Амара
Имаме време, достатъчно, мисля си, докато целувам Шидан и го придърпвам към себе си. Пиратите ще се свестят след часове, а ние сме в безопасност и заедно. Грижа ме е за него, повече, отколкото някога съм се грижила за когото и да било в живота си. Трябва да му го покажа и не знам как иначе да го направя.
Ръцете му преминават по краката ми. Премествам се, докато седна в скута му. Твърдият му член се опъва в панталоните му. Харесва ми усещането, когато се притиска към клитора ми. Езикът му пронизва устните ми като нашественик, дошъл да си поиска.
Загрижена съм за него. Дали е любов? Пеперудите танцуват в стомаха ми, сърцето ми бие учестено и знам, че това е нещо повече от желание. Прокарвам пръсти по великолепните линии на лицето му, обичам хладната, леко грапава кожа на люспите му. Това е почти като еднодневна мъжка брада, грубо под пръстите, но толкова проклето секси. Притискането на бедрата ми към него предизвиква тих стон в целувката ни.
Обичам звуците, които издава. Начинът, по който се движи. Начинът, по който изглежда. Обичам начина, по който се грижи за мен, без значение какво казвам или правя. Това любов ли е?
Ръцете му си проправят път под ризата ми към гърдите ми и зърната ми се втвърдяват. Обгръщам шията му с ръце и се притискам към издутината му. Сега вече стенех. Трудно ми е да мисля за усещанията в момента.
Знам, че трябва да реша, но не сега. Мокротата напоява тънканта, която ни разделя, а аз се нуждая от него. Той издърпва ризата над главата ми, след което горещата му уста е върху зърното ми. Шидан плъзва ръка надолу по панталоните ми и се притиска към котенцето ми, като движи ръката си в кръг, предизвиквайки тръпки по гръбнака ми. Той ме повдига с една ръка, без да позволява на устните ни да се разделят.
Докато движи ръката си напред-назад, аз накланям глава назад и извиквам удоволствието си.
– Шидан!
Когато ме спуска надолу, пенисът му е срещу отвора ми и се плъзга във влажността ми до първия хребет. Той е толкова голям, че притиска тялото ми до краен предел. Без значение колко пъти правим секс, този момент винаги ме довежда до ръба. Той навлиза вътре и аз стена. Усещането за пълнота, за изтласкване на границите на тялото ми, ми носи еуфория от радост.
Той иска да бъда негова, да му се отдам завинаги, но аз се въздържам. Той прониква в тялото ми, но част от мен остава отделена. Защо? Защо не мога да го допусна?
Той е дълбок и аз въртя бедрата си, докато той се втурва. Свивам юмруци в косата отзад на врата му и притискам челото си към неговото, като се сгромолясвам отгоре му, докато той се бута. Качвам се по основния хребет на члена му, докато не мога да дишам, задържам го, всеки мускул на тялото ми се напряга. Притискам се към него, докато бедрата му блъскат и от гърлото ми се изтръгва още един писък. Притискам клитора си колкото мога по-силно, вдишвам в същото време, като отмествам глава назад, забивайки гърдите си в лицето на Шидан.
Знаейки от какво имам нужда, той смуче и аз стена. Въртя бедрата си върху пениса му толкова силно и бързо, колкото мога. Издишам от нуждата да се освободя.
– Шидан, Шидан, да, о, Боже, да!
Оргазмът ми ме преследва, приближавайки се все повече.
По някакъв начин се напъвам по-бързо, а той ме хваща за дупето, придърпвайки ме още по-силно към члена си. Натискът е прекрасен и аз извивам глава назад, като се въртя и мятам.
– Ще свърша, мой лютик! – Шидан стене.
Точно тогава по тялото ми преминават тръпки и вагината ми се свива, оргазмът идва на вълни. Накланям се напред, държейки се със зъби за долната му устна, докато заедно се освобождаваме.
Най-накрая той отминава и аз вдишвам дълбоко. Отварям очи и се вглеждам в неговите. Те са красиви.
Пенисът му омеква в мен, а след това ме хваща за кръста, повдига ме нагоре и после ме спуска обратно. Вторият му член е готов. Аз съм мокра и готова. Пенисът му се плъзга навътре и аз съм отнесена. Той бута, не знам колко дълго се движим. Той навлиза и аз се повдигам. Огромният му член е ненаситен. Той ме поема, заявявайки, че съм негова, и във вихъра на страстта аз се отдавам. Мога да го обичам. Може би е добре.
Той навлиза дълбоко и задържа.
– Амара! – извиква той, което почти ме довежда до ръба.
Дълбокият тътен на гласа му е секси. Той ме спаси, но и аз го спасих. Прав е в това, че се нуждаем един от друг. Мога ли да бъда силна, докато се нуждая от него? Възможно ли е да имам и двете?
Той изплъзва краката си изпод себе си, след което е над мен, прониква и се вкарва. Спуска се, докато устните ни се срещнат, а бедрата му се забиват. Целуваме се, аз намирам своя път. Може би мога да го обичам. Може би това няма да ми струва всичко.
Пръстите ми докосват меките му, мембранни крила. Те се разместват при докосването ми и ме поразява колко чужд е той. Колко странно е, че през всичките ми години на кораба никой мъж, никой човек, не се е приближавал толкова близо. Никой от тях не можеше да проникне през щитовете ми. Той преминава през тях, както пенисът му се забива в сърцевината ми. Директно до центъра.
Навитата пружина се стяга и аз съм на път да свърша отново. Удря ме от нищото, сграбчва тялото ми и го превзема. Вълните на удоволствието ме заливат като прибой, който се разбива в плажа. Безмилостно, безкрайно, свършвам отново и отново. Завладяна съм от усещанията. Стигам до места, на които никога не съм била. Краката ми се сплитат около кръста му, като го държат дълбоко.
Този момент е съвършен. Нищо друго няма значение, освен нас двамата. Ние сме едно цяло, поне за този кратък момент.
Назад към част 20 Напред към част 22