УОЛКЪР
Никога не съм вярвал, че подобно щастие е постижимо за човек като мен.
Бях мрачен. Бях прецакан. Демоните ми помрачаваха повечето от дните ми.
Но с една шибана усмивка от Нова демоните в мен просто си отидоха… мълчат.
Сякаш се беше случило проклето чудо.
Не бях имал депресивен епизод от шибани седмици. Спях по-добре, ретроспекциите ми вече рядко измъчваха сънищата ми. Дори шибаните ми настроения бяха по-добри и целият клуб го забелязваше.
Няколкото пъти, в които бях повлечен от ретроспекция, Нова всеки път се събуждаше с мен и се увиваше около тялото ми като маймуна, а пръстите ѝ се провираха през косата ми. А после Винс се увиваше около мен отзад, като и двамата работеха, за да ме накарат да се почувствам отново в безопасност.
Никога не бях осъзнавал колко много се нуждая от човек като Нова, докато не я имах. Тя изравняваше грубите ръбове на Винсънт. Той все още беше моята опора, но Нова беше пристана, който държеше главата ми над шибаната вода.
Чувствах се така, сякаш отново можех да дишам.
И това чувство – никога не исках да го оставя.
Ето защо сега издирвах Винсънт, за да поговоря с него за това някой от нас да се ожени за Нова.
Винс вдигна поглед, когато влязох в задния двор. Купихме тази къща с пари в брой преди няколко седмици. Двамата с Винс никога не бяхме мислили, че ще дочакаме деня, в който доброволно ще се изнесем от клуба, но ето че живеехме на шибаните трийсет и три акра земя в къща в стил ранчо.
Всичко това заради Нова, за да може тя да има дом извън клуба.
Понякога все още ми се завиваше свят.
Предполагам, че това беше от онези гадости, които се случваха, когато се установиш и си намериш стара дама.
– Здравей, бейби – поздрави той. Без да ми пука за мазнината по ръцете му или размазаното по бузата му, хванах врата му отстрани и плъзнах устните си по неговите. Той изстена тихо, ръцете му сграбчиха бедрата ми, дърпайки ме по-близо до себе си. След като се разделихме, той облиза устните си, а очите му потъмняха.
– Адски добър поздрав.
Усмихнах се.
– Липсваше ми, но трябва да поговорим за нещо.
Той се ухили.
– Давай, цял ден съм тук и работя по това парче лайна.
Погледнах към стария пикап „Форд“, който той възстановяваше. Винс беше фанатик на тема реставрация на автомобили. Винаги ги купуваше, реставрираше ги и ако не искаше да задържи автомобила, след като го завърши, го продаваше за един шибан долар.
– Мисля, че някой от нас трябва да предложи на Нова – казах му аз.
Той отиде до мивката, която беше инсталирал отвън, и започна да си търка ръцете.
– Трябва да си ти – каза ми той.
Отговорът му ме изненада.
– Аз? – Попитах го учудено.
Той кимна, все още с гръб към мен, докато търкаше мазното петно на ръката си.
– Да, бейби – ти. Без да обиждам нашата жена, но ако се оженя за някого, ще се оженя за теб. – Мека усмивка наклони устните ми при признанието му. – И така, ти се жениш за нея.
– Сигурен ли си в това, Винс? – Попитах го.
Той се обърна с лице към мен, подсушавайки ръцете си върху чиста кърпа за ръце.
– Повече от сигурен. Първи се влюби в нея. Тя е причината да продължаваш да настояваш толкова силно, за да се върнеш у дома при мен. Имаш по-различна връзка с нея, отколкото аз – намръщих се; той пристъпи напред – но нямам нищо против, Уокър. Ние с теб имаме връзка, която е различна от тази, която тя споделя с теб. Ние тримата си пасваме толкова добре, защото всеки от нас внася нещо различно. – Крива усмивка повдигна устните му. – Обичам те и искам да се ожениш за нея.
Не можех да се сдържа, хванах го и го целунах отново. Винсънт изстена и ме подпря на пикапа. Скочих на задната врата и го издърпах между бедрата си, езиците ни се разпиляха, ръцете ни разкъсваха дрехите.
Нова беше в клуба и приготвяше храна с другите жени от клуба, което остави мен и Винс сами. И макар да обичах да имам жена с нас, понякога имах нужда от това с Винс – само от това време насаме.
– Ебаси лубриканта – изсъска Винс.
– Вземи нещо от кухнята – казах му аз.
Той притисна тежка целувка към устните ми, преди да се втурне вътре, твърдият му член подскачаше върху корема му, докато се отдалечаваше от мен, вмъквайки се за момент вътре. Няколко секунди по-късно излезе със зехтина. Изсмях се.
– Нова ще ни убие.
Той сви рамене, изливайки малко върху ръката си.
– Ще го заменя.
Той закачи лактите си под задните части на коленете ми и ме разтвори широко, преди да потъне в мен. Изстенах, гърбът ми се изви. Протегнах ръка към него, хванах го за врата и го придърпах към себе си. Той навлизаше и излизаше от мен, докато устата ни работеше заедно, целувката ни беше небрежна и разгорещена, но Боже, усещането беше толкова шибано невероятно.
– Без значение какво споделяш с нея или какво аз споделям с нея – изпъшка Винсънт – ние винаги ще си принадлежим един на друг.
Кимнах в знак на съгласие и запечатах устните ни отново, мускулите ми вече се стягаха, готови да паднат от този ръб с него. Винсънт хвана пениса ми в мазните си ръце и ме изпомпа веднъж, два пъти, три пъти и заедно скочихме от шибания ръб.
Винсънт ме погледна веднъж от другия край на стаята. Клубът вече знаеше за нас и, честно казано, това не накара кожата ми да настръхне. Никой не беше направил и голяма забележка за това. Просто продължаваха деня си.
Мисля, че повечето от тях го бяха подозирали.
– Обичам те – промълви той.
Кимнах веднъж, поех си дълбоко дъх и после прочистих гърлото си, като се придвижих към Нова, която се смееше с другите жени от клуба, а децата играеха на пода около тях. Разроших косата на Рандал, докато минавах покрай него, преди да падна на едно коляно пред Нова.
Писъкът ѝ заглуши целия клуб. Отворих кутийката с пръстена.
– Да! – Изкрещя тя.
Засмях се, наведох глава и я поклатих. Тази жена, заклевам се. Погледнах отново към нея.
– Жена, аз дори не съм задавал въпроса.
– Да, искам да се омъжа за теб! – Каза ми тя. – Дори не е нужно да питаш.
С това тя се хвърли към мен, а аз едва се въздържах да не се сгромолясам по гръб. Хванах я в прегръдките си, а тя притисна устни към моите и ме целуна, което определено беше твърде горещо, за да може някое дете да стане свидетел на това.
Когато се отдръпна, тя взе кутийката с пръстена от ръката ми и го нахлузи на пръста си. Погледнах Винсънт зад гърба си. Раменете му се тресяха от смях.
Нашата жена определено беше единствена по рода си.
Погледнах назад към Нова, когато около нас прозвучаха поздравления.
– Обичам те – казах ѝ аз.
Шибаната ѝ лъчезарна усмивка беше единственият отговор, от който се нуждаех от нея, преди да ме целуне отново.
Назад към част 16 Напред към част 18
