Глава 4
КУПЪР
Не знаех какво очаквах, когато последвах Пени през болничните коридори, но не очаквах да влезем в стая, в която на легло лежеше жена, която можеше да бъде само майка ѝ.
И двете имаха една и съща руса коса, макар че тази на майка ѝ беше започнала да изтънява и да посивява на някои места. Кожата на майка ѝ беше бледа и отпусната, а синини покриваха откритите части на тялото ѝ.
Изглеждаше като преобърната от смъртта.
Пени издаде задушен плач и без думи хванах ръката ѝ в своята, давайки ѝ каквато сила можех. Мразех да я виждам в този вид.
– Мамо. – Задави се тя. – Защо продължаваш да си причиняваш това? – Прошепна тя, а гласът ѝ се пречупи.
– Пенелопе. – Поздрави лекарят, като почука леко на отворената врата и влезе в стаята.
Пенелопе.
Името беше идеално за русокосата красавица.
Тя се обърна с лице към лекаря и със свободната си ръка забърса бузите си.
– Кажи ми какво става. – Каза му тя, като се опомни, макар че дишането ѝ се ускоряваше, ставаше все по-трудно, докато се бореше с поредния пристъп на паника.
Придърпах я обратно към себе си, обгръщайки с ръка гърдите ѝ, докато я галех по врата откъм гърба.
– Дишай. – Успокоих я.
Тя си пое треперещ дъх, а напрегнатото ѝ тяло се отпусна обратно в моето почти мигновено. Притиснах нежна целувка зад ухото ѝ.
– Това е моето момиче. – Извиках. Тя беше толкова силна, а дори не го осъзнаваше.
Просто се нуждаеше от някой, който да ѝ напомня колко силна е.
– Не знам с какво е била бита този път, но е получила някакъв вътрешен кръвоизлив. Съседът я намерил на пода във всекидневната, когато отишъл да я провери, имайки предвид, че тя не била излязла тази сутрин да си пие кафето, както винаги прави. – Каза лекарят на Пенелопе.
Ръцете на Пени се плиснаха до устата ѝ, докато тя задушаваше риданията си, а тялото ѝ трепереше в прегръдката ми. Затегнах хватката си върху нея.
– Опитвам се да бъда оптимист, доколкото мога, Пенелопе. – Каза ѝ той и видях, че в очите му прозира искреност. Знаех, че няма да я излъже. – Но не мисля, че тя е получила помощ навреме. Тя не реагира на нищо, което съм направил досега. Единствената причина, поради която диша в момента, е заради всички машини. – Каза ѝ той тъжно.
– Не. – Изхлипа тя, като се изтръгна от прегръдката ми и се втурна към майка си, а сълзите ѝ паднаха върху лицето на майка ѝ, докато тя го галеше. – Не можеш да ме оставиш. – Заплака тя. – Аз трябваше да ти помогна.
Сърцето ми се разби в гърдите заради красивото момиче пред мен, но тя трябваше да може да излее тъгата си. Знаейки това обаче, не ме накара да се чувствам по-малко безпомощен.
Пени падна на колене до леглото на майка си, сърцераздирателни ридания се изтръгнаха от гърдите ѝ.
– Това не трябваше да се случи. – Разплака се тя по-силно. – Ти беше всичко, което ми беше останало.
Дишането ѝ започна да се редува на кратки, бързи издишвания и видях колко силно бие сърцето ѝ в гърдите – толкова силно, че можеше да се види движението му върху якето ѝ. Мигновено я придърпах в обятията си, като притиснах ръката си в центъра на гърба ѝ, където знаех, че има чувството, че белите ѝ дробове се сриват.
Мразех да благодаря за нещо, което причиняваше болка на някого, но в този момент бях благодарен, че Саботаж получаваше пристъпи на паника, когато Блинк го осинови. Това беше единствената причина да знам какво да правя в тази ситуация.
– Дишай, красавице. – Успокоявах я, докато оказвах натиск върху гърба ѝ. – Почувствай ме, Пени. Усещаш ли ме? – Попитах я.
Тя трескаво кимна с глава в отговор, а ръцете ѝ се вкопчиха в гърдите ѝ.
– Съсредоточи се върху мен, Пени. – Наредих, гласът ми беше груб, строг, но все пак някак нежен за нея. – Отвори хубавите си очи и се съсредоточи върху мен. Аз съм тук. – Напомних ѝ успокояващо.
Тя отвори тези зелени очи, паникьосаните ѝ очи търсеха моите за увереност – за сила.
– Така е, красавице. – Казах тихо, протягам се с едната си ръка, за да потупам блестящата ѝ буза, като държа другата си ръка на гърба ѝ. – Позволи ми да видя тези очи.
– Не мога да я загубя, Купър. – Хлипаше тя.
Притиснах устни към челото ѝ.
– Не можем да спасим всички, моето красиво момиче. – Казах ѝ тъжно.
Разбирах болката ѝ. Разбира се, никога преди не бях преживявал това, тъй като Блинк винаги ми е бил добър баща и никога не съм познавал истинската си майка, но бях наблюдавал какво беше направил със Саботаж.
Загубата на майка му го бе хвърлила в дълга, дълбока депресия. Този клуб му даде цел – даде му нещо, върху което да се съсредоточи.
– Трябваше да ѝ помогна да укрепне. – Прошепна тя.
Обгърнах я с ръце и я притиснах силно към себе си.
– Пенелопе. – Обади се тихо лекарят, докато влизаше обратно в стаята.
Той така и не успя да проговори, тъй като сърдечният монитор, свързан с майката на Пени, започна да издава бързи удари, линиите се покачваха бързо.
– Мамо! – Изкрещя Пени, опитвайки се да се втурне, но аз я дръпнах назад, знаейки, че медицинският персонал се нуждае от пространство, за да си свърши работата. – Пусни ме! – Изкрещя ми тя. – Мамо! – Изрева, а измъченият звук разкъсваше душата ми.
Издърпах я от стаята, докато медицинските сестри се втурнаха.
– Не! – Изкрещя Пени с пълно гърло, звукът беше толкова шибано сърцераздирателен, че почувствах как сърцето ми отново се къса за нея.
Точно преди вратата да се затвори, от стаята се разнесе дълъг звуков сигнал, който известяваше за кончината на майка ѝ.
Притиснах Пени до себе си, докато паникьосаните ѝ писъци се отразяваха от стените.
***
Саботаж се втурна по коридора, а Блинк – веднага след него. Пени ридаеше неудържимо. Все още никой не беше излязъл от стаята, но аз вече знаех какво ще кажат на Пени, когато излязат.
Майка ѝ си беше отишла. Нямаше как да я спаси.
Когато успях да се настаня на стола с Пени в скута си, бях изпратил съобщение на Саботаж, за да му съобщя, че трябва да дойде тук – Пени губи майка си.
– Майната му. – Измърмори Саботаж, като я погледна. – Пени? – Обади се той, като коленичи пред мястото, където седях с хлипащата ѝ форма в ръцете ми, а от гърлото ѝ се изтръгваха измъчени звуци.
– Моля, някой да ѝ помогне. – Плачеше тя, а ръцете ѝ се свиваха в елека ми.
Стегнах ръцете си около нея, докато притисках устни към челото ѝ.
– Остани с мен, красавице. – Извиках. Тя беше толкова изгубена в болката си. Единственото, което можех да направя, беше да я държа, докато не ми позволи да я спася от пълните с болка води, в които се давеше.
Баща ми сложи ръка на рамото ми. Очите му бяха измъчени, докато гледаше Пени. Стиснах ръцете си около нея.
– Бъди нейна опора, Купър. – Каза тихо той.
Не беше нужно да ми го казва. Всичко, което исках да направя, беше да отнема цялата ѝ болка. Исках тези красиви, зелени очи отново да заблестят за мен.
– Пени, погледни ме. – Заповяда нежно Саботаж.
Тя бавно обърна зачервеното си, изпъстрено с петна лице към него, а хубавите ѝ очи, примесени с червено от всичкия плач, който беше направила, се съсредоточиха върху него.
– Не се опитвам да те нараня, Пени, но ти знаеше, че това ще се случи накрая. – Каза ѝ тихо той. Тя поклати глава, а лицето ѝ се набразди от болка. Намръщих се. – Ти си много по-силна от това.
Тя отново поклати глава, докато по суровите ѝ бузи се стичаха още сълзи.
– Щях да ѝ помогна. – Хлипаше тя.
Саботаж я хвана нежно за ръката. Едва се сдържах да не изтръгна ръката му от нейната, напомняйки си, че Саботаж е шибаният ми брат и че той има Изи. Той гледаше на Пени само като на малка сестра. Изи щеше да му откъсне топките, ако някога погледнеше друга жена освен нея.
– Не можеше да я спасиш, ако тя не искаше да бъде спасена, Пени.
– Ти не знаеш какво е това. – Извика тя.
Чертите му се втвърдиха за част от секундата. Баща ми го хвана за рамото, като грубо го стисна, за да му напомни, че я боли. Знаех, че той никога не би я наранил, но все пак седнах по-изправен на стола си, готов да го поставя на мястото му, ако каже нещо, което не би трябвало да ѝ каже. Всички казвахме глупости, когато ни болеше, но ако той ѝ отвърнеше, щях да му избия зъбите в гърлото.
Той изпусна тежък дъх.
– Добре съм, Блинк. – Тихо измърмори. Отпуснах се обратно на стола си. Той фокусира погледа си обратно върху Пени. – Знаеш, че знам какво чувстваш, Пени. – Напомни ѝ. – Просто накрая трябваше да осъзная, че и аз не мога да спася майка си.
Вратата на стаята на майката на Пени се отвори, преди тя да успее да отговори, и всички се обърнахме, за да погледнем към лекаря. Пени се изправи мигновено.
– Д-р Колинс? – Попита тя с груб и дрезгав глас.
Той положи ръка на рамото ѝ.
– Много съжалявам, Пенелопе. – Прошепна той.
Тя потърка гърдите си, докато по лицето ѝ се стичаха още сълзи.
– Красавице… – извиках, но тя напълно ме игнорира, обръщайки се към Саботаж.
– Изведи ме оттук. – Умоляваше го тя, а в гласа ѝ имаше толкова много болка и мъка, че направо ме разкъсваше.
– Пени, погледни ме. – Нежно ѝ заповядах.
Саботажът промъкна очи между нас, преди да въздъхне. Хвана рамото ми.
– Аз ще се погрижа за нея, братко. – Каза тихо той, докато водеше Пени по коридора.
– Тя има нужда от теб, Купър. – Коментира баща ми, докато стоеше до мен. – Тя просто прави това, което умее най-добре – да отблъсква всички. Боли я – много. А тази жена? Тя не мисли, че заслужава любов и помощ, когато е такава.
Чертите на лицето ми се втвърдиха.
– Няма да ѝ позволя да се отчужди от себе си. – Изръмжах. – Тя ме смята за грешен тип мъж, ако си мисли, че ще ѝ позволя да си причини тази гадост. – Погледнах към баща ми. – Това стана бързо, но Пени? Тя е за мен. Няма да ѝ позволя да се зарови в страданието си.
– Знам, сине. – Отговори баща ми. – Ето защо ти си идеален за нея. Тя е чакала някой да ѝ покаже, че може да бъде обичана – бедното момиче отчаяно се е нуждаело от това. Но Пени се самоунищожава, когато е наранена.
Поклатих глава. Не и докато съм наоколо.
Аз съм тук сега, красавице.
Ще се погрижа тези красиви, зелени очи винаги да блестят за мен.
Назад към част 4 Напред към част 6
