***
Той отвори вратата и включи осветлението. Апартаментът беше изненадващо голям и не толкова овехтял, колкото беше очаквала да бъде. Влязоха в доста просторна кухня с нови уреди. Зад кухнята се намираше дневната зона с голям телевизор с плосък екран до стената, дълъг кожен диван, уредба и големи колони. Стаята беше украсена с няколко модерни картини и няколко красиви лампи.
– Как ти се струва? – Попита Илайджа.
– Невероятно е.
– Страхотно. Искам да кажа, че е в една скапана сграда, но всъщност вътре е хубав апартамент. – Той влезе във всекидневната и включи една лампа.
– Почти изглежда така, сякаш си имал декоратор – каза тя.
Той я погледна, сякаш беше изненадан.
– Какво имаш предвид?
– Ами, като че ли има женско докосване. Искам да кажа това като комплимент.
Той се почеса по челюстта и се огледа наоколо.
– Да, разбирам. – После тръгна по коридора. – Искаш ли да видиш спалнята?
– Разбира се – каза тя и сърцето ѝ отново започна да бие по-бързо, докато следваше Илайджа. Гърбът му беше невероятно широк, а шията му – дебела и силна. Тя не можеше да не се възхити на това колко секси човек е той на всяко едно ниво.
Сякаш Бог беше създал мъжа от най-дълбоките ѝ, най-мрачни фантазии и просто го беше захвърлил на магистралата тази нощ, когато беше в най-ниската си точка. И Илайджа я беше спасил по някакъв начин.
Но дали той наистина е мъжът на нейните мечти, или просто ще изчезне като дим, когато вълнението отмине или нещата станат твърде трудни?
Тя си спомни една от любимите поговорки на баща си: ако нещо изглежда прекалено хубаво, за да е истина, то вероятно е лъжа.
Това говореше нейният страх, но докато наближаваха спалнята, той засили тревогата ѝ. Илайджа отвори вратата и направи жест вътре.
– Тук се случва магията – пошегува се той.
Кейлин преглътна тежко този коментар, тъй като в корема ѝ се разгоря малък огън. Беше огън на нужда, на желание, но и на страх. Ами ако не можеше да се мери с вида на жената, която той очакваше? Ами ако Джейсън я беше съсипал с унищожителната си атака – беше унищожил всяка възможност да изпита сексуална близост с друг мъж?
Вместо това тя се опита да се съсредоточи върху пода под краката си, върху интериора на спалнята. Тя беше достатъчно голяма, за да побере голямо легло с платформа с тъмна покривка и още един телевизор с плосък екран, който беше монтиран на стената над гардероба.
Илайджа ѝ показа скрина.
– Можем да разчистим горните няколко чекмеджета за теб – каза той, отвори едно чекмедже и вече започна да хвърля част от вещите си на пода на купчина.
Кейлин се премести към гардероба и го отвори достатъчно, за да види, че е пълен с богатия гардероб на Илайджа.
– Оставил си всичките си дрехи? – Попита тя.
Илайджа сви рамене, докато продължаваше да разчиства горните чекмеджета.
– Нямаше особен смисъл да вземам всичко. Нямах представа къде отивам, а аз вярвам, че трябва да се пътува на светло.
– О, да. Това е логично. – Сърцето ѝ все още биеше силно в гърдите ѝ, докато се взираше в гардероба. Протегна ръка и докосна един от суитчърите му, усещайки текстурата му, искайки да го помирише. Искаше да вдиша аромата му, дори когато все повече се страхуваше, че всичко това е прекалено много, за да се справи.
Изведнъж усети ръцете на Илайджа върху бедрата си, който се приближи зад нея. Дъхът му беше върху шията ѝ и тя усещаше топлината и присъствието му. По някакъв начин тя беше едновременно успокоена и ужасена.
– Харесва ми да си тук – прошепна той и ръцете му се плъзнаха по-плътно около талията ѝ.
– На мен също ми харесва да съм тук – каза тя, като почти се задушаваше от думите. Не можеше да говори.
– Значи ще останеш?
– Разбира се.
Тя усети как устните му се доближават до голата кожа на шията ѝ, когато той отново заговори.
– Ще останеш през нощта в моето легло.
Кейлин се завъртя с лице към него, а очите ѝ се спряха върху неговите.
– Ами ако не мога да го направя? – Каза тя, неспособна да запази най-големия си страх за себе си.
Веждите му се смръщиха.
– Какво имаш предвид?
– Искам да кажа, че след това, което Джейсън направи с мен… какво, ако никога не мога да бъда с теб така, както ти искаш?
Веждите му отново се изгладиха, а устните му се изкривиха в онази хитра усмивка, която тя толкова много обичаше.
– Кейлин, не очаквам нищо да се случи между нас, докато не си готова за това.
Тялото на Кейлин започна да трепери, тъй като потиснатата нервност най-накрая бе оставена да излезе на повърхността.
– Не съм сигурна, че някога ще бъда готова. Може би просто съм повредена стока.
– Ей, нека ти кажа нещо – каза Илайджа, гласът му беше почти строг, но очите му все още бяха меки. – Ти не си повредена стока, момиченце. Ти си най-невероятният човек, когото някога съм срещал. Не разбираш ли това? Нямаш ли представа колко невероятна си?
Кейлин отвърна поглед, смеейки се.
– Мисля, че не знам.
Той сложи пръст под брадичката ѝ и повдигна лицето ѝ, така че очите ѝ отново да се срещнат с неговите.
– Ами трябва да знаеш – каза и той. – Трябва да знаеш, че това е истина. И не позволявай на никого да ти каже нещо различно.
Челюстта ѝ потрепери.
– Благодаря ти, че го каза.
И тогава Илайджа се наведе и устните му докоснаха нейните. В нея избухна пламък от нужда, докато той я целуваше, твърдите му гърди се притискаха към нея, а силните му ръце я обгръщаха и държаха здраво.
Тя искаше още и още. Чувстваше, че в този момент дори би стигнала докрай с него, ако той се опиташе. Толкова я привличаше, а това, че и каза, че ще изчака, я накара да не иска да чака и секунда повече.
Но след това той се отдръпна, усмихвайки ѝ се.
– Изглеждаш ми доста борбена – пошегува се той.
Кейлин се изчерви от това колко очевидно беше физическото ѝ привличане към него. Тогава тя се отдалечи от него, без да може да му позволи да види уязвимостта ѝ.
– И така, сега единственият проблем е, че нямам абсолютно нищо. Нямам дрехи, нямам четка за зъби, нямам нищо.
– Хайде – каза Илайджа, минавайки покрай нея с определена цел.
– Къде отиваме?
– Има един „Уолмарт“, който е отворен двадесет и четири часа. Не е далеч.
– Дори нямам никакви пари – каза му тя.
Той се обърна и я погледна с полуусмивка.
– Имам това, момиченце.
– Престани да ме наричаш така.
– Когато имаш достатъчно пари, за да си плащаш за собствените си глупости, ще спра да те наричам момиченце. Договорено? – Той протегна ръка, сякаш искаше да се ръкува с нея.
Сега беше ред на Кейлин да мине покрай него, преструвайки се, че е ядосана. Всъщност не можеше да бъде по-малко ядосана. Чувстваше се въодушевена, че е с него. Илайджа беше съвършен, беше невероятен и беше с нея. Нямаше повече да чака.
Тя се усмихна на себе си, когато излязоха от апартамента и се насочиха към пикапа му и „Уолмарт“. Дори ходенето до „Уолмарт“ беше приключение, стига да беше с него. Илайджа правеше всичко отново забавно. Нощта беше свежа и хладна и пълна с възможности.
Кейлин имаше чувството, че най-накрая е започнала да живее, може би за първи път в живота си. И може би не беше тази, за която я смятаха всички – дори не и тази, за която се беше смятала.
Назад към част 2 Напред към част 4