Аби Глайнс – Морски бриз – Докато трае – Книга 3 – част 27

Глава 24

Кейдж

Седейки на масата ни в „Морски бриз“, тя изглеждаше празна. Всичко изглеждаше празно. Мислех, че като отида при Ева и ѝ кажа, че я обичам, ще направя нещо. Лоу ме беше накарала да повярвам, че някой като Ева може да ме обича. Тя грешеше. Ева отново беше избрала семейството си пред мен. Винаги щеше да го прави.
– Усмихни се, ти си депресиращ като гад – измърмори Рок, като захлупи бира пред мен.
– Благодаря – отвърнах аз.
– Никога не съм мислил, че ще те видя с разбито сърце. От всички момчета никога не съм мислил, че това ще бъдеш ти. Сякаш съм влязъл в ебана зона на здрача и не мога да изляза от нея.
Измърморих и преглътнах дълго бирата си.
– Искаш ли да танцуваш, Кейдж?
Дори не се опитах да си спомня името и. Тя беше една от грешките. Имах толкова много. Просто поклатих глава с „не“ и отпих още една чаша.
– Съжалявам, скъпа, но той не е много добра компания в момента – извини се за мен Триша.
– Ако си промениш мнението… – започна тя.
– Няма да го направя – прекъснах я аз.
Тя разбра намека и си тръгна. Дори не погледнах лицето и. Така или иначе всички изглеждаха еднакво. Всички те не бяха Ева.
– Мислиш ли, че може би можеш да бъдеш по-малко страшен? – Попита ме Триша.
– Не.
Рок се ухили:
– Остави това, бебе. Той лекува разбито сърце, а знаеш, че това момче никога преди не е имало такова. Това е ново преживяване за него.
– Може би ще искаш да предупредиш Крит, преди да си вземат почивка. Не искам той и Кейдж да се забъркат, защото не може да си държи устата затворена.
Не ми беше тук мястото. Не исках да бъда тук. Сложих няколко двайсетачки на масата и се изправих.
– Така или иначе си тръгвам. Вече се забавлявах колкото мога за тази вечер.
– Не ми харесва да си сам. Искаш ли да се обадя на Лоу? –
Лоу беше последният човек, с когото исках да говоря. Тя не разбираше, че това не е лесно решение.
– Не. Просто искам да се прибера вкъщи и да си легна. На сутринта трябва да съм във фитнеса.
– До по-късно – добави Рок с кимване, а аз се обърнах и тръгнах към вратата.
Забелязах, че Джакдаун беше спрял да свири и тълпата беше замлъкнала. Това беше странно и нечувано. Спрях и погледнах назад към сцената, за да видя какво е това, което съм пропуснал и което е накарало тълпата да замлъкне.
– Здравейте – каза гласът на Ева по микрофона. Какво, по дяволите?
– Аз не… обикновено не свиря пред хора. Всъщност никога не съм свирила пред други хора освен пред семейството си.
Започнах да вървя към звука на гласа и. Пробих се през тълпата и държах очите си фокусирани върху сцената, докато не бях достатъчно близо, за да я видя. Тя стоеше в светлината на прожекторите с прибрана на опашка коса и с китара на гърдите. Онези сини очи, които бяха спрели сърцето ми първия път, когато ме погледна, ме намериха в тълпата. Малка усмивка докосна устните и.
– Но аз имам тази песен, която написах за един невероятен човек, който напълно промени живота ми, и имам нужда той да я чуе.
Тя щеше да свири и да пее пред бар, пълен с хора. Направих още една крачка към нея и тя започна да свири.

„Не исках да те виждам, но ти нахлу в моя свят
Във всеки тъмен ъгъл си намираше път
Внасяйки цвят в безжизненото и изгубеното.
Не исках да те докосвам, но ти стигна до вътрешността ми
Всеки изгубен спомен ти намери начин да разтопиш сланата
Докато малкият затворен свят вътре в теб се отвори в морето.
Ти ме накара да те обичам с усмивката на лицето ти, с добротата в очите ти и с топлината на кожата ти.
Една целувка кара всичко, което е било наранено, да избледнее.
Ти ме накара да те обичам заради човека вътре в теб. Този, когото никой не вижда, освен мен. Мъжът, който се вслушва в това, което сърцето ми иска да каже.
Не исках да те обичам, но е невъзможно да не те обичам.
Всеки съвършен миг, който прекарвам в прегръдките ти, ме приближава все повече.
Показвайки ми, че животът не е приключил, защото пътят му взема внезапен завой.
Не те видях да идваш, когато пристигна.
Нищо не ме подготви за дара на втория шанс.
Била съм обичана в живота, но сега единственото, което има значение, е, че съм обичана от теб.
Ти ме накара да те обичам чрез усмивката на лицето ти, добротата в очите ти и топлината на кожата ти.
Една целувка кара всичко, което е било наранено, да избледнее.
Ти ме накара да те обичам заради човека, който е вътре в теб. Този, когото никой не вижда, освен мен. Мъжът, който се вслушва в това, което сърцето ми иска да каже.
Ще прекарам вечността в прегръдките ти, ако ми вярваш, когато казвам това.
Обичам те.“

Ревът на тълпата намаля, когато скочих на сцената и я издърпах в обятията си.

Ева

Кейдж ме вдигна и ме отнесе от сцената, а тълпата се радваше и му крещеше всякакви предложения. Той продължи да върви, докато не стигна до един заден вход. Отвори го и ме вкара в една стая, която приличаше на гримьорна. Стените бяха окичени с червени кадифени канапета и големи огледала.
Затваряйки вратата след себе си, той щракна ключалката. След това ме завъртя и ме притисна до вратата. Устните му покриха моите в гладно ръмжене, а аз обвих краката си около кръста му и се хванах за дебелите му жилести ръце.
Устата му се притисна гладно към моята, докато ме опитваше старателно.
След като ме накара да се задъхам, той прекъсна целувката и зарови глава в извивката на врата ми.
– Обичам те.
Захилих се. Това беше много приличен отговор на Кейдж.
– Обичам те. Кълна се в това. Никога не трябваше да напускам. Бях уплашен. Бях глупав. Ще те компенсирам за това до края на живота ни.
– А аз ли решавам по какъв начин да ми се реваншираш? – Подразних го и усетих как устата му се усмихва на врата ми.
– Стига да е палаво – отвърна той.
Прокарах ръцете си през косата му и надолу по ръцете му, докато стояхме там.
– Ти пееше за мен – каза той и вдигна глава, за да може да ме погледне в очите.
– Наистина.
– Беше невероятно. – Той целуна челюстта ми. – Ще ми я изпееш ли пак някой път?
– Да – отговорих, без да мога да се сдържа да не се разсмея.
– Харесва ми тази пола – прошепна той, докато ръцете му се плъзгаха по бедрата ми и опипваха покритото ми с чорапогащи дупе. – Много ми харесва. – Ръцете му се плъзнаха в бикините ми. Когато пръстът му се плъзна в мен, извиках и той покри устата ми със своята. Отвърнах му на целувката с цялата нужда и желание, които се търкаляха в мен. Започнах да се хващам за ризата му, докато се целувахме трескаво. Кейдж ми позволи да се плъзна по тялото му и да се изправя, за да мога да сваля ризата му.
Свалих я на пода и устата ми покри зърното му, което го накара да изстене.
– Майната му, утре ще си направя и другото – закле се той. Идеята за това ме накара да полудея още малко. Всяка вечер в леглото си повтарях колко невероятен беше сексът с Кейдж. Сега го имах тук и той беше изцяло мой. Паднах на колене, за да започна да разкопчавам дънките му, а после ги дръпнах надолу. Той посегна към мен и ме вдигна, като ме притисна към вратата. Стигна под полата ми, разкъса бикините ми и ги захвърли настрани. След това ризата ми изчезна и устата му покри зърното ми, докато ме вдигаше към вратата и се вмъкваше в мен с един бърз тласък.
Изкрещях, а Кейдж ме целуна силно и вкара езика си в устата ми по същия начин, по който го вкарваше в мен. Като се отдръпна, той ме погледна надолу.
– Фуууууууук – изстена той и аз повдигнах бедрата си, за да го притисна по-силно.
– Спокойно, бейби – каза той през стиснати зъби.
– Моля те, Кейдж, искам да е силно.
Очите му блеснаха в яркосиньо. Той се впи в мен силно и аз извиках, насърчавайки го. Всеки стон на удоволствие го караше да става още по-див. Исках да е див.
– О, Боже, Ева – изстена той и засили помпата.
– Да, да, ДА.
– О, ебаси, бейби – извика той и започна да блъска в мен, което накара вратата зад нас да издрънчи.
– По-силно, Кейдж. По-силно – умолявах аз,
– AХХХХ!
Телата ни се изпотиха и неистовата ни нужда от освобождаване взе връх.
Никой от нас не се интересуваше от факта, че не заглушаваме звуците си. Просто имахме нужда от освобождаване.
– УЖАС! Нямам презерватив – изръмжа Кейдж, докато се напрягаше под мен.
– Не ми пука, не спирай – изпъшках отчаяно.
– Сигурна ли си? – Попита той, докато тялото му трепереше под ръцете ми.
– Моля те, Боже, просто не спирай – извиках аз.
Кейдж нададе рев и отново започна да се впива в мен, което ме накара да изпадна в спирала на блаженство.
Неговият вик на удоволствие последва моя.
Успях да си поема дъх и на устните ми се изтръгна усмивка.
Бях свалила лошото момче от пазара завинаги.

Назад към част 26                                                            Напред към част 28

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *