НОВА
Издишах меко, проверявайки се още веднъж в отражението. Днес беше денят на откриването на моя приют – „Убежището на Нова“ – и да кажа, че се притеснявах, беше шибано недостатъчно.
Подкрепата, която получих от многобройните фирми в града, ме беше изненадала. Никога не съм очаквала, че моята организация с нестопанска цел ще се разрасне така, както се случи.
– Готова ли си, момиченце? – Попита ме тихо Винс от вратата на офиса ми. – Всички те чакат.
Кимнах и се обърнах с лице към него. Той се усмихна.
– Изглеждаш шибано невероятно и ако не трябваше да си долу, за да посрещнеш всички, щях да те прегъна през шибаното ти бюро.
Зърната на гърдите ми настръхнаха под роклята, с която бях облечена. Беше черна дантелена рокля, която свършваше до средата на бедрото, и към нея носех чифт сребърни токчета, а косата ми беше навита около раменете.
Издишайки тих смях, той ми подаде ръка и без да се колебая, аз я хванах, позволявайки му да ме изведе от кабинета ми. Уокър ни посрещна в горната част на стълбите и хвана другата ми ръка, а двамата ми мъже ме заобиколиха, когато стигнахме до дъното.
Ушите ми бяха пълни с поздравления. Толкова много хора се бяха появили днес, за да ми помогнат да празнувам – поне по един човек и техните близки от всеки бизнес, който подкрепяше тази кауза, всеки член на ДВМС, както от майчиния устав, така и от Тексаския устав, Алехандро и някои от неговите хора, Синовете на ада и Тексаския устав на Поклонниците на Сатаната.
Цялата тази подкрепа беше малко смазваща, но определено бях щастлива, че я получих.
През първия час вече бях поздравила толкова много хора, че започна да ми се вие свят. Бузите ми започваха да ме болят от толкова много усмивки, но цялото изпитание се улесняваше от силните, успокояващи докосвания на Винсънт или Уокър по гърба ми. Те винаги се редуваха, но аз никога не останах сама.
Най-накрая получих малко облекчение, след като разрязахме тортата. Винсънт ми подаде парче, като се стъписа, когато обгърнах с устни вилицата.
– Мога да си представя как тези хубави устни се увиват и около нещо друго – дишаше Уокър в ухото ми. По гръбнака ми преминаха тръпки.
– Като говорим за секс – казах, поглеждайки между двамата, а устните ми се изкривиха от усмивка. Положих ръка на корема си. – Имам малка изненада, която трябва да се случи след малко по-малко от осем месеца.
Трябваше им миг, за да разберат за какво говоря, но после очите им се разшириха едновременно.
– Ти си бременна?! – Възкликна Винсънт, като накара стаята да замлъкне.
Бузите ми пламнаха от топлина, когато кимнах. Вдигна се още един кръг от поздравления, но след обявяването ми Уокър и Винс не допускаха много хора до мен от страх да не се случи нещо.
И честно казано, аз се наслаждавах на тяхната свръхпротекция. Повечето жени може би щяха да се развълнуват, но с ада, през който бях преминала, ми харесваше, че мъжете ми са изключително внимателни с мен.
Бях излязла от ада като черупка на самата себе си, но бях решена да живея, да продължа да оцелявам. Уокър ми беше дал цел, но двамата ми мъже заедно? Аз процъфтявах.
Гърлото ми пламна от внезапните сълзи.
– Благодаря ви – казах и на двамата с дрезгав глас.
Уокър сбърчи вежди.
– За какво, момиченце?
Подсмръкнах, а една сълза се спусна по бузата ми.
– За това, че ме обичате – прошепнах аз. – Не бих могла – не бих могла – да постигна нищо от това без вас двамата на моя страна.
Винсънт хвана брадичката ми и обърна главата ми с лице към него. Устните му се допряха до моите.
– Няма за какво да ни благодариш, мило момиче. Ти си нашето начало и нашият край. – Той допря носа си до моя. – А сега се наслаждавай на успеха си. Знам, че има още много неща, откъдето е дошло това.
Разтрих бузите си, усмихвайки се и на двамата. Уокър ме обгърна с ръце отзад, опирайки брадичката си на върха на главата ми, а Винсънт хвана ръката ми в своята, сплитайки пръстите ни.
Това.
Точно тук – това беше раят.
Бях си у дома.
