Глава 30
В часовете преди да се върне при Махия, Джейсън бе прелетял значително разстояние от форта, за да говори с ангелска двойка, която току-що се бе завърнала на територията след престой в Убежището. След като бяха получили съобщението му, те го бяха помолили да се срещнат с тях в хижата, където почиваха, тъй като планираха да започнат втория етап от пътуването си при изгрев-слънце – към дома си в другия край на територията на Нейха.
Беше късметлия да открие двойката; те прекарваха голяма част от времето си, изследвайки света, след като бяха спечелили почивка от задълженията си след хилядолетия служба. Въпреки че двамата бяха безспорно верни на своя архангел, те изпитваха и нескрита привързаност към Рафаел.
– Гледахме го как от дете се превръща в архангел. Никога не беше твърде горд, за да говори с онези от нас, които бяха по-слаби, дори когато силата му затъмняваше нашата, докато беше още бебе.
Тази привързаност се разпростираше и върху Седемте и двамата с удоволствие отговаряха на въпросите на Джейсън за вампира с алена коса, макар че той беше направил схемата на разпитване такава, че най-важното питане беше само едно от многото. Не искаше някоя невнимателна дума да подплаши плячката им. Това, което беше научил, беше… интересно, докато не почувства почти вкуса на отговора върху езика си.
Преместване срещу него, пръстите на Махия, които трептяха на гърдите му. Косата ѝ се плъзна по ръката и рамото му в същия миг, едното ѝ крило беше наполовина върху, наполовина извън тялото му, докато той лежеше по гръб, с две ръце под главата си.
– Колко време спах? – Попита тя, без да вдига глава от рамото му, гласът ѝ беше дрезгав.
Той погледна лунната светлина, която се процеждаше през високия решетъчен прозорец, и каза:
– Не много дълго. Може би около час. – Един час, докато слушаше дишането ѝ, докато проследяваше тихите шарки по кожата ѝ и усещаше как сърцето му се забавя, залюляно от ритъма на нейното. Това беше нещо неочаквано и предизвика бурна реакция в него, сурово желание да се измъкне, да се освободи.
Но Джейсън беше на почти седемстотин години, разбираше какво го подтиква – беше се вгледал в бездната на душата си, беше видял самотното, забравено момче, което го гледаше назад. Знаеше, че това момче не се доверява на никого и на нищо, знаеше, че гледа с подозрение на всякаква емоционална връзка, че не очаква нищо друго освен болка от подобна връзка.
Това момче, той толкова се страхуваше.
Джейсън отдавна се беше примирил с тази истина за себе си. Онова уплашено момче не владееше съзнанието му, но беше толкова вкоренено в подсъзнанието му, че често не знаеше защо постъпва така, докато не свършеше делото и съзнанието му отново не се проясняваше. Тази вечер той се пребори с желанието да си тръгне, когато го връхлетя, защото да бъде в леглото със спящата Махия беше удоволствие само по себе си.
Харесваше му, че ароматът ѝ се затопля и сякаш се просмуква в кожата му, харесваше му, че може да усуква лениво косата ѝ около пръстите си и да си играе с нея, докато си мисли, харесваше му, че тя издаваше малки звуци и от време на време се заравяше по-дълбоко в него – сякаш обожаваше да е с него. Почти се чувстваше истински, сякаш беше нормален мъж, способен да обича жена и да я държи близо до себе си.
Беше илюзия, но беше готов да повярва в нея за тази нощ.
– Хм. – Протягайки ръка надолу, Махия издърпа чаршафа, заплетен около бедрата ѝ, до кръста си, преди отново да постави ръка върху сърдечния му ритъм. Крилото ѝ се повдигна нагоре, когато устата и челюстта ѝ се придвижиха към кожата му в прозявка, а сребърната светлина на луната целуна перата до бижутерски блясък.
Преди да заспи, тези крила бяха трепнали в погледа му, докато тя прекарваше един час в докосване и целуване на тялото му с нескрито удоволствие. Опиянен от осезателните усещания, той трябваше да я придума да се разположи върху него, срамежливата му Махия, но щом се настани там, тя използва позицията си, за да го гали със сладка женска наслада.
Живеейки в илюзията, той премести едната си ръка, за да прокара пръсти по чувствителната арка. Тя се размърда, крилото ѝ се свлече надолу, за да легне отново върху тялото му.
– С тези пръсти можеш да ме накараш да се съглася да извърша много грехове, Джейсън.
– В удоволствието няма грехове. – Това беше нещо, което Дмитрий му беше казал някога, сардонично изкривяване на устата му, подигравка, насочена навътре.
Мекият смях на Махия промени думите, превърна ги в чувствени и игриви.
– Мисля, че ще превърна това в свой девиз, когато съм свободен, и ще живея живот на неопетнен хедонист.
В съзнанието му изплуваха картини на облечена в сурова коприна и изискан кашмир, на тялото ѝ, галено и заглаждано с екзотични кремове, на устните ѝ, които се затварят над вкусна хапка, докато лежи върху сатенени чаршафи. Плъзгайки пръст по гръбнака ѝ, той разпростря ръка върху долната част на гърба ѝ, като пръстите му само докосваха извивките отдолу.
– Ще се радвам да ти направя масаж с ароматни масла. – Докато кожата ѝ не заблестя и тя не остана без кости под допира му.
Този път смехът ѝ беше изненадан, по-хриплив. Потривайки бузата си в кожата му, тя каза:
– Опасен мъж – не съм сигурна, че ще преживея удоволствието. – Притискайки се към гърдите му, тя го погледна надолу, косата ѝ падаше върху едното гладко рамо, гърдите ѝ бяха скрити от чаршафа, който беше вдигнала, за да придърпа към гърдите си. Винаги толкова скромна, макар и като любовница, тя не печелеше нищо, което той изискваше.
– Ванхи – каза тя, а изражението ѝ стана тържествено – каза още нещо важно. Забравих да ти го кажа с всичко останало. Мислеше си, че може би е виждала веднъж вампира с костно-бледа кожа и алена коса. Много отдавна.
Джейсън слушаше, добавяйки този факт към информацията, с която вече разполагаше.
– И така? – Подкани го тя, когато той не отговори. – Знам, че по-рано си бил навън и си правил това, което правиш. Какво научи? – Намръщи се. – Не си помисляй да ме държиш в неведение, Джейсън.
Трябваше да ѝ напомни, че не държи карти, с които да играе, но знаеше, че това ще я нарани, а той не искаше да наранява тази принцеса със сърце, достатъчно силно, за да оцелее триста години с архангел, който я виждаше само като средство за постигане на целта.
– Има много лунна светлина.
Издавайки раздразнен звук, тя наведе глава, за да го целуне, впивайки зъби в долната му устна с ухапване, което не беше толкова силно, колкото да го ужили.
– Сега не е време за хумор на шпионин.
Ако беше друга жена, той щеше да си помисли, че се опитва да използва отблясъците от секса, за да го разколебае, но това беше Махия – която беше израснала в огнище на лъжи, но реши да не използва тази тактика. Като я погали с ръката, която беше сложил на долната част на гърба ѝ, той каза:
– Намерих двойка, която си спомня, че е виждала вампир, който отговаря на описанието, в двора на Нейха преди триста-четиристотин години.
– Не могат да бъдат по-сигурни? – Попита тя, а в тялото ѝ се усещаше някакво бръмчащо напрежение.
– На пет хиляди години…
Махия въздъхна.
– Подобно на Ванхи, спомените им са скрити в тайните кътчета на съзнанието им. – Замислена пауза, преди да каже: – Преди малко повече от триста години Ерис беше заточен в двореца си, а майка ми беше екзекутирана.
След като е останала жива достатъчно дълго, за да роди детето, което е носила в утробата си.
Думите останаха неизказани между тях.
– Те не са били единствените – каза Джейсън, чудейки се колко много знае тя. – Онези, които са знаели за аферата и са помогнали на Ерис и Ниврити, са били екзекутирани; други, които просто са били лоялни към Ниврити, са били изгонени.
Махия се отдръпна от гърдите му, за да седне изправена, крилото ѝ се прокара по тялото му, а топлината ѝ внезапно изчезна.
– Човек, който е на ръба на техния кръг – промърмори тя – щеше да бъде смятан за закачалка. Тогава изгнаник.
– Това е работещо заключение. – Да се съсредоточиш само върху една възможност, когато тя все още не е сигурна, означаваше да създадеш слепи ъгли, където врагът можеше да се скрие. – Въпросът е защо би се изложил пред теб?
– Може би чувство на остатъчна лоялност. – Зелени очи, живи като на котка в тъмнината, срещнаха неговите, а потенциалът, заключен в тялото ѝ, бе светъл блясък. – Но има и друг въпрос.
– Кой е той? – Джейсън получи от Махия същото усещане за сила, каквото имаше от младия Илиум. Може би щеше да ѝ отнеме повече време, отколкото на синекрилия ангел, за да се превърне в тази сила – може би дъщеря на майка си, но ако ѝ се даде възможност да диша, да се развива, Махия щеше да се превърне в ангел, с когото трябва да се съобразяват… и той изведнъж изпита ослепителната мисъл, че иска да стане свидетел на промяната, да я гледа как разперва криле.
– Как – каза тя сега – е занесъл кутията в храма?
Това беше проницателен въпрос.
– Някои вампири могат да се катерят като паяци – каза той, след като бе видял как усмихнатият Венъм се изкачва по Кулата в една безлунна нощ, след като двамата с Илиум се бяха обзаложили – но шансът да бъде хванат щеше да е много голям. – Не само ангелските стражи претърсваха района, но и стражите, които бдяха над Крепостта на стражите, имаха широко зрително поле.
– Може да е използвал тунелите – Венъм каза, че не е видял други следи по маршрута, който е използвал, но аз съм чувала, че е лабиринт.
– Ще го накарам да ги провери отново. – Той посегна към мобилния телефон, който беше поставил на нощното шкафче, след като го извади от захвърлените си дънки.
– Сега?
– Това е най-подходящото време. – Никой не би се притеснявал прекалено много от вампир, който се разхожда през нощта, още по-малко от такъв, за когото се знае, че е предпочитан от жените.
Както и да е, той чу тиха женска въздишка на заден план, когато Венъм отговори.
– Няма проблем – каза другият мъж. – Току-що се нахраних, имам много енергия.
Джейсън чу насищането в тона на вампира, знаеше, че се е нахранил от вена – и със сигурност от много желаеща жена.
– Пази си гърба. – Сексът можеше да замъгли и най-острия ум и макар Нейха да харесваше Венъма, той си оставаше един от Седемте.
Чу се шумолене, сякаш Венъм ставаше от леглото.
– Не се притеснявай. Тя е вкусна приятелка за игра, но единственото, което искаше да помпа, беше члена ми, а не мозъкът ми.
– Ще успееш ли да провериш всички възможни маршрути до „Пазителя“?
– Мога да го направя преди зазоряване.
Скоро след това Джейсън затвори и каза:
– Мислиш ли, че кутията е прелетяла дотам? – На жената до него, чието изражение беше замислено.
– Да. – Махия взе чаршафа със себе си, докато ставаше от леглото, а нишките на перата ѝ бяха хиляди нежни целувки по кожата му. Изчезна в съблекалнята си и се върна, облечена в яркосиня роба, вързана на кръста.
Той вече беше навлякъл панталоните си, макар че беше оставил ризата и меча си – последният беше на една ръка разстояние, както винаги. Облегнал гръб на масивната стена до малък прозорец от витраж, той я наблюдаваше как отива да отвори прозореца и да погледне отвъд, окъпана в лунна светлина.
– Плюшено мече, това е или глупав романтичен подарък – прошепна тя най-сетне – или нещо, което се подарява на дете.
Той си помисли за синьо-зеленото перо, което беше намерил в нощта на убийството на Арав, за това, че Ниврити беше наследила способността да хипнотизира, и не можеше да отхвърли невъзможността, която се криеше зад смутения поглед на Махия.
– Какво ти е казала Нейха за екзекуцията на майка ти?
– Че е започнала смъртта си, крещейки и молейки се за живота си. – Пръстите ѝ се стегнаха толкова силно върху перваза на прозореца, че костите ѝ се притиснаха към кожата. – „Гледах как органите на скъпата ми сестра се изливат от зейналата дупка, която е била утробата ѝ, и как кръвта се излива от пънчетата на крилата ѝ, след което я оставих да умре от глад.“ Това ми каза Нейха, когато я попитах за майка ми. – Тя преглътна. – Ванхи казва, че е излъгала за начина на раждането ми, но Ванхи е трябвало да си тръгне, след като съм се родила. Нейха е можела да направи точно това, което е казала.
Топлина, ръка върху бузата ѝ, палец върху челюстта ѝ, натискът нежен, но неумолим. Обръщайки се, тя се озова във фокуса на очи от почти обсидиан, които горяха с тъмен пламък, който накара сърцето ѝ да прескочи.
Палецът на Джейсън се движеше нежно по вдлъбнатината на брадичката ѝ.
– Както виждаме от Ерис, от теб, Нейха знае как да държи злобата.
Махия затаи дъх, защото очакваше Джейсън да се противопостави на болезнената надежда в гърдите ѝ.
– Но да е държалa майка ми жива през цялото това време от злоба? – Тя поклати глава. – Защо би го направила?
– По същата причина, поради която го е направила с Ерис – любовта и омразата се преплитат. Казваш ми, че Ниврити е била нейна близначка. Това е връзка на душата.
Махия се върна с мисълта си към деня, в който бе попаднала на Нейха и Ерис в двора, когато те се смятаха за сами. Трябваше да се обърне, да си тръгне, но беше застигната от сцената, която бяха направили: Нейха, с младо и уязвимо изражение, каквото Махия никога не беше виждала, позволи на Ерис да повдигне брадичката ѝ с пръст и да изтръгне усмивка от устните ѝ.
Разбира се, този миг не беше продължил, миналото беше твърде смазващо, за да позволи на такива крехки семена да покълнат, но…
– Мисля, че ако не беше умрял, Нейха щеше да му позволи да излезе. Може би дори скоро. – Тя се обърна с лице към Джейсън, а ръката му се плъзна, за да обхване страничната част на врата ѝ. – Смъртта на Анушка я засегна тежко. Тя започна да посещава Ерис все по-често.
– Носеха се слухове, че се опитва да се сдобие с дете.
– Не мога да ти дам отговор на въпроса дали това е вярно, но това, което вярвам, е, че тя се нуждаеше от утехата на мъжа, който е баща на детето ѝ – и Ерис, за негова чест, ѝ даде тази утеха. – Колко от това е било реално и колко – фантазия, създадена, за да влезе в благоволението на Нейха, тя не знаеше. Каквото и да беше, то беше дало на Нейха известно успокоение – а коя беше Махия, за да оспорва избора на човек, който беше прекарал три века, заключен в красиви вериги, дори и да си беше постелил сам?
Джейсън се отпусна върху нея, за да облегне едното си рамо на стената.
– Не съм сигурен колко дълго би продължила всяка свобода. Успях да потвърдя, че Одри е затопляла леглото му. – Пауза. – Ако тя е била първата и той е издържал триста години, преди да се пречупи – тонът на Джейсън даде да се разбере, че мисли друго – тогава може би е бил по-силен човек, отколкото му приписваме.
Махия отново си помисли за онзи уязвим поглед на Нейха и се зачуди дали жена с толкова много любов в сърцето си в крайна сметка би била способна да прости всяко прегрешение.
– Сега това няма голямо значение. Ерис го няма, а някой или си играе с мен на болна игра, или… – Думите заседнаха в гърлото ѝ, твърде тежки, твърде важни, за да излязат.
* * *
Надявам се, че е жива.
Джейсън не изрече мисълта на глас, но независимо колко усложнения щеше да създаде, се надяваше Махия да получи чудо. Той разбираше какво е да израснеш без майка, но поне бе имал шепа време със своята собствена.
– „Джейсън, бебе, какво, за бога, правиш?“
Той погледна майка си с изстрадал поглед и спря с труда си.
– „Засаждам кокосови дървета.“
Тържествено кимване.
– „Разбирам.“ Като падна на колене, тя взе един от кокосовите орехи, които той беше събрал. – „Може би трябва да ги засадиш малко по-нагоре по плажа.“
Той потупа пясъка над кокосовия орех, който беше заровил, а звукът на вълните, които се плискаха в мокрия пясък, беше позната музика.
– „Защо?“
– „Иначе морето може да ги отмие.“
Като се замисли, той реши, че тя е права.
– „Ще ми помогнеш ли да ги пренеса?“
Усмивката ѝ го накара да се почувства топъл отвътре по начин, по който нищо друго не го е карало.
– „Надявах се, че ще попиташ.“
Джейсън едва си спомняше каква беше тази топлина, ехото от любовта на майка му беше избледняло и притъпено, но знаеше, че тя е била нещо пронизващо красиво за сърцето на момчето, което беше, и затова знаеше, че такава красота съществува. Махия нямаше дори това. Заради нея той се надяваше, че Нейха не е била в състояние да екзекутира близначката си, както не е била в състояние да екзекутира съпруга си.
– Ще кажеш ли на Нейха? – Въпросът на Махия беше почти безмълвен. – Какво мислим? Това. …майка ми може да е жива?
Назад към част 30 Напред към част 32
