Глава 20
– Срещнахме се в двора. – Махия запази равномерен глас, отказвайки да даде на Арав удовлетворението да я види как се препъва. Може би смелостта ѝ идваше от това, че имаше до себе си тъмната сила на Джейсън – но тя не мислеше така. Арав беше единственият човек, който можеше да я накара да забрави разума и да пристъпи опасно близо до обидата.
– Обидата към госта е обида към мен.
Нещо, което Нейха беше казала отдавна на детето, което Махия беше, когато се беше върнала във форта на гости по време на прекъсване на обучението си. Никога не беше харесвала тези посещения, времето, прекарано в училището с Джесами, беше най-щастливото в живота ѝ. Порицанието в онзи конкретен ден не беше лично, и все пак начинът, по който архангелът я беше погледнал, накара малките косъмчета отзад на врата ѝ да настръхнат предупредително.
В мига, в който Нейха си тръгна, тя побягна обратно при бавачката, която се грижеше за нея, когато беше във форта, същата, която по-късно ѝ беше казала, че нищо, което някога ще направи, няма да се хареса на Нейха.
– „Защо госпожата не ме харесва?“
Строгото лице на бавачката ѝ се намръщи, преди да кимне с глава.
– „Достатъчно голяма си, за да знаеш. Макар че никога не трябва да повтаряш това публично, баща ти е Ерис, съпругът на Нейха. Майка ти е сестрата на Нейха, Ниврити.“
Тя беше малка, не разбра веднага.
– „Те са имали общ съпруг?“
Ужас изпълни изражението на бавачката ѝ.
– „Никога не говори такива мръсотии, дете.“ – Като прибра туниката, която беше сгънала, тя затвори скрина. – „Майка ти прелъсти мъж, който не беше неин, и роди плода на тяхната грозота.“
Аз, помисли си Махия, плодът съм аз.
– „Аз съм грозна?“
Въздишка, омекване в лицето на бавачката ѝ.
– „Ти не си грозна, дете, но напомняш на моята госпожа за тази грозота. Свидетелство за нейната добра природа е, че ти се дават всички права и привилегии на принцеса.“
Последното, разбира се, беше лъжа. Но дори Махия би признала, че отношението на Нейха към нея, докато е била непълнолетна, е било съвестно. Може би не е имало топлота, но не е имало и злоупотреба. Беше посещавала училището за бежанци, беше учила в библиотеките му – и там имаше достъп до добротата и напътствията на Джесами, беше усетила какво е да бъдеш обичан, защото Учителят обичаше всички свои ученици.
След това се беше върнала „у дома“, навършила сто години… и научила, че жестокостта на Нейха просто е била запазена за възрастната, в която се беше превърнало това изпълнено с надежда и невинност дете. Мъжът, който стоеше до Нейха, беше достатъчно доказателство за тази жестокост – дори архангелът да не беше наредил прелъстяването, тя също не беше предупредила Махия за двуличното ухажване на Арав, като се беше уверила, че първият вкус на романтичната любов за Махия ще бъде горчив.
– Не ми каза, че си говорил с Махия. – Гласът на Нейха беше копринен, а не стоманен.
Бузите на Арав се сгърчиха в усмивка, която сияеше от чар.
– Разминахме се, когато бях на път да говоря с теб. – Той погледна Махия със снизходително одобрение. – Не казах колко се радвам, че те виждам да изглеждаш толкова добре. – Вдигна чашата си и отпи глътка вино, а квадратният пръстен на показалеца му проблясваше в яркосиньо на светлината на свещите – камъкът беше рядка форма на турмалин.
– „Той е като паун, разперил перата си и крякащ силно…
– Благодаря ти – каза тя с толкова ослепителна усмивка, че Арав видимо се изненада.
Малки кристални звуци посребряваха във въздуха, когато стъклените гривни на китката на Нейха се движеха една срещу друга.
– Хайде. Нека седнем. – Погледът ѝ се спря на Джейсън. – Като гост на крепостта, ти седиш от лявата ми страна. Арав може да забавлява Махия – те са големи приятели.
Махия усети неизразимо напрежение, което се излъчваше от мъжа до нея, макар че изражението му оставаше непрозрачно и тя знаеше, че това е заради нея. Знаеше също, че не може да му позволи да си създаде враг от архангел в опит да я избави от вниманието на Арав.
– Всъщност – каза тя с бърза усмивка – виждам учен Куин в другия край на стаята. Току-що прочетох най-новия му трактат и му обещах, че ще поговоря с него за него.
Нейха не се нацупи – вампирът беше един от любимците ѝ. Това имаше по-малко значение от факта, че Джейсън вече не беше острие, което предстоеше да бъде развъртяно.
* * *
– Като цяло – каза Махия на Джейсън, след като чаят беше сервиран и те се приготвиха да се върнат в двореца си – това не беше толкова ужасна вечеря. – Куин беше прекрасна компания, а Нейха беше толкова погълната от разговора с Рис и Джейсън, че през по-голямата част от вечерта беше игнорирала Арав. – Арав няма представа с кого си има работа – Нейха си играе с него като котка с мишка.
Джейсън отговори на промълвеното ѝ предположение с мълчание. Тя не прочете нищо в него. Той е, помисли си тя, докато излизаха и започваха да пресичат двора, мислейки по темата, преди да отговори.
– Температурата се е понижила. – Все пак нощният въздух беше сравнително балсамиран – макар че когато тя погледна нагоре, това беше, за да види звездите, скрити от дебелите облаци, които заплашваха с дъжд.
Когато нещо падна от това небе, тя си помисли, че трябва да е птица, защото беше толкова мъничко. Но после то стана все по-голямо и по-голямо и…
– Джейсън!
Джейсън обаче вече беше видял. Вместо да се затича към тялото, което току-що се бе сгромолясало на земята в пръски кръв и кости, които пръскаха гостите по-близо до мястото на удара, той се изстреля право във въздуха, преследвайки виновника за касапницата.
С пресъхнала уста Махия го наблюдаваше как се отдалечава, черна стрела, която скоро не се виждаше на фона на нощта, след което си проправи път към тялото, като внимаваше да не стъпи в кръвта. Тя изключи звука на жената, която крещеше за кръвта по лицето си, по-дълбоките гласове на мъжете, които се обаждаха един на друг в паника, плясъка на вятъра, когато други се вдигнаха в преследване, и преглъщайки жаждата си, се съсредоточи само върху самоличността на тялото.
Този квадратен пръстен от рядък син турмалин, тези петнисти кафяви крила…
За секунда мозъкът ѝ не можа да проумее какво точно вижда, но после всичките ѝ синапси се задействаха, връзките се осъществиха и тя разбра, че ангелът без глава и вероятно без вътрешни органи е…
– Арав.
* * *
Джейсън беше бърз, отличник във вертикалното излитане, но жертвата му беше изчезнала, докато пробие тежкия слой плътни, напоени с вода облаци. Предвид ограничената времева рамка и скоростта на Джейсън, той предположи, че убиецът е излетял точно от визуалния обхват, след което е паднал в стръмно пикиране, за да се измъкне в скривалище.
Наострил ухо към вятъра, той се заслуша къде е бил прекъснат, използва го за проследяване, както някой от родените ловци би използвал миризма. Ефимерната следа свърши внезапно в планините, точно отвъд крепостта. Съзнавайки, че плячката му е имала достатъчно време да предприеме нисък полет, връщайки се назад, докато Джейсън е бил над облачния слой, той все пак се приземи и започна да сканира скалистата земя около себе си. Нямаше никакъв явен знак, че някой е кацнал, нищо друго освен тъмнина…
Трептящо синьо зелено, уловено от сребрист лъч, преди луната отново да се скрие зад облак.
Прибрал перото в джоба си за по-късен преглед, той полетя нагоре и се върна при Махия, уверен, че независимо от шока ѝ, тя няма да се пречупи.
Тя не се пречупи.
По-скоро бе подтикнала един от старшите стражи да организира периметър около пръскалото, макар че Джейсън очакваше стражът да си помисли, че всичко това е негова идея.
– Добро момиче – промърмори той и почти очакваше повдигнатата вежда.
После тя поклати глава и той си помисли, че може би току-що са разговаряли.
Запазвайки момента за размисъл по-късно, той изпрати двама от пазачите да намерят или мощни преносими лампи, или факли. Докато те вършеха това, той се вгледа в окървавената останка от тялото на Арав и я прецени спрямо ситуацията в по-широк план. Убийството на Шабнам можеше да се отдаде на ловък подражател, използвал смъртта на Ерис като прикритие, но това на Арав?
Съвпадението, че втори ловец е чакал, за да се възползва от обстоятелствата, беше твърде голямо. Трябваше да има скрита връзка между жертвите, която той все още не виждаше. Освен това, като се има предвид колко твърдо решен беше Арав да действа като пристанище на Нейха в бурята, сигурно наистина беше силно изкушение, което го беше изкачило в небето, далеч от онези, които можеха да се противопоставят на желанието му да стане следващият съпруг на Нейха.
Джейсън се замисли за начина, по който Арав бе погледнал Махия, когато си бе помислил, че е в безопасност от чужди очи към края на вечерята, а маската му се бе смъкнала и разкриваше грозно притежание, което говореше, че той вижда в Махия само трофей, вещ, която може да бъде взета и използвана.
Тъй като Джейсън вече беше решил да даде на другия ангел урок по страх, който никога нямаше да забрави, той нямаше особена мотивация да открие убиеца на Арав. Въпреки това Шабнам не беше направила нищо, с което да заслужи смъртта, която ѝ бе причинена, и затова именно заради нея той започна да обмисля как и защо е извършено това престъпление.
Човек като Арав можеше да се окаже неспособен да контролира импулса си да вземе това, което иска, ако се появи възможност. И все пак въпреки перото, което Джейсън беше намерил – беше му писано да намери? – Махия никога не бе слизала от погледа на Джейсън, не можеше да подмами Арав в небето.
Друга жена?
Арав не би бил толкова глупав, не и сега.
Оставаше политиката. Беше сигурно, че Арав е имал свой шпионин в двора. Отново обаче времето нямаше смисъл – защо ангелът би избрал да се срещне с шпионина си сега? Да, беше изчезнал навън за пура, но на Джейсън му беше ясно, че другият мъж просто си прекарва времето, докато Нейха приключи разговора с гостите си.
След като Рис си беше тръгнал по-рано, Арав имаше ясна възможност да се задържи и да бъде последният останал гост. Никога не би рискувал да пропусне тази възможност и свързаното с нея уединение, за да развие зачатъчното си ухажване, независимо от всички изкушения на плътта.
Рис?
Джейсън се изненада, когато висшият генерал на Нейха си тръгна, докато Арав все още се въртеше около архангела, но ходът му би бил напълно логичен, ако Рис беше планирал засада. На Рис дори нямаше да му се налага да се притеснява, че ще заобиколи вниманието на стражите. Той беше генерал, известен с това, че държи на лоялността на хората си – защото нямаше нищо против да получи кръв по ръцете си.
– Бяхте ли тук, когато Арав излезе навън? – Попита той най-близкия пазач, ангел, който стоеше с твърд гръб и нащрек, обърнат навън от тялото.
– Не, сър. Прелетях покрай него, когато падна, дойдох да видя дали мога да помогна. – Направи малка пауза, докато оглеждаше останалите присъстващи стражи. – Мисля, че Ишия и Грегор – който отиде да вземе фенер – щяха да са на вратите по това време.
След това Джейсън заговори с дребната, компетентна Ишия, която му каза, че да, тя и Грегор са видели Арав да излиза навън за пура.
– Въпреки това – каза вампирът – той не е останал до двореца. Чух го да коментира пред друг гост, че ще си тръгне от вечерята, докато чака да говори с лейди Нейха. – Ишия кимна към градината на двора, оставена в тежка тъмнина като рамка за блестящия Дворец на скъпоценностите. – Тъй като задачата ни беше да наблюдаваме вратата, не последвахме пътя му. Джиан беше от другата страна на двора, може да е видял повече.
– Видях сиянието на пурата му в тъмното – потвърди Джиан, а наведените му очи говореха за краищата на територията на Нейха, където тя се допираше до тази на Леуан, крилата му бяха прашно бели, изпъстрени с кехлибар по краищата. – След като го разпознах като поканен гост, продължих с проверката на периметъра си. До следващото ми преминаване той беше изчезнал.
Тогава Грегор се върна с преносимите външни лампи и Джейсън изчака, докато силните светлинни източници бъдат поставени, за да поговори с вампира. Той подкрепи разказа на Ишия, но добави:
– Видях, че някой се спусна към Арав, когато той изчезна от полезрението, но не вдигна тревога, затова си помислих, че сигурно е приятел. – Когато го попитах за подробности относно втория ангел, той можа да каже само: – Жена… може би. Или строен мъж.
– Благодаря. – Остави изпочупените останки, осветени до крещяща яркост, сурово червено и мокро розово върху счупени пера в пъстро кафяво, кимна на Махия, за да се увери, че никой не смущава сцената, и влезе в Двореца на скъпоценностите. Нейха се разхождаше вътре, а гневът ѝ беше толкова студен, че беше замръзнал по огледалата.
И така.
– Игри – изсъска тя. – Някой играе игри в моя двор.
Да. Само моделът се оказваше неуловим. Ерис беше съпруг на Нейха, Одри – жената, която си беше наумила да изиграе рога на архангела, Шабнам – придворната дама, за която Нейха скърбеше с истинска мъка, а Арав – ухажорът, когото архангелът беше държал на каишка за собствено забавление.
Джейсън приема, че първоначалното му заключение е било погрешно; Нейха е невинна за убийствата на Ерис и Одри. По-скоро тя е била подставена с хитрост, която е заблудила и него, и Махия. Тогава един умен противник, който притежаваше достатъчно умения и сила, за да избегне елитни охранители и да подмами към смъртта си и една дама, и един опитен генерал.
– Жена… може би. Или строен мъж.
Все още можеше да е някой от двамата. Не беше задължително примамката да е сексуална, не и когато безсмъртните играеха игри на власт.
– Ще откриеш виновника – нареди Нейха, а дъхът ѝ побеля в студения въздух. – Разполагаш с ресурсите на крепостта.
Той разбра, че му се дава свобода, надхвърляща тази, която му бе предложена за първи път.
– Знаеш ли за някаква причина, поради която Арав би могъл да бъде мишена?
– Той дори не трябваше да бъде тук – каза Нейха, а крилата ѝ се размахаха по мразовития под, като върховете им блестяха с отчупени ледени късчета. – Дойде, за да изрази уважението си, след като научи за смъртта на Ерис, и остана, за да предяви иска си. – Тя поклати глава, а гласът ѝ стана странно тих. – Сигурно наистина ме е смятал за хладнокръвна, за да си помисли, че бих приветствала ухажване, когато само тази сутрин бдях над погребалната клада на съпруга си.
Тогава убийството на Арав е било случайна възможност, а не прецизно нагласен план.
– Това ще отнеме повече време, отколкото предполагах първоначално – каза той. – Може да се наложи да напусна територията ви за известно време, за да се погрижа за някои други въпроси.
Очите на Нейха го удариха с пълна сила, кожата ѝ се нажежаваше от смъртоносната сила, която я правеше една от Кръга.
Назад към част 20 Напред към част 22
