Глава 3
ПЕНИ
Навлякох обикновеният си черен суитчър, когато телефонът ми завибрира на скрина и привлече погледа ми към него, докато навличах сутчъра изцяло върху главата си. Въздъхнах и се запътих към телефона, за да видя кой ме безпокои. Не бях в настроение за телефонни обаждания – поне не от някой, който знаеше номера ми. А някой от мъжете долу обикновено просто идваше да почука на вратата ми.
Сърцето ми моментално се разтуптя при вида на телефонния номер на болницата на екрана.
О, Боже, не.
Първият път, когато мъж от Дивите врани MC – при това президентът на чартърната организация на майката – прояви някакъв интерес към мен – интерес, който изглеждаше нещо повече от бързо чукане – тя се намеси, накара реалността да се срути обратно около мен, откъсвайки ме от възможното ми щастливо съществуване.
Вдишах дълбоко и разтреперано, прокарах палец по зеления символ на телефона на екрана и с трепереща ръка го придърпах към ухото си.
– Ало?
– Много съжалявам, че ти се обаждам, Пенелопе…
– Колко лошо е този път? – Попитах д-р Колинс, като мигновено разпознах познатия му глас. Колко пъти ми се беше обаждал за нея? Винаги той беше този, който поемаше грижите за нея – да я спаси от самата нея.
Протегнах ръка, за да разтъркам гърдите си, опитвайки се да спра пристъпа на паника, който усещах, че се настанява в тях, когато гърдите ми започнаха да ме болят, сякаш щяха да се срутят сами.
Стиснах очи, като устоях на желанието да хленча. Заземи се, Пени.
– Тя е в доста лошо състояние, Пенелопе. – Каза ми честно той. Засмуках рязко дъх, болката се засилваше. – Тя е в интензивното отделение. Не знам дали успях да ѝ помогна навреме. – Нежно ме предупреди той.
Засмуках рязко дъх, задъхвайки се за въздух, докато сълзите се стичаха по лицето ми.
– Не. – Задуших се.
Щях да я спася. Тя щеше да се оправи.
Трябваше да я спася от самата нея, преди да е станало твърде късно.
– Пенелопе, дишай. – Заповяда Д-р Колинс.
Не можех да дишам. Трябваше тя да е добре. Трябваше да я спася от самата нея. Това не можеше да свърши по този начин за нея.
Не можех да загубя майка си, преди да е имала шанса да ми бъде истинска майка.
Телефонът падна от пръстите ми, докато се притисках в гърдите си, стискайки очи.
– Не. – Извиках. – Боже, моля те, не. – Изплаках.
– Пени! – Чух Грейв да крещи. – Майната му! Саботаж, Изи! – Чух го да реве.
С едната си ръка драсках по суичъра, а с другата се вкопчих в скрина, докато отчаяно се опитвах да вкарам малко въздух в дробовете си. Не можех да дишам. Всичко ме болеше толкова много.
– Движи се! – Чух как гласът на Купър изръмжа на някого, когато краката ми се подкосиха под мен, а тъмнината започна да замъглява краищата на зрението ми.
Силните ръце на Купър ме обгърнаха и ме хванаха, преди да падна на пода. Той падна на пода с мен, увита в ръцете му, а коленете му издадоха отвратителен удар, когато се сблъскаха с дървения под под нас.
– Пени, красавице, трябва да видя очите ти. – Заповяда той, гласът му беше груб и властен, но в същото време толкова успокояващ. Заплаках. Чувствах се така, сякаш умирам. – Пени, трябва да дишаш и да ми позволиш да видя очите ти. – Молеше ме той, докато грубите му ръце нежно галеха лицето ми.
– Аз… боли ме. – Задъхвах се, а дишането се превръщаше в борба.
– Знам. – Успокои ме той, докато устните му се притискаха към челото, бузите и слепоочията ми. – Дишай, красавице. Отвори красивите си очи и ме погледни.
Отворих очи и веднага ги заковах в сините му.
– Това е моето момиче. – Похвали ме, а ръцете му бяха нежни, докато търкаше палците си по мокрите ми бузи. – Продължавай да дишаш, красавице. Аз съм тук. Просто дишай. Съсредоточи се върху мен. Не ме изпускай от поглед, красавице.
– Тя ли беше? – Попита ме Саботаж, като привлече вниманието ми към него.
Долната ми устна потрепери, от устните ми се чу хлипане. Купър издърпа лицето ми обратно, за да го погледна.
– Ей – успокои ме той – все още съм тук.
Саботажът заповяда на всички да излязат от стаята с изключение на Изи. Тя поклащаше дъщеря им на ръце, докато Саботаж се навеждаше пред мен.
– Какво стана, Пени? – Попита ме той.
– Не знам. – Отговорих му честно, а дъхът ми трепереше в дробовете ми. Купър прокара леко пръсти по шията ми, докато не захлупи тила ми, приземявайки ме с него, докато хвана ръката ми в другата си. – Д-р Колинс току-що ми се обади. – По бузите ми потекоха сълзи. – Той не знае дали ще може да я спаси този път. – Задуших се.
Изи извади ключовете за джипа си от джоба и ми ги подаде.
– Върви. – Подкани ме тя, докато аз се протегнах напред и взех ключовете за джипа от ръката ѝ.
Купър ми помогна да се изправя на треперещите си крака, но взе ключовете от ръката ми.
– Ще дойда с теб. – Каза ми той, като разтревожените му сини очи пробягаха по лицето ми и надолу по тялото ми, отчитайки колко силно все още треперя.
Пристъпите на паника винаги са били тежки, а последиците от тях винаги са били катастрофа.
– Не! – Изкрещях, паникьосана при мисълта, че той ще дойде с мен. Не можех да позволя на единствения мъж, който проявяваше някакъв интерес към мен, да види от каква бъркотия идвам.
– Пени, това не беше въпрос. – Отвърна ми той, като ме накара да потръпна от суровия му тон. Той въздъхна и мигновено протегна ръка, за да я обхване отново отзад на врата ми, а другата му ръка хвана треперещата ми и я задържа в силната си, стабилна хватка. – Толкова силно трепериш, красавице. Просто ми позволи да дойда с теб.
– Не мога…
– Шшш. – Успокои ме той. Долната ми устна трепереше. Той щеше да си тръгне, когато видеше с какви гадости трябваше да се справям. – Престани да ми се караш.
Погледнах към Саботаж, като очите ми го молеха да задържи Купър тук. Той знаеше защо не исках той да идва. Саботаж знаеше каква е тя – знаеше от какъв ужас идвам.
Той беше единственият, който ме спаси от нея.
Саботаж погледна към президента на майчиният чартър на Дивите врани MC.
– Позволи ми да поговоря с Пени за момент. – Каза Саботаж на брат си.
Чертите на Купър се втвърдиха, докато свеждаше поглед към Саботаж. Изи пристъпи напред, като срещна равномерно погледа на Купър.
– Саботаж не е направил нищо друго, освен да се опита да я защити, Купър. Знам, че си с по-висок ранг от него, но не използвай ранга си срещу него сега. – Помоли го тя. – Просто го остави да говори с нея.
Купър погледна надолу към мен, като остави сините си очи да срещнат моите. Без да каже нито дума, той ме освободи от ръцете си и излезе от стаята, като остави Изи да затвори вратата след тях, докато излизаше с него, оставяйки Саботаж и мен сами.
– Той те иска, Пени. – Заяви Саботаж направо.
Надеждата разцъфна в гърдите ми при думите му.
– Едно нещо знам за брат ми, Пени, това е, че когато обича, той обича силно. Той не се сдържа. Той те иска и вече го е грижа за теб, въпреки че двамата едва се познавате. Ако вярвам на някого, че знае за майка ти и за това, което се е случило с теб, когато си израснала, това е той. Той никога няма да промени мнението си за теб, Пени. Израснал съм с Купър – знам какъв човек е той. Той няма да ти обърне гръб.
Страхът все още стягаше гърдите ми при мисълта, че някой друг освен Саботаж, този, който ме беше приел и се грижеше за мен като брат – като истинско семейство – знае за всичко, което ми се беше случило.
Защото бях унищожена – непоправимо.
– Пени, нека той се грижи за теб и да бъде твоята сила. – Молеше ме Саботаж. Сърцето ми искаше да пусна Купър, но умът ми – обикновено по-логичната част от мен – се бореше с това, което сърцето ми искаше толкова силно. – Знам, че това е всичко, което си искала. – Напомни ми той. Преглътнах нервно. – Вярвам му повече, отколкото на който и да е от мъжете в тази харта, че ще се грижи за теб и ще ти даде всичко, което заслужаваш. Позволи му да го направи, Пени.
С това той отвори вратата на стаята ми и излезе. Купър ме погледна от позицията си, облегнат на стената, и тези поразителни, сини очи срещнаха моите. Той само изви една вежда към мен с въпрос.
Пристъпи към мен – очите му не се откъсваха от моите – докато не застана точно пред мен. Хвана нежно лицето ми в ръцете си, като прокара устни по моите с най-леките си целувки. Сърцето ми прескочи един удар в гърдите, докато душата ми го викаше, молейки го да ме обича.
– Позволи ми да се погрижа за теб. – Помоли ме нежно, а сините му очи отново се срещнаха с моите.
Повдигнах ръка и обхванах с пръсти китките му.
– Добре. – Въздъхнах.
Той притисна нежна целувка към челото ми, преди да хване ръката ми в своята и да ме издърпа от стаята зад себе си.
Назад към част 3 Напред към част 5
