***
Кейлин не взе такси. Тя взе автобус, а след това червената линия през река Чарлз, като слезе на Харвард скуеър и след това измина половин миля до университета в Кеймбридж.
Когато най-сетне отвори вратата на колежанската си апартамен, Нели стоеше в средата на стаята. Устата ѝ се отвори, когато Кейлин влезе вътре и каза с половин уста.
– Здравей – каза тихо Кейлин.
– Здравей – отвърна Нели. – Ти си последният човек, когото очаквах да видя. Алисия каза, че никога няма да се върнеш в училище.
– Все още не съм сигурна какво правя – но нямам къде другаде да отида.
Кейлин и Нели никога не бяха ставали толкова близки, колкото Кейлин и Алисия през времето, когато живееха заедно. Кейлин винаги е подозирала, че Нели се чувства донякъде изключена, тъй като другите ѝ две съквартирантки са ставали все по-добри приятелки.
– Ами седни – каза Нели, като направи жест към близкия стол.
– Разкажи ми какво се случва. Изглеждаш напълно изтощена.
Кейлин сви рамене, но направи каквото ѝ беше казано. Тя седна на въртящия се стол, а Нели седна наблизо на малкия диван. Нели я гледаше с очакване. Когато отначало Кейлин не каза нищо, Нели се наведе напред и я хвана за ръката.
– Всичко е наред. Няма да се разсърдя.
И този прост, мил жест накара Кейлин да избухне в сълзи. Тя се разплака така, както не се беше разплаквала през целия си живот – големи, надигащи се сълзи, сякаш някой беше умрял.
Тя сложи ръка на лицето си и заплака, без да може да каже дори една разбираема дума или да спре потока от сълзи.
– Ще ти донеса кърпички. – Нели отиде до банята, върна се с кутия кърпички и я подаде на Кейлин, която най-сетне беше започнала да се владее.
Тя избърса очите си, смеейки се от притеснение.
– Съжалявам, дори не знам какво ми стана.
Нели я погледна с големи, сериозни кафяви очи, които сякаш знаеха повече, отколкото би трябвало.
– Не е нужно да се извиняваш за нищо.
– Имам чувството, че трябва да се извинявам за всичко.
– Ами този, който те е накарал да се чувстваш така, е задник.
Кейлин се засмя, издуха носа си, смачка кърпичката и я хвърли в близкото кошче за боклук. Тя въздъхна дълбоко.
– Не мога да разбера как всичко, което мислех, че е моят живот, може да се промени толкова бързо.
Нели отново се наведе към нея.
– Понякога животът просто ни преобръща с главата надолу.
– Случвало ли ти се е това?
Тя кимна веднъж.
– Да.
Кейлин видя, че съседката ѝ не иска да ѝ каже какво точно е обърнало живота ѝ с главата надолу. Но нещо подсказваше на Кейлин, че другото момиче прекрасно разбира как се чувства в този момент.
– Наистина съм много объркана в момента – въздъхна Кейлин.
– Не е страшно да си объркана. Ще разбереш това.
– Ще го направя ли?
– Да.
Кейлин кимна с благодарност.
– Много ти благодаря, Нели. Знаеш ли, много съжалявам, ако аз и Алисия някога сме те карали да се чувстваш…
Точно тогава вратата се отвори.
– Чух името си – каза Алисия и влезе в стаята с цвят на бузите. Тя видя Кейлин и не помръдна. – Искаше да кажеш нещо? – Продължи Алисия, като гледаше право в Кейлин.
Кейлин искаше да се извини на Нели, че не я е включила, че е позволила на Алисия да се превърне в център на вниманието, но Кейлин знаеше, че Алисия вече е ядосана и ще използва всеки повод, за да започне битка.
Кейлин поклати глава.
– Аз просто… хленчех.
– Каква изненада. – Сгъна ръце Алисия и повдигна вежди. – Приличаш на нещо, което котката е довлякла.
– Алисия! – Извика Нели. – Това не е хубаво.
– Не винаги съм мила, но поне съм честна.
– Понякога е по-добре да запазиш мнението си за себе си – отвърна Нели.
– Не е в мой стил. – Алисия отиде до шкафа с книги и започна да търси. – Мога да се закълна, че все още имам стария си учебник по статистика някъде тук. Имах най-добрите записки и Бен казваше, че с удоволствие би ги използвал.
Нели погледна към Кейлин и изрече мълчаливо извинение, докато Алисия продължаваше да разглежда близкия шкаф. Тя сякаш изсмукваше целия въздух в стаята, помисли си Кейлин.
Кейлин приключи с издухването на носа си и избърса очите си.
– Благодаря, Нели.
– Аз дори не съм направила нищо.
– Ти обаче си го направила – отвърна тя.
Алисия извади една книга от шкафа и се изправи, като се завъртя с лице към тях.
– Какво направи Нели?
– Тя просто слушаше – каза Кейлин. – И не ми се разсърди.
Алисия стисна тънките си червени устни.
– Знам, че не искаш никой да ти се сърди, Кейлин. Но ти не си направила точно така, че някой да разбере защо се държиш по този начин.
– Знам, че не съм направила нещата лесни.
Алисия я погледна с досада.
– И какво е това? Сега не ми вярваш?
Кейлин въздъхна дълбоко.
– Разбира се, че ти имам доверие.
– Не изглежда така. – Алисия стискаше учебника си толкова силно, че кокалчетата на пръстите ѝ бяха побелели. – Сякаш изведнъж си решила, че не си струва да ме държиш повече в живота си. А аз наистина си мислех, че сме приятелки. Като че ли те смятах за най-добрата си приятелка, на практика. Представях си как след години все още ще се срещаме на кафе и ще се смеем на лудите студентски дни.
– Нищо не се е променило от моя страна – каза и Кейлин.
– Нищо не се е променило? – Поклати глава Алисия. – Как можеш сериозно да кажеш това, след като се държиш така? А сега сякаш си мислиш, че можеш просто да дойдеш тук и да се преструваш, че всичко се е върнало към нормалното.
Кейлин усети как кръвта ѝ започва да кипи.
– Нямаш представа какво мисля.
– Точно така, нямам. Защото отказваш да ми кажеш каквото и да било. – Гласът на Алисия леко се разтрепери.
– Алисия, тук не става въпрос за теб. Това е нещо, което се случи на мен, и аз трябваше да се справя с него сама. – Кейлин срещна погледа на съквартирантката си и го задържа твърдо.
Алисия отвърна поглед.
– Както и да е. Ще занеса тази книга на Бен. Може би ще се видим по-късно, ако не си решила отново да изчезнеш, Кейлин. – После се обърна и излезе, а вратата се затвори със силен трясък след нея.