалявам, но се опасявам, че майка Йоланта ви е информирала погрешно. Вече не съм лицейно момиче, което може да си позволи толкова грубо нарушение на благоприличието, като да говори с мъж насаме, дори в осветената от слънцето манастирска градина. А като херцогиня Грейд не мога да позволя името ми да бъде компрометирано. Надявам се, че ще ме разберете и няма да ме съдите. Всичко най-добро, Ваше Височество.
Бърз, плитък реверанс и без да откъсвам поглед от земята, се опитах да напусна принца.
Опитах се…
Щом направих една крачка, китката ми беше стисната от силните, студени пръсти на негово височество и в следващия миг, използвайки предимството на силата и пълната липса на възпитание, принц Хенри ме обърна и ме придърпа към себе си.
– Какво си мислите, че правите?! – изкрещях възмутено, без да знам.
Отговорът ме шокира.
Негово височество, изобщо не смутен от собствените си действия, подхвана с пръсти един кичур от косата ми, поднесе го към лицето си и вдиша с удоволствие, а после, като погледна в изплашените ми очи, много меко, но в тази мекота имаше отчетливо усещане за стомана, каза:
– Скъпа лейди Уотърби, за съжаление вече веднъж ви загубих и изобщо не възнамерявам да ви загубя отново. Съжалявам, че ви поставям ултиматум, но трябва да ви кажа, че можете да напуснете градината само ако приемете моето предложение и по никакъв друг начин.
Дланите ми се притиснаха към гърдите на принца и се опитах да се освободя, но получих обратен резултат, негово височество стисна по-силно.
– Смея да твърдя, че се държите неподходящо за човек с кралска кръв! – възкликнах.
В следващия момент принцът се отдръпна, а после много тихо каза:
– Не аз, а вие, лейди Уотърби, сте била дезинформирана от майка Йоланта и сега не осъзнавате очевидното – аз съм единственото ви спасение. Единственото. А вие бяхте доведена в столицата само защото отказах дори да се запозная с други кандидатки за ролята на императрица, пазейки в сърцето си образа на весела, трогателно срамежлива любителка на манастирските кайсии. И ако проявите твърдост и вярност към обетите, които сте дали против собствената си воля, утре ще ви отведат в някой от отдалечените скални манастири, където и самата Пресвета няма да може да ви намери.
Негово височество говореше убедително. Много убедително. И нещо повече, знаех, че е вярно. Ако майка Йоланта се откажеше от мен, то щеше да е само в замяна на мините в Истаркан, а тя можеше да поиска по-висока цена, на която лорд отон Грейд никога нямаше да се съгласи. Бях свършена.
Препънах се назад, само за да бъда задържана за лакътя от негово височество. Едва чуто благодарих, отидох до пейката, на която неотдавна бе седяла майка Йоланта и изтощено потънах на студения мрамор.
Принц Хенри седна мълчаливо до мен. Известно време мълча, очевидно позволявайки ми да осъзная сериозността на ситуацията, след което се върна към темата:
– Трябва да приемете предложението ми днес, за да съм сигурен в безопасността ви. Четири дни по-късно годежът ни ще се състои в Храма на трите девици, където „случайно“ ще минеш през камъка на чистотата. Предполагам, че няма смисъл да ви казвам, че той ще заблести при приближаването ви, разкривайки пред всички присъстващи чистотата и невинността на бъдещата императрица.
Назад към част 27 Напред към част 29