Бийп, бийп, шибан бийп.
Кой бипкаше с този клаксон в четири часа сутринта през проклетата ваканция?
Преобърнах се в леглото си с гневно ръмжене, а братята и сестрите ми се разместиха около мен с мърморене и лай на раздразнение. Някой се удари в пода с писък, когато се претърколих по гръб, и аз изсумтях, пъхайки голямата си рошава глава под възглавницата. Всичките ми братя и сестри искаха да спят с мен тази нощ и това беше свързано с много лакти и кости на бедрата. Лапата на Атина беше притисната точно до лицето ми и аз я отблъснах със своята, докато силното бибкане продължаваше.
Светлината изведнъж светна и майка ми се появи на вратата като призрак, излязъл от сенките.
– Сет Капела, стани веднага и ми кажи защо Кейлъб Алтаир е пред къщата ни и бибитка с клаксона си посред нощ? – Избухна тя яростно.
Веднага се прехвърлих обратно във формата си на фея, грабнах чифт бледосини панталони и ги нахлузих. Кейлъб? Защо беше тук?
– Не знам, мамо – казах през прозявка.
– Ами разбери! – Заповяда тя.
Издърпах атласа си от нощното шкафче, когато пухкавите тела на всички мои братя и сестри се търкулнаха и нагласиха, заемайки освободеното от мен място в центъра им. Езикът на Грейсън висеше от устата му близо до дупето на Ник и последствията от това не изглеждаха добре.
Проверих съобщенията си, но нямаше нищо от приятелите ми, освен едно съобщение за лека нощ от Дарси в отговор на моето. Тя беше останала с Гейбриъл и семейството ѝ тази вечер, така че знаех, че е добре. Е, не добре, добре. Сърцето на момичето беше изтръгнато, стъпкано, пъхнато през блендер, изядено от грифон и изсрано обратно. Напоследък всичко беше гадно и аз се чувствах шибано безпомощен пред всичко това. Особено когато ставаше дума за нея. Толкова дълго бях причината за болката ѝ, а сега просто исках да успокоя болката ѝ и да я видя отново усмихната. Само че не виждах как ще стане това.
Грабнах една блуза и се промъкнах покрай ръмжащата ми майка, тичайки надолу по голямото стълбище, през мекия сив килим в антрето и разтваряйки огромната дъбова входна врата. Излязох на верандата, когато фаровете на Кейлъб ме осветиха, а черната му спортна кола блестеше на лунната светлина.
Нощният въздух се завъртя около мен и сърцето ми заби по-силно, докато тичах надолу по стъпалата на верандата и по тухлената алея до прозореца на колата му. Той го спусна, усмихвайки се като задник, а аз свъсих вежди, докато гледах тази негова съвършено гореща уста, за която не ми беше позволено да имам мръсни мисли. Но аз ги имах. Редовно.
– И ти събуди цялото ми семейство посред нощ, защото…? – Попитах любопитно.
– Влизай – настоя той и извитото ми чело се издигна по-високо.
– Какво става? Нещо се е случило ли?- Попитах, като в мен се надигаше мехур от загриженост.
– Не. Но ако не влезеш, ще закъснеем – каза той, след което вдигна стъклото, за да приключи разговора ни.
Беше затъмнено, така че не можех да видя лицето му, докато притисках средния си пръст към него. След това се паркирах върху капака му и направих ефектно задно салто с въздушната си магия от другата му страна, приземявайки се до пътническата врата, която се отвори като крило.
Спуснах се на ниската седалка и вратата плавно се затвори до мен. На мястото за краката имаше торбичка със закуски, която веднага грабнах, измъкнах някакъв чипс и го разкъсах.
Кейлъб излезе от алеята с висока скорост, използвайки вампирските си сетива, за да кара като луд и да завърти колата на пътя. Той се откъсна от къщата ми, давайки на майка ми така необходимото спокойствие, а аз изохках, докато той се втурваше в тъмнината, а пътят бе обграден от гъста гора.
– И какъв е поводът? – Попитах, като го гледах, докато той не можеше да ме погледне, забелязвайки силната стойка на челюстта му и начина, по който смучеше устните си за момент, преди да проговори. Това правеше забранени неща с мен, затова погледнах обратно към пътя и се преместих на седалката. Не смей да се възбуждаш от най-добрия си приятел.
– Ами, помниш ли как ти купих онзи билет за посещение на Луната? – Каза той, хвърляйки ми усмивка, а челюстта ми падна, когато осъзнах кой ден е.
– Не, Кал. Казах, че ще отида догодина, когато това гадно шоу отмине. Не мога да ви оставя точно сега.
– Това е само за няколко дни – каза Кал и изръмжа. – И не можеш да отлагаш живота си само защото светът е в опасност. Майната му на света. Заслужаваш да се забавляваш.
– Откога заслужавам да се забавлявам? – Отвърнах. – Бях кралски задник в продължение на една солидна година. Не, две години. И не мога да кажа, че наистина планирам да се откажа от тази тенденция.
– Да, ама ти се добра до вътрешния кръг – каза той със смях.
– Предполагам, че е вярно – казах замислено и той ме удари закачливо по рамото.
– Ти отиваш. Това е моят подарък и аз казвам, да го използваш.
Ммм, властният Кал. Светая светих, да, моля.
– Добре – отстъпих аз, защото по звездите това беше луната. Луната! Не Меркурий или Венера, или скучният стар Нептун. Това беше честната до безобразие Луна, за която говорехме. Яркото, блестящо нещо, което ми даде магията. – О, мои звезди, отивам на Луната. Кал, аз отивам на Луната! – Хвърлих се към него, като го блъсках в седалката, докато той се бореше да запази контрол над колата. Облизах лицето му и ръката ми се плъзна по гърдите му, докато се подпирах, а той се опитваше да ме отблъсне. Вкусът му беше на чист мъж, брадата му беше груба срещу езика ми, а на члена ми всичко това му харесваше прекалено много.
Отпуснах се обратно на седалката, преди да се превъзбудя, но ако трябва да бъда честен, бях сигурен, че така или иначе мога да обвиня отчасти луната за възбудата си. Пъхнах торбичката с чипс между краката си като перфектен щит за ерекция и се усмихнах от ухо до ухо. Ще бъда първият върколак на Луната. Вероятно ще се върна с лунни сили.
– Трябва да сме там преди изгрев. Прецених, че пътуването ще е по-забавно от звездния прах – каза Кал, пъхна ръка в торбичката с чипс между бедрата ми и аз се завъртях неловко на седалката със задушлив звук, докато се опитвах да му попреча да докосне твърдия ми член.
Кал ми хвърли поглед, когато наполовина повдигнах задника си от седалката и се престорих, че търся нещо в джоба на вратата.
– Добре ли си, брато? – Попита той.
– Да, напълно. – Той пъхна шепа чипс в устата си, а аз се настаних обратно на седалката и преместих чипса по-близо към коленете си.
– Направих плейлиста за пътуването – каза Кал ентусиазирано, чукна Атласа си в док-станцията на арматурното табло и The Killing Moon на Echo and The Bunnymen започна да звучи, карайки сърцето ми да се развълнува.
– Ти си най-добрият, пич. Ще ти подаря цял басейн с кръв за следващия ти рожден ден.
– Знаеш, че това е незаконно – изхърка той.
– Не и ако никой не умре, за да си я набавя – казах настойчиво аз. Определено вече бях проверила и щеше да има феи, които да се наредят на опашка, за да предложат кръвта си, когато разберат кой Небесен наследник ще я пие.
Той изръмжа ниско в гърлото си и аз го стрелнах с поглед. – Някой е гладен.
– Не. – Той ми махна с ръка.
– Ти си. Пий, хайде давай. – Предложих му китката си под носа и гърлото му се размърда, когато усети близостта на кръвта ми. – Това е кръв от най-високо качество. Напий се, братко.
Той се съпротивляваше още миг, след което кътниците му изскочиха и той ги заби в китката ми, а очите му бяха закрити с сенки, докато ги държеше на пътя и се хранеше от мен едновременно. Устните му върху кожата ми бяха като удари на запалка върху плътта ми. Дишането ми идваше неравномерно и не можех да откъсна поглед от точката на съприкосновение, докато той се хранеше. Беше прекалено хубаво. И се зачудих дали не трябваше да смуче изключително силно, за да се сдобие с кръвта ми, защото в момента цялата тя се втурваше към члена ми като неудържим влак.
Колата се завъртя рязко и Кейлъб издърпа кътниците си на свобода и завъртя волана, за да избегне катастрофата, което накара пулса ми да забие бясно.
И двамата се засмяхме нервно, докато издърпвах ръката си, прокарвайки палец по следата от ухапване, за да я заздравя.
Пътувахме няколко часа и накрая Кал зави по дълъг, криволичещ път, който водеше към имота на господин Накатуки. Бях идвал тук няколко пъти преди, когато го преследвах и го молех да ме заведе на Луната. Първия път отговорът беше категорично „не“. Втория път той просто остави охраната да се справи с мен и името ми беше разгласено в пресата. За щастие, пиар екипът ми беше завъртял тази история прекрасно, за да изглежда така, сякаш съм толкова влюбен в Луната, че просто искам да отида там от името на всички върколаци в Солария, за да ѝ благодаря за даровете. Да, екипът беше проклет чудотворец. Веднъж ме хванаха да излизам от хотелската стая на известна певица, гол до кръста и покрит с блясък, след като я накарах да свърши толкова силно, че се беше преобразила във формата си на пегас. За щастие, в този момент членът ми вече не беше в нея, не обичах да се чукам с формата на орден, макар че и аз бях човек, който опитва от всичко веднъж. Както и да е, гаджето ѝ беше неин съавтор, който щеше да иска топките ми за снимките, разлепени по всички вестници, на които чукам момичето му, но пиар екипът беше изопачил цялата история, за да изглежда така, сякаш съм чул как тя се задушава от съседната стая, втурнал съм се да ѝ спася живота, докато съм се преобличал от формата си на Орден, след което съм се спуснал по пожарната стълба, за да доведа помощ. Приятелят и ми беше изпратил всичките им албуми, подписани от тях двамата, като благодарност. Направих му такава мръсотия, човече.
Кейлъб спря колата пред огромна дървена къща с дълга веранда и големи стъклени прозорци, които ми навяваха вибрации на здрач. Можех да ям Едуард Кълън за закуска. Буквално и сексуално. Той можеше да ме изяде, както и да му хареса. Джейкъб също. Начинът, по който смъртните си измисляха вампири и върколаци, беше доста забавен. С Кал бяхме гледали филмите заедно, докато се разпадахме от смях и разигравахме сцени между Едуард и Джейкъб. Дори бяхме посещавали царството на смъртните и бяхме изиграли няколко смъртни момичета, които си мислеха, че ще ги преобразим. Не съвсем законно, но пък много забавно. Особено когато направих светлинно заклинание върху лицето на Кал, за да изглежда така, сякаш той блести.
– Опаковах ти чанта. – Кал се пресегна към задната седалка, взе я и я пусна в скута ми.
Едно кучешко хленчене ме напусна, докато го гледах, притиснал чантата към корема си.
– Иска ми се и ти да дойдеш.
– Не. – Той поклати глава. – Липсата на гравитация ще прецака вампирската ми скорост, не мисля, че ще ми хареса. Все пак направи много снимки.
– Ще го направя. И видеоклипове. – Усмихнах се, погледът ми се закова с неговия твърдо, докато се колебаех дали да си тръгна. Майната му. Наведох се и го прегърнах силно. – Благодаря, човече – казах в ухото му и пръстите му за момент се вкопчиха в задната част на ризата ми, задържайки ме там, докато сърцето ми се блъскаше в гърдите му, а неговото се удряше силно в моето. Той миришеше на моето падение и наистина се надявах, че съм достатъчно умен, за да не проваля приятелството ни завинаги някой ден.
– Ще те взема в понеделник. – Той ме пусна и аз му се усмихнах широко, докато слизах от лъскавата кола и тичах нагоре по верандата, като махах за довиждане, преди да почукам на вратата.
Кал се обърна и потегли обратно по пътя, а вратата се отвори пред мен. Възрастен човек с дълга сива брада се намръщи към мен. Дрехите му бяха дълги, торбести, с пъстри шарки по тях. Вдигна строга вежда, докато ме приемаше.
Каролин Пекъм – Сет на Луната – новела 5.6 – Част 1
