***
Ръцете му я обгръщаха.
Това беше първото нещо, което усети, след като се събуди на сутринта. Първото нещо.
Силната ръка на Илайджа беше преметната през кръста ѝ, а ръката му – върху корема ѝ. Другата му ръка беше увита под ребрата ѝ. Беше се свила и той я обгръщаше, гърдите му бяха долепени до гърба ѝ, а тя усещаше как се притиска към задните ѝ части.
Тялото му беше топло, силно и плътно.
Дали беше заспал? Тя разбра, че е така, когато се успокои достатъчно, за да чуе тихото му и равномерно дишане.
Смътно си спомняше как се мяташе и въртеше в леглото, а после той я придърпа към себе си и прошепна нещо в ухото ѝ, нещо успокояващо и умиротворяващо – дори не си спомняше точните думи.
И сега бяха заедно като двама души, които бяха споделили всичко… и все пак не бяха споделили всичко.
Не бяха правили любов, не бяха правили нищо сексуално. Само няколко целувки.
И все пак тя се чувстваше толкова близка с Илайджа, колкото с всяко друго момче, включително и с тези, с които беше стигнала по-далеч по отношение на физическата близост.
Не искаше този момент да свършва. Не искаше Илайджа да я напуска и не можеше да си представи свят без него в живота си.
Как можеш да си толкова привързана към момче, което познаваш от по-малко от месец?
Тя не знаеше как, Кейлин просто знаеше, че той се чувства правилно. Илайджа бързо се превръщаше в нещото в нейния свят, което имаше най-голямо значение за нея, имаше по-голямо значение от нещата и хората, които познаваше или с които беше обградена от години и години.
Изведнъж усети, че се раздвижва, и гърдите му се отдръпнаха от гърба ѝ, топлината се отдръпна.
– По дяволите, колко е часът? – Попита той.
Кейлийн се обърна и също се отдалечи леко от него, събирайки одеялата до гърдите си.
– Не знам – каза тя.
Илайджа погледна мобилния си телефон на нощното шкафче.
– По дяволите, вече е късно. След десет часа. – Той избърса очите си. – Сигурно и двамата сме били изтощени.
Кейлин кимна.
– Аз спах добре. А ти?
Той я погледна, а на устните му се появи лека усмивка.
– Някак си успях, въпреки че да те имам в леглото си… да кажем, че не беше толкова лесно.
Силин отвърна поглед от него.
– Трудно ми е да повярвам в това.
– Защо?
– Защото смятам, че имаш много повече опит от мен, и се съмнявам, че трепериш над някое момиче.
– Аз не треперя – каза той. – Това би било странно. – Той се засмя. – Но и аз не съм направен от камък.
– Можеше да ме заблудиш – каза тя, хвърли бърз поглед на тялото му, преди да скочи от леглото.
– Какво трябва да означава това? – Попита той, като се преструваше на раздразнен.
– Нищо. Просто го забрави. – Тя тръгна към банята.
– Ти, ела тук. – Той скочи от леглото и се затича след нея с бързина, която я изненада.
Тя нададе висок вик и затича още по-бързо, стигна до банята преди него, затвори вратата и я заключи. Тя се смееше, а дъхът ѝ идваше на малки пресекулки.
– Добре – каза той през вратата. – Забрави за това. Отивам да хапна нещо.
– Не – извика тя. – Искам да ти направя закуска.
– Какво?
– Закуска! – Изкрещя тя. – Дай ми само секунда! – Кейлин зърна собственото си усмихнато лице в огледалото и се изненада от щастието, което видя там.
Това момиче е влюбено.
Тихо. Не си влюбена в някакво момче, което току-що си срещнала.
Усмивката ѝ избледня, докато се бореше с това какво би означавало, ако наистина вече беше започнала да се влюбва в Илайджа. Не беше сигурна, че би могла да се справи с това на всичкото отгоре.
***
Решиха да отидат до близкия супермаркет, за да си вземат някои необходими продукти.
– Какво ще правиш? – Попита я Илайджа, докато шофираха.
– Всичко, което искаш. Какво харесваш? Каква е любимата ти закуска?
– Ще ям почти всичко.
– Но какво обичаш най-много?
– Много обичам бъркани яйца, бекон и наденица.
– Разбира се, мога да го направя.
– С малко сирене в яйцата, може би с малко лук и препечен хляб.
Тя го погледна.
– Има ли още желания?
– Ей, ти попита – каза той и ѝ намигна.
Паркираха на паркинга и излязоха, като се насочиха към двойните врати, за да влязат в пазара.
Но точно преди да влязат вътре, Илайджа забави ход.
– По дяволите – каза той и изражението му стана притеснено.
– Какво става?
Той гледаше право пред себе си и не ѝ отговори. Тя проследи погледа му и видя някой, който стоеше точно до супермаркета и пушеше цигара. Беше в профил, облечен в палто с вдигната яка. Но в него имаше нещо почти познато. Когато се обърна и установи контакт с очите на Илайджа, Кейлин видя как на лицето му изгря разпознаване.
Лицето на младия мъж се превърна от шок в усмивка на чисто щастие, докато той изваждаше цигарата от устата си и я хвърляше на земята, където тя лежеше и димеше.
– Братко – извика той и бързо се приближи до Илайджа с протегнати ръце. Беше доста добре изглеждащ – напомняше ѝ на актьора Лиъм Хемсуърт – красиви черти, късо подстригана коса и силна челюст.
Когато непознатият се хвърли с ръце около Илайджа и го прегърна, смеейки се, Кейлин бързо разбра, че момчето не го е наричало „братко“ само като израз на привързаност. Илайджа всъщност го наричаше Джейк, а Кейлин знаеше, че Джейк е името на брат му. Да не говорим, че когато стояха близо един до друг, приликата между тях беше несъмнена.
Илайджа изглеждаше щастлив да види брат си, но в очите му имаше и предпазлив поглед. Кейлин се усмихна, очаквайки да бъде представена, но и чувствайки се странно неудобно.
– Мислех, че си заминал завинаги? – Джейк се отдръпна и погледна Илайджа с любопитство, преди очите му да се насочат към Кейлин за кратко.
Илайджа погледна към нея, а след това отново към брат си.
– Нещата се промениха.
– Очевидно – засмя се Джейк.
– Това е моята… хм… приятелка, Кейлин – каза Илайджа и раменете му малко се свиха. – Кейлин, това е брат ми Джейк.
– Приятно ми е да се запознаем, Кейлин – каза Джейк и стисна ръката ѝ. Хватката му беше хладна и твърда, а очите му се спряха на нейните със студен, отстранен поглед, преди на устните му да се появи усмивка. – Извинявай, ако се държа странно, просто си мислех, че никога повече няма да видя това момче.
– Ей, не преувеличавай – каза му Илайджа. – Казах, че напускам Бостън, а не че се опитвам да се махна от теб.
– Сигурен ли си в това?
Илайджа погледна към Кейлин.
– Ей, знаеш ли какво? Защо не влезеш и не започнеш да пазаруваш? Ще те настигна след няколко секунди. Имаме някои неща, които трябва да наваксаме много бързо.
Кейлин кимна.
– Разбира се, разбира се. – Тя се почувства някак отхвърлена и от двамата и започна да се отдалечава, а стомахът ѝ се свиваше.
– Приятно ми беше да се запозная с теб, Кейлин – извика Джейк, когато тя влезе вътре.
Кейлин погледна назад, след като се отдалечи навътре в магазина. Видя, че двамата все още стоят на същото място и разговарят помежду си. Беше трудно да се каже как се развива разговорът.
Тя искаше да знае – беше ужасно любопитна, но и някак си се страхуваше. Изглеждаше така, сякаш Илайджа наистина не искаше да се види с Джейк, или може би просто не искаше да се види още. Може би искаше да се подготви за това по някакъв начин.
Кейлин започна да пазарува, опитвайки се да отвлече мислите си от срещата на Илайджа и Джейк и какво означаваше тя. В края на краищата тя наистина нямаше и най-малка представа за тънкостите на връзката им и нейните проблеми.
И все пак, докато се разхождаше по различните лавици, купувайки жълт лук, масло, яйца, бекон, наденица, Кейлин продължаваше да се надява, че Илайджа ще я изненада с усмивката си. Да и каже, че всичко е наред и че Джейк си е отишъл. Защото в сърцето си усещаше, че сблъсъкът с Джейк по някакъв начин е началото на нещата, които се объркват за тях, началото на нахлуването на стария живот на Илайджа в настоящето.
Докато приключи с пазаруването, той все още не беше дошъл да я намери, затова тя отиде до входа на магазина и видя, че Илайджа и брат му все още стоят отпред, точно както ги беше оставила.
Кейлин постави количката си на пода до витрината с кутиите със зърнени храни за продан и бързо излезе през входната врата.
Чу ги да си говорят, докато се приближаваше. Джейк беше по средата на едно изречение и сочеше към Илайджа.
– …не можеш просто да си мислиш, че всичко е свършило и че нямаш никаква отговорност към ситуацията.
Илайджа поклащаше глава.
– Казах ти, че се отказвам.
– Не става така.
– Не ми казвай как работи – изръмжа Илайджа.
– Имаме ситуация, повече от една…
– Не ме интересува. И по-добре кажи и на всички останали. Аз съм приключил. Вече не ми пука, няма да прецакам остатъка от живота си заради тази глупост.
Стъпката на Кейлин се забави, когато осъзна сериозността на разговора им.
Илайджа я видя и спря да говори, сгъвайки ръце.
– Трябва да тръгвам – каза той тихо на брат си.
Джейк се обърна и я видя, а за миг тя видя как очите му се свиват и устните му се стягат. Но след това той просто кимна и започна да си тръгва.
– Добре, тогава. Приятно изкарване.
Илайджа го гледаше как си тръгва, а лицето му беше безизразно.
Стомахът на Кейлин се сви на възел.
– Добре ли си? – Попита тя и се приближи до него, когато брат му си тръгна.
– Да. Няма нищо.
– Не изглеждаше като нищо.
Илайджа срещна погледа ѝ и очите му някак се бяха втвърдили.
– Не беше нищо важно, Кейлин.
– О, добре.
Но това е твоят брат – искаше да каже тя. Това е брат ти, чийто документ за самоличност си използвал, и вероятно той е замесен в каквато и да е лудост, от която си се опитвал да избягаш, напускайки Бостън. Това не е просто нищо, Илайджа. Всъщност изглежда, че наистина е било нещо – нещо важно, нещо, за което трябва да поговорим.
Само че Кейлин не можеше да каже нищо от това. Вместо това тя само промълви нещо за това, че е готова да си тръгват.
– Готино – отвърна Илайджа, без да звучи така, сякаш го интересува особено по един или друг начин.
Върнаха се вътре и платиха за храната, или по-скоро Илайджа плати за всичко. След това тя му благодари, а той просто вдигна рамене.
– Не се притеснявай за това – каза той.
Тя можеше да каже, че Илайджа е зает с това, което се беше случило между него и брат му, но не ѝ беше удобно да го пита за това.
Той шофираше в относително мълчание, а Кейлин гризеше ноктите си и започна да се притеснява, че всичко вече се е объркало.
Когато се върнаха в апартамента, Илайджа ѝ помогна да разопакова хранителните продукти.
– Къде са ти тиганите? – Попита го тя.
Той посочи към един долен шкаф под плота.
Тя отиде, взе няколко тигана и ги постави на котлона, като погледна предпазливо към Илайджа, докато той поставяше наблизо на плота продуктите, които бяха купили. Той изглеждаше затворен, очите му бяха далеч, докато механично движеше ръцете си.
– Илайджа – каза тя.
Той я погледна, очите му сякаш се проясниха, сякаш мъглата се вдигна за миг.
– Да?
– Знаеш ли, можеш да поговориш с мен за това. Каквото и да се случва… обещавам, че няма да те съдя.
Но можеше ли наистина да му обещае, че няма да го съди? Какво щеше да стане, ако и разкажеше за нещо незаконно, за нещо ужасно, за инцидент, който щеше да промени мнението и за него завинаги?
– Нищо страшно – каза той, но не я погледна, докато думите излизаха от устата му. Смачка найлоновите торбички и ги хвърли в кошчето за боклук. – Брат ми е някакъв всезнайко. Опитва се да ми казва как се случват нещата и се случва да не съм съгласен с него през много от времето.
Тя кимна, сякаш това обясняваше всичко, а и двамата знаеха, че не обяснява абсолютно нищо. Във въздуха между тях се усещаше тежест – напрежение, което не съдържаше нищо от приятното вълнение, което Кейлин беше почувствала предишния ден. Сега той сякаш се беше превърнал в съвсем друг човек.
Кейлин отвори яйцата и счупи една купчина от тях в голяма купа, запали горелките и сложи парчетата наденица и лентите бекон в един от тиганите, за да могат да започнат да се готвят.
Докато работеше, нарязвайки лука, разтопявайки маслото и овкусявайки го с чесън и други подправки, за да може яйцата да се сготвят заедно с него, част от вътрешното ѝ напрежение започна да се освобождава от само себе си.
Започна да си тананика малко за себе си, наслаждавайки се на простата задача да сготви вкусно ястие за човек, за когото я е грижа.
– Трябва да се обадя – каза Илайджа и извади телефона си.
– Добре – каза му тя, като все още позволяваше на усмивката да остане на лицето ѝ, докато продължаваше да готви. Не искаше да се държи така, сякаш това я притесняваше толкова много. Знаеше, че Илайджа има сложен живот с много проблеми – нямаше нужда да се плаши от това.
Особено след като тя си имаше много свои собствени, за които да се тревожи.
Илайджа излезе от кухнята и влезе в спалнята, като затвори вратата. Кейлин разбърка яйцата, взе няколко от лентите бекон, които бяха станали хубави и хрупкави, и ги сложи в чиния със слой хартиена кърпа върху нея. Миризмата в апартамента беше домашна, напомняше ѝ за уикендите, когато майка ѝ и баща ѝ са ставали в екип и са приготвяли закуска за децата.
Тези дни бяха много преди Дина да се превърне в такова гадно нещо.
Кейлин спря да си тананика, когато чу как Илайджа повишава глас в другата стая.
– Не можеш да правиш това. Защото, ако го направиш, това включва и мен. Ето защо.
Последва пространство на мълчание и след това гласът му, по-силен от всякога.
– Ако трябва да се намеся заради нещо, което правиш, първо ще се погрижа за тях – и после за теб. Разбираш ли какво ти казвам?
Още една по-кратка пауза.
– Добре. Така че го остави. Просто го остави. И не ме безпокой повече с тези глупости.
Тя го изчака да излезе от спалнята. Докато чакаше, осъзна, че яйцата започват да горят, и бързо започна да ги остъргва от тигана в чиния, преди да са станали негодни за консумация.
В този момент едва ги беше спасила.
Накрая закуската беше готова, но Илайджа все още беше в другата стая. Кейлин прокара ръка през косата си.
– Илайджа? – Извика тя доста плахо.
Той не отговори.
– Илайджа, закуската е готова! – Извика тя. Веднага намрази звука на гласа си. Беше досаден, контролиращ, нуждаещ се. Всичко, което тя се опитваше да не бъде.
Назад към част 4 Напред към част 6