Глава 28
– Аз – каза тя – винаги съм внимателна, но ти . … сега вече знам защо си толкова велик шпионин.
Той не разбра значението. Топлината от докосването ѝ се просмука през тънката черна риза, която носеше, за да се задържи върху кожата му. Поглъщайки усещането, той прокара пръсти по линията на шията ѝ. В кръвта му се появи горещо задоволство, когато тя потрепери. В това имаше по-дълбоко удоволствие, да знае какво я кара да въздиша, да опознае интимностите на тялото ѝ. И все пак това беше удоволствие, което си беше отказвал в продължение на стотици години.
– „Джейсън?“ – Ранени очи, сини и влажни. – „Ти си тръгваш?“
– „Казах ти, че не мога да остана.“ – Не можеше да ѝ даде сърцето си.
Стиска юмрук в чаршафа, който държеше на гърдите си, а сълзите се търкаляха по бузите ѝ.
– „Мислех, че… когато ти се връщаше…“
Тогава беше толкова млад, много добър в работата си, но далеч зад връстниците си, когато ставаше дума за емоции, за взаимоотношения. Мислеше си, че онази отдавнашна любовница е разбрала, че говори голата истина, без да осъзнава тайните мечти, които се зараждаха в сърцето ѝ. Сърце, което той бе разбил, без да иска, без дори да знае, че има силата да го направи. Скоро то бе заздравяло, защото и тя бе млада, а той си мислеше, че може би вече дори не си спомня за чернокрилия ангел, когото някога бе молила да остане с нея.
Но той никога не бе забравил урока и се зачуди дали Махия наистина бе чула това, което ѝ бе казал предната вечер, или и тя таеше мечти да поправи счупените парчета от него. Истината беше, че колкото и да го принуждаваше, скоро щеше да разбере, че разбитото в него не е нищо, което може да се излекува, че щетите са нанесени в толкова ранна възраст, че са станали част от самата му психика.
И все пак, вместо да се отдръпне, тогава той постъпи егоистично. Наведе глава и поиска сочното опиянение на целувката ѝ. Ръцете му се вкопчиха в косата ѝ, за да прокара черната коприна по кожата му. Тя се отвори за него със сладостна чувствена щедрост, която го примамваше, без да иска, караше го да гали всяка нейна тайна точка на удоволствие, докато желанието ѝ не се превърнеше в блясък по кожата ѝ и той не я познаеше така, както никой друг мъж не би могъл.
– „Джейсън? Ти си тръгваш?“
Дърпайки главата ѝ назад с ръка, свита в косата ѝ, той се принуди да освободи подутите от целувките му устни.
– Отвори очи. – Това беше сурова заповед.
Гъстите мигли се вдигнаха, за да разкрият замъглените от страст очи.
– Виждам те, Джейсън.
– И какво виждаш? – Той поглади свободната си ръка по страната ѝ, потърка нежно палеца си напред-назад по зърното ѝ през дрехите.
Дъхът ѝ секна, но тя не прекъсна зрителния контакт.
– Мъж, който е буря, който не принадлежи на никого и който никога няма да бъде укротен. Да очакваш друго би означавало да си причиниш мъчително разочарование.
Отворени очи, помисли си той, тя имаше широко отворени очи.
– Някои биха казали, че се опитваш да ме съблазниш, за да ме водиш на каишка.
Смехът, топъл и изненадан, се разнесе над върха на хълма.
– Само глупак би се опитал да овладее или направлява буря. Аз съм прекалено умна.
Той пое устните ѝ с целувка с отворена уста в опит да изпие смеха ѝ, да открадне част от ослепителната топлина на духа ѝ, за да я складира в себе си. Ноктите ѝ се впиха в гърдите му през ризата, гърдите ѝ се впиха в ръката му, а ароматът ѝ, той се заплете около него в екзотична дивотия.
Чувството за дълбока връзка беше силен шок, който накара нервните му окончания да изгорят. Никога не се бе чувствал по-истински, по-част от света.
Прекъсвайки целувката само за толкова дълго, че тя да може да си поеме въздух, той отново прокара устата си по нейната, облизвайки и вкусвайки, потъвайки в плътското удоволствие. Под плата на туниката зърното ѝ беше твърдо и когато го стисна между показалеца и палеца, тя се дръпна, отдръпвайки се от докосването му.
Сгъвайки напълно разтворените си криле, той я наблюдаваше как се опитва да възстанови дишането си.
– Не тук – каза тя накрая, а гърдите ѝ се издигаха и спускаха в хаотичен ритъм. – Ще дойдеш ли в леглото ми?
Беше толкова учтива покана, но устните ѝ бяха мокри от целувката му, а бузите ѝ бяха зачервени от сексуална нужда.
– Да.
* * *
Беше казал „да“, но Джейсън си тръгна, след като придружи Махия обратно до двореца, тъй като беше получил съобщение на телефона си, което трябваше да проследи веднага. Чувствената неудовлетвореност, която разкъсваше вените ѝ, реши да се заеме със собствената си задача и се отправи към апартаментите на Ванхи, използвайки оживените вътрешни коридори. Ако беше мишена, щеше да е трудно някой да я откъсне от стадото.
Ванхи четеше, когато тя пристигна. Махия се наведе, за да я целуне по усмихнатата буза, преди да седне в едно от удобните кресла в дневната на вампира.
– Безпокоя те.
– Знаеш, че винаги си добре дошла. – Ванхи плъзна сложна метална книжна марка между страниците и постави книгата на масичката за кафе. – Притеснява ме, погледът, който виждам в очите ти Махия,.
– Ванхи…
Вампирката вдигна ръка.
– Познавам те твърде добре, скъпа моя. Люлеех те, когато плачеше като бебе, и когато Арав разби сърцето ти като млада жена. – Въздъхна, протегна ръка, за да вземе една от ръцете на Махия в своята, и я стисна. – Ти цял живот си чакала да обикнеш някого, мило момиче. Не искам да пропилееш силата на това красиво сърце за мъж, който няма да оцени такъв дар.
– Аз го разбирам, Ванхи. – Никога нямаше да забрави ужасната скръб, която бе вкусила от разказа му за Нене и нейния Яви, докато не я заболя да си представи причината. – Не очаквам нищо друго освен това, което той може да ми даде.
– Казваш това, но си дълбоко уязвима към добротата, към всеки признак на грижа.
Емоционалният удар се стовари върху нея.
– Казваш, че приличам на малтретиран домашен любимец.
Изправяйки се на крака, Ванхи отиде до трапезарията, за да налее две чаши вино.
– Не ти завиждам за щастието. – Грижа във всяка сричка, докато заемаше отново мястото си, след като подаде на Махия втората чаша с вино. – Просто не искам да те наранят отново.
Махия се усмихна криво на другата жена.
– Ако нараняването е искрено, ще оцелея. – Може би тя бе прекарала живота си в очакване на някого, когото да обича, а Джейсън… той имаше нужда да бъде обичан, както дивото цвете има нужда от слънчева светлина.
Ванхи поклати глава.
– Аз съм виновна за това – за моя жалост не можах да бъда до теб, не можах да ти дам любовта, която всяко дете трябва да познава.
– Направила си всичко, което си могла. – Това, което Махия знаеше за добротата и обичта, идваше от Джесами и Ванхи. – Тя е архангел. – И твоята лоялност е на първо място към нея. Това беше истина, която Махия беше приела отдавна.
В изражението на Ванхи се появи мрачна тъга.
– Кажи ми защо идваш при мен толкова късно, дете Махия.
Оставяйки настрана чашата си с вино, Махия заговори за плюшеното мече и за вампира с алена коса и порцеланова кожа. Ванхи потърка бръчките, които се бяха образували между веждите ѝ.
– О, аз го познавам. – Разочарован звук. – То трепва в самия ъгъл на окото ми, името му, но не мога да го схвана съвсем.
– Поспи върху него. – Възторгът накара Махия да иска да натисне, но Ванхи беше на хиляди години, носеше милиони фрагменти от паметта. – Ако утре сутринта ти хрумне, изпрати ми съобщение.
Линиите, които все още бележеха челото ѝ, Ванхи бавно кимна.
– Не беше важен, мисля. Но винаги беше там, в периферията. Затова е толкова трудно да си го спомня. – Разрушителна усмивка. – Наистина, остарявам. Толкова много парчета от един живот – понякога си мисля, че са скрити в тайните кътчета на съзнанието ми.
– Иска ми се само паметта ми да е толкова добра, колкото твоята.
Усмивката на Ванхи избледня.
– Иска ми се да познаваш майка си, дете.
Гръбнакът на Махия се скова.
– Тя преспа с женен мъж. Мъж, който принадлежеше на сестра ѝ.
– Да. – Ванхи кимна тържествено. – Те винаги са били в конкуренция, Нейха и Ниврити. – Отпивайки дълбоко от виното си, вампирката задържа погледа на Махия с очи в яркозелено. – Ниврити беше тази, която Ерис ухажваше за първи път.
Думите бяха като удар с юмрук в ребрата ѝ.
– Нейха беше тази, която извърши първоначалното предателство?
– Никога не е било толкова просто. – Очите на Ванхи се затвориха и отново се отвориха, за да покажат твърда решителност. – Никога преди не съм ти говорил за това, защото каква полза щеше да има? Миналото си е отишло, погребано е. – Допивайки виното, тя игра със столчето на чашата между пръстите си. – Сега виждам, че съм грешала. Трябва да знаеш откъде си дошла, ако искаш да поемеш отговорност за собствената си съдба. И ако аз не искам да споделя тези тайни с теб, кой ще го направи?
Кожата на Махия сякаш щеше да се пръсне от всички въпроси, които имаше в себе си, но тя мълчеше, с намерение да слуша с всяка клетка на тялото си.
– Всички – промърмори Ванхи – винаги наричат Ниврити по-малката сестра, а тя беше… с пет удара на сърцето.
Мълчанието ѝ се наруши.
– Близнаци? Как може да е така? Никой никога не го споменава.
– Нейха винаги е била по-силна, докато Ниврити не беше хвърлена в сянка. Тя беше и по-невинната от двете и с течение на вековете хората забравиха истината и просто я смятаха за по-млада. – Гласът на Ванхи беше сериозен от възрастта, от историята, докато тя продължаваше. – Като деца те не се биеха и не се съревноваваха – Нейха полагаше големи грижи за Ниврити, а връзката им беше връзка, която мислех, че нищо няма да прекъсне.
Махия едва успя да възприеме това, което Ванхи ѝ разказваше.
– Какво се промени?
– Възрастта, времето, животът. – Поклащане на главата. – Може би беше ревност от страна на Ниврити, арогантност от страна на Нейха, а може би беше просто съперничество между сестри, но те започнаха да играят една игра. Започна като битка на разума и се превърна в нещо толкова грозно, че ме заболя сърцето, когато станах свидетел.
Очите на Ванхи заблестяха.
– Първо, ако Ниврити помолеше шивачката да ѝ ушие специална рокля, Нейха открадваше дизайна, изработваше идентична за по-кратко време и я носеше преди голямото събитие на Ниврити. Ниврити отвръщаше на удара, като скриваше скъпоценните камъни на Нейха, така че сестра ѝ да бъде принудена да изглежда сива, докато тя блести. След известно време – задъхано – те започнаха да играят играта с хора като шахматни фигури.
Любопитството на Махия се превърна във възел в стомаха ѝ.
– Ако едната от тях си намереше приятел, другата или го очароваше, или посяваше връзката със стъкмистика, докато не се свиеше и не умреше. Това беше толкова глупаво, глупаво разхищение на талантите и дарбите им.
Махия потърка с ръка корема си, защото знаеше, че ще стане много по-лошо.
– Чувала съм, че най-силната способност на майка ми е била свързана с неща, които летят?
– Да. – Сянката на усмивката, сочните червени устни се извиха в спомена. – Уверяваше ме, че птиците ѝ говорят и че може да вижда през очите им. Соколите идваха да се качат на раменете ѝ без агресия или гняв… макар че с нарастването на горчивината ѝ вече не изпитваше радост да се възхищава на дивата им красота, а започна да ги използва като оръжия.
Мократа вода се разля от окото на Ванхи и се стича по устните ѝ.
– Веднъж я видях да изпраща сокол да изтръгне очите от главата на вампир. Той беше неин любовник, беше заел позиция в новосъздадения двор на Нейха. Когато стигнах до него, лицето му беше червена маска, а писъците му на агония ме пронизваха до кости.
Възрастната Махия никога не е вярвала, че майка ѝ е приказна девойка, която е била ощетена… но е имала надежди – че Ниврити е била по-добра от Нейха, че раждането на Махия не е било акт на крайна омраза. Въпреки това, макар и да разбиваше мечтите ѝ, тя жадуваше за истината, искаше да я чуе цялата.
– Значи Ерис не е бил първото им бойно поле.
– Но той беше първият, който и двете обичаха. – Чашата с вино на Ванхи се счупи под силата на захвата ѝ, изпращайки струйка кръв по дланта ѝ. Отминавайки вика на Махия, Ванхи постави счупените парчета на масичката и попи раната с носна кърпичка. – Съжалявам, че трябва да кажа, че Ерис не струваше нито едно от моите момичета – или от дъщерите, които помогна да създаде.
– Ванхи, дай ми да направя превръзка.
– Тихо, дете. Скоро ще се затвори. – Усмивка, която отнемаше жилото от укора. – Но можеш да ми налееш още една чаша вино.
Махия го направи, доволна да види, че вампирът наистина е спрял да кърви.
– Смятам, че Ерис ухажваше първо Ниврити, защото тя беше по-достъпна – каза Ванхи, отпивайки глътка от свежото вино. – Нейха вече беше архангел, но майка ти беше сила сама по себе си – и до днес твърдя, че ако беше жива, щеше да стане част от Кръга. Просто развитието ѝ беше бавно в сравнение с пламъка на Нейха.
– След като Ерис ѝ се довери – предположи Махия, без да има илюзии за мъжа, който я беше отгледал – той използва тази връзка, за да достигне до Нейха.
– Не знам дали отначало тя е знаела, че той принадлежи на Ниврити. – Думите на Ванхи бяха меки, пронизани от любов към момичетата, които беше помогнала да отгледат. – Мисля, че Нейха се влюби толкова дълбоко в Ерис, защото не знаеше истината – ако беше водена от играта, щеше да се погрижи да бронира сърцето си, за да може да го отхвърли, щом напусне Ниврити. Що се отнася до Ерис. … за него любовта беше взаимозаменяем символ.
Махия нямаше какво да каже по този въпрос – твърде добре познаваше баща си.
– По онова време – каза Ванхи – Ниврити не вдигаше никакъв шум. Бедното ми дете беше с разбито сърце, дори напусна частта от територията, която управляваше като могъща кралица, и замина за много години в земите, които сега Фаваши нарича свои. Никога не бях я виждала толкова победена. Нейха също съчувстваше на сестра си – предполагам, че си мислеше, че е спечелила наградата и може да бъде по-голям човек. Игрите спряха.
Гневът, чист и ярък, избухна под кожата на Махия.
– Майка ми явно е решила да промени статуквото дълго след брака на Нейха. – Пусна в ход събитията, които бяха довели до това дъщеря ѝ да израсне без майка и в капан.
Но Ванхи поклати глава.
– Не, това не беше игра. Ниврити никога не е изпитвала такива чувства към друг мъж, каквито изпитваше към Ерис. – Вампирката остави чашата си, сякаш се страхуваше, че и тя ще се счупи. – Една от най-големите несправедливости на света е, че той, от всички мъже, е имал право да пази две толкова силни женски сърца.
Гневът на Махия се разби в болезнено разбиране за майката, която никога не беше познавала, защото зад грозотата на изневярата се криеше една непреходна любов. Ерис не беше достоен за нея, но това, че Махия беше зачената по любов, поне от едната страна, променяше самото естество на нейната история.
– Ти плачеш. – Ванхи докосна с пръсти сълзите на Махия и ги избърса. – Ах, сладкото ми момиче. Не исках да те натъжавам.
– Винаги съм се чудила дали изобщо ѝ пука, че съм ѝ била отнета – каза Махия, а погледът ѝ се замъгли от сълзите, които продължаваха да се стичат. – Сега си мисля, че може би щеше да го направи, че може би означавах нещо за нея.
На лицето на Ванхи се появи огорчение.
– Не си означавал нещо за нея. Ти означаваше всичко. – Докосвайки лицето на Махия, тя каза: – Пазех от теб още една тайна, която майка ти ми беше заръчала да пазя, защото аз бях там, когато се роди.
Назад към част 28 Напред към част 30
